Постинг
27.06.2022 11:11 -
Бяла - едно неочаквано добро преживяване
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 2571 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2022 10:11
Прочетен: 2571 Коментари: 4 Гласове:
16
Последна промяна: 29.06.2022 10:11
Северното Черноморие винаги е било извън маршрутите ми. Откак съм родена, морето на Бургас и най-вече северния плаж, са моето лично черноморие и като един доста постоянен човек рядко съм изневерявала на южното море. Северните плажове са ми се виждали едни далечни, едни почти невъзможни за достигане и така у мен години наред е зреела тайната перла на желанието да видя Калиакра, да видя онези високи и стръмни брегове, да стигна онези северни точки, откъдето най-често по първи юли се излъчва изгрева на слънцето. Камен бряг, Каварна, Калиакра, Кранево...Та бях тръгнала конкретно натам, като не обърнах достатъчно внимание на останалите включени места в маршрута, и така се озовах в Бяла. Открих Бяла. Видях Бяла.
Пътували сме десетки пъти до Варна. Естествено, пътят е само един и винаги минаваме през Обзор и Бяла, но не бяхме спирали там досега. Този път първият обект от пътешестието ни беше нос Свети Атанасий и късноантичната крепост, открита неотдавна там. Всъщност това, че е открита неотдавна, обяснява донякъде моето невежество...Е, много ми хареса мястото.
"Много ми хареса" не казва нищо, но снимките ще ме подкрепят.
Крепостта е разкрита при разкопки преди десетина години. Мястото е било секретен военен обект и до тогава на глас не се е говорило изобщо за такива възможни светове под краката...Девет археологичeски пласта.
Обезопасено, засенчено със специални покривни конструкции, за да е поносимо разглеждането на крепостните зидове през лятото - за всичко е помислено. Поздравления за хората, които са го проектирали и направили.
Прекрасна беседа ни изнесе една много приятна синеока уредничка, не про форма. Не просто да отметне поредната група. Личеше си, че си обича града и работата, че се радва да покаже, да разкаже, да ни разведе. Обичам такива хора.
Следващите две-три снимки са от интернет -
Заинтригуваха ме и тези огромни делви, вкопани в земята. Районът е бил винарски - има разкрити каменни корита, линове, където са тъпчели гроздето и ширата направо се е вливала в такива глинени съдове, директно зарити до над средата в пръстта.
Много бяхме впечатлени и от музея в Бяла, където отидохме да разгледаме експозициите и да видим артефактите, за които чухме в беседата. Само добри думи мога да кажа - личи си, че директорът и екипа му работят с ум и сърце. Със сърце и ум, по-скоро. За последните осем години са направили повече да се чуе за Бяла, отколкото всеки досега.
И благодарение на Св Атанасий Велики, разбира се, за когото чухме много интересни неща :)
Бързах да разкажа за мястото, докато са пресни впечатленията ми. Нямам снимки от музея и от самия град, но няма да забравя аромата на липи, който ни радваше, докато си пиехме кафето на главната, и гледахме между покривите на къщите морето. Ще ми остане в златните тефтери на паметта. Благодарна съм на възможността да посетя Бяла и ще си я нося. Даже като гривна ще я нося. :)
Страницата на музея във фейсбук - https://www.facebook.com/FortressByala
Пътували сме десетки пъти до Варна. Естествено, пътят е само един и винаги минаваме през Обзор и Бяла, но не бяхме спирали там досега. Този път първият обект от пътешестието ни беше нос Свети Атанасий и късноантичната крепост, открита неотдавна там. Всъщност това, че е открита неотдавна, обяснява донякъде моето невежество...Е, много ми хареса мястото.
"Много ми хареса" не казва нищо, но снимките ще ме подкрепят.
Крепостта е разкрита при разкопки преди десетина години. Мястото е било секретен военен обект и до тогава на глас не се е говорило изобщо за такива възможни светове под краката...Девет археологичeски пласта.
Обезопасено, засенчено със специални покривни конструкции, за да е поносимо разглеждането на крепостните зидове през лятото - за всичко е помислено. Поздравления за хората, които са го проектирали и направили.
Прекрасна беседа ни изнесе една много приятна синеока уредничка, не про форма. Не просто да отметне поредната група. Личеше си, че си обича града и работата, че се радва да покаже, да разкаже, да ни разведе. Обичам такива хора.
Следващите две-три снимки са от интернет -
Заинтригуваха ме и тези огромни делви, вкопани в земята. Районът е бил винарски - има разкрити каменни корита, линове, където са тъпчели гроздето и ширата направо се е вливала в такива глинени съдове, директно зарити до над средата в пръстта.
Много бяхме впечатлени и от музея в Бяла, където отидохме да разгледаме експозициите и да видим артефактите, за които чухме в беседата. Само добри думи мога да кажа - личи си, че директорът и екипа му работят с ум и сърце. Със сърце и ум, по-скоро. За последните осем години са направили повече да се чуе за Бяла, отколкото всеки досега.
И благодарение на Св Атанасий Велики, разбира се, за когото чухме много интересни неща :)
Бързах да разкажа за мястото, докато са пресни впечатленията ми. Нямам снимки от музея и от самия град, но няма да забравя аромата на липи, който ни радваше, докато си пиехме кафето на главната, и гледахме между покривите на къщите морето. Ще ми остане в златните тефтери на паметта. Благодарна съм на възможността да посетя Бяла и ще си я нося. Даже като гривна ще я нося. :)
Страницата на музея във фейсбук - https://www.facebook.com/FortressByala
Ученическо творчество в Националния музе...
Тайните съкровища на Велинградския музей
Да се докоснеш до Панагюрското съкровище
Тайните съкровища на Велинградския музей
Да се докоснеш до Панагюрското съкровище
За bojil, който служи на новата си роди...
"Писах преди време на кратункоФците...
"Циркони" ще ударят центровете...
"Писах преди време на кратункоФците...
"Циркони" ще ударят центровете...
Следващ постинг
Предишен постинг
Гр. Бяла- летният пристан на моята младост!
Някога Бяла беше Меката на летните ученически лагери. Събирахме 300 души само от нашето училище и тръгвахме - целият персонал от чистачката до началника бяха от нашия състав. Съпругът ми идваше като инструктор по плуване, а аз бях неизменният музикален ръководител:) Какви забави ставаха вечер!
Много по-късно, до края на 90-те, почивахме на бунгалата на един наш завод. Познавах всяко камъче в този град - и те ме познаваха.
Минах през Бяла преди две години - и спомените ми станаха на пух и прах. Градът тотално се е променил.
Не стигнах до крепостта, но знам къде е. Някога беше оградена, забранена за преминаване зона - заобикаляхме, свивайки вдясно по пътя за "Рибката":) Там, близо до брега, често излизаха делфини.
Благодаря ти от сърце за тази информация - наблизо съм - само нос Емине ни дели от Обзор и Бяла.Чудесна идея за някой облачен ден:)
Прегръдка, Доре!
цитирайНякога Бяла беше Меката на летните ученически лагери. Събирахме 300 души само от нашето училище и тръгвахме - целият персонал от чистачката до началника бяха от нашия състав. Съпругът ми идваше като инструктор по плуване, а аз бях неизменният музикален ръководител:) Какви забави ставаха вечер!
Много по-късно, до края на 90-те, почивахме на бунгалата на един наш завод. Познавах всяко камъче в този град - и те ме познаваха.
Минах през Бяла преди две години - и спомените ми станаха на пух и прах. Градът тотално се е променил.
Не стигнах до крепостта, но знам къде е. Някога беше оградена, забранена за преминаване зона - заобикаляхме, свивайки вдясно по пътя за "Рибката":) Там, близо до брега, често излизаха делфини.
Благодаря ти от сърце за тази информация - наблизо съм - само нос Емине ни дели от Обзор и Бяла.Чудесна идея за някой облачен ден:)
Прегръдка, Доре!
За мен Равда беше такова място преди 35 - 40 години - от трети клас съм била там на лагер почти всяко лято, а по-късно и на военно обучение.
Имам пропуски с горната част от нашата крайбрежна ивица, бях много приятно изненадана....сякаш не е така страшно и грозно застроено както на юг, Обзор ми се видя малко по-претрупан със сгради, които закриват плажа. Бяла е по-опазена сякаш. Ние имахме само три часа, много малко време, за да я разгледаме.
Ооо, щом сте толкова близо - не се колебайте много :) *(
цитирайИмам пропуски с горната част от нашата крайбрежна ивица, бях много приятно изненадана....сякаш не е така страшно и грозно застроено както на юг, Обзор ми се видя малко по-претрупан със сгради, които закриват плажа. Бяла е по-опазена сякаш. Ние имахме само три часа, много малко време, за да я разгледаме.
Ооо, щом сте толкова близо - не се колебайте много :) *(
Чул съм добри отзиви за този курорт, било спокойно.
цитирайза Обзор знаех повече - автобусите и маршрутките за Варна спираха там за почивка, а Бяла винаги подминаваха - затова сега я открих за себе си. Много хубаво място, и още по-хубаво ще става!
цитирайТърсене