Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 21:43 - За безкрайните престъпления на сталинския комунизъм: Германската операция на НКВД
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 1104 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.02.2016 17:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За безкрайните престъпления на сталинския комунизъм: Германската операция на НКВД

Като „Германска операция на НКВД“ се означава една акция на Народния комисариат за вътрешни работи (НКВД) за арестуване и избиване на немци и граждани от немски произход в Съветския съюз.

Германската операция беше първата акция на НКВД в рамките на т.н. „национални операции“ по време на Големия терор в СССР през 1937-1938 г. Засегнати от тази вълна на „прочистване“ бяха отначало чужденци от немски произход, както и политемигранти от Германия и Австрия. Тя засегна също и германски и австрийски граждани (германци от Райха) и лица без гражданство (германци без паспорт), които по различни причини се намираха в СССР.

Мероприятията на държавен тероризъм се извършваха въз основа на оперативната Заповед на НКВД No. 00439 от 25 юли 1937 г.

Тази секретна заповед имаше официалното название: „Операция за осъществяване на репресивни мерки срещу немски граждани, които са заподозрени в шпионаж против СССР“.

*******************************************************************************************

„Законовата“ основа за преследването и осъждането представляваше ужасяващият член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР, който съдържаше 14 параграфа за преследване на врагове на съветската власт. В много от случаите обаче осъждането се извършваше не от „редовните“ съдебни органи на правосъдието, а от така наречените „ДВОЙКИ“, респективно „ТРОЙКИ“, военни трибунали, особени комисии или т.н. Особено съвещание (на руски: Особое совещание) на НКВД, които всички бяха упълномощени да издават извънредни присъди и административни наказания от заточение до смъртно наказание. Първоначално ограничената заповед върху целевата група на немските чужденци малко по-късно се разпростря и върху съветските немци; определяща стана само националността.

Погледнато строго, ходът на акцията прави разлика между една немска операция в тесния (срещу германски чужденци) и в широкия смисъл (според вида на германците – съветски германци и лица от немски произход). При това обаче преходът от първото към второто беше плавен.

Както всички други „национални“ операции и Немската операция беше многократно продължавана – от януари 1938 до май, от май до 1 август 1938.

**************************************************************************

С Решение на Политбюро на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 16 ноември 1938 г. беше прекратена дейността на „извънредните органи“, с което „Великата чистка“ официално беше обявена за приключила (едновременно с „оставката“ на Николай Иванович Ежов като народен комисар на ВР). В действителност до края на 1938 година продължаваха да се издават и изпълняват както смъртни присъди, така и присъди за изпращането в концлагерите (на трудово превъзпитание)    от системата ГУЛАГ срещу немци.

**************************************************************************

ЗАБЕЛЕЖКА: Извадка от Заповед на НКВД  No. 00439:

„От агентурни и следствени материали в последно време се доказва, че немският Генерален щаб и Гестапо в широк мащаб са организирали шпионска и диверсионна дейност в най-важните предприятия, на първо място в оръжейната промишленост, и биват обслужвани за тази цел от внедрените си там кадри, които са немски граждани. Състоящата се от немски граждани агентуравече е провела вредителски и диверсионни актове и насочва своето главно внимание към организацията на диверсионни действия за периода на войната и подготвя за тази цел диверсантски кадри.“

***************************************************************************

Главната задача на германската операция на НКВД се състоеше в прочистването на оръжейното стопанство от политически „ненадеждни елементи“. Сталин и съветското ръководство разчитаха през 1937-38 на скорошна война срещу Германия, поради което немци в Съветския съюз бяха разглеждани като потенциална „Пета колона“ на Хитлеристка Германия и по този начин – като вътрешни врагове.

(Това послужи в началото на войната като основание и за депортирането на Автономната република на волжските немци.) Немци, както и други чужденци от потенциалните вражески държави, бяха разглеждани от НКВД като прикрити врагове и шпиони, които се били промъкнали в страната и са се „загнездили“ на важни места в стопанството и управлението. Те провеждали напрекъснато своята „вредителска дейност“ (на руски „вредительство“), поради което се стигало до злополуки и неуспехи. Германската операция щяла превантивно да спре тяхното активиране в случай на война, в качеството им на шпиони, вредители, саботьори и диверсанти.

