Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08 23:56 - Афганистански случки в края на съветското време
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Афганистански случки в края на съветското време

(За срещата на третия по ред афганистански ръководител Бабрак Кармал с Михаил Горбачов)

На 15 май 1988 г. започва изтеглянето на съветските войски: първите 6 полка от северните афганистански провинции си тръгнаха за в къщи. На 15 февруари 1989 г. приключи извеждането на войските от страната.

Какво предшестваше тази дата?

Разговорите за извеждането на войските започнаха почти веднага след като Михаил Горбачов пое властта в Кремъл. Но имаше едно сериозно обстоятелство, което трябваше да бъде отчитано: новият генерален секретар на КПСС нямаше отношение към вземането на някогашното решение за въвеждането на войските в Афганистан, тъй като той тогава отговаряше в ЦК за селското стопанство. След като стана ръководител на Партията и държавата, Горбачов неволно пое отговорността и за постъпките на своите предшественици (Брежнев, Андропов и Черненко). На него му беше ясно, че 40-та армия не може просто ейтака да напусне Афганистан, без някакви гаранции за приятелския кабулски режим.

Дълго мислеха, как да стане това. Като начало решиха да укрепят кабулското ръководство. Афганистанският ръководител (трети по ред след Априлската революция ) Бабрак Кармал беше верен на Москва, но не искаше и да чуе за извеждане на съветските войски. За новия курс, който трябваше да се състои в политика на национално примиряване, Кармал явно не ставаше. През март 1986 г. примамиха Кармал по някакъв повод в Москва, а после задълго го настаниха в Кремълската болница („Вие изглеждате зле и ние не можем да рискуваме Вашето здраве"), като само след 20 дни афганистанският другар беше приет от Горбачов.   

Бабрак Кармал разказва на един журналист подробностите за тази среща. Стопанинът на Кремъл с приветлива усмивка на лицето произнася цяла лекция за това, че светът става друг, че предстоят големи промени и в Съветския съюз, и в Афганистан, че 2Союзе, и в Афганистане, что "не всеки от нас е способен адекватно да съответства на тези промени“). Разбира се, заслугите  на другаря Кармал са големи, а приносът му в делото на революцията и укрепването на афганистанско-съветската дружба просто са забележителни, но може би е целесъобразно да се помисли за това, да отстъпи поста на генерален секретар на някой от по-младите другари.

Когато Михаил Сегеевич приключва своя монолог, афганистанецът, чието лице за минути потъмняло, нарекъл действията на съветската страна „държавен тероризъм“, развълнувал се, помолил преводача да му донесе пепелник и извадил кутия Кент, макар че там не било прието да се пуши. Горбачов също се разстроил, макар че го били предупредили, че Кармал е костелив орех, но не очаквал такова нещо.

На следващата сутрин афганистанският ръководител бил посетен от началника на Първо главно управление на КГБ (външното разузнаване) армейски генерал Владимир Крючков (1924-2007), който му казал: „Не се вълнувайте, скъпи другарю Кармал, всичко ще бъде добре.

Решaвайки да спечели време, помолил да му бъде разрешено да се върне в Кабул, за да се посъветва със съратниците си и едва тогава да вземе окончателното решение. В Москва премислили и разрешили, след неговия самолет за Kабул излетял и втори самолет, „комитетски“, на борта на който се намирали Крючков и бъдещият му приемник на поста началник на разузнаването генерал-лейтенант Леонид Владимирович Шебаршин (1935-2012).

В Кабул Kрючков двадесет часа убеждавал афганистанския ръководител доброволно да напусне поста генерален секретар на Народно-демократичната партия. В ход било пуснато всичко – хвалби, скрити заплахи, щедри обещания ("за Вас ще остане постът Председател на Реолюционния съвет, Вие винаги ще бъдете обкръжен с почит и уважение“). Тези изтощителни беседи един ден по-късно завършили с това, че стопанинът на двореца в присъствие на съветските генерали написал заявлението за оставка. Ръководител на Афганистан стана тогава доктор Мохамед Наджибулла, възпитаник на  КГБ, който до този момент възглавяваше афганистанската тайна служба. Наджибула е изтезаван и обесен от талибаните пред президентския дворец на 27.09.1996 г.

Бабрак Кармал умира в Москва на спорна дата 1 или 3 декември 1996 г.

Това е само един епизод от многогодишната сложна епопея, която предшестваше извеждането на съветските войски от Афганистан.

После страната беше нападната от миротворителните сащски войски, който едва сега може би се готвят да си отидат...

 



Тагове:   Афганистан,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3587591
Постинги: 3466
Коментари: 877
Гласове: 926
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930