3 март – национален празник на България - Денят на Освобождението на България от османско робство чрез Руската армия – 145 години !!!
3. Maerz - der Nationalfeiertag Bulgariens - der Tag der Befreiung Bulgariens von der osmanischen Sklaverei durch die Russische Armee - 145 Jahre !!!
Руска сила, руска воля, руска кръв и руска пот
Ще избавят от неволя наший падналий народ!!!
(Петко Славейков)
На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
An diesem Tag wurde der Friedensvertrag von San Stefano unterzeichnet, um den russisch-tuerkischen Krieg von 1877-1878 zu beenden.
„Винаги ми е правело впечатление обстоятелството, че:
Преди войната турската армия е въоръжена със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ и артилерийско въоръжение от Германия...“
(oт „Приказка за трите муцунки и обичащите ги“ )
"Mich hat immer beeindruckt, dass:
Vor dem Krieg war die tuerkische Armee mit modernen Feuerwaffen aus Grossbritannien und den Vereinigten Staaten sowie mit Artillerie aus Deutschland bewaffnet …“
(aus Die Geschichte von den drei Schnauzen und von denen, die sie liebten)
Първата българска държава на територията на сегашната България е създадена през 681 година от хан Аспарух (Исперих), син на хан Кубрат. Тя съществува до 1018 година, когато пада под Византийско владичество.
Der erste bulgarische Staat auf dem Gebiet des heutigen Bulgariens wurde 681 von Khan Asparuh (Isperih), dem Sohn von Khan Kubrat, gegruendet. Es existierte bis 1018, als es unter byzantinische Herrschaft fiel.
Византийското владичество продължава до 1185 г., когато в резултат от въстанието, ръководено от братята Петър и Асен, е създадена втората българска държава.
Die byzantinische Herrschaft dauerte bis 1185, als infolge des Aufstands der Brueder Peter und Asen der zweite bulgarische Staat entstand.
От 1341 до 1396 година България е завладяна от Османската империя и османското робство продължава почти 500 години, до 3. март 1878 г.
Von 1341 bis 1396 wurde Bulgarien vom Osmanischen Reich erobert und die osmanische Sklaverei dauerte fast 500 Jahre, bis zum 3. Mдrz 1878.
Католическите владетели на Западна Европа правят опити чрез кръстоносни походи да завладеят България, но не успяват. Най-известният опит на католиците е кръстоносният поход на полския и унгарски крал Владислав Трети (Варненски), роден през 1424, който завършва с провал и убиството на Владислав през 1444 до град Варна от войските на османския султан Мурад Втори.
Die katholischen Herrscher Westeuropas versuchten, Bulgarien durch Kreuzzuege zu erobern, aber sie scheiterten. Das beruehmteste Erlebnis der Katholiken war der 1424 geborene Kreuzzug des polnischen und ungarischen Koenigs Vladislav III. (von Varna), der mit einem Scheitern und der Ermordung Vladislavs 1444 in die Stadt Varna durch die Truppen des osmanischen Sultans Murad II endete.
(Една от главните улици на Варнa, булевард Владислав Варненчик, която след 1945 г. носи името на Сталин, от 1956 се казва Мaркс, след 1990 отново се казва Владислав).
(Eine der Hauptstrassen von Varna, Vladislav Varnenchik Boulevard, der nach 1945 den Namen Stalin trugt, seit 1956 hiess er Marks, nach 1990 heisst er wieder Vladislav).
По време на турското владичество българите правят много неуспешни опити за въстания, например:
Waehrend der tuerkischen Fremdherrschaft unternahmen die Bulgaren viele erfolglose Aufstandsversuche, zum Beispiel:
1404 г. Въстание на Константин и Фружин, в Северозападна България; 1412 г. Въстание срещу Муса Челеби, във Видин, Източна България и Македония, против режима на Муса Челеби; 1416 г. Въстание на шейх Бедреддин Симави; 1425 г. Овладяване на Видин и Оряхово от войски на власи, сърби и българи; 1443 – 1444 г. Участие на българи в походите на полско-унгарския крал Владислав III и Янош Хуняди, 1454 г. Действия на хайдутина Радич войвода в Софийско., 1573 г. Действия на хайдушка дружина, начело с Толе войвода, в Прилепско, 1575 г. Бунт на войнуците в Панагюрище, 1595 г. Хайдути преминават през река Дунав и завземат временно София, 1595 г. Действия на хайдушки дружини в Македония, 1596 г. Хайдути преминават през река Дунав и превземат Плевен, 1598 г. Първо Търновско въстание, 1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско, 1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско, 1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония, 1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен, 1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина, 1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко, 1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България, 1689 г. Опит за въстание в Североизточна България, 1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония, 1689 г. Действия на хайдутския войвода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко, 1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско, 1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие , 1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока, 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид, 1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър, 1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско, 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване, 1730 г. Бунт на българите в Силистренско, 1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград, 1737 г. Въстание на българите в Западна България, 1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско, 1759 г. Вълнения на българите в Силистренско, 1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието, 1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско, 1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско, 1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа.