***************************************************************************

В съответствие с горепосоченото ДЪРЖАВНИЯТ ТЕРОР ЧРЕЗ ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ се насочваше на първо място срещу немските и от немски произход чужденци, които през 1920-те години и до средата на 1930-те години по различни мотиви бяха дошли в Съветския съюз. За известно време в Съветския съюз се намираха около 15 000 икономически емигранти, от които голяма част след преодоляване на икономическата криза в средата на 1930-те години се завърнаха в Германския Райх. Една малка част остана в „Родината на трудещите се“. (от 1933 г. отновно започна приток на емигранти поради политическите им преследвания в нацистка Германия, а от 1934  - и от Австрия); повечето от тях бяха политемигранти от КПГ и КПА, дейци или сътрудници на Коминтерна. В началото на 1936 г. те бяха около 4 600 в цялата страна. Към тях се добавят и още няколко хиляди специалисти, които по-рано бяха поканени в Германия като работещи по договор за форсираната индустриализация на Съветския съюз.

Независимо от факта, че при това се касаеше за убедени комунисти или за хора добронамерени към Съветския съюз или във всеки случай неутрални специалисти (преди всичко хора от мините, работници-специалисти, машиностроители, техници, инженери, архитекти, лекари и учени), те бяха подложени на репресии.

Това засегна освен немците и австрийците (например бивши членове на Републиканския шуцбунд – военизирана австрийска социалдемократическа организация) – при това не се правеше голяма национална разлика (особено след аншлуса на Австрия от Германия през март 1938).

***************************************************************************

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ от 29.02.2016)

Независимо от това, че в посочената Заповед 00439 не е посочено, акцията по „прочистване“ в хода на операцията беше разпростряна върху голяма част на вътрешната етническа малцинствена група на руските немци (съветски граждани от немска националност), без за целта да е била издавана специална заповед. В рамките на разширяването за всички немци в Съветския съюз за една година паднаха като жертви далеч по-голям брой хора, отколкото според пъроначално планираната (ограничена) акция срещу немските чужденци в СССР.

Това се вижда от големината на пострадалите целеви групи. Докато броят на чуждестранните немци през 1937 г. според оценките е бил под 10 000, то само в Автономната социалистическа съветска република на волжските немци (АССРВН) са живеели почти 400.000 жители от немска националност. Към тях се прибавят и немсконаселените oбласти и колонии в Украйна, в Урал и в Западен Сибир, които в хода на Германската операция също са били прочиствани по етнически критерии. Това се отнася особено за техните елити и ръководни кадри от партийния и държавния апарат – така наречените номенклатурни кадри. Обаче и религиозните общности на менонитите и баптистите, които са били силно интегрирани в русконемското население от времената на Екатирина II.

***************************************************************************

На 20 юли 1937 г. в Кремъл се провежда кратка среща на ВЯЧЕСЛАВ МОЛОТОВ (тогава председател на Съвета на народните комисари – правителството) и Николай Ежов (НКВД) с Йосиф Сталин (генерален секретар на ВКПб). В заключение този висш кръг се събира на заседание на Политбюро. В хода на това заседание Сталин прави предложение, всички немци, които работят в оръжейните предприятия и в химическата промишленост да бъдат арестувани от НКВД. С изработването на конкретна заповед за Германската операция е натоварен Ежов. Само дни след Кремълската среща, на 25 юли 1937, вече съществуваше прословутата Заповед 00439. На заключителното съвещание като представител на държавните институции е поканен Александър Горкин, секретар на Президиума на Централния изпълнителен съвет („парламента“), който по-късно става секретар на Президиума на Върховния съвет на СССР. СЪЩИЯТ ПРЕЗ АВГУСТ 1941 ПОДПИСВА ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ ОТ СТАЛИНСКАТА БАНДА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ЗА ДЕПОРТАЦИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА АВТОНОМНАТА РЕПУБЛИКА НА ВОЛЖСКИТЕ НЕМЦИ).

***************************************************************************

В края на Заповедта от 25.07.1937 се казва, че посоченият кръг от лица в цялата отбранителна индустрия и транспорта трябва да бъдат арестувани и трябва да бъдат проведени „особено грижливи“ разследвания от Военната колегия на Върховния съд или от Особое совещание на НКВД. Арестите е трябвало да бъдат извършени до 29.07.1937 г.

Първите арести следват незабавно. На 6 август 1937 г. Наркомът Ежов съобщава на фюрера на съветските народи Сталин, 1е са разкрити 19 „шпионски гнезда“.

В края на август 1937 са били арестувани 472 германски граждани, от които 130 в Москва и Московска област.

ЕТО НЯКОИ ЧИСЛА ЗА АРЕСТУВАНИТЕ ИЗВЪН СТОЛИЦАТА:

  • Ленинград и Лениградска област – 79,
  • Украинска ССР – 106,
  • Азовско-Черноморския регион – 54,
  • Свердловск – 26,
  • В други области на СССР – 77.

