Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2013 20:25 - вероятно днес Левски би казал" НЕ МЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ В ИКОНА"
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1903 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.02.2013 21:06


140 ГОДИНИ В БОРБА ЗА ИСТИНАТА   НЯКОИ ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА АПОСТОЛА   Не ме превръщайте в икона.............  
image
Как кучето Левчо спасило Левски             Както е известно, след разтурването на Първата българска легия в Белград, Апостола учителства определено време в с. Войнягово, което се намира недалече от родния му град Карлово. Според преданията, той бил голям приятел и на животните. Левски успял да помири своите три любими животинки; агънцето - което за него било символ на смирение и кроткост, кучето - символ на вярност и гордост, и котката - символ на ревност и разногласие.             Отначало животните не се погаждали, но Левски така ги покорил, че не можели едно без другио. Неизменен спътник на В. Левски в неговите разходки из войняговските поляни бил неговият верен приятел - кучето Левчо. То било не само привързано към стопанина си, но действало и много съобразително. Съгласно обстановката, когато тя била спокойна, то радостно припкало насам - натам и се умилквало, въртейки опашката си; когато ставало напечено, Левчо ръмжал и ту искал да покаже изход от напрегнатото положение, ту сам участвал в разведряване на обстановката.             Веднъж привечер, когато след приятна умора двамата верни приятели Левски и Левчо се прибрали у дома с желанието да си починат, в радостното поведение на кучето настъпила рязка промяна; то започнало да ръмжи. Влизайки в двора на къщата, където живеели, кучето млъкнало, като се спряло пред сламения кош, оставен в дъното на градината. Завързаните за близкото дърво коне показвали, че в къщата има гости. Че това не са желани гости, Левски доловил от разтревоженото лице на хазяйката си, която като го видяла от прозорчето на стаята му, поискала да му направи знак, но внезапно се обърнала гърбом. Левски се досетил веднага и с един скок съобразително се мушнал под сламения кош, а Левчо скочил върху коша и небрежно замахал с опашката си.             След малко се чули думи, изпълнени с негодувание и злоба. Две заптиета се метнали на конете си и се отдалечили, и този път ядосани, че комитата гяурин се изплъзнал от ръцете им. Ни жива ни умряла, хазяйката се спряла до кучето Левчо, което радостно размахвало опашка и зачакала да разбере, къде в един миг изчезнал Васил. А той като че ли нищо не се е случило, се измъкнал изпод коша и като прегърнал верния си приятел Левчо казал;             -Е, Левчо, дано сме живи все така да се спасяваме!   Левски във войняговската воденица             Понякога Левски обичал да се застоява във Войняговската воденица. Интересно му било да научи какво мислят сънародниците му, тежи ли им робството и готови ли са да се борят за свободата си.             Неприятно и страшно ставало, когато го заплашвало някакво премеждие. Чорбаджии не идвали. Те пращали ратаите си на воденица, но турските заптиета душели навсякъде. За главата на Левски била определена голяма награда - 20 турски лири.             И в най-тежките минути Левски намирал начин да се измъкне невредим от създалата се ситуация.             Веднъж той останал по-задълго във Войняговската воденица. Слънцето било вече залязло, когато се зачул тропот на копита, на вратата някой силно захлопал; -          Ач капу! (Отвори!) Левски разбрал - пристигнали са турци. Без да се изплаши и да загуби присъствие на духа, той набързо съобразително навлякъл брашнените дрехи на воденичаря, отворил вратата, ръкувал се с турците и учтиво ги поканил да влязат, направил греяна ракия, почерпил ги и в завързалия се интересен разговор Левски се намесил с думите; -          Пак комитата ли дирите челеби? Проклета вяра не предава се. Турците, яли, пили и се веселили, без да се досетят, че между тях на масата е бил човекът, когото те търсели.   Лулата, съюзник на съобразителния Апостол             Левски бил много съобразителен, безстрашен, с остър и бистър ум. В трудни моменти умеел да се владее, без да се подава на страха, без да губи самообладание вземал мълниеносни решения, които му помагали да се измъкне. Дори лулата използвал като помощник и средство за спасение.             