Постинг
28.08.2016 10:28 -
По върховете на световното мислене
28.08.2016
ПО ВЪРХОВЕТЕ НА СВЕТОВНОТО МИСЛЕНЕ Фундаменталната същност на ДВИЖЕНИЕТО се изразява с понятието СКОРОСТ. От гледна точка на своята КАЧЕСТВЕНА, а НЕ количествена определеност, понятието СКОРОСТ пък изразява ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на движението като процес. Следователно, няма значение дали ние имаме предвид механичното или каквото и да било друго конкретно движение, тъй като ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на процеса на движението вече не зависи от неговата конкретна форма, нито пък е необходимо непременно да използуваме понятието "скорост" за изразяване на ИНТЕНЗИВНОСТТА. Да се концентрираме като начало върху СКОРОСТТА, защото тя е понятие, смисълът и съдържанието на което се заключава във ВРЪЗКАТА между ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО. Скоростта на механичното движение е равна на количеството разстояние, което тялото изминава за единица време, например 10 метра за една секунда.
Значи така - връзката между пространството и времето е изразена по такъв начин, че докато ВРЕМЕТО е ПОСТОЯННА величина /единица време/, то ПРОСТРАНСТВОТО /разстоянието/ е ПРОМЕНЛИВА величина. Колкото по-голяма е променливата величина на пространството, толкова по-голяма е ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на ДВИЖЕНИЕТО.
Същевременно аз твърдя, че СКОРОСТТА на механичното движение може да бъде изразена и посредством друга форма на връзката между ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО.
Тази друга форма на връзката ще означава, че като ПОСТОЯННА величина аз приемам ПРОСТРАНСТВОТО /единица пространство/, а като ПРОМЕНЛИВА величина приемам ВРЕМЕТО. Тогава формулировката ще изглежда така: Скоростта на механиченото движение е равна на количеството ВРЕМЕ, необходимо на тялото да измине ЕДИНИЦА пространство, да кажем, един метър.
Значи така - скоростта на движение на едно тяло е равна на количеството ВРЕМЕ, за което тялото изминава ЕДИНИЦА пространство.
В този случай обаче - противоположно на първия -, колкото по-голямо е количеството време, необходима на едно тяло да измине единица пространство, толкова по-малка ще бъде ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на движението.
Следователно, когато за постоянна величина се приема времето, а за променлива - пространството, връзката между НАРАСТВАНЕТО на променливата величина и НАРАСТВАНЕТО на ИНТЕНЗИВНОСТТА на движението е ПРАВО-ПРОПОРЦИОНАЛНА.
И обратно, когато за постоянна величина се приема пространството, а за променлива - времето, връзката между НАРАСТВАНЕТО на променливата величина и НАРСТВАНЕТО на ИНТЕНЗИВНОСТТА на движението е ОБРАТНО-ПРОПОРЦИОНАЛНА.
Този диалектико-логически анализ на СТРУКТУРАТА на връзката между скоростта /интензивността/, пространството и времето, притежава изключително евристично значение за разбирането на логиката на научното познание. /следва/
ПО ВЪРХОВЕТЕ НА СВЕТОВНОТО МИСЛЕНЕ Фундаменталната същност на ДВИЖЕНИЕТО се изразява с понятието СКОРОСТ. От гледна точка на своята КАЧЕСТВЕНА, а НЕ количествена определеност, понятието СКОРОСТ пък изразява ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на движението като процес. Следователно, няма значение дали ние имаме предвид механичното или каквото и да било друго конкретно движение, тъй като ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на процеса на движението вече не зависи от неговата конкретна форма, нито пък е необходимо непременно да използуваме понятието "скорост" за изразяване на ИНТЕНЗИВНОСТТА. Да се концентрираме като начало върху СКОРОСТТА, защото тя е понятие, смисълът и съдържанието на което се заключава във ВРЪЗКАТА между ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО. Скоростта на механичното движение е равна на количеството разстояние, което тялото изминава за единица време, например 10 метра за една секунда.
Значи така - връзката между пространството и времето е изразена по такъв начин, че докато ВРЕМЕТО е ПОСТОЯННА величина /единица време/, то ПРОСТРАНСТВОТО /разстоянието/ е ПРОМЕНЛИВА величина. Колкото по-голяма е променливата величина на пространството, толкова по-голяма е ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на ДВИЖЕНИЕТО.
Същевременно аз твърдя, че СКОРОСТТА на механичното движение може да бъде изразена и посредством друга форма на връзката между ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО.
Тази друга форма на връзката ще означава, че като ПОСТОЯННА величина аз приемам ПРОСТРАНСТВОТО /единица пространство/, а като ПРОМЕНЛИВА величина приемам ВРЕМЕТО. Тогава формулировката ще изглежда така: Скоростта на механиченото движение е равна на количеството ВРЕМЕ, необходимо на тялото да измине ЕДИНИЦА пространство, да кажем, един метър.
Значи така - скоростта на движение на едно тяло е равна на количеството ВРЕМЕ, за което тялото изминава ЕДИНИЦА пространство.
В този случай обаче - противоположно на първия -, колкото по-голямо е количеството време, необходима на едно тяло да измине единица пространство, толкова по-малка ще бъде ИНТЕНЗИВНОСТТА, СИЛАТА, МОЩТА на движението.
Следователно, когато за постоянна величина се приема времето, а за променлива - пространството, връзката между НАРАСТВАНЕТО на променливата величина и НАРАСТВАНЕТО на ИНТЕНЗИВНОСТТА на движението е ПРАВО-ПРОПОРЦИОНАЛНА.
И обратно, когато за постоянна величина се приема пространството, а за променлива - времето, връзката между НАРАСТВАНЕТО на променливата величина и НАРСТВАНЕТО на ИНТЕНЗИВНОСТТА на движението е ОБРАТНО-ПРОПОРЦИОНАЛНА.
Този диалектико-логически анализ на СТРУКТУРАТА на връзката между скоростта /интензивността/, пространството и времето, притежава изключително евристично значение за разбирането на логиката на научното познание. /следва/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.