В тази вълна на арести на първо място са големите градски центрове, като Москва иЛенинград, тъй като там се е намирала основна част от чуждестранните немци. Освен това прочиствателната акция обхваща и важните промишлени центрове на СССР като тези в ДОНБАС (Украйна) (ЗАБЕЛЕЖКА: Това е зоната, в която днес се намира т.н. „Донецка народна република“), както и в Урал. В тези райони, в новосъздадените през 1930-те години центрове на съветската минна и оръжейна промишленост е съсредоточена голяма част от немските специалисти и следователно, съгласно постановките, основните потенциални ШПИОНИ, ВРЕДИТЕЛИ и ДИВЕРСАНТИ.

***************************************************************************ОБВИНЕНИЕТО И ПРИСЪДИТЕ на „обвиняемите“ са ставали най-често „поради контрареволюционна (често с допълнение: троцкистка, терористична) дейност по прословутия § 58.1, шпионаж – по § 58.6), стопанска контрареволюция, вредителска дейност или диверсия – по § 58.7, саботаж – по § 58.14, образуване на антисъветски организации – по § 58.11) – като например някаква уж съществуваща организация в Москва на ХИТЛЕРЮГЕНД или просто поради антисъветска агитация – по § 58.10). АНТИСЪВЕТСКАТА АГИТАЦИЯ (АСА) е била особено разтеглива и широко изобретявана от държавните органи.

ОСОБЕН ВИД ПРЕДАТЕЛСТВО КЪМ РОДИНАТА е преставлявало осъществяването на контакти от съветските граждани (също и на немските емигранти) с чуждестранните посолства. Това стана особено приложимо, след като Заповед 00698 от 28 октомври 1937 развърза ръцете за осъждане поради връзки с посолствата на Германия, Япония, Италия и Полша. При това трябва да се вземе под внимание и фактът, че подобни точки от обвинението в повечето случаи бяха конструирани съгласно нормативи (квоти) от централата на НКВД, богато вариантно комбинирани и после не даже и приблизително конкретизирани.

***************************************************************************

Освен това от страна на НКВД за простота се използваха допълнително така наречените буквени параграфи, които не можеха да се открият в съветския Наказателен кодекс, които са били достатъчни за издаване на присъда от „извънредните органи“.

Такива БУКВЕНИ ПАРАГРАФИ например са били споменатата АСА, НШ (недоказан шпионаж) или ЧСИР (член на семейство на изменник на Родината).

Последният споменат параграф се е прилагал за членовете на семействата на обвиняемите във форма на т.н.  „кръвно съучастие“, т.е.: НЕ МОЖЕ ТОЙ ДА Е ГОЛЯМ ВРАГ, А БРАТ МУ, ЖЕНА МУ ИЛИ ДЕЦАТА МУ ДА СА НЕВИННИ!

Този принцип на предпазващия арест се прилага от всички тоталитарни режими – съветския след 1918, хитлеристкия след 1933, северокорейския след 1946 и т.н.

За нуждите на „законното“ преследване на членовете на семействата на „НАРОДНИТЕ ВРАГОВЕ“ и „ПРЕДАТЕЛИТЕ НА РОДИНАТА“ обаче още на 20 юли 1934 г. е предвидена забележка в член 58 (§ 58.1c).

Въз основа на всичко горепосочено по време на Германската операция са пострадали във вихъра на прочиствателната вълна не само обвиняемите, но и техните родители, деца, роднини и даже далечни познати. При процесите на разследване се въвежда една колективна и контактна вина (т.е. знаене и съучастие в престъплението); и това е достатъчно за налагане на драконовски наказателни присъди стигащи до разстрел.

***************************************************************************

Особено мрачна глава в хода на Опреацията представляват стотиците случаи на предаване на немските противници на хитлеризма на националсоциалистическа Германия, т.е. на техните немски палачи!

***************************************************************************

Съгласно данните на немското посолство в Москва за периода от 1937 до 1938 г. от СССР на Хитлеристка Германия са предадени чрез изгонване около 620 немци. Арестуваните от НКВД и осъдени на изгонване лица попадаха след това в лапите на ГЕСТАПО и в немските концентрационни лагери. Характерен пример за това е съдбата на МАРГАРЕТЕ БУБЕР-НОЙМАН, съпруга на Хайнц Нойман.

(Хайнц Нойман е роден в Берлин през 1902 г. и разстрелян в СССР на 26.11.1937.