Веднъж, когато настъпила китна пролет, апостола пожелал да отиде с хазяйката си баба попадия да берат черничеви листа за нейните копринени буби. По една време шумна глъчка и тропот на копита стреснали жената. Тя примряла от страх, когато видяла, че един турчин от потерята се отрправя към тях. Той пушел лула и димът се виждал и усещал от далече. Левски веднага съобразил и извикал;             - Назад ага, че бубето мре от тютюна! - и вече по-спокойно попитал;             - Кого търсите аго?             - Левски! - отвърнал му турчинът.             - Че да дойда и аз да го търсим - спокойно, без всякаво притеснение казал Левски             Без да подозира нищо, турчинът се върнал при своите и всеки от тях, продължил пътя си; потерята към Карлово да търси В. Левски, а той и попадията да берат черничеви листа за бубите.   Как в Силистра Апостолът е спасен от една „родилка” по време на гости В източниции от Силистра се съобщава, че сродницата на известния в града възрожденски деец Гено Чолаков, баба Весела Иванова намерила в сандъка на бележития възрожденец неговата биорафия, забутана в други вещи. В нея доста подробно са били описани животът и делото на този борец за църковни правдини и участник в национално освободителнодвижение. Гено Чолаков бил във връзка с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с Филип Тотьо и с Никола Балкански... Той прехвърлял в Румъния много революционери, но от конспиративна гледна точка имената им не са посочени. С Васил Левски Гено Чолаков се срещнал ненадейно през 1867 г. Връщал се от Цариград, където ходил по търговски работи, а Левски, след посещението си във Варна, трябвало да премине през Силистра. Видели се за първи път, но по име се познавали. След като Левски му се доверил, заедно пристигнали в Силистра, и без да разкрива самоличността си, подготвили Левски за учител - певец. Въпреки, че тази длъжност той заемал 4 дни, незнайно как турците научили за неговото идване в Силистра.  В един прекрасен слънчев априлски ден, в дома на Гено Чолаков се случило нещо необичайно. Като тъмен облак се появили представителите на турската власт в дома му и изявили желанието си да претърсят къщата поради съмнение, че в града се укрива опасен комита. Домакинът съзнавал, че е безполезно да се противопоставя на предявеното право за обиск на къщата, и посочил откъде се слиза в мазаето. Дори ги завел там. После заедно с турските агенти се изкачил на тавана, обиколил кухнята и трапезарията, влезли и в гостната. Колкото повече наближавали спалнята, толкова по-ясно и по-силно чували не само стенананията от болка, но и от викове, които нарушавали иначе спокойния дух в дома.Турците били смутени от неподходящия момент за изпълнение на дълга и се видели принудени да напуснат дома. Домакинята умело и много сполучливо имитирала родилни болки. Левски, който бил скрит под леглото на „родилката”, облекчено въздухнал. Той благодарил на остроумната стопанка за съпричастието и към неговата съдба и побързал да напусне Силистра, за да не излага на опасност дома на новия си приятел, чиято преданост към светото дело високо оценил. Така на четвъртия ден от престоя си в Силистра, преоблечен в селски дрехи, Левски заминал за Румъния, където в мушията (чифлика) Циганка, близко до Букурещ, която под наем давал Никола Балкански, с нетърпение го очаквал любимият му войвода Георги С. Раковски. Тук той се запознал и с Панайот Хитов. На улицата, която носи името на големия силистренски български възрожденец и патриот Гено Чолаков в град Силистра, от признателното потомство е поставена паметна плоча с надпис ; ”На това място в къщата на възрожденеца Гено Чолаков през април 1867 год. пребивавал апостолът на Свободата Васил Левски”. Признателното потомство е издигнало и паметник на Гено Чолаков в Дунавската градска градина на Силистра.   Левски в Сопотския женски метох След дълго пътуване току що се бил завърнал Васил Левски и отседнал в сопотския женски метох, под старата асма, където игуменка била монахинята Христина. Тук той бил винаги добре дошел. Седнал на миндера да си почине и въпреки голямата умора бързал да прочете писмата, изпратени до него. Конски тропот прекъснал приятното му занимание. Турци! Левски скочил, сръчно облякъл предоставените му монашески дрехи и побързал да се присъедини към монахините, които отивали на вечерна молитва. Спокойно минал покрай насядалите под разклонената асма турци, срамежливо ги погледнал, поздравил и продължил пътя си към черквата на метоха. Още при пристигането на турците лелята на Левски, игуменката Христина, като знаела, че Левски е тук, много се обезпокоила, и немогла място да си намери от притеснение и уплаха. -          Къде ли е сега Васил? – тъжно промълвила тя, обръщайки се към стоящата до нея монахиня. -          Ето ме, лельо, не ме ли позна – прозвучал наблизо до нея мекият глас на бяла, хубава и синеока монахиня - бил апостолът Левски.             