Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2014 19:37 - ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ- Мойсей
Автор: margiv Категория: Други   
Прочетен: 2736 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.09.2014 18:23


КНИГА ПЪРВА
МОЙСЕЙ МИСИЯТА НА ИЗРАЕЛ
Не съществуваше за него нищо забулено и скрито и той покриваше с було същността на всичко, което беше видял. Надпис на статуята на Фтамер, първосвещеник в Мемфис. Лавър Най-трудната и най-загадъчната от свещените книги, Битие, съдържа толкова тайни, кол-кото и думи, и всяка нейна дума крие в себе си по няколко тайни. Свети Жером Син на миналото и великан на бъдещето, тази книга (първите десет глави на Битие), наследница на цялата наука на египтяните, носи в себе си и зародишите на бъдещите науки. Тя притежава Всич-ко най-дълбоко и най-тайнствено в природата, всички чудеса, които духът можа да обхване, всичко най-възвишено в разума. Фабър д"Оливие. La langue hebraigue reconstituee.
МОНОТЕИСТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ И ПАТРИАРСИТЕ НА ПУСТИНЯТА
Откровението е старо колкото и съзнателното човечество. Дело на вдъхновението, то датира от незапомнени времена. Достатъчно е да се вгледаме внимателно в свещените книги на Иран, Индия и Египет, за да се уверим, че основополагащите идеи на езотеричнто учение представляват скритата, но трайна основа на Откровението. В тях намираме невидимата душа, изходния принцип на тези велики религии. Всички велики начинателни са озарявани понякога от сиянието на основната истина. Но светлината, която приемат, се оцветява в багрите, съответстващи на таланта им, на тяхната мисия, на времето и на страната. Ние видяхме арийското посвещаване начело с Рама, брахманското - с Кри- шна, посвещаването на Изида и Озирис - с Жреците на Тиба. Нима можем да отречем, че брахманите и Жреците на Амон-Ра познават нематериалния принцип на Върховния Бог - същностната догма на мо-нотеизма - и единството на природата? Без съмнение те не схващат зараждането на света като моментно действие, като някакъв каприз на божествеността, както мислят нашите първи теолози. Но умело, постепенно, посредством произхода и еволюцията, те извличат видимото от невидимото, вселената – от неизмеримите дълбини на Бога. Мъжко-Женската двойственост на човека произлиза от първона-чалната единица; живата тройственост на човека и на Вселената - от творческата двойственост на човека, и т.н. Свещените числа са вечното слово, ритъмът и оръдието на божествеността. Съзерцавани с проницателност и сила, в духа на посветения в тайните, те предизвикват и представляват както вът-решният строеж на света, така и вътрешният строеж на човека - по същия начин, както точният звук, предизвикан от докосването на лъка по стъкло, покрито с пясък, е изображение на хармоничните форми на трептенията, които изпълват със звуковите си вълни просторното царство на Въздуха. Но египетският езотеричен монотеизъм никога не излиза Вън от светилищата. Неговата свещена наука е привилегия за малцина. Външни врагове започват да пробиват стените на тази дребна крепост на цивилизацията. В епохата, до която стигнахме, в XII в. пр. н. е., Азия вече затъва в обожаването на материята. Индия бързо върви към своя упадък. Една могъща империя се издига на бреговете на Тигър и Ефрат. Вавилон, този огромен и чудовищен град, зашеметява околните номадски народи. Царете на Асирия се провъзгласяват за монарси на четирите краища на света и искат да прострат границите на царствата си до мястото, където земята свършва. Те смазват народите, пленяват ги, правят специални пленнически войски и ги тласкат едни срещу други. Никакво човешко право, никакъв религиозен принцип, само необуздана лична амбиция - такъв е законът на наследниците на Нин и Семирамида. Науката на халдейските Жреци е ценна, но не толкова чиста, възвишена и въздействаща, колкото науката на египетските Жреци Там свещеничеството винаги упражнява известна власт върху царете. Фараоните са ученици на свещеничеството