Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2021 15:52 - ИМАЛО И ТАКИВА НАКАЗАНИЯ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 3700 Коментари: 4 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                         БОЙ ПО ПЕТИТЕ

 

Е, не може да си бил свидетел на всичко, за което разказваш. Обаче има признаци, по които можеш да съдиш надежден ли е източникът ти или те е хванал за попова лъжичка. Като направих това сравнение и се сетих, че нашият палеоостеолог в Института, д-р Нинов, беше купил за дечицата си не екзотични рибки от Японско море, а чистокръвни нашенски пъргави… попови лъжички. Така бях впечатлен от тази негова постъпка (Аквариумът стоеше в коридора над шкафа за обувки.), че – щом вѝдех колегата си – изпращах много здраве на поповите лъжички, разбирай децата.

Прочел по-малкият ми син как в една изоставена количка за пазаруване на плаца край магазин „Лидъл” съм намерил затъкнати 20 франка от времето на Наполеон III и без да каже, че не е повярвал, ме попита оня ден:

„Татко, ти знаеш ли как се наказват войниците в казармата, които излъжат?”

„Не, откъде да знам. Кракът ми не е стъпвал в казармата, освен в случаите, когато трябваше да получавам топографски карти за Института. Защо питаш?”

„Ами-и-и, не е възможно да намериш наполеон в количка…” „Чакай малко, не е възможно да намери човек или не съм намерил?”

Подви опашка, когато му я показах.

„Ама тя няма нумизматична стойност. Виж как е охлузена.”

„Знам, но това не означава, че съм лъжец – троснах се на свой ред. – Я, викам, седни и ми ракажи това, дето подхвърли за казармата.”

„Добре – отзова се с готовност, щом не го карам да измие СААБ-а. – Помниш ли къде ме разпределиха след Школата в Плевен?”

„Не, ти винаги си бил потаен. От малък. Къде?”

„В Черноморец!”

„И колко време стоя там?”

„Само два месеца, защото разформироваха поделението през 1990-а или 91-а. Бях старшина и отговарях за последните останали 12 млади войници. Имаше един уникат. Май Сандев се казваше… Да, Сандев, но не му помня малкото име. За 10-15 секунди под часовник отворил склада с една безопасна игла и си напълнил нощното шкафче с провизии. Когато аз пристигнах, тъкмо го бяха пуснали от ареста. Бил в карцера два-три месеца. Ама сладкодумен, само за Сатиричния!

Един ден ни разказа как намерил на тавана на село някакъв сандък, пълен с много списания на баща му – „Техника молодежи”. Бабата на Сандев имала някаква много стара „Опера”. Половината време екранът бил в снежинки или картината прескачала. Звукът бръмчал, като че ли в съседния двор работят с електрожен. Сандев много обичал баба си, разправя, имал и време преди да влезе в казармата, та преровил списанията и намерил чертеж за супер телевизионна антена. Близо месец търсил медни тръбички, изолатори, проводници, болтове, гайки, ама бил точен до педантизъм при издирването на материалите. Пет пъти ходил до града... Помниш ли, и тук, в София, на най-горния етаж на ЦУМ имаше специален щанд „Млад техник”. Е, по такива магазини се завирал, а при сглобката на самата антена спазил разстоянията между напречните тръбички до части от милиметъра. И дошъл моментът да я пробва, но бил толкова сигурен, че е изпълнил абсолютно точно чертежа, че се покатерил на покрива, монтирал я здраво на една върлина, ориентирал я точно към ретранслатора, свързал телевизора с коаксиалния кабел и баба му го запрегръщала разплакана от радост. Старата „Опера” не само „тръгнала” отраз, без снежинки и трептене, ами образът бил дори цветен.”

Аз се усетих на мига, че това е невъзможно, отреагирах бурно, че са необходими три лъчеви тръби, а синът тръгна към финала:

„Именно. Имаше млади войници, завършили електротехника. Скочиха като ужилени, че намерил кого да ментосва, и на мига го сграбчиха за яката, бутнаха го на пода, трима-четирима го затиснаха с колене да не шава, свалиха му кубинките, чорапите и с чехли почнаха да го пердашат по жълтите пети.”

„Чакай бе, сине! Нали ти отговаряш за тях? Защо позволи да го малтретират? Или този случай ти е разказван, не си бил там, не си могъл да го защитиш?!”

„О-о, напротив, и аз бях там. Изпуска ли се такъв цирк? Държах го за единия крак да не рита…”

„Сигурно го е боляло. Викаше ли?”

„Не знам. Викаше, но ударите бяха по-скоро да се спази ритуала, отколкото да го заболи. Знаехме си, че утре може ние да излъжем.”

„Той оплака ли се на Началството, разсърди ли се?”

„Е, как ще се сърди. Дори след няколко години покани всички да отидем на сватбата му в Бургас, но аз не можах. Срещам веднъж, ама отдавна беше, друг от войниците и го питам дали е ходил на сватбата.”

„Не, не отидох – отговори. – Но срещнах редник Сандев, младоженеца, три месеца след датата. Почвам да се извинявам, че съм бил възпрепятстван, питам го как е брачният живот, а той махна ръка пренебрежително: „Остави – вика замислен – с луда жена живее ли се! Разведохме се след две седмици…” Защо – питам наистина изненадан. „ Как защо! Ми тя щеше да ме убие. Щом ѝ кажех нещо (май е разбрала, че малко послъгвам) и почваше да хвърля по мен каквото ѝ падне – чинии, чаши, каквото докопа.”




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравей, Приятелю!
07.10.2021 19:47
Хубав разказ, хареса ми!
Проследих го с интерес!
Продължавай, не се спирай!

Хубава вечер!
цитирай
2. pvdaskalov - * ! *
07.10.2021 20:10
leonleonovpom2 написа:
Хубав разказ, хареса ми!
Проследих го с интерес!
Продължавай, не се спирай!
Хубава вечер!

Благодаря ти, Ваньо. Ще спра, появата ми беше временна. Човек трябва да степенува задълженията си, когато може да бъде по-полезен в друга област на творчеството. Ти обаче не спирай. Твоите приноси тук са безспорни. Да е хубава и на теб и на всички приятели в Блог.бг.
П и е р
цитирай
3. aip55 - Така ще е,
08.10.2021 17:59
като си е взел лимонтозу, вместо човек,
въпреки, че и за него не може да се каже - човек...
цитирай
4. pvdaskalov - * !! *
10.10.2021 07:57
aip55 написа:
като си е взел лимонтозу, вместо човек,
въпреки, че и за него не може да се каже - човек...

Прав си. Ако го сбъркаш със захарта, кафето отива в мивката...
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102956
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031