Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2022 02:43 - Малка, бодлива приказка за краставиците и пеперудите
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1672 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.06.2022 02:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Когато разтвори листенца и прогледна за света, краставичката Краси беше съвсем мъничко цветенце. Едно такова малко, нежно, слънчево жълто и много миличко. Смайващо красив и интересен изглеждаше света!
Край нея на стеблото висеше длъгнеста краставица, тъмно зелена, на дълги, вертикални, едва забележими вдлъбнатини, осеяна със също толкова една забележими бодлички. При все това, имаше някак достолепен и всезнаещ вид.
- Здравей! - каза ведро Краси - Коя си ти?
- Здравей, малката! Аз съм Гергана и съм краставица също като теб. Само дето вече съм пораснала.
- Ооо... Сигурно грешиш... -каза смутено Краси- няма как да си като мен. Аз съм цветенце...
- Ха ха ха...- засмя се с всичките си бодлички Гергана- Цветята са ееей там- по-надолу. Сега си цветенце, защото си мъничка и цъфтиш. Но ще станеш като мен, когато пораснеш. не виждаш ли, че сме на едно и също стебло? Няма как на едно и също стебло да поникнат и краставици и орхидеи, примерно.
- Оооо... Смути се още повече Краси и замига с разочарованото си оченце.
- какво? Грозна ли ме намираш? - попита с цялата учтивост, която успя да събере в корите си Гергана.
- Не, не! Не исках да кажа това! Просто... - рече Краси и замълча унило.
- Няма нищо. Разбирам те. Като малка и аз исках да си остана цветенце, но това е положението, миличка. Другият вариант е просто да изсъхнеш от мъка по неприемане на себе си и да отпаднеш.без да станеш не само цветенце, но и краставица. Без да можеш да бъдеш и да проявиш себе си.
В това време на листа между тях кацна трептящо красива и изящна пеперуда.
- И тя ли ще стане краставица? - попита Краси, вглеждайки се с единственото си оченце в пъстрите криле на пеперудата.
- Не, разбира се!!! Не ставай глупава... - отвърна изумено Гергана- Тя е пеперуда. но преди да стане пеперуда, е била гъсеница. Малка, зелена, мъхеста, пълзяща гъсеница.... А! Ей там- на ствола на лозата, има една такава.
- Ооо... - Промълви Краси,неможейки да откъсне оченце от гъсеницата - Това изглежда невероятно невъзможно! Наистина ли това... нещо, ще се превърне в толкова красива пеперуда?!
- Съвсем наистина.- рече Гергана- Както и ти ще станеш съвсем като мен. Всеки и всичко се променя..
Краси замълча умислено.
- И все пак не е честно... - отрони по някое време.
- Кое не е честно?- попита Гергана с тона някой, който знае всички въпроси и всичките им отговори.
- Ами, не е честен различният ред на нещата! Едно е да си гъсеница и да се превърнеш в пеперуда, и съвсем друго, да си цветенце, и да се превърнеш в...краставица.
- Да разбирам ли, че поставяш по-долу краставиците, от цветята и пеперудите? Ако е така, си в голяма грешка.Във всичко, което е сътворил, създателят е вложил много любов и всичко в същината си е красиво по неповторим начин. Представяш ли си в света да има само цветя и пеперуди? И да ни няма нас? И ако ти не приемаш себе си такава, каквато те е създал, все едно отхвърляш любовта, която той е вложил в теб. И така не даваш шанс на красотата си да се развие такава каквато е. защото искаш да си различна по невъзможен за природата ти начин. Имаше една такава краставица, която искаше толкова много да е пеперуда, че растейки, така се изви, за да наподоби криле, че стана крива и не успя да порасне. Защо ти е това?! Мисля, че ти можеш да станеш една прекрасна , нежна краставичка.А! И друго... на гръцки "психе" означава и "душа", и "пеперуда". Душата е пеперуда и пеперудата е душа. ще рече, че всичко, което има душа, в някакъв смисъл е пеперуда. И всяка душа, всичко живо, има своята трансформация.
- Откъде знаеш всички тези неща?! - изумено попита Краси.
- О, слушала съм какво си говорят човеците, когато са наблизо.А и в дълбините си всеки носи семенцето на познанието.И точно както при краставиците- ако се грижиш добре за него, пораства и се развива добре. И дава плод.
