Ръководителят на митрополит Кирил в ДС – полковник Христо Кирилов Маринчев

Полковникът от ДС Христо Маринчев е извършил редица богоугодни и полезни за Партията дела:

·        след 1976 г. ръководел бъдещият митрополит Кирил Варненски (Богомил Петров Ковачев)

·        през 1980 г. вербувал и ръководел митрополит Натанаил Неврокопски

·        след 1966 г. ръководел западно- и средноевропейския митрополити Симеон

Полковник Христо Маринчев, служител от 14-и отдел на ПГУ (Първо главно управление) на ДС, вероятно се е надсмивал на наивността на атонските монаси и по-точно тези от Зографския манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, когато успял да задигне „История славяноболгарская” на Св. Паисий Хилендарски, да я сложи в една торба с лешници и да я отнесе в София. А на мястото на оригинала да сложи копие. Но след сполетялото го нещастие, ако беше жив днес едва ли щеше да е толкова доволен от постъпката си.

Христо Маринчев завършва история в Софийския университет, във Философско-историческия факултет с първа специалност археология и втора – философия. Вербуван е от тайните служби на НРБ.

През 70-те години на 20 век е сформиран нов спецотдел по подобие на 14-ти отдел на ПГУ. Бил известен още като КИР (Културно-икономическо разузнаване). Но понеже абривиатурата звучи смешно и навява други мисли, бил преименуван на РИК. Това става лично със знанието и подкрепата на Людмила Живкова. Предстояло честване на 1300 години България и започва яростно издирване на различни документи и ръкописи, свързани с българската история. Някои от тях са закупени от служителите на РИК, други подарени, а трети откраднати. Така както правят с оригинала на Паисиевата История.

Като служител на отдела Христо Маринчев е натоварен със задачата да изнесе Паисиевата книжка от Зографската Света обител. Тази операция била подготвяна в продължение на много месеци. В нея се включили различни специалисти. Нароченият човек трябвало да прилича на атонските монаси – да бъде хрисим, тих, скромен на вид, да говори бавно и напевно като тях. Христо отговарял на всички тези условия. Така той щял да се внедри лесно в манастира, без да възбуди съмнение от страна на игумена, монасите или гръцките власти, защото в онези години България е соц. държава, в която официалното християнство и религията са подтискани.

(Ръкописът, който Маринчев подло отмъкнал от Зограф е намерен от проф. Йордан Иванов през 1914 г. в манастира и обнародван)

Никой извън тайните служби и Людмила Живкова не е подозирал за подлото деяние.

През изминалите години всички са вярвали, че държат оригиналния ръкопис на Историята. През 1991 г. премиерът Димитър Попов прави посещение на Атон и като всеки посетител се поклонява и целува внесеното копие, вместо автентичния оригинал. И тогава избухва голям скандал.

Но две години по-рано, през 1989 г., Михаил Енев и Петър Митанов разкриват, че дядо Пахомий (библиотекарят на Зограф) показва копие на Паисиевата история, а не самият оригинал. Петър Митанов в периода 1991 г. – 1994 г. е председател на ефория „Зограф“.

Според него, веднага, след като установил подмяната, уведомил Петър Младенов, Атанас Семерджиев и други държавници, обаче никой не обърнал внимание на разкритието му. Гръцките власти възбуждат дело за кражба срещу неизвестен извършител. Монасите са призовани за свидетели.

Съвсем ненадейно през месец септември 1996 г. черновата на Паисиевата История се озовава в Националния исторически музей (НИМ). Началникът на разузнаването по онова време, ген. Бриго Аспарухов, я предава на Божидар Димитров – директор на НИМ. На 12 януари 1998 г. открадната „История славянобългарска“ напусна България през ГКПП „Кулата“ и е отнесена в Зограф, където й е мястото. Делото е извършено от президента Петър Стоянов.

Какво е Божието наказание за тази кражба, а вероятно и за други подобни на виновните лице. Всички се сещат за мистериозната смърт на Людмила Живкова – никой още не може да каже първо защо беше претърпяла онази тежка катастрофа, при която зрението й се обръща и тя започва да вижда предметите обърнати и после нейната смърт.

А за Христо Маринчев историята се развива трагично. Той има син Кирил (р. 1963 г.), историк по образование и занимания. На 27 юни 1993 г. рибари го намират в неговата кола, която била потънала във водите на Бяло море. Кирил потеглил от Солун за Света гора, но така и не стигнал до нея. Не се знаело колко време неговият труп е престоял в морските води. Когато го извадили от водата, трупът бил подут, започнал да се разлага, а цялата му коса окапала. Кой знае каква агония е изживял в последните си часове, но Божиите наказания никак не са леки.

Като историк Кирил Маринчев работил в Църковно-историческия музей в гр. София. Оттам е изпратен на специализация по иконопис в Солун. Две години – от 1987 г. до 1989 г. Кирил живеел в студентското гръцко общежитие “Света Теодора”. Ходел на Атон, където бил реставратор до фаталната 1993 г. Там подготвял своята дисертация на тема “Българска иконопис през XVII век”. Когато умира, ръкописът бил даден да се превежда на гръцки език. Материалите остават в Гърция. Не е известен и преводачът.

Запознати с Божията промисъл казват, че синът е изплатил бащиния грях в две направления. От една страна като реставратор на църкви из Атонските манастири, той умилостивявал Всевишния в продължение на години, а неговата смърт е изчистила големия семеен грях.

След първата трагедия в сем. Маринчеви идва и втората. Един ден както карал колело Христо паднал и се наранил. Но се наранил прекалено лошо, защото текла много кръв, целите му дрехи били подгизнали в нея. Намерили го двама млади мъже, които пътували с луксозно возило. Те спрели, обадили се на Бърза помощ и когато жена му дошла на мястото на произшествието, те изчезнали така мистериозно, както и се появили. Първоначално състоянието на пострадалия Христо се подобрило, след като му поставили инжекция, но в един момент рязко се влошило. Откара ли го в болницата в Нови пазар, където издъхнал.

http://www.chudesa.net/%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0/