Защо наричам Улбрихт и Милке убийци на немския социализъм – Warum ich Ulbricht und Mielke Moerder des deutschen Sozialismus nenne

„Я правду о тебе порасскажу такую, что хуже всякой лжи!” - с този цитат от Александър Грибоедов започва откритото си писмото към Сталин Фьодор Разколников, бивш руски революционер, бивш посланик в България на 17 август 1939 г. (писмото е публикувано в мой превод на български: http://iliaganchev.blog.bg/politika/2011/12/12/fiodor-razkolnikov-otkrito-pismo-do-stalin-17-08-1939.865658)

През 1978 г бе отпечатана в огромен тираж книга от 677 стр. със заглавие: “GESCHICHTE DER SED” (“История на ГЕСП”). Книгата е написана от 16-членен колектив на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на ГЕСП и утвърдена от комисия на ПБ на ЦК с председател Ерих Хонекер и състав от още 9 члена на Политбюро.

         В глава 5 („Основаване на ГДР. Начало на социалистическото преустройство под ръководството на ГЕСП”) се разглежда периодът 1949 – 1952 г.

         В точка 5.6. („Укрепване на единството на ГЕСП”) на стр. 269 се казва:

         „При проверката на партийните членове и кандидат-членове партията се освободи от елементи, които бяха влезли по кариеристични причини или бяха замаскирали вражеската си дейност против ГДР чрез членството си в ГЕСП. При това успешно бяха отстранени от редовете на Партията агенти на „източните бюра на ГСДП” и защитници на антикомунистически и антисъветски възгледи. Вследствие на острата класова борба, в редица случаи се стигна до прекомерни решения, които по-късно бяха коригирани от Партията.”

         След 20-тия конгрес на КПСС (февруари 1956) ръководеният от Москва ЦК на ГЕСП свика в края на юни 1956 своя 28-ми пленум. По този въпрос в споменатата „История на ГЕСП” на стр. 354 се казва:

         „Във връзка с критиката на култа към личността и неговите последици 28-ият пленум отмени редица решения, взети в началото на 50-те години, тъй като обвиненията срещу някои дейци на ГЕСП, които бяха повдигнати в тях, се оказаха неоснователни. Тези другари бяха реабилитирани”.

         Никой от тези първо „предатели”, а сега отново „другари” не се споменава поименно.

Аз имах честта през периода 1970-1990 г. да упозная живота и дейността на един от тези ХОРА чрез неговото оживяло семейство и, по-късно допълнително, чрез още архивни документи – заместник-председателя на Комунистическата партия на Германия и председател на КПГ в провинция Бавария, ФРИЦ ШПЕРЛИНГ.

За него ще Ви разкажа тук, като ще започна с 1951 г и после ще се върна към началото на живота и дейността на този забележителен Човек ...

. . . . . . . . . . . . . .

         През януари 1951 г Фриц и Лидия Шперлинг получават покана за основен медицински преглед и лечение в една нова правителствена болница в столицата на ГДР Берлин.

         Двамата тежко болни съпрузи спешно се нуждаят от грижи и лечение. В края на януари дългогодишният шофьор на Фриц, Ханс-Юрген Кьолинг отвежда семейството със служебна кола в споменатата болница. Лекарите и персоналът се грижат чудесно за пациентите. Фриц Шперлинг обаче не получава задълго спокойствие, тъй като започват многократни посещения. Те са свързани със сблъсъците, които възникват в ГЕСП и КПГ във връзка с процесите срещу Трайчо Костов в България и Ласло Райк в Унгария. Както и в други страни от Лагера поради фалшивите обвинения за агентурна дейност на видни комунисти в полза на американската и английската тайни служби.

         От август 1950 г Фриц Шперлинг като бивш член на Задграничното ръководство на КПГ в Швейцария е подложен на засилващи се нападки. Последните разследвания по това води председателят на Централната контролна комисия на ГЕСП, Hermann Matern: В началото на февруари той пристига в болницата при Фриц Шперлинг и го информира за това, че още не е приключило партийното му дело поради това, че „вероятно се е намесила една друга инстанция”.

         На 9 февруари 1951 в околностите на Берлин се провежда 9-тият пленум на Висшия съвет на КПГ. Млако преди това председателят на КПГ, Max Reimann, посещава своя досегашен пръв заместник, Фриц Шперлинг, в болницата. Относно съдържанието на техния разговор Шперлинг записва на 14 май 1956 г следното:

         „Другарят Max Reimann ми съобщи, че аз ще бъда изключен от Висшия партиен съвет. Той не ме информира, кой е дал това указание. Поиска от мене да декларирам, че съм съгласен с отстраняването ми от Председателството. Тъй като по онова време бях на мнение, че решението на Партийното ръководство в Швейцария от февруари 1945 е било погрешно и че аз съм допуснал грешка в партийната си работа, аз предадох исканата декларация, в стремежа си да помогна на партията. Помолих др. Макс Райман да ми разреши да взема участие в заседанието на ВПС, за да изразя лично становище по моя проблем. Макар че все още бях член на ВПС, и моето здравословно състояние позволяваше това, не получих разрешение да участвам в това заседание на Ръководството.”

