Бесилките на Сталин и Готвалд срещу честта на народите  на Чехия и Словакия: Милада Хоракова (1901-1950)

         Екзекутирана от комунистическите власти на Чехословашката република след процес с изфабрикувани обвинения. Сега в Чехия името й е символ на жертвите на репресиите на тоталитарния режим на Клемент Готвалд.

Последните й думи преди обесването:

„Падам, падам, аз загубих тази битка, отивам си с чест. Обичам тази земя, обичам този народ, изградете неговото благосъстояние. Тръгвам си без омраза към вас. Пожелавам ви, аз ви пожелавам ...”

         Милада Горакова е родена в Прага през 1901 г. Завършва юридическия факултет на Пражкия университет, свободно владее три чуждестранни езика.

През 1928 г. се омъжва за доктора на науките Бохуслав Хорак, а през 1929 г и двамата стават членове на Народната социалистическа партия, един от ръководителите на която е бил Едвард Бенеш.

         По време на втората световна война и нацистката окупация на Чехословакия Хоракова взема участие в нелегалната антифашистка съпротива.

През 1940 г. е арестувана от Гестапо и изпратена в лонцлагера Терезин, а през 1944 г е премествена в затвора в Дрезден, където е осъдена на 8 години.

Освободена е след края на войната. Избрана е за депутат в парламента.

Хоракова възглавява Съвета на чехословашките жени, участва в работата на Международната демократична федерация на жените, начело е на делегацията на страната си на международния конгрес на жените в Париж.

След идването на власт на комунистите през 1948 г в страната започват политически чистки. Убеждават Хоракова да замине на Запад, но тя остава в страната.

На 27 септември 1949 г тя е арестувана по обвинение в „буржоазен национализъм” и „подготовка на диверсионен заговор”.

Процесът по делото на Милада Хоракова и още 12 души започва на 31 май 1950 г. Съдът нашироко се публикува в пресата и носи показен характер.

Всички обвиняеми чрез изтезания и заплахи са принудени да излязат пред съда по предварително написан сценарий и само малцина, в това число и Хоракова, са имали смелосттта да отстъпят от сценария и твърдо да се защитават.

На 8 юни 1950 г. Хоракова и още трима от обвиняемите са осъдени на смърт, а останалите получават дълги срокове затвор.

Известието за смъртната присъда за Хоракова предизвиква голям резонанс в света. С молба за запазване на живота й настояват много известни личности, сред тях Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и Елеонора Рузвелт.

Комунистическите власти оставят присъдата в сила и на 27 юни Милада Хоракова е обесена в затвора Панкрац в южната част на Прага.

В хода на Пражката пролет Хоракова е реабилитирана, но поради разгрома на движението нейната реална реабилитация става възможна едва след разпадането на комунистическия режим през 90-те години.

През 2004 г. денят на нейната екзекуция е обявен в Чехия за „Ден на памет за жертвите на комунистическия режим”.

В чест на Хоракова са наречени много улици и площади в чешки градове, а в Прага на нейното име е преименувана бившата ул. „Защитници на мира”.

 През 2007 г. бившата държавна обвинителка на процеса, 86-годишната Людмила Брожова-Поледнова, е осъдена на 8 години затвор, апелативният съд намалява присъдата на 6 години, но искането на защитата за отсрочка на присъдата е отклонено. На 21 декември 2010 г. бившата обинителка е помилвана от президента Вацлав Клаус (поради преклонна възраст и здравословни причини). След излизането си от затвора тя заявява, че не съжалява за нищо и не признава вината си .

Брожова е била единственият активен участник в скалъпените политически процеси през 50-те години, която е осъдена след промените...