Прочетен: 3541 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2021 14:47
Моето посещение на крепостта в Донаущауф, околия Регенсбург
Mein Besuch in der Burgruine in Donaustauf, Kreis Regensburg
В късния следобед на 12.06.2021, след като бях на плаж на Дунав в Зулцбах в зоната на уникалния мемориален комплекс Валхала (място на почит за великите хора от германски произход в различните жизнени сфери), реших, макар и поуморен, да изпълня едно свое намерение от преди няколко години – да посетя руините на една важна за късната средновековна история крепост на един хълм в западната част на градчето Донаушауф до Швабелвайс.
Крепостта е на един хълм близо до северния бряг на Дунав, с надморска височина 424 м. На това високо място още около 500 г. е съществувала една келтска крепост, за която няма много сведения освен разкопките през 1981 г., които я причисляват към ранната желязна епоха в Средна Европа и на Балканите.
Между 914 и 930 г. 9-тият католически еписком на Регенсбург Туто (Tuto) нарежда да бъде построена крепост, която за служи за отбрана от нападенията на унгарските племена.
През 11 век крепостта е имала голямо стратегическо значение за отбраната на Регенсбург. В грамота от 1132 г. тя се споменава като собственост на регенсбургския епископ.
През периода 1132-1161 г. крепостта е присвоена от баваските херцози, които правят опити да разширят владенията си в околността.
Нощта на 7 срещу 8 септември 1156 г. император Фридрих I Барбароса ( 1122-1190) прекарва в тази крепост, а сутринта на 8 септември оттук той заминава на събранието (райхстаг) в селището Барбинг на изток непосредствено до Регенсбург.
(На 11 май 1189 г. Фридрих Барбароса отново пристига в Регенсбург и оттук започва исторически известният 3-ти кръстоносен поход (освен Фридрих в него участват и кралят на Унгария Бела III, византийският император Исак II Ангелос и селджукският султан Кълъч Арслан II). )
Регенсбургските епископи са използвали крепостта понякога за резиденция, напр, Алберт I (1217–1259). През лятото на 1324 г. регенсбургският епископ Николаус се скрива в крепостта от пратениците на архиепископа на Залцбург.
От 1355 до 1373 г. крепостта е била собственост на краля на Бохемия, като например през юли 1355 г. бохемският крал Карл IV (Карел IV), който от 1355 е и император на „Свещената Римска империя на германската нация“ пристига лично в крепостта, за да я приеме за своя собственост. През 1373 г. крепостта преминава в собственост на баварската династия Вителбахер (Wittelsbacher).
През 1385 г. крепостта отново преминава към град Регенсбург.
От 1385 до 1388 г. крепостта е опустошена по време на известната Война между градовете. През периода до 1488 г. понякога е служела за затвор на местни затворници.
От 14 до 17 век крепостта е приспособена за отбранително техническо съоръжение. Така например през 1610 г. баварският херцог Максимилиян I а обновява като отбранителен обект.
По време на 30-годишната война (1618-1648) крепостта е превзета от войските на шведския крал с много жертви, взривена и изгорена през януари 1634 г.
След изтегляне на шведските войски крепостта е отново частично възстановена и даже обитавана, но от края на 17 век постепенно се превръща в руини и даже е използвана като каменна кариера.
Най-старите запазени части от средновековната крепост датират от около 1060/1070 г.
Достъпът до крепостта ставал през 6 врати-кули, от които сега се виждат само 4.
Руината в Донаущауф е една от 40-те крепости, които са в околността на Регенсбург.