Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2020 15:17 - Създатели на ядрената физика: За великата Лиза Майтнер
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Създатели на ядрената физика: За великата Лиза Майтнер

Лиза Майтнер е родена на 7 ноември 1878 г. във Виена и е починала на 27 октомври 1968 г. в Кембридж.

През февруари 1939 г. заедно със своя племенник Ото Фриш тя публикува първото физикотеоретично обяснение  за разцепването на ядрото, което нейният колега Ото Хан и асистентът му Фриц Щрасман предизвикаха на 17 декември 1938 г. и доказаха с помощта на радиохимични методи.

          Лиза Майтнер е третата дъщеря на еврейския адвокат Филип Майтнер (1839-1919) и жена му Хедвиг Майтнер-Сковран. Лиза Майтнер е възпитана в протестантски стил. През 1908 г. чрез кръщение е приета в евангелистката църква.

          Средното си образование завършва в едно гражданско училище, поради това че, като момиче не е можело да бъде допусната до гимназия. След завършване на училището Лиза полага изпит по френски за учителка и чрез самообразование се подготвя за матурата, като зрелостният изпит е положен през 1901 г., когато е на 22 години, в Гимназията на Виена. Там тя избира като факултативен предмет изследванията във философията.

През 1901 г. Лиза започва следването си във Виенския университет по физика, математика и философия, като неин най-важен академичен преподавател е световно известният Лудвиг Болцман. Още през първите години тя се занимава с постановката на въпроса за РАДИОАКТИВНОСТТА. През 1906 г. тя се оказва втората жена, защитила докторска дисертация във Виенския университет. Заглавието на нейната дисертация е „Проверка на една формула на Максвел“, която е публикувана под заглавие „Топлопренасяне в нехомогенни тела“. Ръководител на докторантурата й е Франц-Серафим Екснер. Веднага след това се кандидатира за работа при Мария Кюри в Париж, но не успява.

Първата година след докторската защита Майтнер работи в Института по теоретична физика във Виена като изследовател и преподавател.

          През 1907 г. тя заминава да допълнителна по-нататъшна научна квалификация в Берлин, където е искала да слуша преди всичко лекциите на МАКС ПЛАНК. Там Майтнер се среща за пръв път с младия химик и впоследствие велик учен ОТО ХАН, с когото работи съвместно през следващите 30 години. Тя работи заедно с Хан безплатно като „гост“ в лабораторията на Планк, която се е намирала в една бивпа дърводелска работилница, в Химическия институт на Университета Фридрих-Вилхелм на „Хесише щрасе“. Тъй като по онова време в Прусия е било забранено на жените да следват, Лиза е трябвало да влиза в сградата винаги през задния двор и не е имала право да влиза в залите за лекции и експерименталните помещения. Тази забрана е премахната едва през 1909 г., когато в Прусия официално е въведено следването за жените.

          През 1909 г. Ото Хан открива радиоактивния възврат (radioactive recoil) и с помощта на произлезлия от това „Възвратен метод“ Хан и Майтнер откриват през следващите години и различни радиоактивни нуклиди (т.е. атоми, характеризиращи се с броя на протоните и неутроните в тяхното ядро).

Благодарения на тези успехи Лиза Майтнер си спечелва едно име и се запознава между другото лично с АЛБЕРТ АЙНЩАЙН и МАРИЯ КЮРИ. От 1912 до 1915 г. тя е неофициална асистентка на МАКС ПЛАНК.

През 1912 г. условията за работа на Хан и Майтнер се подобряват значително, когато те успяват да продължат изследванията си в създадения от Хан изследователски отдел по Радиоактивност на новооткрития Кайзер-Вилхелм-институт по химия на  академичното сдружение „Кайзер Вилхелм“ в Берлин-Далем (сегашния институт Хан-Майтнер към Свободния университет на Берлин).

 Отначало Майтнер продължава да работо безплатно, но през 1913 г. става научен сътрудник на института по химия „Кайзер Вилхелм“.

          Започва Първата световна война. В началото й Лиза Майтнер като повечето си колеги се показва впечатлена от военното въодушевление.

