Илия Ганчев – автобиография – стр. 14

Регенсбург, 04.12.2016

Всичко течеше толкова бързо, че дори и аз, енергичният младеж мигах с очи, защото след всяко мигане идваше нова изненада. Първо 11 конгрес, после Секретна лаборатория, после Редовната лятна среща на Първите секретари на братските партии от евросоцстраните в Крим ... Там беше върхът: След като прехвърлили един по един успехите в строителството на развития социализъм в Лагера, др. Леонид Брежнев, който много обичаше др. Живков, го запитал: Тодар, а как у Вас? И тогава бай Тошо изтърсил: Другарю Брежнев, нашите учени създадоха двигател, който става за всичко. Тук героят на Съветския съюз от след войната го запитал: А за танкове! Живков казал: За всичко и за танкове! Брежнев се зарадвал и смутолевил: Ну, тогава да въоръжим армията на Варшавския договор с вашия двигател. Действайте, товаришч Жиукоу! Льоня поради възрастова парализа не можеше да казва „в”, а „у кратко” (Както в сегашния български парламент някои не могат да кажат „л” и при клетвата казват: „Заквех се!)

Че като се върна този ми ти генерален секретар в София, да видите каква значи скорост!!!

Междувременно ми наредиха да отида в София при Начо Папазов със „специална задача”. Папазов ме посрещна все едно, че идвам от Крим: радушно, любезно, потупвайки ме, прегръщайки ме – едва тогава разбрах, колко е топла партията! Къде работите др. Ганчев – обясних му! Край – от утре напускате по моя заповед и се явявате в Тайната лаборатория, без да казвате на никого, какво ще правите там. Разбрах, че сте динамик – на Вас възлагам да изследвате динамиката на новия двигател – предстои Ви блестящо бъдеще! Вървете!

Литнах към Варна (струваше ми се, че летя по-бързо от самолета!) и от този момент нататък „кацнах” за 10 месеца в „Тайната лаборатория” на 4-ия етаж на Административната сграда на завод „Васил Коларов” (наскоро я разрушиха, след като ликвидираха и завода и сега там има някаква чуждестранна търговия).

Договорът ми с тайната лаборатория започна да тече на 1 юли 1976 г.

Живков нареди на Огнян Дойнов да контролира от Политбюро Лабораторията и той започна висшия контрол един ден с посещение за няколко часа. На първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев наредиха да контролира ежеседмично. На всички беше наредено да оказват пълно съдействие на страхотната работа, от която се чакаше да позлати България. Огнян Дойнов каза, че всичко друго в двигателостроенето е маловажно и удари брадвата на Базата по корабни дизелови двигатели, която, въпреки купения от държавата лиценз, залиня и накрая се стопи. Преди това съветските братя много се бяха зарадвали, че България ще строи Зулцер. Но нашето ДСО „Корабостроене”, което беше под висшето ръководство на същия Огнян Дойнов, все питаше руските корабостроителни делагации у нас, дали не е по-добре да спрем работата по този лиценз, защото е трудна, а има и други възможности. Съветските другари доста ни се чудеха и все повтаряха: Почему же, внедрете лиценза. След третото или четвърто запитване те кандисаха и казаха тихо: Ну хорошо, прекратете го, щом толкова искате. Тогава генерален директор на ДСО „Корабостроене” беше един от сегашните активисти на БСП – Варна.
              ... продължава ...