Новата точка на икономическа и военна конкуренция между Русия, НАТО (САЩ) и Китай – Част 1 към 13.02.2022

            От 1 февруари 2022 г. в Русия влезе в сила закон, съгласно който всеки руски гражданин получава правото на безплатна земя в зоната на Арктика.

            Центърът за челен опит на НАТО в областта на стратегическите комуникации обяви за набирането на специалисти за анализ на опита на държавите да оказват своето влияние в Арктика.

            В техния документ се подчертава, че крайният отчет ще включва анализ на периода, в който Русия е председател на Арктическия съвет (2021-2023 г.).

            За НАТО и САЩ сега Русия е главният конкурент в контрола над този сурова, но важен във военен план и притегателен в икономическо отношение регион.

            Конкурентите: Русия, САЩ, Канада, Дания, Исландия, Норвегия (т.е. страните, които непосредствено граничат с този район), както и

            Залежите на природен газ в Арктика се оценят от специалистите на 1,67 трилиона газ, 90 млрд. тона нефт, което съответства на 30 % от всички непроучени газови запаси и 13 % от нефтените запаси на планетата.

            Проучените запаси н ашелфа на Северния ледовоти океан представляват 25 % от световните запаси на въглеводородни суровини.

            В Арктика има уран, редки земни метали, злато и диаманти. Като това е и богата рибна промишлена зона.

            Сред арктическите страни Русия има най-голямата територия в тази зона – почти 6 милиона кв. км. След нея са Канада с площ почти 1,5 кв.км., Норвегия – повече от 700 000 кв.км., Дания с почти 400 000 кв.км., на последно място са САЩ, които контролират засега около 120 000 кв.км.

            На бреговете на всяка от страните има 12-милна зона, която се признава за суверенни териториални води. Следващите 200 мили са изключителна икономическа зона със свободно корабоплаване.

            На шелфа на Баренцово море са проучени 11 нефтени находища.

            Находището „Приразломное“ е единственото местонаходище на руския арктически шелф, където вече започна добивът на нефт. Новият нефт получи названието „Арктик-ойл“.

            Сумарните извлекаеми ресурси от руска Арктика се оценяват на 106 млрд тона нефтен ексвивалент, но Москва претендира за повече.

            Основният спор се разгоря относно т.н. Хребет Ломоносов, който се намира по дъното на Ледовития океан от Новосибирските острови до владенията на Канада и Гренландия. Русия твърди, че хребетът Ломоносо е подводно продължение на Сибирските възвишения. По прогнози на експертите хребетът Ломоносов е много богат на запаси от въглеводороди. Споменатата зона по територия е голяма колкото Германия и франция взети заедно!

            Канада нееднократно е заявявала, че Хребет Ломоносов може да е продължение на геологичната структура на Североамериканския континент, т.е. е зона на нейните икономически интереси. (Кирчо какво ли мисли по въпроса?!) По този въпрос САЩ подкрепят Канада. Всичко това главано заради военната активност на Русия в Арктика.

            Русия започна да укрепва своето военно присъствие, т.е. военното усвояване на Арктика през 2012 г., след като САЩ бяха издали през 2009 г, документ „Президентската директива за национална сигурност-66“, за установяване на политиката на САЩ по отношение на Арктическия регион.

            В 2013 г. руското правителство започна възстановяване на съветската военна база на Новосибирските острови – с цел осигуряван на националната сигурност до 2020 г.

В 2014 г. на база на Северния флот беше създадено Обединено стратегическо командване „Север“, което наричат също Арктическите войски.

            Северният флот стана самостоятелна военно-административна единица в границите на Мурманска и Архангелска области на Република Коми...

            В състава на Северния флот влизат 41 подводници (8 от тях с балистични ракети) и 38 надводни „наблюдателни“ кораби, както и атомен ледоразбивачен флот. Русия единствена в света засега успя да създаде флот от атомни редоразбивачи. Най-новият и главен атомен ледоразбивач на флота е „Арктика“. Другите основни са „Сибир“, „Урал“, „Якутия“ и „Чукотка“.

            Универсалните патрулни кораби по проект 23550 могат не само да разчупват ледове с дебелина до 1,5 м., но и носят на борда си ракети „Калибър“ и други военни съоръжения.

            В подчинение на Северния флот бяха предадени част от сухопътните съединения със зенитните комплекси „Панцирь-СА“ и т.н. „арктически танкове“ Т-80БВМ на границите с Норвегия.

            Северният флот ще получи статус на военен окръг. Контролът на въздушното пространство се осъществява чрез радарите 1Л119 „Небо-СВУ“.

            В арктическата зона се планира възстановяването на повече от 10 летища.

            Сега Русия не изоства от Запада по въпросите на военното усвояване на Арктика, а по много позиции го и превъзхожда.

            До този момент през 2022 г. проведоха учения около 30 военни кораба, 20 самолета, 140 единици от бойната техника и 1200 военослужещи от Сверния флот.

            Преди това мащабни военни маневри бяха проведени в Арктика и през есента на 2021 г.

            В новата стратегия на сигурност на Дания за 2022 г. се казва, че има риск от военна ескалация в Арктика поради засилването на присъствието на Русия в този регион.

            В годините на миналата Студена война Арктика беше челна точка в борбата между НАТО и тогавашния СССР.  Тогава там имаше много военни бази и скъпа военна техника.

            След разпадането на СССР враждебностт беше намаляла и много обекти на НАТО в Арктика бяха демонтирани или минаха в забрава.

            Според военни експерти е налице дефицит на САЩ за военни бази в Арктика, както и свои пунктове за материално-техническо снабдяване на ВМС, а спомагателните кораби не са приспособени за арктическите условия. Руските ледоразбивачи са 40, а сащските - само 2.

            Американското арктическо крайбрежие е слабо заселено и има слаба инфраструктура зад Полярния кръг.

И все пак позицията на САЩ тан не бива да бъде считана за прекалено слаба.

Пък и в случаи за необходимост Пентагонът на САЩ може да привлече за своите задачи и съюзниците си от Канада, Нрвегия и Дания.

САШ вземат под аренда или изкупуват земни участъци от скандинавските страни за своите военни бази.

В САЩ е планирано пускането на два ледоразбивача, като перспективата е пускането им на вода в периода 2024-2028 г. Малко късно, но те си знаят ...

Веднъж на 2 години в Аляска (бившата руска територия, купена от САЩ) се провеждат маневри на ВМС и ВВС на САЩ с участието на сухопътни войски и морска пехота.

През 2022 г. маневрите на сащската армия ще протекат близо до Алеутските острови.

В началото на март т.г. НАТО възнамерява да проведе зад Полярния кръг мащабни военни учения под наименованието „Студен отговор-2022“ на суша и на море.

По правителствени данни от САЩ в учението ще вземат участие около 35 хиляди военослужещи от 28-те страни. Ще бъдат задействани 2 сащски самолетоносача и британския самолетоносач „Принц Уелски“.

През 2008 г. 5 крайбрежни арктически държави –Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания – подписаха Илулиссатската декларация, в която се оговориха да засилят арктическото сътрудничество, а също и всички спорове да се решават мирно. Държавите, имащи изход към Северния Ледовити океан, се договарят да запазят Арктика като регион на ниско напрежение.

Пекин се обяви за „околоарктическа страна“, със собствена арктическа политика . . . . .

. . . . . .

Продължава -  „Въжделенията на Китайската международна република“

. . . . . .