Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05 20:42 - Карл Маркс за промяната на статуквото или можем ли бодряшки да тръбим „Поискай промяната!“
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
-1



Карл Маркс за промяната на статуквото или можем ли бодряшки да тръбим Поискай промяната!

(Тези мисли са публикувани от Маркс в Лондон през 1859 г. и би трябвало да са познати на хората ...)

1. Моето изследване стигна до резултата, че правните отношения както и формите на държавно устройство не могат да бъдат разбрани нито от само себе си, нито от така нареченото общо развитие на човешкия дух, а че се коренят по-скоро в материалните условия на живот, чиято съвкупност Хегел, подобно на англичаните и французите от 18 век, резюмира под названието „гражданско общество“, но че анатомията на гражданското общество би трябвало да се търси в политическата икономия.

(1. Meine Untersuchung mьndete in dem Ergebnis, daЯ Rechtsverhдltnisse wie Staatsformen weder aus sich selbst zu begreifen sind noch aus der sogenannten allgemeinen Entwicklung des menschlichen Geistes, sondern vielmehr in den materiellen Lebensverhдltnissen wurzeln, deren Gesamtheit Hegel, nach dem Vorgang der Englдnder und Franzosen des 18. Jahrhunderts, unter dem Namen "bьrgerliche Gesellschaft" zusammenfaЯt, daЯ aber die Anatomie der bьrgerlichen Gesellschaft in der politischen Цkonomie zu suchen sei.)

            2. Проучването на последната, което аз започнах в Париж, продължих в Брюксел, където се преселих поради заповедта на господин Гизо за изселване. Общият резултат, до който стигнах и който, веднъж получен, служеше за ръководна нишка при моите изследвания, може да бъде формулиран накратко така: В общественото производство по време на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствените отношения, които съответстват на определена степен на развитие на техните производителни сили. Съвкупността на тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една юридическа и  политическа надстройка и на която съответстват  определени форми на общественото съзнание. Начинът на производство в материалния живот обуславя изобщо социалния, политическия и духовния процеси на живота. Не съзнанието на хората определя битието, а обратно, тяхното обществено битие определя съзнанието им.

            (2. Die Erforschung der letztern, die ich in Paris begann, setzte ich fort zu Brьssel, wohin ich infolge eines Ausweisungsbefehls des Herrn Guizot ьbergewandert war. Das allgemeine Resultat, das sich mir ergab und, einmal gewonnen, meinen Studien zum Leitfaden diente, kann kurz so formuliert werden: In der gesellschaftlichen Produktion ihres Lebens gehen die Menschen bestimmte, notwendige, von ihrem Willen unabhдngige Verhдltnisse ein, Produktionsverhдltnisse, die einer bestimmten Entwicklungsstufe ihrer materiellen Produktivkrдfte entsprechen. Die Gesamtheit dieser Produktionsverhдltnisse bildet die цkonomische Struktur der Gesellschaft, die reale Basis, worauf sich ein juristischer und politischer Ьberbau erhebt und welcher bestimmte gesellschaftliche BewuЯtseinsformen entsprechen. Die Produktionsweise des materiellen Lebens bedingt den sozialen, politischen und geistigen LebensprozeЯ ьberhaupt. Es ist nicht das BewuЯtsein der Menschen, das ihr Sein, sondern umgekehrt ihr gesellschaftliches Sein, das ihr BewuЯtsein bestimmt.)

3. На определена степен на своето развитие материалните производствени сили на обществото влизат в противоречие с наличните производствени отношения, което е само юридически израз на последните, а всъщност - с отношенията на собственост, в рамките на които те са се движели досега. От форми за развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в техни окови.

(3. Auf einer gewissen Stufe ihrer Entwicklung geraten die materiellen Produktivkrдfte der Gesellschaft in Widerspruch mit den vorhandenen Produktionsverhдltnissen oder, was nur ein juristischer Ausdruck dafьr ist, mit den Eigentumsverhдltnissen, innerhalb deren sie sich bisher bewegt hatten. Aus Entwicklungsformen der Produktivkrдfte schlagen diese Verhдltnisse in Fesseln derselben um.)

4. Тогава настъпва епоха на социалната революция. С промяната на икономическата основа цялата грамадна надстойка повече или по-малко бързо се преобръща. При разгледането на такива преобръщания винаги е необходимо да се прави разлика между материалното, констатирано от природонаучна гледна точка преобръщане в икономическите условия за производство и юридическите, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко – от идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и се борят за неговото разрешаване.)  