Основни моменти от живота му: 1920 – член на КПГ, 1922 – редактор на в. Червено знаме, юли-декември 1927 – представител на Коминтерна в Китай, 1930-32 – депутат в Райхстага, 1935 – политемигрант в СССР, 17.04.1937 – арестуван, 26.11.1937 – осъден на смърт и разстрелян. Съпругата му - от 1929 – Маргарете Бубер-Нойман арестувана и осъдена през 1938 г. като „социално опасен елемент“ на 5 години трудовопревъзпитателен лагер до Караганда – Казахстан;през 1940 г. е предадена на хитлеристките власти, които я затварят в концлагера Равенсбрюк.)

***************************************************************************

Обхватът на масовите арести на немски комунисти е съобщен в един строгосекретен доклад на дееца на КПГ Паул Йекел до ЦК на КПГ от 29.04.1938 г. В този доклад между другото се казва следното:

„… Така до април 1938 в представителството на КПГ към Коминтерна са постъпили сведения за арестувани 842 немци. Това обаче само само такива арестувани, които  са регистрирани в Представителството на КПГ. Действителният брой на арестуваните немци естествено е по-голям. От октомври 1937 до края на март 1938 броят на арестуваните беше 470. Само през март 1938 бяха арестувани около 100 души. На 9 март 1938 ит дома на политемигрантите в Москва бяха арестувани 13, на 11 март – 17 и на 12 март 1938 – 12 политемигранти. На 23 март бяха арестувани последните политемигранти-мъже ... . В провинцията, например в гр. Енгелс, нито един немски другар не беше освободен. В Ленинград групата на членовете на КПГ в началото на 1937 беше от 103 души, а през февруари на свобода бяха останали само 12 души. ... Може да се каже, че над 70 % от членовете на КПГ бяха арестувани. Ако арестите продължат със същия размах, както през март, то след 3 месеца няма да остане нито един член на КПГ. От 847 арестувани бяха пуснати на свобода 8 души.“

***************************************************************************

Отделен баланс за първата фаза (срещу немски чужденци) на Германската операция за всички райони на СССР би могъл трудно да се представи, тъй като тя текущо премина във втората фаза.

По брой на жертвите от цялата ГЕРМАНСКА ОПЕРАЦИЯ те е втората след  т.н. „ПОЛСКА ОПЕРАЦИЯ“ от всички национални операции на НКВД.

Процентът на репресираните от немската група е бил твърде висок, което се вижда ясно от големия брой смъртни присъди, затвор и заточения.

***************************************************************************

ОБЩ БАЛАНС ЗА ГЕРМАНСКАТА ОПЕРАЦИЯ НА НКВД СЛЕД НЕЙНОТО ПРИКЛЮЧВАНЕ ПРЕЗ 1938:

55.005 присъди

41.898 разстрела

13.107 наказателни присъди между 5 и 10 години затваряне в концлагерите на ГУЛАГ за принудителен труд.

***************************************************************************

НЯКОИ ОТ ПО-ИЗВЕСТНИТЕ ЖЕРТВИ:

Тук са приведени имената само на 104 от най-известните от хилядите жертви.

Все още непълни листи на немските жертви на сталинския произвол (държавен тероризъм) са приведени в публикациите на Хеделер / Мюнц-Коенен ("Дойдох като гост във вашата страна ...,Немски противници на Хитлер като жертви на сталинския терор. Семейни съдби 1933-1956", изд. 1912 и Ула Пленер / Наталия Мусиенко („Осъден на най-високото наказание: смърт чрез разстрел. Разстреляните от Германия и немска националност по време на Големия терор в Съветския съюз 1937/1938“)

Втората публикация посочва 567 имена на немски респ. съветски граждани от немски произход, които са били разстреляни, осъдени на различни срокове лагер или изгонени от страната.

Трети източник е списъкът „Жертви на Германската операция на Московското Областно управление на НКВД“ в книгата на Александър Ватлин „Ама че измет“ (Москва, 2013), който е съобщил за 700 жертви от Москва и Московска област.  

Имената и данните на лицата от този списък са уточнени и допълнени от Вилхелм Мензинг: Жертвите на германската операция на Московското областно управление на НКВД, списък от Александър Ватлин в книгата „Ама че измет“, Берлин, 2013.

ПОВЕЧЕТО ОТ ЖЕРТВИТЕ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ СА РАЗСТРЕЛЯНИ ИЛИ НА МОСКОВСКОТО ГРОБИЩЕ В ДОНСКИЯ МАНАСТИР, В БУТОВО ИЛИ В ЛЕВАШОВО ДО ЛЕНИНГРАД (сега отново Санкт Петербург).

***************************************************************************

(ПРОДЪЛЖАВА)

. . . . .

(имената на 104 репресирани немци)

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3309275
Постинги: 3368
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30