Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2020 15:09 - Основният източник за историята на Китай и околните територии, народи и страни - Въведение
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.03.2020 01:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Основният източник за историята на Китай и околните територии, народи и страни - Въведение

Историческите хроники, чиито автори са от стар Китай, са интересни за българите дотолкова, доколкото, поради обясними причини, основни управлявали лица и събития за някои от прабългарските племенни и държавни образувания остават непълно изяснени досега.

* Текстът продължава в моя профил във фейсбук - тук:

стр. 1 > https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10206773871981439&set=pcb.10206773868381349&type=3&theater

          В това отношение е достатъчно да отбележим факта, че нито византийските, нито използувалите ги историци от западните католически останки на Римската империя дават ясна,  категорична и достоверна представа даже за датите на раждане, управление и смърт на двамата владетели, създали т.н. от византийците Велика България (хан Кубрат, Корват или Куврат?) и Дунавска България или Първото българско царство (Аспарух или Исперих?). За тях двамата, с които се гордеем, различни автори-фактотворци дават ралични години (за месеци или дни не може да става и въпрос), посочват диапазони в годините „от-до“, като понякога се оказва даже, че примерно Кубрат е управлявал и тогава, когато според други автори не е бил вече между живите.

          Не по-малко „чудноват“ е и т.н. „Именник на българските ханове“, който се е появил  в Русия чрез открилия го през 1861 г. и публикувалия го през 1866 („Обзор хронографов русской редакции“) историк проф. Андрей Николаевич Попов (1841-1881)  (в 3 преписа от 15-16 век, т.е. над 500 години след събитията). Предполагало се, че оригиналът му на гръцки бил от 9 век; трите преписа са - „Уваровский список № 1334“ от края на 15 век, „Список Погодинского собрания 1437“ и „Московский список – „Список Синодального собрания № 280“  от началото на 16 век.

          Що се отнася до племето Дуло, то е споменато само от двамата известни византийски историци от онова време – патриарх Никифор I (757/58 - 828) и Теофан Изповедник (759 - 818)  с половин изречение - като племе на Кубрат и Аспарух. В същите си хроники  те и други византийски историци, като например византийският дипломат и историк Менандър Протектор (6 век), разказват с точни дати и събития за своите владетели и за техните дипломатически и търговски взаимоотношения с Китайската империя. Менандър пръв в историята съобщава за писмеността на тюрките, като описва приема на тюркския посланик Маниах от император Юстин I (480 – 527, управлявал 518 – 527) и споменава за посланието на тюркския хан. По това време:

·      В Западна Европа крал на Остготите и консул на Римската империя

е Теодерих Велики (451 или 456 – 526)

·      Китай е разпокъсан на северни и южни династии, околните ...

 

стр. 2 > https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10206773872821460&set=pcb.10206773868381349&type=3&theater

„варварски“ образувания също отслабват бившата империя: Северна Бей е управлявана от 9-ия си император Сяо Мин-ди 孝明帝 (516 – 528); южната династия Лян () е с първия си император У-ди (武帝) в административния му период  Путун 普通 (520-527); наближава идването на династия Суй (581 – 618) и следващата я Тан , която отново обединява и извисява Китай като единна империя.

·      Персия продължава борбата с Юстин I  за Егриското (или Лазкото)

царство, което е на територията на античната Колхида (в сегашна Грузия).

·      Ислямът още не е възникнал - Пророкът Мохамед се ражда през 571 г.

·      На изток от Византия и по цялата китайска граница до Корея се

надигат тюркските племена, които през 552 г. създават своя държава – Тюркското ханство (Тудзюе Хангуо - 突厥汗国).

За пръв път етнонимът „тюрки“ се появява в китайските исторически източници през 542 година с китайската дума „тудзюе“ (突厥). От 542 до 603 г. Ханството е в противоречиви и многократно променящи се взаимоотношения с Китай. То създава определени контакти с Византийската и Персийската империи.

В периода от 561 до 563 г. тюрките сключват съюз с Персия против ефталитите, През 564 г. войските на шах Хосров Ануширван (531 – 579) заемат стратегически важната област Тохаристан, а следващата година в Битката при Нахшаб (днешният град Карши в Узбекистан)  тюрките постигат победа и Согд (или Согдиана – между реките Амударя и Сърдаря) е присъединен към Ханството; основните сили на ефталитите са разбити от тюрките през 567 г. на юг от Бухара. След като завоюва Средна Азия, Ханството започва да контролира значителна част от Великия път на коприната.

През 565 г. император на Византия след Юстиниян I става племенникът му Юстин II (520 – 578), който води неуспешни военни действия с Персийската империя (династията на Сасанидите).

          В този момент тюрките (и согдийците, които са под властта им), са заинтересувани от преки търговски връзки с Византия. А Персия е пречка за това. За да преодолее това препятствие, през 568 г. (по време на Хоу Джу, китайския император от династията Бей Ци) тюркският хан Истеми (室点密, Ши Дйенми) изпраща посолство в Константинопол начело със согдийския търговец Маниах.

В резултат на преговорите с византийския император Юстин II тюрките подписват търговско споразумение и военен договор срещу Сасанидска Персия. След сключването на византийско-тюркския съюз Персия се задължава да изплаща на Ханството данък в размер на 40 хиляди златни динари годишно и да не пречи на търговията.

          Но през 575 г. Персия и Византия се обединяват срещу тюрките. В отговор на това през 576 г. тюркските войски разгромяват васала на

 стр. 3 > https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10206773873181469&set=pcb.10206773868381349&type=3&theater

Византия – Боспорско-Кимерийското царство (днес районът на Керченския проток), предприемат победоносни походи в Крим и Западен Кавказ. Благодарение на тези завоевания Ханството започва да контролира всички важни участъци на Пътя на коприната, което осигурява на тюркските владетели огромни печалби от керванната търговия.

          И тук започва краят на Великото Тюркско ханство:

След смъртта на 佗缽可汗 (Тобо Къхан) – 4-тия тюркски хан (572 - 581), син на Бумън Къхан ( Tумън, 490 - 552), през 581 г. започват междуособни войни, изостряне на социалните противоречия, настъпление на Китай по границите на Ханството и войни със съседни страни. През 603 г. Тюркското Ханство се разпада на Западнотюркско и Източнотюркско ханства.

Подробностите се намират в старата китайска история от това време.

Следват противоречията в рамките на Западното тюркско ханство, основно между двата главни племенни съюза – ДУЛУ и НУШИБИ, които китайците тогава добре са описали, но западноевропейците са разгледали доста повърхностно в своите исторически писания през последните 2 – 3 века.

 

(продължава)

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3357351
Постинги: 3405
Коментари: 877
Гласове: 898
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031