За героизма на бившия замкомандващ на Военноморския флот Груд Пожарски на 3 септември 1944

(от спомените на участника: Анастас Ангелов, „Кипра - следи от миналото”, Варна: ИК "Контур", 2010)

Наказателната акция в Кипра - 3 септември 1944 г. (неделя)

“... В края на август 1944 г. на мен и на Груд Янчев (Пожарски) беше възложена бойна задача да заминем за с. Кипра и въведем в изпълнение присъдата над трима предатели на партизани, ятаци, комунисти и ремсисти. Не биваше да останат ненаказани издайниците и убийците на смелите народни синове.

Поехме с Пожарски изпълнението на бойната задача и веднага потеглихме на път. За една нощ се озовахме в гората, недалеч от местността Побити камъни. Престояхме през целия ден и когато се смрачи, влязохме в с. Слънчево и отседнахме в нашите ятаци Димитър Вълков и леля Марийка. Там през нощта се срещнахме с Георги Костов, който доведе при нас новият партизанин Никола Тодоров от с. Орешак.

Следващата нощ оставих двамата партизани в с. Слънчево и заминах за съседното с. Баново. Трябваше да се срещна с партийния секретар и ятак Иван Марков. Той ми беше необходим, за да се свържа с бойната група в с. Кипра, защото заедно трябваше да проведем наказателната акция. След това трябваше да ги отведем в партизанския отряд. Организирахме акцията. На следващата нощ тримата партизани и младежите от бойната група се събрахме в гората над с. Кипра. Уточнихме и разпределихме задачите на всеки. Едни трябваше да разкъсат телефонните жици, други наблюдаваха къде се намират тримата предатели. Пожарски, Тодоров, Марков и аз осъмнахме в гората. Смрачаваше се. Пастирите водеха стадата към селото. Вършачката тътнеше към центъра на селото. Младежите съобщиха, че кметският наместник Панайот Христов Узунов и другият предател Велико Колев Тодоров са в кръчмата, а третият, Стефан Манчев Гинев, е бил на бостана си накрая на селото. Слънцето току-що беше залязло. Настъпи удобно време за действие. Насочихме се към кръчмата. Когато стигнахме, Дамян извика: “Горе ръцете”, а аз - “Всички да легнат долу”. Командата беше изпълнена. Кметският наместник и общинския съветник изведохме навън край селото, където беше изпълнена присъдата. Преди да се изтеглим от селото, Пожарски с част от бойната група се насочи към вършачката, където извести на селяните целта на наказателната акция и призова селяните активно да съдействат на Отечествения фронт и народните партизани.

Намерихме Стефан - предателя, в колибата на бостана. Заповядах му да излезе навън. В тъмното на лунната светлина блесна брадвата му. И той получи заслуженото. След изпълнението на задачата потеглихме към отряда. С нас дойдоха всички младежи от бойната група - седем младежи.”

(През 1960-те години кап. 1 ранг Груд Пожарски беше зам.командващ на ВМФ)