Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2023 13:50 - Шишманов
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 4478 Коментари: 1 Гласове:
19

Последна промяна: 07.02.2023 13:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Проф. Иван Шишманов: Украинецът се отличава рязко от русина и се приближава до българина

Интервю отпреди повече от век с дипломата и учен проф. Иван Шишманов, преди да заеме поста си на посланик в Украинската народна република

Днес, когато донякъде невежествено разсъждаваме върху историята на Украйна, когато отправяме поглед към миналото, без познания за фактите и взаимовръзките между тях, е особено важно да припомним колко тясно са били свързани България и Украйна не само в далечното минало, когато сме ограмотили и покръстили Киевска Рус, но и дори само преди век.

Малко след руската революция с Брест-литовския договор се създава Украинска народна република, която заема част от територията на днешна Украйна до 1921 г., след което е разделена между Полша и Съветска Украйна. В тази новосъздадена и кратко просъществувала държава, чиято основна задача е била да не допусне болшевиките на територията на украинските земи, като посланик от България отива проф. Иван Шишманов. Причината е не просто неговият дипломатически опит, но и фактът, че съпругата му Лидия е дъщеря на известния украински учен, публицист и революционер Михайло Драгоманов.

Проф. Иван Шишманов: Украинецът се отличава рязко от русина и се приближава до българина

Преди заминаването си проф. Шишманов дава обстойно интервю за вестник „Камбана“, публикувано на 13 април 1918. Както обясняват от вестника, това е неговото изявление като „първи посланик на Царство България в освободена Украйна“.

Публикуваме цялото интервю на видния български общественик отпреди повече от век с оглед на актуалното му значение днес.

Проф. Иван Шишманов:
България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство

Вестник „Камбана“, 13 април 1918

Назначеният първи български пълномощен министър на Украйна, професор д-р Иван Шишманов, бе помолен от нашата редакция да ни удостои с един обстоен разговор върху Украйна.

Ние държим да изкажем нашата благодарност и признателност на нашия учител и именит учен, загдето се отзова най-благосклонно на нашата молба, особено като знаем колко много е претрупан с работа поради почетните места, които заема като професор, писател и учен общественик.

Както се знае, проф. Шишманов е действителен член на българската и на украинската академия на науките в Лвов, дописен член на Загребската, Белградската и Атинската академии и на етнографските общества в Прага и Будапеща, действителен член на Харковския университет, председател на Съюза на българските учени, писатели и художници и на българския Читалищен съюз.

Из животописните данни за нашия професор знаем, че г. проф. д-р Ив. Д. Шишманов е роден в 1862 година в Свищов. Получил е средно образование в родния си град и във Виена, висше в Йена, Женева и Лайпциг, гдето положил докторат по философия, славистика и литературна история. На 1888 год. бил назначен началник отделение в Министерството на просвещението, след това станал главен инспектор и професор в университета. От 1903 до 1907 бе министър на просветата. След двегодишно пребиваване в Швейцария се завърна наново в университета. Назначението на проф. Шишманов за представител на България, на нейния двор и на нейния народ пред правителството на Украинската народна република, се посреща с всеобщо одобрение, тъй като са известни дълбоките връзки на нашия учен с украинската земя и с нейните най-добри синове.

Г-н министър Шишманов ще замине за Украйна идната неделя. Ние го запитахме:

– С какви чувства отивате на новия си пост?
– Отивам с пълна вяра, че ще мога да използувам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, за да се създават по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.

– Какво ще ни кажете въобще за новата държава и нейното историческо минало. Защо се нарича „Украйна“?
– Трябва да забележа преди всичко, че създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Няма освен да си спомните за Киевското княжество на Олега, Олга, Св. Владимира и на известния от нашата история, княз Светослав. Това славно княжество, създадено в ІХ век от същите славянски племена, потомците на които населяват и днес широката територия на Украйна (Поляни, Древляни, Северяни, Угличи, Тиверци, Дулеби) се наричаше отначало „Русь“. Името бе усвоено обаче по-късно и от московските князе, та украинците се принудиха да си потърсят друго национално название. Обаче и името „Украйна“ е много старо. То се среща още в летописи от ХІІ и ХІІІ век, в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVІІ век, в манифеста на Петра Велики от 1709, в народните песни за означение предимно на източните погранични степни области (покрайнини) на някогашната Киевска държава (ІХ-ХІІ век). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата киевска „Русь“, а и на цялата украинска етнографска област. Името Малорусия (Малая Русь Малороссiя) е чисто книжовно. Украинците днес решително го отхвърлят. Простият русин нарича украинеца „хохоль“, по перчема, който казаците оставяха едно време на бръснатите си глави. За простия украинец русинът е „кацап“ или „москаль“, както и ние наричахме едно време русите – московци.