Друг път Левски пак бил в метоха. Пак дошли турци. Игуменката Христина много се изплашила. -          Ако го намерят тука, свършено е и с него, и с мене и с метоха - казала си тя и мисълта й бързо инстиктивно заработила. Какво да направи, как да му помогне? През това време Левски навлякъл монашеските си дрехи, сварил каймаклия кафе и го поднесъл на гостите, - Да си жива и здрава – похвалили турците хубавата монахиня, па се сетили защо са дошли: - Сега да търсим хаирсъзина. „Хрисимата монахиня” погледнала с благ поглед „гостите” и с тих гласец прошепнала; -          Търсете, търсете, па дано да го намерите – и малко по-раздразнено и все така тихо продумала; - че иначе и нас на мира не оставяте.   Неведнъж Левски е изпадал в критични ситуации. Турците го търсели под дърво и камък, но не се досещали, че той може да се яви ”под външност чужда и под име ново”, както за него пише поетът. И от къде да им дойде на ум, че именно той е монахинята, рибарят, който спокойно лови риба, че е бабичката с бастунчето, която отива на гробището, че е момъкът в бръснарницата, когато бръснарят едва не е порязъл при вида на влезлите турци!   Високият дух на Апостола вдъхвал кураж на хората Както и да бил облечен Левски, както и да пътувал, където и да замръкнел или осъмнел, той носел в себе си духът на аристократ. Ходел и дрипав като просяк и продавач на прасета по пазари, галантен като търговец; пътувал ту в бъчва за вино или в кола, натоварена със съчки, ту пък завит с чулове, в кола, пълна с тор, ту като изтънчен търговец. Замръквал в ханове или в мушии (чуфлици, земеделски имения) на по заможни българи; осъмвал в тайни скривалища или в манастири, мелници и воденици. Деня си обаче прекарвал сред хората, по пазари и панаири, в кръчми или занаятчийски работилници, пред или след турските потери, които го търсели навсякъде, но не подозирали, че върви редом с тях.   Денят бил намръщен. Мрачно, тежко, трудно, неприятно време... Непоносимо време и за Апостола, сълзи капели от очите му, сън не го хващал, пусто било на душата му. Но той добре разбирал; че най-вече в такова време другарите му трябва да бъдат окуражени, духът им повдигнат, желанието им за борба да не отслабне.   В кръчмата на дядо Яким Дренски са се събирали кажи речи всички мъже на селото. Като светкавици прещраквали гневни погледи, отправяли си ядовити закани.... Гледал Апостола и благородното му сърце преливало от мъка. Няма ли искрица светлинка, капка радост за тези измъчени хора? Кой ще им вдъхне кураж, кой ще ги развесели? -          Дядо Якиме, я викни гайдаря. Напук на времето ще се веселим! - извикал Левски И хороводнта песен отекнала в сърцата на отрудените селяни. Там тя разбудила прежни спомени за юначни времена, за задрямали надежди. Пръв скочил Апостола, заситнил едно карловско хоро. Приковал погледите върху себе си, разпалил кръвта дори на старците. Скочили след него и по-младите, после се заловили и по-възрастните „Това обстоятелство напомни за младините на двамата старци, що пърхаха лулата си в огнището (оджака) и раздразни кръвта в жилите им; те като момчета хрипнаха и се хванаха до Левски, па си понаместиха старите кости. До тях се хванаха други, трети и пр. И станало цяло хоро” (описание на случая е от 1902 г. ).   Кръшно хоро се извило и на сватбата на чорбаджийски син, който си вземал булка от село Хотница. Едва ли не цялото население на това и на околните села се наловили на хорото. Дошли и българи и турци. И Левски бил там. Имал срещи с комитетски хора. За да не правят впечатление, и те се били хванали на хорото. Аристократичният дух на Левски му нашепнал; „Няма ли да се възползваш от случая да се надсмееш над чорбаджиите и да дадеш добър урок на хората?”. Не било нужно Левски дълго да мисли. Той прошепнал ма комитетските хора да подадат кърпа на турците, та да се заловят на нея, а не за ръце, както било прието. Това ядосало османлиите и смутило чорбаджиите, които се нахвърлили с гневни слова върху селяните. Тогава Апостола, съвсем спокойно, отправил своя предварително подготвен въпрос; „Ами откога агнетата и вълците са станали приятели? Или съм се излъгал?”