(4. Es tritt dann eine Epoche sozialer Revolution ein. Mit der Verдnderung der цkonomischen Grundlage wдlzt sich der ganze ungeheure Ьberbau langsamer oder rascher um. In der Betrachtung solcher Umwдlzungen muЯ man stets unterscheiden zwischen der materiellen, naturwissenschaftlich treu zu konstatierenden Umwдlzung in den цkonomischen Produktionsbedingungen und den juristischen, politischen, religiцsen, kьnstlerischen oder philosophischen, kurz, ideologischen Formen, worin sich die Menschen dieses Konflikts bewuЯt werden und ihn ausfechten.)

5. Както за отделния човек не може да се съди, какъв е той, по това, какво самият мисли за себе си, по същия начин не може да се съди за подобна епоха на преобръщане според нейното нейното съзнанием, а много повече това съзнание трябва да се изяснява от противоречията в материалния живот, от наличния конфликт между обществените производителни сили и производствените отношения.

(5. Sowenig man das, was ein Individuum ist, nach dem beurteilt, was es sich selbst dьnkt, ebensowenig kann man eine solche Umwдlzungsepoche aus ihrem BewuЯtsein beurteilen, sondern muЯ vielmehr dies BewuЯtsein aus den Widersprьchen des materiellen Lebens, aus dem vorhandenen Konflikt zwischen gesellschaftlichen Produktivkrдften und Produktionsverhдltnissen erklдren.)

6. Една обществена информация никога не пада, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя е достатъчно широка, а нови по-високи производствени отношения никога не възникват на мястото на старите, преди новите материални условия за тяхното съществуване да са покълнали в скута на самото старо общество.

(6. Eine Gesellschaftsformation geht nie unter, bevor alle Produktivkrдfte entwickelt sind, fьr die sie weit genug ist, und neue hцhere Produktionsverhдltnisse treten nie an die Stelle, bevor die materiellen Existenzbedingungen derselben im SchoЯ der alten Gesellschaft selbst ausgebrьtet worden sind.)

7. Ето защо човечеството си поставя винаги само задачи, които то може да реши, жет разрешить, тъй като, погледнато по-точно, винаги се оказва, че самата задача изскача само там, където материалните условия за нейното решаване вече са налице или най-малкото се намират в процес на възникване.

(7. Daher stellt sich die Menschheit immer nur Aufgaben, die sie lцsen kann, denn genauer betrachtet wird sich stets finden, daЯ die Aufgabe selbst nur entspringt, wo die materiellen Bedingungen ihrer Lцsung schon vorhanden oder wenigstens im ProzeЯ ihres Werdens begriffen sind.)

8. В общи линии азиатските, античните, феодалните и съвременните граждански начини на производство биват определяни като прогресивни епохи на икономическата обществена формация.

(8. In groЯen Umrissen kцnnen asiatische, antike, feudale und modern bьrgerliche Produktionsweisen als progressive Epochen der цkonomischen Gesellschaftsformation bezeichnet werden.)

9. Гражданските производствени отношения са последната антагонистическа форма на обществения производствен процес, антагонистическа не в смисъл на индивидуалния антагонизъм, а в смисъла на антагонизъм, израстващ от обществените условия на живот на индивидит; но развиващите се в скута на гражданското общество производствени сили създават същевременно материалните условия за решаване на този антагонизъм. Ето защо с гражданската обществена формация приключва предисторията на човешкото общество. .......

(9. Die bьrgerlichen Produktionsverhдltnisse sind die letzte antagonistische Form des gesellschaftlichen Produktionsprozesses, antagonistisch nicht im Sinn von individuellem Antagonismus, sondern eines aus den gesellschaftlichen Lebensbedingungen der Individuen hervorwachsenden Antagonismus, aber die im SchoЯ der bьrgerlichen Gesellschaft sich entwickelnden Produktivkrдfte schaffen zugleich die materiellen Bedingungen zur Lцsung dieses Antagonismus. Mit dieser Gesellschaftsformation schlieЯt daher die Vorgeschichte der menschlichen Gesellschaft ab.)

 

Забележка: Думата „Гражданин“ се превеждa на немски Bьrger (бюргер), а на френски Bоurgеois (буржоа) или „Citoyen“ (ситуаен)

 




Гласувай:
1
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3314892
Постинги: 3374
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031