Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2019 14:49 - Следващата икономическа криза в Европа идва най-късно до 12 месеца!
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Следващата икономическа криза в Европа идва най-късно до 12 месеца!

ПРЕДГОВОР: За да успея аз да се оправя, преди да са ме изпреварили други, трябва да се надявам, че 99 от 100 души няма да са прочели и помислили върху написаното тук или просто не са му повярвали ...

            СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА:

Редица наблюдения и изследвания на известните независими икономисти показват, че през следващите години светът се свлича – след 4-5 години идва кризата в климата, но преди това ще настъпи мощна финансова криза. Съгласно техните прогнози финансовата криза започва през 2020 г. и единственото, което все още е неясно, дали това ще се случи още през пролетта или едва през есента на 2020 г.

Индикатор за началото ще бъде сриването на печалбите на банките. Крахът може да започне и по-рано, ако рецесията се ускори и пазарите „усетят“ състоянието на банките. Характерно за началото на финансовата криза е това, че банките поради политиката на нулевите лихвени проценти  ще бъдат вътрешно засегнати от два ефекта:

от една страна, в резултат от тази лихвена политика, която удължава живота на т.н. зомби-фирми, макар че те би трябвало  да фалират; трови се не само националната икономика, но се съсипват и кредитните книжа на банките;

от друга страна, наблюденията на експертите показват, че поради тази ерозия най-късно през 2020 г. в голям брой банки лихвените маржове все повече ще еродират, т.е. банки, които не печелят пари, няма да бъдат в състояние да предоставят и кредити

(лихвеният марж е мярка за разликата между постигнатите от банките печалби от лихвите и размера на лихвите, изплатени на осигуряващите тези кредити пропорционално на размера на техните активи).

Досега нещата се оправят с финансови трикове, ще се опитат и с още някои трикове да активират баланса, но в момента, в който собственият капитал оперативно започне да се стопява, зомби-фирмите ще бъдат унищожени, тъй като те няма да могат да плащат по-високите лихви, т.е. тези пропадащи фирми ще увеличат още повече ерозията в банковите печалби и започва един цикъл, чийто край ще бъде съсипването на собствения капитал на банките.

* Зомби-фирми са тези, които се нуждаят от постоянни финансови вливания, за да продължат дейността си; това са обикновено фирми на повече от 10 години, при които процентните плащания по кредитите превишават печалбата до изплащане на процентите и данъците. По данни на Европейската централна банка например през 2016 г. около 10 % от фирмите в 6-те водещи страни на еврозоната са „зомби“. По данни на „Bianco Research“ (Bianco Research L.L.C. – Чикаго е известна с обективните си изследвания и уникални прогнози относно финансовите пазари вече 21 години) в края на 2017 г. в индекса S&P 1500 дялът на зомби-компаниите е 14,6 %, което е максимумът за последните 20 години. В края на март 2019 CNN съобщи, че 13 % от всички компании в света са зомби („The number of zombie companies in advanced economies last year stood at 536, or 13% of the total, according to Bank of America Merrill Lynch).

** Ярък пример за „зомби“ е немската корабоплавателна компания Norddeutsche Vermцgen. Нейният дълг нарастна 4 пъти, на повече от $2 млрд в сравнение с периода 2007–2010 гг. и превиши 9 пъти приходите. Общите загуби през 2010-2015 достигнаха $1,1 млрд. Компанията не представи финансови резултати за 2016 г., но заяви, че е получила печалба поради отписването на задължение от около  500 млн евро от банката HSH Nordbank. Интересно е да се отбележи, че около 90% от тази банка принадлежат на провинциите Шлезвиг-Холщайн и Хамбург. От по-нататъшно развитие в тази посока биха могли да пострадат местните данъкоплатци.

В Германия годишно отпадат 1,5 – 2 % зомби-фирми. Една от възможностите да се стигне до лавинообразен фалит на подобни фирми е евентуалното повишаване на лихвения процент за кредитополучателите, но точно това засега все още не се е случило. Еврото не може да създава повишаване на лихвите, финансовата политика е в капан. Обикновените хора засега не се впечатляват от евентуалния фалит на някоя и друга банка или зомби-фирма. Проблемът, който безпокои немските икономисти, е в количеството на този вид фирми: от 12 години биват субсидирани подобни фирми и процентът им се определя между 10 и 15 %. И когато те фалират скоростно, ще бъде изяден собствения капитал не на една или две банки, а всички банки в зоната на Еврото. А ако всички банки тръгнат надолу, тогава спасяването на тези банки би било екстремално скъпо: т.е. ще настъпи масова безработица, а ще си мислим, че парите си  „стоят“ в банките и няма да излизат оттам; но веднага ще стане ясна несъстоятелността на илюзията, че спестяванията били подсигурени. Всъщност скоро ще се установи 10-15 % безработица (която например в Германия засега е малко над 3 %), както и подобен порядък на отпадане на банкови кредити. Следващият ефект - предприятията, които до този момент са били всъщност здрави, ще бъдат вмъкнати в тази огромна вълна от фалити, успешните банки също ще бъдат ударени. Тоест, такъв размер на смущение в цялостния стопански ред не може да се размине без съпътстващи вреди, включително и за фирмите, които са работили икономически ефективно.