В това време пеперудата разгъна криле и полетя нанякъде.
-Къде отива? - трепна Краси, понечвайки да тръгне след нея, но стеблото я държеше здраво.
- Отива по нейни си работил - отвърна невъзмутимо Гергана.
- И това не е честно... - промълви Краси.
- Оххх... какво пак не е честно?!
- Ами, това, че тя се движи, лети... А ние сме приковани за стеблата!
- О, стига, моля те! Само това липсва- и краставиците да летят!ти представяш ли си всичко да се вдигне и да върви, и лети?! Направо не ми се мисли...-губеше вече търпение Гергана.
- И какво всъщност правим ние? Защо сме...краставици?
- О, не...Ще се самооткъсна... Не мога да повярвам,че водим такъв разговор! Не похарчи ли вече безумните си въпроси? Детска ти работа. Защо, защо... Защото човека ни е посадил. Защото сме му нужни и сме създадени за него. Защото е щастлив да има в градината си красиви краставици, да ни отглежда дълго, да се грижи да станем красиви краставици... Като мен. И когато пораснем, да ни свали от стеблото и да ни вземе със себе си.. И да сме щастливи от избора му. Разбираш ли?
- Не.-призна си Краси- А човека... бил ли е гъсеница? Или цветенце?
- Какви ги говориш?!Разбира се, че не!
- Исках да кажа... Човека променя ли се? Бил ли е, или става ли нещо различно?
-Ами... - поколеба се Гергана- Не съвсем. Първо е малък, не може да ходи, да говори и големите човеци го носят. Когато започне да се движи, но още е малък, започва да говори и прави разни неща, за които понякога му се карат, но в повечето случаи му се радват.Човека се променя сякаш повече отвътре, отколкото отвън...
В този момент две ръце откъснаха Гергана от стеблото и я понесоха нанякъде.
- Хей, Гергана!!!Теб те избраха и те свалиха от стеблото! Щастлива ли си? Къде отиваш сега?- викаше след нея Краси.
- Да! Не зная къде отивам...Където всички краставици със сигурност... Като стана пеперуда, ще дойда и ще ти кажа... - заглъхваше гласа на Гергана.
- Ама... Как?! Нали... - понечи да каже нещо Краси, но Гергана бе вече твърде далече и само сведе натъжено оченце.
И какво щеше да прави сега без нея?даде си сметка, че не й оставаше друго, освен да се старае да расте права и красива.
както беше свела поглед, забеляза едно съвсем малко цветенце в долния край на стеблото, което се взираше любопитно в нея.
- Ах.. Къде отиде тя? - попита цветенцето.
- Ооо... Ами... Където отиват всички краставици. Когато стане пеперуда, ще одйде и ще ми каже. - отвърна Краси, с цялата загадъчна компетенция, която вложи в отговора си.
- Не разбрах... - не отделяше оченце от нея цветенцето.
- Ох... Много е сложно...
- Толкова е красива! Така искам да съм като нея!-каза замечтано цветенцето.
- Така ли? - зяпна изненадано Краси.
- Да.- все така замечтано отвърна цветенцето- Толкова е...елегантна, висока..И видя ли как изящно се отразяват слънчевите лъчи по дрехата и...
-Ами... ще те зарадвам значи, като ти кажа, че ще станеш като нея. Аз също...
- Наистина ли? Обещаваш ли? - зарадва се цветенцето.
- Не мога да повярвам, че си щастлива преди мен. Но ти благодаря!- каза Краси.
- За какво?- учуди се цветенцето.
- Ами, че за един миг ме научи и аз да съм щастлива. И че ме намираш за красива
- Не разбрах какво ми казваш, аз имах предвид...
- Все едно. Важното е да се стараем да растем прави и красиви. Ето така..Вижда ли се старанието ми?
- Нищо не виждам...- призна цветенцето.
- Защото промяната започва първо отвътре.- отбеляза компетентно Краси.
Пеперудата долетя отново и този път кацна на едно от венчелистчетата на Краси.
- Ох.. Гъделичкааа! - засмя се Краси.
-Харесва те. - засмя се и цветенцето. Може би иска да прилича на теб...


image




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953087
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол