Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2011 16:02 - Проф. Наталия Корольова за баща си Сергей Корольов – създателя на космонавтиката
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 3472 Коментари: 1 Гласове:
0



Проф. Наталия Корольова за баща си Сергей Корольов – създателя на космонавтиката

Баща ми следваше неистово своята цел

Той не обичаше да говори за страданията си в сталинските затвори, казва дъщерята на знаменития Главен конструктор на съветската космонавтика

Велиана Христова / 28. Май 2011, Дума

Наталия Корольова е родена през 1935 г. Единствена дъщеря на знаменития съветски Главен конструктор Сергей Павлович Корольов, създател на ракетната техника и на космонавтиката в СССР, на първия в света изкуствен спътник, на космическите кораби и програми за полета на Гагарин и следващите 11 космонавти, за безпилотно кацане на Луната, осъществено 20 дни след смъртта му.
Наталия Корольова е известен хирург пулмолог с 40-годишна медицинска практика, учен, преподавател. Лауреат е на Държавна награда на СССР и на множество други отличия. Автор е на над 200 научни труда. Академик на Академията за космонавтика "Циолковски". Тази седмица Корольова бе за пети път в България, заедно с дъщеря си и внучката си - по покана на Професионалната гимназия в Дупница, носеща името "Сергей Корольов". Тя представи документалната си трилогия "Баща ми", издадена през 2002-2007 г.

- Наталия Сергеевна, като какъв човек помните баща си?

- Била съм много малка, когато него - водещия инженер в научен институт, създател на самолети и ракети, го арестуват през 1938 г. по чудовищно обвинение като враг на народа и "участник във вредителска троцкистка група". Той дълго бе по затворите - Бутирка, Новочеркаск, Хабаровск, Владивосток, заточение в ада на Колима, където редом с криминални престъпници е полагал каторжен труд в златодобива. До края на живота си той мразеше златото. На мен ми казваха, че татко е летец и е в командировка, не знаех за ареста му. През 1944 г. го освободиха, но бе реабилитиран едва през 1957 г., пет месеца преди полета на първия в света спътник. Той почина на 59 години през 1966 г. при тежка операция от рак, сърцето му не е издържало. Но и в тези години рядко бяхме заедно, защото той постоянно работеше. Безумно много работеше. Веднъж бяхме три часа заедно и той ми разказваше за космически полети, за мощни ракети, за станции на други планети - струваше ми се като фантастика. Но после много от това, за което говореше, стана факт.    
Беше много силен човек - не физически, а със своята убеденост. Той беше неистово убеден, че делото, на което е посветил живота си, е важно и нужно. Дори в гласа му, когато говореше, се усещаше твърдост и сила. И целеустременост, която винаги е притежавал, през целия си живот. Той от детските си години е решил да се посвети на покоряването на небето, първия си планер построява още в училище. Първата ракета - в едно мазе, в създадената заедно с други ентусиасти Група за изучаване на реактивното движение (ГИРД). Той вървеше през живота с тази цел във всичко, което правеше - първо планерите, после самолетите, ракетите и космическите кораби. Никакви пречки не можеха да го спрат по пътя към целта му. Беше необикновено трудолюбив, можеше да работи денонощно. В по-младите си години е спял през нощ. Много бързо вземаше решения и никога не прехвърляше отговорността на другите.
Беше много смел човек. Веднъж в Казан по време на летателни изпитания на реактивната установка на самолета Пе-2 Корольов участвал като водещ инженер. На 7000 м височина се взривил двигателят. Пилотът заповядал на баща ми да скача с парашута, но той отказал - искал да разбере причината за аварията. Все пак кацнали, лицето на баща ми било обгорено, пострадали очите му. За щастие зрението му бе възстановено. Той наричаше космонавтите "орелики". Ходеше в отряда, лично проверяваше готовността им по време на изпитите. Сам избра Гагарин за първия полет, имаше особено отношение към него. Представям си какво е преживял в тези 108 минути на първия полет! Когато Гагарин се приземи успешно, то беше такова щастие, буквално за всеки човек в страната! За такова нещо си струва да се работи.

- За Сергей Корольов е писано много, има няколко филма за живота му. Как решихте сама да напишете книга за него?

- Реших, че трябва да събера всичко, което може да се намери в архивите, и всичко, което помнят хората, които са били около него. Посетих всички места, където е бил - затворите, заточението, изучих лист по лист 16 архива, които преди бяха засекретени, хиляди писма и документи, разговори, спомени. В книгата присъстват почти 1000 души, с които е имал досег, над 1000 са снимките. Всъщност името на Главния конструктор е било засекретено и забраната бе снета едва когато той почина. Има един интересен епизод - след полета на първия спътник на Земята, след полета на първия космонавт Нобеловият комитет се обръща към Хрушчов да назове името на Главния конструктор, за да му бъде дадена Нобелова награда. Хрушчов отговаря: "У нас създател на новата техника е целият народ".         

- Днес е трудно да си представим, че човек в затвора, след физическо малтретиране, обявен за враг на народа си, след каторгата на Колима може да конструира бомбардировачи и голяма част от бойната техника на Русия във Втората световна война, както са го направили Туполев и Корольов. Какъв дух трябва да са имали?

- Баща ми не обичаше да говори за това, което е преживял. Само веднъж разказа в течение на цяла нощ на баба ми и майка ми всичко. Все пак той беше оцелял, а мнозина от тези, които създаваха съветската авиация и помагаха за това, бяха разстреляни, включително маршал Тухачевски, който силно е поддържал разработването на първите ракети. Моята баба, майката на баща ми - Мария Николаевна, беше направила невъзможното, беше ходила при какви ли не началства, за да го върнат от Колима, вече тежко болен. Помагат й двама знаменити летци, депутати - Громов и Гризодубова. Постигат успех, решено е Корольов да бъде върнат в Москва за преразглеждане на делото. Той се опитва да се качи на кораб от Колима до Магадан, но не успява. Това му спасява живота. Защото корабът търпи крушение, потъва, всички затворници са оставени да се удавят, заключени в трюма. Ако е бил с тях, той неминуемо е щял да загине. След това в Москва потвърждават отново присъдата му, оставят го в затвора на НКВД. Там попада в групата на Туполев, т.нар. шарага, конструкторско бюро, където затворници - специалисти от световна класа, конструират самолети, бомбардировачи, реактивни двигатели, бойна техника...

- Как самият той се отнасяше към този период от живота си? Беше ли озлобен от преживяното?

- Не. Никога не е бил озлобен. Не беше озлобен и никой от хората, които са били по затворите и с които се срещнах. Всички смятаха, че това е било грешка. Дори към Сталин баща ми имаше напълно нормално отношение. Той два пъти ходи при него, през 1947 г. и след година - втора среща, вече по темата за създаване на ракетно-ядрения щит на страната. Лично ми е разказвал колко е бил впечатлен от компетентните въпроси, които Сталин му е задавал. Дори смяташе, поне до Двадесетия конгрес, че Сталин не е съпричастен към арестите.

- Има политикани, които слагат равенство между социализма и сталинския период, използват тогавашните репресии за хули срещу днешна Русия.

- Не може така произволно да се представят нещата. Разбира се, гибелта на огромно количество хора е тежък епизод. Но периодът на Сталин има и положителни страни. Той поема една селска Русия, по негово време тя се индустриализира, изгражда се мощна промишленост, Русия става съвсем различна държава. Във войната Русия побеждава фашизма и освобождава от него много държави, включително България. Това не бива да се забравя. А че сега има някакви посегателства срещу паметници на съветските воини - знам за Прибалтика, чух, че и в България има нещо такова, според мен, то е дело на фашистващи елементи. Не разбирам как е възможно това безобразие, защото земите на цели страни са полети с кръвта на руски момчета. В България това е било и по време на освобождаването от турското робство. Посегателствата ги правят отвратителни хора, които не знаят историята и се опитват да я преиначат. Няма да успеят, защото нормалните хора, според мен, прекрасно разбират всичко.

- Когато полетя първият изкуствен спътник и после - Гагарин, вие знаехте ли, че това е дело на баща ви?

- Да, разбира се. Но за всички тогава Главният конструктор оставаше безименен. Той пишеше статии в "Правда" под псевдоним "проф. К. Сергеев". И дори, когато Москва посрещна първия космонавт, той не успя да попадне на Червения площад, колата му не могла да си пробие път в тълпата. Гледахме митинга вкъщи по телевизията. А веднъж на тържествено събрание в Деня на космонавтиката той тръгнал към първите редове, а охранителят го спрял с думите: "Тези места са само за хора, които имат непосредствено отношение към това събитие".

- Срещате ли се с космонавтите? Чух да казвате много хубави думи за нашия Георги Иванов.

- Постоянно се срещам с космонавтите, ние си дружим. И Георги Иванов ми е добър приятел. Всяка година на 12 януари - рождения ден на баща ми, вкъщи идват Алексей Леонов, други космонавти, съратници на баща ми, поне 30 души всяка година се събираме. Сядаме на масата, всеки си спомня различни епизоди от общуването си с Корольов, срещите винаги са много интересни.

- Вярно ли е, че баща ви е избрал името ви заради Наташа Ростова от "Война и мир"?

- Да, Наташа Ростова беше любимата му героиня. Той много обичаше Лев Толстой. Стана така, че съм единственото му дете. Той е бил убеден предварително, че ще се роди момиче и ще го нарече Наталия. Аз винаги много съм обичала Айвазовски. Бях изумена, когато разбрах, че това е и неговият любим художник. 

- Вие имате три деца. Как влияе върху живота им това, че са потомци на велик човек?
- Никак не влияе. Винаги съм ги възпитавала така, че да са скромни и да не говорят, че са някакви потомци, както не го правя и аз. Цялата си професионална и служебна кариера съм изградила абсолютно сама. Името Сергей Корольов беше секретно и никой нямаше представа кой е баща ми. Всичките свои дисертации и награди съм получила сама, за собствените си заслуги. И децата ми никога не се възползват от заслугите на дядо си, учила съм ги да не изтъкват, че са внуци на академик Корольов. Синът ми Андрей е доктор на медицинските науки, хирург, травматолог, каквато беше и моята майка. Вторият - Сергей, завърши МВТУ "Бауман", където е учил баща ми. Дъщеря ми Мария, випускник на Московската медицинска академия, работи в научен център по хирургия. Всеки върви по своя път. Имам вече четири внучки и един внук - Павел. Ако един ден той има син, синът ще се казва Сергей Павлович Корольов.

 



Тагове:   корольов,


Гласувай:
0
0



1. ok3223 - Голямо мерси
28.05.2011 18:42
Че сте се сетили да публикувате тук интервюто със спомените на дъщерята на гения на космоновтиката Корольов
И дъщерята е забележителна личност с културата си начина на мислене.
Още едн път мерси. ок
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3312731
Постинги: 3370
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031