Развиделява мрачното небе,
дето и денем в сивото се губи,
дъждът на изток с бурите пое,
а тук остави бляскавата шума.

И гургулиците отърсиха криле,
обзе ги пак желание за полет,
навярно имат свои светове,
които не разбираме отколе....

Пристига капка, в свойта самота
опитва нещичко да ни разкаже.
Просветна. И е вече красота.
Щастливо ми е, скоро ще изляза,

за да попия влажния покой
и да поема в някоя посока,
и само след поредния завой
приятелче да срещна доброоко.


16 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Развиделява мрачното небе,
дето и денем в сивото се губи,
дъждът на изток с бурите пое,
а тук остави бляскавата шума.
И гургулиците отърсиха криле,
обзе ги пак желание за полет,
навярно имат свои светове,
които не разбираме отколе....
Пристига капка, в свойта самота
опитва нещичко да ни разкаже.
Просветна. И е вече красота.
Щастливо ми е, скоро ще изляза,
за да попия влажния покой
и да поема в някоя посока,
и само след поредния завой
приятелче да срещна доброоко.

16 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

преломът настъпващ след мрачното дъждовно време. Потопи ме в атмосферата на
прекрасния си стих!

и в душата ми се развидели.