          Така например колегата й Ото Хан заедно с Джеймс Франк и Густав Херц чрез Фриц Хабер на 22 април 1915 г. лично контролира първото прилагане на газ хлор по време на Втората Фландерска битка. По онова време облакът от газ изненадва противника, загиват 5 хиляди войници и получават тежки наранявания още около 10 хиляди. Три дни след това събитие Лиза Майтнер пише на колегата си Ото Хан:

Поздравявам Ви за голямия успех при Иперн“.

          Самата Майтнер обаче не е участвала в изследванията или разработването на химически бойни вещества. Тя решава да стане рентгенова асистентка и болногледачка в автсрийската армия в една болница на Източния фронт.

Още през октомври 1916 г. Майтнер се връща в Берлин в Института и работи отново заедно с Хан, който е преместен през декември 1916 в Берлин.

През 1917 г. Хан и Майтнер откриват химичния изотоп ПРОТАКТИНИЙ-231, УСТОЙЧИВАТА ФОРМА НА ЕЛЕМЕНТА С ТАБЛИЧЕН НОМЕР 91, който става конкурент на открития още през 1913 г. неустойчив изотоп Протактиний-234 (und Oswald Helmuth Gцhring entdeckten kurzlebigen Isotop Protactinium-234 (наречен тогава Бревий). (Едва през 1949 г. новият елемент Nr. 91 окончателно е наречен от IUPAC eпротактиний, а Ото Хан и Лиза Майтнер са утвърдени за единствените му откриватели).

          През 1918 г. Лиза Майтнер за пръв път получава собствен радиофизически отдел с умерена заплата и става ръководителка на Физико-радиоактивния отдел на Института по химия „Кайзер-Вилхелм“.

          През 1922 г. Майтнер се хабилитира и с това получава правото да работи като доцент. През 1926 г. Лиза Майтнер става редовен професор по експериментална ядрена физика в Берлинския университет, а с това и първата жена-професор по физика в Германия!

          ОТНЕМАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКОТО ПРАВО И ИЗГОНВАНЕ ОТ ГЕРМАНИЯ

(Експериментаните съоръжения, с които Ото Хан, Лиза майтнер и Фриц Щрасман са търсили трансуранови елементи от 1935 до 1938 г. и с които на 17 декември 1938 г. Ото Хан и Фриц Щрасман откриват разцепването на ядрото, се намират в ГЕРМАНСКИЯ МУЗЕЙ в столицата на Бавария гр. Мюнхен)

          В началото на 1933 г. Лиза Майтнер, като много други, се е надявала, че последствията от поемането на властта от Национал-социалистическата германска работническа партия ще е неустойчиво. Майтнер е считала, че подобни времена на промени отначало са неизбежно свързани с всякакви възможни вируси и все пак бихме се върнали към разума. Речта на Хитлер, предавана по радиото при застъпването му на поста райхсканцлер й се струвала „много умерена, тактична и помирителна“.

Обаче като следствие от ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО АДМИНИСТРИРАНЕ от началото на април 1933 г. Лиза Майтнер загубва правото си на преподавателска дейност въз основа на еврейския си произход. В началото тя все пак е можела да продължи да работи по Експериментите на облъчване с неутрони в (недържавния) Институт „Кайзер Вилхелм“.

През 1938 г, когато Германия анексира Австрия, немското гражданство на Лиза майтнер е застрашено и по този начин и самата тя като родена еврейка.

          Ото Хан се е безпокоил много за нейната сигурност и подготвя заедно с холандския химик Дирк Костер нейното нелегално заминаване в изгнание, което успява на 13 юли 1938 г.

