Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 21:56 - Сталинските престъпления – 84 години от смъртта на генерал Ян Гамарник
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове:
-1



Сталинските престъпления – 84 години от смъртта на генерал Ян Гамарник

Ян Борисович Гама́рник (по рождение  Яков Цудикович Гамарник) e роден през 1894 г. в гр. Житомир. Застрелва се на 31 май 1937 г. в Москва – поради очаквания арест по т.н. Дело на маршал Михаил Тухачевски.

Реабилитиран е в партийно отношение посмъртно на 7 октомври 1955 г.

Роден е в еврейско семeйство в Житомир на 2 юни 1894 г. Учил в Одеската мъжка гимназия, която завършва със сребърен медал. От 17 годишна възраст проявява интерес към марксизма.

През 1914 г. постъпва в Петербургския психоневрологичен институт, но загубва интерес към медицината и през 1915 г. се премества в юридическия факултет на Киевского университет. Тогава се запознава с ръководителите на нелегалните болшевики Н.А. Скрипник (жертва на сталинизма през 1933) и С. В. Косиор (жертва на сталинизма през 1939), а през 1916 г. става член на РСДРП (б).

Участва в партийната пропаганда в киевския завод „Арсенал“.

След Февруарската революции през 1917 Гамарник е начело на Киевския комитет на РСДРП(б).

            След Октомврийската революция в Петроград е арестуван от властите в Киев заедно с други ръководители на украинските болшевики. Освободен е от въоръженото въстание в Киев на 31 октомври 1917 г.

            През януари 1918 е избран за член на Киевския революционен комитет по ръководенето на работническото въстание.

През лятото на 1918 пристига в Москва, запознава се с Ленин, избран е в състава на ЦК на Украинската компартия и по-късно за зам. председател на Киевския съвет.

            От май 1919 е председател на Одеския губернски комитет на Украинската компартия.

            През агуст 1919 г. Гамарник е назначен за член на Революционния военен съвет на Южната група войски на 12-та армия.

В началото на 1920 г., след разгрома на Деникин става председател на Киевския губернски партиен комитет, от октомври 1920 г. – председател на Киевския революционен комитет, а от април 1921 г. – председател на Киевския губернски Изпълнителен комитет.

През юли 1923 г. е премествен в Далечния Изток и става председател на  Приморския губернски изпълком, от юни 1924 г. – председател на Далекоизточния революционен комитет, от март 1926 г. – на Далекоизточния краеви изпълком.

От 1927 до 1928 е първи секретар на Далекоизточния краеви комитет на партията. Занимава се активно с промишленото развитие на Далчния Изток, като с негово участие е разработен у се е осъществявал 10-годишен план (1926-1935) за подем на икономиката на този Край.

            От февруари 1928 до октомври 1929 е първи секретар на ЦК на Компартията на Белорусия, при оето поддържа политиката за колективизация на селското стопанство.

През периода от 1929 до смъртта му през май 1937 е началник на Политуправлението на Червената армия и отговорен редактор на вестник „Красная звезда“. Чрез Гамарник се е осъществявала връзката между ръководството на Народния комисариат по отбраната и органите на държавната сигурност.

От 1930 до 1934 Ян Гамарник е първи заместник-председател на народния комисар по военните и морски въпроси на СССР Ворошилов и е заместни ка председателя на Революционния военен съвет на СССР. В това свое качество Гамарник оказва всестранно съдействие на началника на генералния щаб на Червената армия и блестящ военачалник маршал Михаил Тухачевски при осъществяване на техническата реконструкция на Червената армия и изиграва голяма роля в повишаване на боеготовността на Армията.

 

През 1934-1937 е първи замстник народен комисар на отбраната на СССР. Прави опит да защити оклеветения маршал Тухачевски, заявявайки на Сталин, че спрямо Тухачевски се извършва грешка.

            Гамарник е първият в Червената армия, на когото на 20 ноември 1935 е присвоено воинското звание за военно-политическия състав – армейски комисар 1 ранг, съответстващо на званието командарм 1 ранг, заменено по-късно с армейски генерал.

На 13 март 1937 г. е назначен за пълномощник на Народния комисариат по отбраната на СССР при Съвета на народните комисари на РСРСР.

По партийна линия:  делегат на 10 до 17 конгреси на ВКП (б); кандидат-член на ЦК на ВКП (б) (1925—1927), член ЦК на ВКП (б) (1927—1937), член на Организационното бюро на ЦК на ВКП(б) (1929—1937), Член е на  ВЦИК и ЦИК на СССР.

На 20 май 1937 г. Гамарник е освободен от поста началник на Политическото управление на Червената армия и е понижен до длъжност член на Военния съвет на Средноазиатския военен окръг.

На 30 май 1937 г. Политбюро ЦК ВКП (б) взема решение:

 „Да се отстранят другарите Гамарник и Аронщам от работа в Народния комисариат на отбраната и да се изключат от състава на Военния Съвет, като работници, намиращи се в тясна групова връзка с Якир (И.Г.: който е армейски генерал и един от най-способните съветски военачалници), изключен понастоящем от партията заради участие във военно-фашистки заговор.

На 31 май 1937 г. Ворошилов заповядва на Булин и Смородинов да съобщят на Гамарник, който по това време се е намирал в квартирата си поради заболяване, за решенията на Политбюро. Те съобщават на Гамарник, че е уволнен изцяло от редовете на Червената армия. Веднага след като двамата пратеници на Ворошилов напускат квартирата на Гамарник, той се застрелва, знаейки от опита в Москва, че следва по кратката процедура арест, изтезания, осъждане на смърт от една тройка и разстрел.

 В този порядък на действия, започнали основно от 1936 и приключили частично през 1939-40 г, Сталин и неговите слуги унищожават най-добрите командири на Червената армия и я подготвят за катастрофалните й дни и месеци след облагоприятстваното нападение на германския вермахт. Голяма рядкост са били по това време останалите способни живи военачалници в Съветската армия, като армейски генерал Жуков, станал по-късно маршал на мястото на своите разстреляни бивши командири.

Не случайно при организирането си през 2007 г. новата автентична немска Левица (Die Linke) записа ясно и еднозначно в програмата си:

„Сталинизмът е престъпна злоупотреба със Социализма“

Послеслов:

Жената на Гамарник през 1937 е арестувана, осъдена на 8 години затвор, след това на още 10 години и е разстреляна през 1941 г., а съгласно официалните данни била умряла през 1943 в лагер.

Дъщеря му Виктория (1924—2002) е изпратена тогава в детски дом, след войната подложена на репресии.

Сестра му е репресирана и прекарва 24 години в концлагер.

 




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3506772
Постинги: 3449
Коментари: 877
Гласове: 921
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930