Защо наричам Улбрихт и Милке убийци на немския социализъм – Warum ich Ulbricht und Mielke Moerder des deutschen Sozialismus nenne – част 3 (БЕЗКРАЙНИТЕ УНИЖЕНИЯ – ENDLOSE DEMЬTIGUNG)
Оставям хитреца-прокурор Ernst Melsheimer и се връщам на Fritz Sperling и неговата по-нататъшна съдба:
Обяснявайки все пак, защо е подписал протоколите от разпитите, които не са съответствали на истината и са му навредили толкова тежко, Шперлинг пише:
„С години се намирах в състояние на нещо като полусън: невъзможно е в ГДР да съществуват такива неща; понякога си казвах: това, което преживяваш, сигурно е сън от преживяното през фашисткото минало.
Връзката между тежкото сърдечно заболяване, изцяло пречупената телесна съпротивителна сила и съсипването на нервите от действията на престъпниците ме доведе до това ужасно душевно състояние ...
Оставаха ми две възможности: или да гасна като животно, или да остана жив, като вярвам в здравото ядро на партията и в онзи ден, който ще дойде и трябва да дойде, когато аз ще се обърна към това здраво ядро, за да изясня всичко. ...”
След приключване на разпитите Шперлинг остава в подземната килия. Едва на 10 октомври 1953 година г той е премествен в затвора на Министерството на държавна сигурност (ЩАЗИ) в берлинския район Лихтенберг. Тук затворникът също е държан в пълна изолация.
Поради смъртта на Сталин (5 март 1953) и вътрешната криза в ГДР, която достига апогея си със събитията на 17 юни 1953, вече не е било възожно това, което беше вече се случило в Съветския съюз, България, Унгария, Румъния и Чехословакия – да се инсценира широко заложен публичен процес срещу измислените държавни врагове и агенти от редовете на ръководствата на ГЕСП и КПГ.
Изтръгнатите с изтезания от Шперлинг признания са могли да доведат срещу него, също както в случаите на Ласло Райк, Трайчо Костов, Рудолф Слански и други водещи комунисти в страните на Лагера, да се издаде смъртна присъда.
Нормално би било Фриц Шперлинг да бъде освободен като невинен и изцяло реабилитиран. Но винавниците от върха на ГЕСП и ръководството на ЩАЗИ не са били готови за това, защото тогава и тяхната вина и отговорност шяха да станат ясни.
Вместо освобождаване, Шперлинг е изправен на 18 март 1954 г пред строго държан в тайна процес, при пълно изключване на обществеността. Няколко дни преди това му разрешават да разгледа писмените обвинения, но едва след като са го притиснали да се откаже от адвокат-защитник.
Една седмица преди процеса зaм. председателят на Върховния съд на ГДР, главен съдия Walter Ziegler (лице със същата история и морал като главния прокурор Ernst Melsheimer), го посещава в килията. Шперлинг му заявява, че обвинението не отговаря на истината, тъй като почива на измислен материал, Циглер му отговаря: „Ако Вие се противопоставите на Съда, ще възникне възможност да получите по-висока, а възможно и най-високата присъда.”
На 18 март 1954 г Шперлинг е осъден от 1-ва наказателна колегия на Върховния съд на ГДР (въз основа на закон № 10 на Съюзническата контролна комисия и директивата й № 38) на 7 години строг тъмничен затвор поради „престъпления срещу мира”.
Процесът продължава един ден – от 10 ч сутринта до 6 ч вечерта, с почивка от 2 часа, за да могат съдиите, прокурорът и шефът на протокола да се нахранят. В присъдата се казва, че обвиняемият е „фашист, шпионин, враг на Партията” и т.н.
На 3 май 1954 г Шперлинг е транспортиран до тъмничния затвор в Бранденбург. Документирани са последвалите издевателства и унижения.
През април 1955 г затворникът написва молба да му се разреши, както на другите затворници, да пише веднъж в месеца писма до близките. Едва през ноември 1955, след няколко кратни молби, му разрешават да напише оисмо до съпругата си, Lydia Sperling. Писмото е изпратено до баща й в Швейцария, а той го връща в ГДР, селището Хойм, където е въдворена след 1953 г. Лидия.
Едва на 18 януари 1956 г ръководството на затвора съобщава на Фриц Шперлинг, че съпругата му е подслонена в един дом за душевно болни край Ашерслебен.
Лидия Шперлинг научава през 1951 г чрез Franz Dahlem (виден ръководител на антифашисткото движение и КПГ), че е започнало разследване срещу Фриц.
През юли 1952 тя с ужас прочита в един вестник, че съпругът й е „американски агент” и „враг на партията”. Ръководствот она ГЕСП я подлага на силен натиск да се разведе с Фриц и да се откаже от името му, като й предлагат да напусне ГДР и се върне в родината си Швейцария. Тя се чувства дълбоко засегната, оскърбена и отказва.
След многократните й опити за изясняване на нещата през февруари 1953 г Лидия Шперлинг получава жесток удар: по нареждане на ЩАЗИ и без нейното съгласие е изпратена „от болницата Валдкранкенхаус” – гр, Гера в дома за инвалиди „Роза Люксембург” – село Хойм до Ашерслебен, където основните пребиваващи са психично болни хора. Отговорните функционери на ЩАЗИ са разчитали по този начин да изолират тази смела жена изцяло и да я оставят бавно да си отиде от живота.
Трогателни са нейните думи в няколко писма и молби към глухите, респ. страхливите от Централната контролна комисия на ГЕСП.
„Епилогът”
На 18.02.1956 Фриц Шперлинг е преместен от каторгата в Бранденбург в затвора на ЩАЗИ в Берлин-Лихтенберг.
На 26.02.1956 получава чрез Richard Stahlmann (същия онзи, който го беше откарал на 26.02.1951 от болницата в ареста на ДС) искане от тогавашния министър на ЩАЗИ, Ernst Wollweber, и председателя на ЦКК на ГЕСП, Hermann Matern, да опише, какво му се било случило през последните 5 години! Написва.
На 8 март 1956 г е освободен от затвора като „помилван”, след като го карат да подпише декларация, че ще остане в ГДР и няма да се върне в Западна Германия.
На съпругата Лидия Шперлинг е разрешено през февруари 1956 да напусне дома в Хойм.
В момента на освобождаван от затвора здравословното състояние на Фриц е толкова лошо, че е откаран в болницата в Берлин-Фридрихсхайн. По време на пребиваването им в ГДР семейство Шперлинг не е притежавало никакво жилище и собственост. Жилищата, които са имали до 1951 г във Франкфурт на Майн и Дюселдорф са били вече недостъпни за тях.
Въпреки лошото си здравословно състояние Фриц Шперлинг се е борил за пълната си реабилитиация и възстановяване на честта му като комунист. Той иска същевременно разкриване на извършените срещу него и други хора престъпления и привличане на виновните към отговорност.
Тази цел, разбира се, не е осъществена, тъй като меродавните функционери на ГЕСП и КПГ не са били готови за основни промени и дълбоки реформи в германското комунистическо работническо движение и в ГДР.
В резултат на тежките години прекарани в арести, концлагери по времето на Хитлер и затвори в ГДР Фриц Шперлинг умира от сърдечен удар на 21 август 1958 г на възраст 46 години.
Лидия Шперлинг, тази забележителна, изключителна по душевност и разбирания жена, готова винаги да помогне на всекиго, си отива от живота на 15 юни 1990 г.
16 декември 1949 – Общото престъпление н...
16 декември 1949 – Общото престъпление н...
