Днес ни напусна професор Чавдар Атанасов Добрев (21.08.1933 - 09.11.2021)

            На 9 ноември 2021 г. , след кратко боледуване, почина един от най-големите ерудити на България професор д-р на изкуствоведческите науки Чавдар Добрев - литературен критик, театрал, писател, учен, публицист, общественик и преводач.

            Проф. Добрев е роден в Ямбол на 21.08.1933 г. в семейство на учители, последователи на левите идеи. Завършва гимназия в родния си град (1947-1951 година).

(За пръв път го видях в Чирпан у нас в къщи, когато аз бях на 6 години, а той на 16 – моят баща е брат на майката на Чавдар, леля Иванка).

            Бате Чавдар беше по характер благ и добър човек и същевременно с ясен критичен стил и устрем, независимо дали ставаше въпрос за изкуствоведческите науки или политологията. Имаше ясна и дълбоко обоснована мисъл.

            Завършил е с пълно отличие унгарска филология и журналистика в Будапеща. Ученик и последовател е на големия европейски учен Дьорд Лукач. След завръщането си в България работи в Министерство на външните работи, в Издателство „Народна култура“ и в Българското национално радио. Защитава аспирантура в Академията за обществените науки на КПСС в Москва.

            Научната му кариера преминава в Института по изкуствознание при БАН. Бил е заместник-директор на Научното обединение за изкуствознание на БАН, първи заместник главен редактор на сп. "Съвременник", заместник генерален директор на Дирекция „Международна културна дейност“, главен драматург на Народния театър и на Сатиричния театър, директор на Българския културен център в Москва (1991-92 г.).

            Член на Съюза на българските писатели и автор на над 60 книги, монографии, научни трудове в областта на театрознанието, литературознанието и публицистиката, сред които "Реализмът на Вахтангов", "Лирична драма", "Забранените плодове на познанието (Емилиян Станев)", "Всекидневният Леон Даниел", "Ранено време", "Окосена болка", "Възхвала на разума", „По сянката на преустройството“, „Сфера“, „Камбанен свод“, „Новата естетика“, „В епицентъра на паметта“, „Книга за Вапцаров“ и др.

            Носител е на множество национални и международни награди.

            Член на БКП от 1959 г. През периода 1994-2004 г. е член на Висшия съвет на БСП. Бил е народен представител в 37-ото Народно събрание. Като народен представител беше и председател на парламентарната група „България-Унгария“ (1995-1997 година).

Поклон пред светлата му памет!