         Тогава Шперлинг настоява за контакт с Richard Stahlmann от ЦК на ГЕСП, който е помагал на него и съпругата му и с когото са се познавали от антифашистката борба, и го помолва за изясняващ разговор с отговорните дейци на ГЕСП.

         Сутринта на 26 февруари 1951 Stahlmann идва в болницата и му съобщава, че разговорът ще се състои вечерта и щял да го вземе към 19 ч. За това по-късно Шперлиг пише следното:

„Вечерта на 26 февруари Richard Stahlmann ме изведе пред болницата, където чакаше кола. В колата седяха трима цивилни сътрудника на STASI. Stahlmann ми отвори вратата на колата, аз седнах и той блъсна вратата след мене; а аз го запитах, дали няма да дойде с мене на разговора. Той отговори, че щял да дойде след нас със своята кола.

Тримата сътрудника на STASI ме откараха в Специалния затвор на Специална част на ЩАЗИ, така че аз бях арестуван от немските органи.”

Там го „поема” един полковник – началникът на Специалната част.

. . . . . . . . . . . . . .

         От първата минута Фриц Шперлинг е третиран безчовечно, като някой, който е извършил престъпление и поради това трябва д абъде унижаван и наказван.

         Първият разпит се провежда още същата нощ между 23,00 ч и 4,00 ч. Проведен е от зам. министъра (тогава, а по-късно министър) на ЩАЗИ, държавния секретар Erich Mielke, заедно с когото Фриц Шперлинг е посещавал Международната ленинска партийна школа в Москва от 1935 до 1937 г.

         По-нататък Шперлинг описва хода на разпита, проведен от Милке:

         „През нощта на 26 срещу 27 февруари 1951 г Mielke ми заяви, че аз съм допускал не грешки, а съм извършил престъпления. Бил съм провеждал подривна дейност против Партията и подривна дейност срещу ръководни партийни другари. Трябвало да призная това, защото иначе нямало да изляза от затвора. Аз му заявих, че никога през живота си не съм извършвал престъпления против партията и против отделни партийни функционери и че поради това не бих могъл да направя такива признания, каквито той иска... Mielke ми заяви ехидно, че щял съм да бъда изхвърлен от партията, но съм бил имал един шанс: „Партията очаква, че ти ще й помогнеш! Затова направи такова признание.” Така че този човек от първия ден апелираше рафинирано към моята партийна вярност, един вид „жертвай се за партията”.”

         Както виждаме, от самото начало целта е била ясна: Фриц Шперлинг е трябвало да направи признания, които да натоварят него и други толкова тежко, че те да бъдат обвинени като престъпници и врагове на народа и да могат да бъдат осъдени.

         За да се постигне това, през първите месеци почти винаги през нощта са провеждани многочасови разпити. Те са били осъществявани от съветски офицери от КГБ. В някои случаи са присъствали и немски офицери от STASI.

         По този въпрос в доклада си от 14 май 1956 г Фриц Шперлинг дава подробно описание:

         „Провежданите до ноември 1951 г разпити, при които обикновено не се правеха никакви протоколи (т.н. „курс към пречупване”), ставаха нощем. Съгласно затворническия правилник в този подземен затвор, може да се спи само от 10 ч. вечерта до 6 ч. сутринта. За разпитите аз бях закарван между 10 и 11 ч. вечерта. Разпитите се протягаха обикновено до сутрешните часове. През деня нямах право да спя. Всеки 2 мин се контролираше, дали спя. Когато, поради ужасното изтощение заспивах, бях събуждан грубо. В случай на повторение ми се отнемаше матракът, принудително – няколкочасово стоене прав и с часове  ходене напред-назад в килията. При седене нямах право да се облягам надясно или наляво или на стената – и всичко това при един човек с тежко сърдечно заболяване. Разрешението за лягане не зависеше от моето здравословно състояние, а от това, дали съм се съгласил с определени „признания”. Същото се отнасяше и за получаване на лекарства.”

         Съветски и немски офицери многократно му дават да разбере, че съдбата му е решена от „най-отгоре”.

         Erich Mielke, например, му съобщава още на първия разпит след арестуването, че действията му са съгласувани с Walter Ulbricht и че той редовно му докладва за хода на следствието.

         Водещият съветски офицер му казва през май 1951, по време на един от разпитите: „Вашето дело беше решено от много големи хора в Москва. Вие сте престъпник и трябва да бъдете  унищожен!” (S. 94 – IfGA, ZPA, I 11/402/163)

         Когато Шперлинг изразил протест срещу тези дуни и заявил, че подобно действие нарушава социалистическата законност и Партийния устав, съветският офицер му отговорил, че всичко това не го интересува и добавил: „Ако искам, ще те обеся още тази нощ и никой няма да го е грижа за това!”

          Същата нощ Фриц Шперлинг е бил бит и изтезаван. През 1956 той пише в писмото си до Следствената комисия на ЦК на КПГ (Зап. Германия):

… (следва) (es folgt)