Първият зам. председател на Германската компартия – жертва на Сталин и Улбрихт - Фриц Шперлинг (11.10.1911-21.04.1958)

Фриц Шперлинг беше немски политик от КПГ и участник в съпротивата срещу националсоциализма. Той стана жертва на вътрешнопартийните чистки в бившата ГДР, предизвикани от диктатурата на Сталин и Валтер Улбрихт, с участието на министъра на ЩАЗИ, генерал Ерих Милке.

Роден в Алгринген (Лотарингия), Шперлинг израства като син на миньор в Рурската област. След завършване на училището в Дюисбург той се квалифицира в професия библиотекар.

Отначало активно участва в Социалдемократическия работнически младежки съюз, а през 1931 г. влиза в Комунистическия младежки съюз на Германия, след което, през 1932 г. става член на КПГ.

След вземането на властта от национал-социалистите на 2 март 1933 г. Шперлинг е арестуван и няколко месеца задържан в предварителен арест. След освобождаването му той продължава дейността си срещу нацистката диктатура, за известно време от европейска чужбина.

През 1935 г. заедно с тогавашната си приятелка Елвира Нипер заминава за Москва, където завършва Ленинската школа на Коминтерна. През 1937 г. се ражда неговият син (и мой личен приятел до смъртта му), Ернст, когото Шперлинг след завършването на Школата оставя в детски дом в гр. Иваново, за да емигрира в Швейцария. По същото време заболява и умира Елвира Нипер. В Швейцария той продължава дейността си за КПГ и между другото пренася нелегална литература в Южна Германия.

Фриц Шперлинг взема участие в създаването на „Движение Свободна Германия”. В резултат от разследвания срещу швейцарските социалисти Якоб Хуг и Сузане Шюле швейцарските власти се натъкват на данните за дейността на Шперлинг. През 1941 г. той е арестуван и интерниран заради „комунистическа дейност и пропаганда”.

До пролетта на 1943 Шперлинг остава затворен в швейцарски лагер. Предвиденото репатриране в Германия не се извършва, тъй като там го е очаквала смъртна присъда. Вместо това Шперлинг е трябвало да работи в Цециалния лагер за леви ескстремисти в Гордола (Тесин).

Скоро след разгрома на Хитлеристка Германия, през юли 1945 г., Шперлинг се завръща в германия и става председател на КПГ на провинция Бавария.

15-ят конгрес на КПГ през април 1946 г. делигира Шперлинг заедно още 11 водещи дейци (между които Курт Мюлер, валтер Фиш, Макс Райман и Алберт Бухман) за състава на председателството на новосъздадената ГСДП. Той и останалите 11 дейци е трябвало да нарушат нареждането на западните окупационни зона, тъй като ГСДП не е била разрешена в тях.

През 1947 г. Фриц сключва брак с Лидия Хуг (дъщеря на един от създателите на Швейцарската партия на труда, Якоб Хуг), с която той се е познавал отлично по време на швейцарската емиграция.

С образуването на партийното председателство на КПГ през април 1948 г. Шперлинг става един от 5-те членове на Секретариата. В това си качество той се запознава малко преди началото на наредените от Москва вътрешнопартийни чистки с фалшивата шпионска афера на групата на Ноел Филд.

След арестуването на Курт Мюлер в резултат на фалшиви обвинения от Сталин и Берия, през 1950 г. Фриц Шперлинг става негов наследник на поста първи зам. председател на Германската компартия (председател по това време е Макс Райман, немски комунист, пребивавал в Москва през цялото време на хитлеристката диктатура).

Вследствие на силно разклатеното здраве в швейцарските лагери за интернирани Шперлинг е трябвало да бъде лекуван в Правителствената болница на ГДР, по покана на ГЕСП.

Шперлинг пристига в Берлин през 1951 г. и веднага след приемането му в болницата е отстранен по нареждане от Москва и потвърдено от Улбрихт от поста първи зам.председател на КПГ, изключен от партията, без разговори с него, арестуван и хвърлен в Следствения затвор на Държавната сигурност (ЩАЗИ) в района на Берлин Хоеншьонхаузен.

Основание за арестуването му става неговата дейност по време на швейцарската емиграция. Законосъобразна заповед за арестуването му е издадена едва на 17 април 1953 г.

В затвора в Хоеншьонхаузен Шперлинг е подложен на разпити както от офицери на КГБ, така и на източногерманското министерство на ДС, при което денем и нощем са били използвани методи на жестоки физически и психически инквизиции, с цел принуда за фалшиви самопризнания във вражеска, антипартийна и шпионска дейност в полза на американския класов враг.

В заклчение Фриц Шперлинг е преместен в затвора на ЩАЗИ в друг берлински район – Лихтенберг. След две и половина години незаконно задържане за следствие, на 18 март 1954 г. бившият ръководител на КП е осъден от Върховния съд на Германската „демократична” република като „военопрестъпник, фашист и агент” за „престъпления против мира” на 7 години строг тъмничен затвор.

В каторжния затвор на Бранденбург Шперлинг прекарва от май 1954 г.

Непосредствено след 20 конгрес на КПСС през пролеттана 1956 Шперлинг е „помилван”, но не и реабилитиран и му е било забранено да напуска ГДР.

В редица писма до ръководството на ГЕСП, които са ми познати дословно, той напразно иска да бъде реабилитиран, както и да бъдат привлечени към отговорност виновните за неговото третиране.

Самата КПГ (в Зап. Германия) окачествява повдигнатите срещу него обвинения като неверни, но без да дае гласност на това свое становище.

Едва след падането на тоталитарния комунистически режим в ГДР, през 1990 г., Фриц Шперлинг е реабилитиран от новата партия на демократичния социализъм, която по-късно, през 2007 г. става част от партия ЛЕВИЦАТА.

Две години след освобождаването му, с рухнало здраве и в резултатот преживяното в следствието и затвора, след 3 сърдечни инфаркта, Фриц Шперлинг си отива от този свят.

Отначало е погребан на Гробището на социалистите в Берлин-Фридрихсфелде. Оказва се, че там е погребан и неговият палач, членът на ПБ на ЦК на ГСДП и министър на ЩАЗИ, армейски генерал Ерих Милке!

Наложи се малкото останали близки на Фриц да положат тленните му останки в едно друго, обиковено гробище в южната част на Голям Берлин ...