Историческият контекст около идването на племенния съюз ДУЛУ на Балканите и победата му над Византийската империя
Регенсбург, 18.02.2021
Историята на света през 7 век се оказва решаваща за възникването на българска държавна формация. Интерес представля особено състоянието на най-великата тогава Китайска империя по време на управлението на династията Тан и по-специално на забележителния за цялата китайска история император Тан Тайдзун (23.01.599-10.07.649), с период на управление наречено Джън Гуан (627-649), който е син на родоначалника на тази династия император Гао Дзу (08.04.566-25.06.635), управлявал от 618 до 626 г. На Изток Тайдзун води война с тогавашна Северна Корея (Когурьо), в която решителната роля като пълководец изиграва ханът на Великото тюркско ханство от племенния съюз ДУЛУ. На Северозапад и Запад Тайдзун разширява както никой друг Китайската империя. Основно начало в неговата външна политика е принципът „Разделяй и владей“, приписван 1000 години по-късно на Британската империя. Така например Тайдзун предизвиква въстанието на уйгурите и други народи от Великата степ срещу омразното му Източнотюркско ханство, след което той самият напада ханството с шест китайски армии през 628 - 630 г. През 635 г. присъединява и царство Туюйхун – територии от днешните китайски провинции Гансу и Цинхай, а скоро след това с помощта на войски от конкурентното на ДУЛУ племе НУШИБИ, превзема Гаочан в Турфанската падина (във сегашния Уйгурски автономен район Синдзян), с което Китай постига контрол над цялата източна част от Великия път на коприната. Още на запад Тайдзун присъединява към империята си над 70 града от Средна Азия – от Кашгар до Бухара. Не случайно Мао Дзъдун проявяваше пред Съветския съюз терирориални претенции към значителна част от Туркестан, Киргизстан и Узбекистан, позовавайки се на „исторически традиции от времето на император Тайдзун.
. . . . .
Продължение – Състоянието на Византийската империя през 7 век и взаимоотношенията с ДУЛУ и други племена, принудени да участват в създаването на двете първи български държави – до Крим и на юг от Делтата на Дунав.
