Спомени на циганина Манго (сега ром) за светлото минало и бай Тошо …

„Аз като циганин си спомням един случай от времето на Бай Тошо:

Беше изчезнал по едно време от магазините белият хляб. Казваха по пропагандните предавания на Канал 1, че черният бил по-здравословен, а белият даже опасен за здравето!

Взех влака за София (тогава той беше евтин!) и отидох при Бай Тошо. Той много се зарадва, че при него е дошъл най-после човек от народа, но забеляза че очите ми са насълзени и попита бащински:

- Ах, Манго, защо плачеш?

- Как да не плача, другарю Живков, като разбрах, че белият хляб може да ти навреди!

Бай Тошо се засмя гръмогласно и ми обясни, че ВСИЧКО Е НАРЕД! После ме запита:

- Манго, имаш ли въпроси относно светлото бъдеще? Попитах го:

- Другарю Живков, наште циганчета в махалата ми поръчаха да те питам, кога ще дойде комунизма.

Бай Тошо, и той като човек от народа, дружелюбно ме прегърна, заведе ме до прозореца и ми показа улицата с въпроса:

- Манго, виждаш ли онзи Мерцедес - той е моят, а онова БМВ малко по-настрана е на Людмила. Когато твоят автомобил застане между двата, тогава считай, че Комунизъмът е настъпил!

Зарадвах се и като си отидох в Циганската махала, веднага ме начугулиха събратята цигани. Успокоих ги за здравето на Бай Тошо, но те ме запитаха за КОМУНИЗМА. Как да им обясня за БМВ-то и мерцедеса, като през нашата махала минаваха само москвичи и трабанти и тук-таме някоя Волга. Но тъй като съм добър пропагандист на линията на Партията им го обясних с ясни понятия:

- Али, сложи си тук ваксаджийското сандъче! Мехмед сложи и твоето до него! Когато сандъчето на бай ви Тошо застане между нашите, считайте, че КОМУНИЗМЪТ е дошъл.

Всички се зарадваха и тръгнаха към работните си места - тогава все още имаше такива - я в чистота, а в ТеКеЗе-то, я в консервната фабрика "Цола Драгойчева" ... Нито крадяхме повече от другите, нито продавахме релсите на Же-Пе-то …”

При тези думи Манго се замисли и за пръв път заплака … Беше станал ром!