– Какво пространство заема Украйна?
– Етнографска Украйна образува една огромна сплотена област, която се простира от Карпатите до Кавказ и от р. Припет до Черно море. Повърхността на тая широка територия достига според по-нови пресмятания около 740 000 кв. км. (според други 800-850 хиляди). От тях около 665 000 в бившата руска империя.

– Колко е населението на Украйна?
– Съвсем точни статистически данни за броя на украинското население още нямаме. Цифрите се колебаят между 35 и 46 милиона (за цялата етнографска Украйна). Според единствената руска пълна официална статистика от 1897 в Русия имало 29 милиона украинци; В Галиция, Буковина и Маджарско имало в това време до 5 милиона. Около милион са пръснати в северна и южна Америка: Бразилия, Аржентина, Съединените Щати и Канада. Малки украински колонии има в Босна, Славония, Румъния, Добруджа. Като се вземе един определен коефициент за нарастването на населението, получава се за последните години една цифра от 46 милиона украинци (Л. Кордуба). Но ако бихме приели даже цифрата 35 милиона, която е ниска, Украйна би заемала по броя на своето население днес шесто място между европейските държави и второ между славянските. Украйна има в всеки случай пет пъти повече жители от България в днешните й широки граници. Най-чисто е украинското население в Полтавско (93 на сто), Черниговско (92 на сто), Харковско, Екатеринославско, Киевско, Херсонско, Подолско, Волинско и т. н.

– Каква е разликата между украинци и руси?
– За тогова, който познава добре расовите особености, умствения и нравствения склад, темперамента, религиозните понятия, езика, носиите, домашния бит, народната поезия и музиката на двата народа, разликата е голяма, очебийна. В расово отношение украинците според мнението на най-добрите руски учени антрополози, се отличават от русите с по-висок ръст (украинци – 1,670, руснаци –1,657), с по-широк гръден кош (украинци – 55,04, руснаци – 52,18), черепът им е по-валчест (черепен показалец 83,20 срещу 82, 30), имат по-големи крака и бедра, черновласите, чернооките и мургавите преобладават (60-77 на сто). Тия особености се дължат отчасти на смешение с чужди раси, особено с турско-татарски, и в туй отношение украинците стоят по-близо до българите. Русите имат напротив, в жилите си повече финска кръв, оттам и по-големия процент от дългочерепни и руси типове. В психологическо отношение украинецът се отличава още по-рязко от русина и се приближава пак до българина. Той е по-голям индивидуалист (оттам раздробеността на украинското семейство и украинските стопанства) по е деятелен, по-голям е реалист в живота, за това е по-равнодушен и към догматичните разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи за своето. Украинското „упрямство” е знаменито. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи. От русина украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол е украинец.

– Кои са особеностите на украинския език?
– Украинският език, който се разделя на многобройни, но близки наречия (Полтавско, Черниговско, Полеско, Хуцулско, Бойковско, Лемковско и пр.) има, също като българския, зад себе си едно развитие от 1000 години. Едно време украинският език беше официалният език не само на Киевска и Казашка Украйна, но и на Литва. Тогава никому не идваше на ум да му оспорва всяка самостойност. Но след като още Петър Велики наруши Переславския договор (1654), според който Украйна влизаше само в персонална уния с Москва, с всичките права на автономна държава, царизмът почна систематически да унищожава украинството. За тази цел бе повикана на помощ между друго и филологията, на която се възложи да докаже, че украинският език е собствено едно просто наречие от великоруския език, без право на самостойно съществуване. Ала мнението на по-авторитетните слависти и етнографи като Шафарик, Миклошич, Лавровский, Потебня, Житецкiй, Нийдерле, Шахмагтов, Корш, Фортунатов, Лапо-Данилевскiй и пр. е, че украинският език е самостоятелен език, наравно с всички други славянски езици. Това е мнението и на Руската академия на науките, която в 1905, след революцията, бе натоварена от руското правителство да се произнесе какви цензурни облекчения би могло да се направят на украинската книжнина. Впрочем въпросът дали украинският език е език или наречие е суетен. Какво значи наречие и що е език? Всеки книжовен език е, преди да стане такъв – наречие. В основата на старобългарския език лежи едно македонско наречие (вероятно от околността на Солун). Новобългарският литературен език се е развил предимно от средногорските наречия. Немският се основава на саксонските. Руският език по отношение на предполагаемия общ славянски език е наречие; славянските езици са по отношение на предполагаемия праарийски език – наречия и т. н. Тъй че едно наречие, което, като украинското, е успяло да си създаде още от времето на Нестора Летописеца една богата литература, което притежава една от най-прелестните народни поезии, което може да се похвали днес с една прекрасна художествена и научна книжнина (историческа, филологическа, етнографическа, економическа, политическа и пр.), което има своя преса и служи за разговорен език на милиони, няма защо да се бои, че някои му отричат правото да се нарича език.