1804 – 1806 г. Участие на българи доброволци в Сръбското въстание., 1807 г. Действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите., 1810 г. Въстанически действия на българи в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и Централна Стара планина., 1811 г. Организиране на българска земска войска., 1821 – 1828 г. Участие на българи в Гръцкото въстание., 1828 – 1829 г. Участие на българи доброволци в Руско-турската война, 1829 – 1830 г. Подготовка на въстание начело с капитан Георги Мамарчев., 1832 – 1833 г. Подготовка за въстание в Нишко., 1833 г. Бунт в Неготинско, Зачарско и други., 1835 г. Избухване на въстание в Нишко., 1835 г. Велчовата завера и подготовка на въстание в Търново., 1836 г. Вълнения в Пиротско, Белоградчишко и Берковско начело с Манчо Пунин (Манчова буна)., 1837 г. Въстание в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин., 1841 г. Въстание в Нишкия еялет., 1841 – 1843 г. , Трите Браилски бунта, организирани от българи емигранти., 1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода., 1850 г. Въстание в Северозападна България., 1854 г. Организиран български доброволчески корпус., 1856 г. Въстание в Северозападна България начело с Иван Кулин и Д. Петрович., 1856 г. Въстание в Габровско начело с капитан Дядо Никола (Никола Филиповски)., 1856 г. Димитракиевата буна във Видинско и Белоградчишко., 1859 г. Първи бунт на българи мохамедани в Средните Родопи., 1862 г. Организиране на Първата българска легия в Белград., 1862 г. Въстание в Търновско и Габровско (Хаджисотировата буна)., 1863–1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други., 1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи., 1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан., 1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов., 1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България., 1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград., 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско., 1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет., 1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация., 1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други..
1876 г. Обявяване на Априлското въстание.
1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание. 1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан., 1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй., 1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия., 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България., 1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение., 1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска.
*************************************************************************
ДЕСЕТАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА
DER ZEHNTE RUSSISCH-TUERKISCHE KRIEG
Тази война е обявена на 24 април 1877 г. и завършва на 3 март 1878 г., с подписването на санстефанския мирен договор.
Dieser Krieg wurde am 24. April 1877 erklaert und endete am 3. Maerz 1878 mit der Unterzeichnung des Friedensvertrags von San Stefano.
На страната на Русия участват: Румъния, Сърбия и Черна гора.
Auf Seiten Russlands nehmen Rumaenien, Serbien und Montenegro teil.
Преди войната, на 31 март 1876 година, Великите сили (Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Италия, Русия и Франция) сключват споразумение, известно като „Лондонският протокол“, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875-1876 г.
Vor dem Krieg, am 31. Maerz 1876, schlossen die Grossmaechte (Oesterreich-Ungarn, Grossbritannien, Deutschland, Italien, Russland und Frankreich) eine Vereinbarung, bekannt als "Londoner Protokoll".
Това е последен опит за колективна намеса пред султана за уреждане на Източната криза с мирни средства след въстанията на покорените народи в Османската империя - Босна и Херцеговина (1875) и Априлското въстание в България (1876).
Nach den Aufstaenden der eroberten Voelker im Osmanischen Reich – Bosnien und Herzegowina (1875) und dem Aprilaufstand in Bulgarien (1876) – war dies der letzte Versuch einer kollektiven Intervention vor dem Sultan, die Ostkrise mit friedlichen Mitteln zu loesen.
На 10 април 1877 турците отхвърлят протокола, считайки го за вмешателство, което дава повод на руския император да започне войната.
Am 10. April 1877 lehnten die Tуеrken das Protokoll ab und betrachteten es als Einmischung, was dem russischen Kaiser einen Grund gab, den Krieg zu beginnen.
Руският император и крал на Полша и Финландия Александър Втори обявява войната срещу Турция на 24 април 1877 г. в град Кишинев.
Der russische Kaiser und Kоеnig von Polen und Finnland, Alexander II., erklаеrte der Tuerkei am 24. April 1877 in der Stadt Chisinau den Krieg.
Силите в началото на войната са, както следва:
Die Streitkraefte zu Beginn des Krieges sind wie folgt:
От страна н Русия:
Руската армия: 185 000 в Румъния и 100 000 в Кавказ.
Румънци: 60 000, Сърби (от декември 1877): 56 000,
Черногорци: 30 000,
Българи (7500 в Българското опълчение и доброволци)
Seitens Russlands:
Russische Armee: 185.000 in Rumaenien und 100.000 im Kaukasus.
Rumaenen: 60.000, Serben (seit Dezember 1877): 56.000,
Montenegriner: 30.000,
Bulgaren (7500 in der bulgarischen Miliz und Freiwillige)
Османската армия: 281 000 на Балканския и на Кавказкия фронт
Преди войната турската армия е въоръжена със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ и артилерийско въоръжение от Германия..
Osmanische Armee: 281.000 an der Balkan- und Kaukasusfront
Vor dem Krieg war die tuerkische Armee mit modernen Kleinwaffen aus Grossbritannien und den Vereinigten Staaten sowie Artillerie aus Deutschland bewaffnet.