Мнозина биха си задали въпроса: Всичко това не е ли един твърде мрачен сценарий???

Нали според известната досега от медиите обстановка в Германия – немската икономика до този момент е в растеж, заетостта е на превъзходно ниво, приходите са също на рекордно ниво, държавата даже изплати известна част от дълга си, хората си летят в отпуск, всичко изглежда добре и изведнъж някакви си специалисти казват: „Ние виждаме края!“

Икономически погледнато, ние всички сме глупави (нямам предвид глупостта изобщо):

Нашият проблем е в това, че примерно слабостите на немската икономика са прикрити с „евтини“ пари. Сегашното положение не може да върви все така, тъй като зомби-фирмите се акумулират и стават все повече, което води до това, че производителността не може да нараства; това, което днес наричаме „бум“ (през 2018 – 1-1,2 % растеж), по-рано би било определяно като рецесия. Откъде идва този „бум“? – От това, че ние създаваме изкуствено търсене, т.е. с евтини пари, което приключва с някаква безмислица, но ние не постигаме прогрес в производителността. А прогресът в производителността е всъщност моторът на нашето стопанство. Този растеж, който имаше Германия например през 1950-те – 60-те години се дължеше на прогресиращата производителност.

Да се произвежда неефективно означава ресурсите да се използват неефективно. Всичко това сега се наблюдава в икономиката на Япония, където са се натрупали вече 30 % зомби-фирми. В резултат се свива производителсността. Това се случва при всяка конструкция на планова икономика, това стана и в Съветския съюз – ако там беше инвестирано ефективно, те отдавна трябваше да са разгромили Запада, но това не се случи, тъй като все повече и повече пари се инвестираха в неефективно направление. Прахосването, което е свързано с това, натиска надолу, а между другото възникват и много екологични проблеми, те също са симптом за прахосничество. И както виждаме, в такива случаи производителността на глава от населението пада и с това се снижава и доходът на глава. Всичко това може да бъде разглеждано като „болест на човечеството“. Ако вземем за пример Италия, повърхностно погледнато там икономиката и животът изглеждат добре, но младежката безработица достига 30-40 %. Или още по-екстремален е случаят с Гърция – 60-70 % младежка безработица. Тук трябва да уточним, че през последните години младежката безработица там намаля от 70 на 60 %, но това се дължи не на нови работни места, а на факта, че хората са напуснали страната. Свиващата се трудова заетост води до това, че квалифицираните напускат, а остават по-слабо квалифицираните, което ускорява спиралата към дъното. Нека да разгледаме като друг пример икономиката на жилищния строеж: той е характерен за това, как противоречащи си държавни намеси и мероприятия съсипват цялостната икономика. Икономиката на жилищното строителство, що се отнася до пазара, по принцип е един огромен „балон“. Политиката на нулевите лихви е двигателят за това все повече хора да си казват, „аз мога да платя за една къща много повече пари, защото лихвеното натоварване е толкова малко, вместо да плащам наем“ и става така, че младите семейства могат да постигнат свое собствено жилище, само ако се задлъжат толкова, че трябва да изплащат през целия си живот. Това означава, че нарастващите в момента наеми в Германия са следствие на политиката на нулевите лихви. Пазарът на наемите изкуствено се стесни. Както знаем, той се характеризира с величините на наличност и разширение – около 20 мил. жилища в страната и разширяване в рамките на половин до един милион новостроени жилища, които са необходими, за да могат хора, на които им се налага мобилност (ново местоживеене), да се преместят. В Германия тази величина на разширение беше напълно абсорбирана и то с едно единствено политическо мероприятие – като се организира миграция, която беше толкова голяма, че абсорбира целия обхват на разширението.

Елементите на бъдещата цялостна криза са много и различни, но в началото стои банковата криза. Освен пазарът на недвижимите имоти ще се свлече и пазарът на акциите. Това ще доведе и до необикновено висока безработица. В резултат от всичко това държавата ще стигне до границата на нейните възможности за финансиране. По сегашната обществено-икономическа система без стабилността на сегашния вид банки не може да се излезе от кризисното положение. При това скорошно състояние държавата (респ. държавите) ще застане пред проблема „Банките ли да спасявам сега или какво да правя?“ (Възможни са два принципно различни подхода, но разработването им все още предстои! Това е проблем на политическата икономия, но основните сегашни политически партии не са показали явно, че са разбрали това и имат идея за решаване ...)

