Илия Ганчев – автобиография – стр. 6

Регенсбург, 04.12.2016

Моята дипломна работа се оказа първото третиране в България по този въпрос и ме окуражи да се насоча към науката конкретно.

          Направих я самостоятелно и я защитих отлично. Ръководителят ми, инж. кап. III ранг Емил Стоянов Станчев, по-късно стана доцент, професор д.т.н., зам. началник на ВНВМУ, скоро след това – генерален секретар на Световната организация по теория на машините и механизмите със седалище в Ню Йорк, чийто председател беше забележителният съветски учен академик Иван Иванович Артоболевски, а виден български деец в тази световна организация - проф. Михаил Константинов от ВМЕИ „Ленин“ – всъщност бащата на известния сега математик проф. Михаил Константинов. Няколко години до края на живота си Емил Станчев беше ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (сега ТУ) във Варна.

          Нашият випуск 1960-65 в мнозинството си беше доста непокорен и даже бунтарски за онова време; изключение правеха 10-15 души, които станаха още в училището членове на БКП и особено един тях – нашият „предател” – той ни докладваше редовно (ежедневно) пред служителя на ВКР (военното контраразузнаване) в МУ, кап. Шивачев, а скоро след завършване на Училището си намери подходящо за характера си поприще – Държавна сигурност (първо в страната, а после в Западна Германия). Аз и той бяхме в едно и също класно отделение – 012. Ненавиждахме се взаимно и от все сърце! Той пееше добре и в прекия, и в преносния смисъл.

          Междувременно аз продължавах да чета всичко възможно за Китай, кореспондирах с китайските си приятели, четях интересните неща за китайската култура и медицина. Последователно през 1961 и 1962 г. осъдиха китайците и Мао като наши врагове, предатели на социализма. Аз бях извикан от представителя на ВКР кап. Шивачев, който след кратък разпит ми нареди да прекратя контактите си с Китай. Отговорих му не със „Слушам!“, а с това, че ще продължа контактите си. Тогава бях извикан от командира си на курс кап. Христо Петров и той ми каза, че едва ме е спасил от изключване, като дал обещание, че ще ме убеди. Тогава изключването от Военно училище означаваше забрана за по-нататъшно следване където и да било. Инатих се, упорствах и постепенно притихнах ... връзките ми с Китай спряха ...

          Всички задължително, разбира се, членувахме в Комсомола. В последния пети курс колегите ми решиха при избора на комсомолски секретар да не изпълнят искането на Градския комитет на ДКМС да бъде избран колегата ни Пею Богданов – не че беше лош, но се страхуваха, че ще е много послушен пред горестоящите – и избраха мене за секретар на курса с огромно мнозинство, само членовете на БКП бяха задължени да гласуват за официалния кандидат.

          Аз се справях с това задължение така, както считах за правилно – в интерес на съвипускниците си. Бях справедлив и внимателен и ръководството на училището ме натовари с допълнителна обществена работа – отговорник за чуждестранните курсанти – група от Кения от около 20 души. Това беше доста деликатна задача, тъй като те трудно се приобщаваха към българската обстановка по много причини (друга култура, невладеене на български език, ниско ниво на средно образование).
                   ... продължава ...