(Защото по същите съображения би могло и на холандския език да се отрече правото на самостойно съществувание. А какво да кажем за норвежци, които говорят почти същият език като шведите, все пак, по политико-икономически, социални и др. причини предпочетоха да образуват своя самостойна държава?)

Както и да е, факт е, че украинският език съществува и че без подготовка не се разбира. Не го разбира и русинът. Толкова големи са неговите граматически и лексикални особености. В тая кратка беседа естествено нямам възможност да Ви приведа примери. Но опитайте се само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Шевченко и ще ми кажете какво сте разбрали.

– Какво представлява украинската литература, изкуство и наука?
– Украинската литература, която се начева още в Х век, не е никога прекъсвала, като българската, своето развитие. Тя може да се раздели на три периода: 1) от 988-1458. Най-знаменитите литературни паметници от тая епоха са Несторовият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. В тая епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската; 2) от 1458-1798 Украйна е под владичеството на Полша. От там и някои западни влияния в книжнината. В тоя период народната стихия прониква все по-силно в писаната реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани; 3) от 1798 – до днес. Тоя период се начева с знаменитото хумористично подражание на Вергилиевата Енеида от поета Иван Котляревски (1766-1833). Тая поема, излязла в Полтава в 1798, има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тая епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), най-великият певец на Украйна, Шашкевич, родом от Галиция, и Федькович, родом от Буковина. От по-новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележат Иван Франко, поет, белетрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинський, Володимир Винниченко, недавнашен министър-председател, Олександр Олесь и др. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Сергей Ефремов, „Iсторiя Украiнського Письменства”. Украйна притежава още от старо време и едно богато черковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство и пр. В туй отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украински художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите (Галиция) се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци – художници и скулптори. Шевченко беше и талантлив живописец. Кой не познава прелестта на украинските народни мелодии, които талантливи компонисти (Лисенко и др.) използуваха и използуват за своите симфонични и оперни композиции. Украинските народни песни са несъмнено най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити. Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползуват с добра репутация и вън от границите на отечеството си: Микола Костомаров, Михайло Драгоманов, Житецки, Рудченко, Волков, Михайло Грушевски, сегашният председател на Украинската Централна Рада, автор на една 9-томна досега история на Украйна и пр. В 1873 бе основано в Лвов общество „имени Шевченка”, което в 1906 бе преобразувано в Академия (Украiнсько Наукове Товариство). Досега Украинската Академия на науките е имала стотина томове записки, сборници и пр. Подобно научно общество бе основано и в Киев.

– Дотук, господин министре, Вие говорихте за духовната култура на украинци. Не желаете ли да кажете нещо и за материалната култура на Украйна, която в тия моменти представя за нас не по-малък интерес? Кои са главните природни богатства на Украйна?
– Украйна се наричаше до скоро ненапразно житница на Русия. Нейният знаменит чернозем се слави със своята нечувана плодовитост. Още в 1910 Украйна произвеждаше близо 40 % от цялата реколта на Европейска Русия. Производството и на житни растения възлизаше на 215 мил. квитнала. Украйна покриваше тогава почти целия износ на империята. Прочута е и украинската захарна култура. Производството на цвекло достига в 1910 50 мил. квинтала. (82% от цялата реколта на тогавашната империя). Украйна се слави със своя лен, коноп, плодове и зеленчуци. Има и много тютюн. И скотовъдството в Украйна цъфти: около 30 милиона глави добитък преди сегашната война. Особено се слави в туй отношение Полтавска губерния. Още по-големи са земните богатства на Украйна. Прочути са Донецките въглищни мини, които заемат едно пространство не по-малко от 24 000 квадратни километра. В 1911 бяха изкопани само тук около 80 милиона тона (75 %) от цялото руско въглищно производство. Украинските рудници дават значителни количества желязо (77 %), сребро (90 %), олово (81 %), мед (31 %), живак (100 %), манган (32 %). Украйна снабдява почти цяла Русия със сол. Богати са и петролните извори в Галиция.

– Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдещеотношенията между България и Украйна?
– Близките сношения на България с Украйна датуват още от Х век. Първите си черковни книги украинците получиха от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи и пр. Интересно е, че в украинската черква са се запазили и до днес старите наши напеви („болгарскiя напевы“), които очакват още своето изследвание от нашите музикални теоретици. Първата украинска черковна йерархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на Киевските князе и български: Борис и др. След падането на Търново Евтимиевият дякон и ученик Цамблак намери прибежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитски пост. От ХVІ век насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. В ХVІІ век известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмельницки. Парчевич несъмнено ще е използувал случая да изпроси помощта на силния хетман за освобождението на България. На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени в ХVІІ и ХVІІІ век на тъй наречените Нежински гърци, между които имаше и многобройни българи. Кой не знае, какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава в подножието на Маджарските Карпати)? Когато в 40-те години на миналия век бе основано в Киев едно тайно „Кирило-Методиевско братство”, в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостойно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация. Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха (Л.Каравелов, П. Р. Славейков, Жинзифов и др.) за украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основаненко и др. Аз се опитах на друго място да обясня тия симпатии не само от сродството на душите, но и от сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България: тук и там липса на аристокрация, преобладание на земеделското (80 на сто) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. От там и голямата демократичност, но и солидност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов, най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор на нашия университет и почина в София.

– При такива интимни връзки в миналото, можем ли да се съмняваме в бъдещето?
– Наистина Украйна е заета сега преди всичко със своето консолидиране. Тя ще обърне вероятно на първо място внимание на своята войска, главният залог и за политическата ѝ самостойност. Тук тя ще има без друго успех, защото традициите на запорожките казаци, които представляваха още в ХVІІ век най-съвършения образец на една демократична военна организация, още не са умрели в украинския народ. Предстои на Украйна да урегулира и своите икономически и търговски отношения към съюзните държави. Паралелно с това ще върви несъмнено и уредбата на учебното дело в Украйна. Тук има доста да се работи, за да се навакса загубеното вследствие на насилствената русификаторска политика. Докато в ХVІІ век, според свидетелствата на чужди пътешественици, почти всички казаци умеяли да четат и пишат, в ХІХ век на украинците бе запретено да имат свои училища. Знаменита е в това отношение особено драконовската височайша заповед от 18 май 1876, в която се предвиждаха ред сурови мероприятия: възбрана да се внасят в империята каквито и да било украински брошури и книги, възбрана да се печатат в самата Русия каквито и да било украински издания с изключение на исторически документи, възбрана на всякакви театрални представления и лекции на украински език и на украински тектове под музикални ноти. Беше време, когато се позволяваше в Русия да се пеят украински народни песни само с руски или… френски текст!! Според официалната статистика от 1897 г. средният процент на грамотността в Русия е 23,3 (в някои губернии 36,1), а в Украйна само 16,4 (в някои губернии 6,3). Още по-голяма е разликата между грамотността на руските и украинските новобранци (руснаци – 81 на сто, украинци – 55 на сто и даже 39 на сто). За щастие условията бяха и са значително по-благоприятни в Австрийска Украйна (Галиция). Тук отдавна имаме не само многобройни украински училища, но и няколко държавни и частни украински мъжки и девически гимназии, педагогически професионални училища, а на Лвовския университет се четат лекции и на украински език. Същото е и в съседна Буковина, така че днес украинци имат един добре подготвен щаб от университетски професори. Украинска Галиция е направила голям напредък и в общообразователно отношение. Тук цъфтят стотици читалища, гимнастически дружества, театри, разни икономически общества, кооперации и т. н., които си поставят между другото и културни цели. Същият кипеж се забелязва и в младата държава, гдето руската царска власт до скоро задушаваше и най-младата проява на културна автономия. Отвред никнат, също като в Галиция, най-разнообразни общообразователни дружества (просвiти), икономически организации, каквито впрочем имаме и по-рано и пр. Тъй че нова Украйна ще изпревари своя Пиемонт в много отношения.

– Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?
– Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много и за българските колонии в Украйна. Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. Защо да ги губим? Тая многомилионна държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето население, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии, независимо от въпроса, кои от тях ще останат окончателно под нейна власт. Аз оставам прочее с твърдото убеждение, че България и Украйна притежават всички условия за едно бъдащо близко приятелство. Нека засилим тъй щастливо съществующите между двата народа симпатии, като се пазим да не дадем и най-малкия повод за съмнение в нашите топли чувства.

image



Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Руснаците и украинците са различни народи.
03.02.2023 16:16
За съжаление по менталност са доста сходни, няма и как да бъде иначе след СССР.
Между другото, Лавал, те не ни имат за братя. Точно по същата причина, СССР.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4099187
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21960