.   По пътя за Къкринското ханче             Въпреки предупрежденията за грозящата опасност да бъде заловен, от 10 до 26 декември 1872 г., Левски се намирал в Ловеч. Основната му грижа била запознаването със състоянието на местния комитет и опазването на документацията свързана с Вътрешната революционна организация. На 26 декември към 3 часа след обяд, заедно с Никола Цветков - Казанджийчето Левски напуска Ловеч и се отправя към с. Къкрина с цел да преспи в ханчето, след това да се отправи към Букурещ и там, както той казва „да се съберем всички членове на ЦК и да дадем добър ред на това въстание”. Преди това на 12 декември в писмо до членовете на ловешкия революционен комитет дяконът дава обяснение, защо след залавянето на групата от 14 дущи на Димитър Общи извършила нападението на „царската хазна” при Арабаконак и на други комитетски дейци не е изпълнено нареждането на Любен Каравелов да вдигне въстание в Българско. В писмото Левски пише; ”докато не се види, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание......защото сме в нищо и никакво неприготвени”...  По време на коледните празници (Рождество Христово), Къкринското ханче се огласяло от веселието на посетителите. Прииждали все нови и нови гости. В кръчмата очаквали скъп гост. Ханджията Христо Латинеца бил възбуден, нетърпелив, загрижен и с тревога поглеждал часовника си. Навън се е стъмнило - часът е около шест и половина след обяд, а двамата гостенина оше ги няма. Най-после вратата на кръчмата се отваря и очакваните гости - Никола Цветков и В. Левски се появяват. Христо Латинеца ги посреща и настанява в одаята, отпраща клиентите –гости, вечерят и лягат да спят.   Действителният описан сън на Апостола в Къкринското ханче Сънят на младия Никола Цветков е неспокоен.Той се размърдва, побутва Левски и го подканва да стават. Латинеца поглежда часовника си и решава; - Рано е още! Лягай и Спи! - Наистина рано е! - обажда се Левски и се унася. Умората го надвива. Сънят му е неспокоен. Н. Цветков - Казанджийчето сънува лош сън, събужда се, и продължава да бодърства. Очаква да пропеят първи петли, за да станат и тръгнат. Усеща вълненията и неспокойния сън на дякона. А той се върти, пъшка, стряска се в съня си - Какво ти е, байо? Нещо не е наред ли? - пита го, щом установява, че вече е буден             - Сънят ми, сънят ми е лош. Хапят ме. Ту черно куче, ту люта змия съска насреща. Знам си аз, че ме преследват, но тази нощ ме настигнаха и ухапаха. Душата ме заболя, въпреки че беше на сън.             - Не искам да те плаша, но това наистина е лош сън. Трябва да се махаме от тука Христо отиде да доведе конете и преди да е съмнало, ще тръгнем. Не трябва да рискуваме- убеждава го младият му сподвижник. Най-сетне първи петли пропяват. Никола Цветков поглежда часовника си - два и половина след полунощ. Побутва дякона и Латинеца.             -Байо Василе, Байо Христо, хайде ставайте! Латинецът се размърдва измънква нешо и става от леглото неухотно. Левски скача на крака. Облича се на бързо на две на три. И съзаклятниците започват да се стягат за път. Латинеца с наметнат юмурлук излиза в задния двор на ханчето и се отправя към къщата на Нейко Главаняка, с когото се е договорил да вземе коня му. Левски продължава да си мисли за дългия път, който му предстои до Букурещ. Навън се чува кучешки лай и шум на конски копита от яхъра. Изведнъж на външната врата се потропва;             - Бре, че чевръст бил бай Христо - учуден продумва Казанджийчето, и безшумно на пръсти се запътва към вратата да му отвори.             -Чакай! Не бързай! - спира го Левски, като го хваща за ръката. Ослушва се и прошепва тихо. .- Не е възможно толкова бързо Христо да се върне! И защо тропа? Той може да доведе коня през двора - и праща Казанджийчео да види кой тропа толкова рано... Изгасва газената лампа. Навън отново се потропва, този път още по-силно и настойчиво... -          Ей, ханджи, отвори че измръзнахме! Караме добитък от Плевен. Съзаклятници се споглеждат. Да отворят ли, да мълчат или да чакат още. Ослушват се. Казанджийчето тихо се приближава до прозореца. В мрака на тъмната мразовита нощ се мяркат силуети на хора. Държат нещо като криваци. О, Не! Това са пушки с надянати щикове. Казанджийчето се връща разтреперан и тихо шепнешком отвръща....             - Байо, май сме обградени! По гласа познах онбашията от ловчанския конак - чауш Бошнак Хюсеин, този който срешнахме вчера в лозята при Нази мост! Той е този, който хлопа така настойчиво.             - Не отваряй! – нарежда Левски. Взира се през прозореца. Нищо не забелязва. Грабва от стената револвера на Латинеца. Взема и собствения. Стреля по тавана и с двата револвера. Проверява ги дали не засичат. Опитва се да сплаши неканените гости и докато те се суетят, да спечели малко време и да се измъкне.             - Никола, отвори вратичката към двора! Ти стой тук! Щом изляза лягай! Прави се на заспал! Случи ли се нещо, не ме познаваш! Не искам други хора да си изпатят, заради мене! - набързо дал наставленията си Апостола.             С гола глава, и револвери в ръце Левски минава през малката врата на яхъра. Оглежда се. Не забелязва нищо подозрително. Изкачва се в асмаллъка над огнището Познава добре всяко кътче. Дворът на ханчето е обграден с плет, на отсрещната страна има вратичка, към хармана на братя Ганеви, надеждни българи патриоти, но преценява тая посока за опасна.. „Сигурно сме обградени от всички страни, мисли си той. Вероятно зад всяка вратичка дебнат заптии”. Чува отдясно шепот на турски език. Затичва се с все сили през двора да прескочи плета. Насочва се надясно от малката портичка. Напряга сетни сили и с лъвски скок се мята през плета. В този момент стрелят залпово зад гърба му. Усеща нешо тежко и неприятно да докосва главата над лявото ухо. Пробожда го пареща болка... Ущите пищят и заглъхват. Завива му се свят, губи равновесие и пада в снега по очи, но мозъкът трескаво работи. Опитва се да стане на крака. Още неуспял да се изправи, три заптиета скрити зад портичката връхлитат върху него и го повалят на земята. Левски се съпротивлява, набира сили и със силен замах отхвърля от нападателите тялото си. Единият от тях вади нож и замахва. За да се предпази, дяконът отдръпва главата си, но ножът докосва лявото му ухо и то увисва. В същия момент той стреля. Топла кръв се стича по врата му. Трите заптиета отново се нахвърлят върху него. Започва боричкане. Вдига се врява. Пристигат още заптиета и като хищници впиват пръсти в поваленото тяло. Сграбчват жертвата си. Пред очите на Апостола всичко претъмнява. Неравната борба свършва. Петнадесет - шестнадесет срещу един. Връзват го с въже. Чува се глас между турците. „Онбашията е ранен в ръката”, но всички погледи са отправени към Левски. Наобикалят го. Искат да видят смятаният за неуловим джингиби. Сред шумотевицата пристига Христо Цонев със стомна в ръка, уж че е ходил за вода... Пристигат много хора от с. Къкрина, да си вземат сбогом с оня, който беше техен закрилник, облегчаваше съдбата им и им даваше упование и вяра в бъдещето. Лошият сън на Апостола се сбъднал.   Размисли на Апостола в тъмницата след присъдата             От 15 януари до 5 февруари Левски лежи в тъмницата, замислен върху съдбата на Вътрешната революционна организация, тайните комитети, техните дейци, съдбините на своя народ и отечество. Припомня си поведението на хаджи Иванчо Пенчевич, член на специалната комиси по време на съдебния процес.             „Българин е, а и той подписа протокола – възмущава се Апостола. Не разбра ли че работя за моя народ и за отечеството, следователно и за него. Не ти ли беше неудобно! Не ти ли беше срамно!? Хаджи Пенчович не изпитваше ли опасения, че мога с лекота да те издам? Не си ли спомни, че се срещнахме в Цариград с помощта на Илич? Тогава защо не ме предаде? А сега, без да се замисляш се подписа - Смърт, чрез обесване! Аз знаех, че няма да дочакам освобождението на Отечеството. Не ме е жал за живота ми. Жал ми е за отнетата свобода, за възможността да подготвя народа си за въстание. Трябваха ми година, две... Беше закачил на парадната си униформа ордените си за заслуга към султанската държава. Какви са заслугите ти за България? Идеше ми да извикам направо в очите ти „Краставо куче”, както те назоваваше Данаил Попов, но се замислих и смилих. Българин си. Познаваме се, защо да те издам. Очаквах, че може да ти стане съвестно, да ти дожалее за милото ни Отечество, не за мене... Аз знаех, че ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си.             