          През Холандия и Дания тя заминава за Швеция, където продължава своите научни изследвания до 1946 г. в Института Нобел. Хан и Майтнер си кореспондират и по-нататък. В края на декември 1039 г. Хан и съобщава за едно събитие, че той заедно с асистента си Фриц Щрасман в резултат на изключително грижливо подготвени радиохимични методи е направил откритие, което е нарекъл „Разцепване“ на ядрото на урана. Ото Хан пита в  писмото си Лиза Mайтнер:

          Би ли било възможно, Уран 239 да се разцепи в един Ba и един Ma (И.Г.: по онова време елементът, който сега наричаме Технеций, е носел първоначално името Мазурий)? Мене разбира се много би ме интересувало да чуя твоята оценка. Евентуално ти би могла да изчислиш някои неща и да публикуваш.“

          В резултат от това писмо (трябва да се има предвид, че Хан не е информирал тогава за своето откритие никого другиго в своя институт) Лиза Майтнер и нейния племенник, ядреният физик Ото Роберт Фриш публикуват през февруари 1939 г. в статията си „Disintegration of Uranium by Neutrons: a New Type of Nuclear Reaction“ първото в света физико-теоретично обяснение за формулираното от Ото Хан Разцепванена атомното ядро на урана. Фриш въвежда при това понятието  nuclear fission“ (Разцепване на ядрото), което скоро след това беше международно възприето.

          По повод на осъществения от Хан контакт с Лиза Майтнер д-р Герд Бросовски пише през 2013 г. следното:

          „ Това че Ото Хан е информирал първо своята колежка и приятелка през целия си живот Лиза Майтнер относно голямото откритие, е изисквало голяма смелост. Нека само си помислим: Един германски директор на институт информира през 1938 г. относно едно откритие на века първо една емигрирала колежка от еврейски произход! Това лесно би могло да го изпрати в конценрационния лагер Заксенхаузен. Този факт е един от многото примери за непоколебима смелост, за непоколебима вярност към приятеля, честност и праволинейност на голямия учен.“

          Двата елемента, които възникват при разцепване на ядрото, имат общо по-незначителна маса от първоначалното ураниево ядро. От разликата в тази маса Лиза майтнер и Ото Фриш изчилсяват с помощта на формулата на Айнщайн E=mcІ освобождаващата се при разцепването енергия, която е около 200 милиона електронволта за едно разцепено атомно ядро.

Години по-късно Лиза Майтнер дава следната оценка за направеното откритие:

Откриването на разцепването на ядрото от Ото Хан и Фриц Щрасман окри нова ера в историята на човечеството. Заложеното в това откритие научно постижение ми изглежда поради това заслужаващо адмирация, защото то е постигнато без каквавото и да било теоретично указание, по чисто химически път.“

Фриц Щрасман отговаря в същото интервю по следния уточняваш начин:

          госпожа проф. Майтнер обясни преди малко, че успехът може да се отнесе към химията. Трябва малко да я коригирам. Защото химията в случая направи възможно изолирането на отделни субстанции, но не и едно точно идентифициране, За да се проведе това, беше необходим метода на г-н проф. Хан. Следователно това е негова заслуга.

          Тоест – малки недоразумения между учени ...

          Лиза Майтнер, която беше убедена пацифистка, никога не прие да вземе участие във създаването на атомната бомба, независимо то това, че САЩ многократно я призоваваха за това. Тя предпочете по време на Втората световна война да остане в Швеция.

          За откриването и радиохимичното доказване на разцепването на ядрото Ото Хан получи през 1945 г. Нобеловата награда за химия за 1944. Лиза Майтнер иОто Фриш не бяха включени в нея. Въпреки че тогава и през следващите години много физици бяха предложили това, даже и самият Ото Хан...

          През 1960 г. Лиза Майтнер и племенникът и Ото Фриш напуснаха Швеция и се преселиха в Кембридж, където тя прекара последните 8 години от живота си.

До смъртта си на 89 годишна възраст великата еврейка упорито се застъпваше за едно мирно използване на разцепването на ядрото.

Лиза Майтнер почина на 27 октомври 1968 г., няколко месеца след Ото Хан.

Лиза Майтнер обичаше природата и обичаше да се оттегля за размисъл върху теоретичните проблеми в гората.

Освен със своите изследвания тя беше силно ангажирана, но много скромно и без показност, с постигането на мира, с обмислено използване на ядрената енергия, както и с равноправието на жениете в науките.

Според правилната оценка на много почтени учени ЛИЗА МАЙТНЕР – ВЕЛИК ФИЗИК НА 20 ВЕК – НЕ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНАТА ПОЧИТ ПРИЖИВЕ.

Според мене – тя беше чиста и неподкупна, достоен Човек на нашата планета ...

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259846
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031