МЕЧОК И ОРЕЛ

Живял мечок, той тихо ягоди събирал

Спокойно било в горския му кът,

Но клъвнал го в гърба един орел -

Не можел той да спи в гората мирна.

**************************

Спокоен свят орелът не харесвал,

Той бъркал с клюна си ту тук, ту там,

Че пречели му всички – и възрастни и малчугани.

А как се перчел, като кацнел на върха на бор!

**************************

В уюта и бита на другите животни все се месел,

Харесвал да създава тук и там погром,

А после гръмко все Мечока обвинявал

Та в цялата гора все Мечо бил за всичко крив...

**************************

Пропаднали различни орелът бързо свои близки правел,

Той все ги ръководил, пускайки им прах в очите,

А на проблемите им гледал безразлично,

Да ги оплюва искал, нали е изключителен от век!

**************************

Орелът и не знаел, че не бива мечокът Миша да възбужда,

Че отговор ще има за нахалния му клюн

И ето че крила се разпилели по полянката -

Такъв урок мечокът на орела дал!

**************************

Макар да е орел и на високо да лети,

И на света обширен отвисоко все да гледа,

Да помни за Мечока, който и крила пречупва.

Приятели да бъдем трябва, а не да блъскаме все зад гърба!!!