Тези мисли ровеха и душата и разума му, защото добре знае, че има много още такива продажни дребни душици, готови да продадат всичко; чест, достоинство, българскко национално самосъзнание....... Мисълта за мълчанието и поведението на Хаджи Иванчо Пенчович глождеха душата му и той продължаваше да се гневи. Спомни си за срещата с него в Цариград преди по-малко от две години. Тогава се видяха на моста до понтона, от който тръгваше кораб за остров Халки, където живееше Хаджи Иванчо и още нколцина българи. Тогава Левски си спомни за думите; ”По–сигурно място от това на остров Халки не може да бъде” и отседна при него. Спомни си, че бе казал „Вие тук и из България трябва да следвате да занимавате духа на Портата и да отвличате вниманито на турските управници и на общественото турско мнение, ако може такова да съществува в Турско, към Екзархията, без да престава острата фаза в борбата с Патриаршията, додето ние вън приготвим и издебнем събитията, които биха позволили обявяването на общото въстание. Именно тогава ти, Хаджи Пенчович събра 80 турски лири от българите на остров Халки и ми ги даде да закупим оръжие. А ето, че сега се подписа на протокола и ми слагаш въжето на врата. Защо? Кое те какара да се подпишеш?”. Потънал в дълбоки размисли Апостола недоумяваше за постъпката на хаджи Иванчо Пенчович             На 6 февруари стар стил/18 февруари нов стил Апостола на свободата увисва на въжето, за да влезе в пантеона на безсмъртните като най-достойния син на майка България   Паметта към Апостола, заветът, и признанието           След като се среща със своя познайник д-р Стамболов в Цариград хаджи Иванчо Пенчович набира кураж и смелост да му каже; - Ходихме в София да обесим най-добрия и смел българин, най-самоотвержания, най-доблестния наш патриотин, комуто окото не мигна, нито пред благи обещания на комисията ни, нито пред заплашванията, изтезанията и мъките в затворите, след като го хванаха, нито от очните ставки с Димитър Общий и с другите, заловени от Ловеч, Орхание, Тетевен и София.             Тогава д-р Стамболски с жив професионален интерес побързал да запита;                - А как изглеждаше Левски, когато го докараха в София. И лицемерно, придавайки си натъжен страдалчески вид, без да съзнава че сам си противоречи и опровергава хаджията отговаря:             - След като го докраха в София от ден на ден губеше съзнание, бълнуваше, раните му се възпалиха, цялата му глава отече и докторите предсказваха близкия му фатален изход.             - Не е ли било възможно да се изнамери някое обстоятелство или средство, за да се помогне и смекчи наказанието на този герой, да се осъди на затвор или на заточение само? - пита отново д-р Стамболски.             - При наличието на толкова много доказателства, устни и писмени, и при многократните самопризнания (!?)..., всеки опит за защита, за обвинение би станал безполезен - опитал се да оправдае себе си, човекът който бил наричан от Христо Ботев шпионин, критикуван и заклеймяван в публицистиката на Любен Каравелов. Още по-силно и убедително звучат думите на Захари Стоянов, изречени чрез гласа на Апостола на свободата; „Не ме осквернявайте! Не искайте помощ от оная ръка, която е оцапана с моята кръв!” Колко актуално звучат тия думи! На базата на обширните изследвания историческата наука не прие твърденията на Хаджи Иванчо Пенчович за верни, опроверга ги и ги отхвърли с документирани доказателста по най-категоричен начин.   Обръщение на Апостола към своите другари, съратници и съмишленици приживе „Вършете всичко според устава, за да не попаднете под наказание! Който не изпълнява клетвата....... той е най-низкият и гнуснав човек на света! Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, по-вече от себе си да я уважаваш! Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато попадне в беда” Днес пред признателното потомство със своята прословична скромност и работоспособност Левски вероятно би извикал; Не ме превръщайте в икона, пред която да се кланяте и кълнете, не ми качете портретите по стените навсякъде (особено в луксозни кабинети и богато натруфени зали), не се прикривайте зад моето име, когато вършите злодеяния, вършете народните работи според народната воля и утвърдените правила в името на просперитета на изстрадалия народ и на милото ни Отечество, а не за лични благинки.   Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, документи, писма и проучвания на книжен носител.                                                                Подготвил д-р Богомил Великов Колев, София                



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027009
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031