И все пак финансовата празнина, която ще възникне при тази скорошна криза, е толкова голяма, че пазарите няма да могат да я овладеят. Може би единственият източник за „свежи пари“ ще е Централната европейска банка за рамките на Европейския съюз или поне за Зоната на еврото??? Тя разбира се би могла да напечата формални пари, но ще се наложи те да са толкова много, че без избухване на инфлация няма да се размине. Тоест следващата фаза ще бъде инфлационното обезценяване, обезценяването на собствения капитал, обезценяване на собствеността – тогава настъпва исторически познатата паника, примерно пренасянето на пари с хеликоптери или други средства (J) – при това стопанството естествено ще изпадне в объркване.

И така, за банките предстои състояние на т.н. „свободно падане“. Нещо подобно на световната криза през 1929 г., но при ново ниво на света. От политическите решения ще зависи, дали и за кого ще има някакъв изход: дали ще търсим изхода в някакъв социалистически модел на икономиката (немските „либерални“ специалисти особено подчертават страха си от едно такова евентуално развитие!) или отново ще се надяваме на „свободното пазарно стопанство“. Нулево-лихвената политика на ЕЦБ по същество е начало на инфлацията. В началото на финансово-икономическта криза започва и политическата паника, т.е. хаос чрез политически мерки.

Някои числа за момента: в зомби-фирмите в Германия са „заключени“ чрез кредити около 1,5 трилиона евро; освен това са налице 1 трилион лоши кредити, взети от европейската банкова система. Общото число от двата посочени вида кредити съответства приблизително на брутния вътрешен продукт на Германия за 2018 г. Но в цялата европейска банкова система няма 2,5 трилиона собствен капитал, а около 1,6 трилиона! В условията на кризата ще блесне следователно една суперзадлъжняла банкова система. (След дни ще разберем, кой или коя ще „направлява“ тази система в ЕС.)

Какво ще следва в такъв момент:

Трябва да се подобрява икономическата конюнктура и да се спасяват този вид банки.

Нека да си спомним ситуацията от 2008 г. От случая „Леман Брадърс“ ние научихме следното: когато една голяма банка вече се е „преобърнала“, трябва да вложим 3 пъти повече пари, за да запълним дупката в баланса й, за да я спасим. А ако ние в Европа трябва да запълваме пропаст в размер на 2 до 3 трилиона евро и за целта бихме се нуждали от трикратната сума за спасяване, това означава, че трябва да намерим примерно 7,5 трилиона, което представлява 75 % от сумарния продукт на еврозоната. Следва масово печатане на пари, като едновременно с това банките естествено ще бъдат одържавени и следователно по този начин те ще влязат в ръцете на политиката, от което следва познатият Кейнсиански модел. Това е добре за  длъжниците, но не и за кредиторите. В края на краищата ще настъпи свиващо се стопанство и разгаряща се инфлация.

Всичко това няма да бъде само един германски феномен, а и общоевропейско събитие! (25)

Ще бъдат обезценени спестяванията, застраховките, пенсионните фондове.

Сигурността на гореизложената прогноза за момента на възникване на мощната криза е заложена в комплексния анализ на европейската банкова система. Такъв анализ е извършен както в Германия, така и във Великобритания; голяма част от английските политици вече са направили своя извод, немските политици, доколкото следим официалните медии, още не са ...

Важно е да се отбележи, че кризата ще застигне всички банки, но в различен мащаб и по различно време, като се предполага, че още в началото засегната и ще бъдат мнозинството банки.

Ако погледнем цялостния социален образ на предстоящата финансово-икономическа криза и познаваме историята на 20 век, ще си спомним за едно изключително явление – кризата във Ваймарската република; тя не беше само финансово-икономическа, но и социално-политическа и доведе по вътрешни, но и по външни причини на власт една националистическа и човеконенавистническа политическа групировка.

У всеки човек би трябвало да възникне естественият „егоистичен“ въпрос:

„А аз как да се защитя от това, как да се защитят моите деца?“

Един от срещаните отговори е:

В рамките на евро-пространството това е невъзможно, а извън него!

За съжаление, ако всички стигнат едновременно и сега до този извод, това ще ускори настъпването на кризата, но тъй като това е практически нереално, то хора, които следят развитието, със сигурност ще действат и вече вземат мерки за себе си и своя бизнес; примерно, ако са смятали да пренесат една от фабриките си в България или Румъния, то вече трябва да са се ориентирали към Австралия, Индия или поне към Турция – при последния „географски“ вариант с постоянно наблюдение на събитията.

В заключение би трябвало да се каже:

За да успея аз да се оправя, преди да са ме изпреварили други, трябва да се надявам, че 99 от 100 души няма да са прочели и помислили върху написаното тук или просто не са му повярвали ...

            (Продължение – на поискване! Срок за отговора – април 2020 г.)

 




Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3312670
Постинги: 3370
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031