и ни кога не стават жестоки и омразни деспоти като вавилонските царе. Във Вавилон свещеничеството, угнетено и смазано от царете, още отначало е превърнато в оръдие на деспотизма. На един барелеф в Ниневия се вижда изображението на Нимрод като силен и могъщ великан, който притиска към гърдите си и удушава с мускулестата си ръка млад лъв. Смисълът е красноречив: така царете на Асирия удушават иранския лъв, героичния народ на Заратустра, като убиват първосвещениците му, опозоряват звездогадателите му, налагат откуп на царете му. Ако ришите на Индия и Жреците на Египет със своята мъдрост донякъде възцаря ват Провидението на земята, то може да се каже, че властта на Вавилон е царството на сляпата Съдба, т.е. на сляпата груба сила. Така Вавилон става центърът на световната анархия, неподвижното око на социалната буря, която обгръща Азия с вихрушките си. Това е грамадното и страшно око на Съдбата - винаги отворено, дебнещо, за да разкъса и погълне народите. Какво може да направи Египет срещу стремителното нахлуване? Малко остава да бъде погълнат от хиксосите. Той се бори храбро, но не може да се противопоставя дълго време. Шест века след това персийският циклон, заменящ вавилонския, ще помете храмовете и фараоните му. Египет, който прите-жава в най-висша степен гения на посвещаването и на мълчанието, никога не е притежавал гения на разпространяването и разширяването. Дали ще пропаднат съкровищата на науката? По-голямата част от тях без съмнение е заробена и когато идват александрийците, те намират само откъслеци. Но два народа с противоположни способности запалват светилниците си от светилищата на Египет. Единият от светилниците огрява дълбините на небето, а другият облива и преобразява земята. Това са народите на Израел и Гърция. Значението на народа на Израел в историята на човечеството изпъква още от пръв поглед, и то по две причини: първо, защото той поражда монотеизма и, второ, защото поражда християнството. Но целта, която Провидението преследва с мисията на Израел, се изяснява само когато в символите на Стария и Новия завет се види цялата езотерична традиция на миналото, често в прикрита форма. Тога-ва ролята на Израел става очевидна.Израилтяните образуват свързващото звено между световете на Изтока и на Запада. Естествената последица от монотеистичната идея е обединяването на човечеството около един бог и около един закон. Но докато теолозите поддържат своята наивна, всъщност детинска, идея за бога и докато хората на науката го пренебрегват или чисто и просто отричат неговото съществуване, то моралното, социалното и религиозното единство на човечеството ще бъде само благо-честиво желание и вечен стремеж на безпомощните религии и науки. Но това органично единство е постижимо, когато езотерично и научно се приз нае, че именно в божествения принцип е кълнът на света и на живота, на човека и на живота в тяхното развитие. Дори и християнството разкрива възвишеността и универсалността си само в своята езотеричност. Единствено тогава се вижда, че то побира в себе си цялата традиция, че съдържа принципите, целите и средствата за окончателното и общо възраждане на човечеството. И само когато разкрие и последните свои тайни, християнството ще придобие истинския си облик като религия на обещанието и на изпълнението, т.е. на световното посвещаване. Мойсей - египтянин, посветен в тайните, и жрец на Озирис - безспорно е основателят на моноте-изма. Чрез него този принцип, дотогава скрит под тройното було на тайната, излиза от дъното на хра-ма, за да влезе в историята. Мойсей има смелостта да превърне висшия принцип на посвещаването в единствена догма на една национална религия, той има и благоразумието да разкрие последиците от нея само на малцина посветени в тайните и да я наложи на народа чрез страха. Съвсем очевидно е, че синайският пророк преследва далечни цели, които надхвърлят съдбата на народа му. Всеобщата религия на човечеството е истинска та мисия на Израел и тя е схващана от малцината пророци сред израилтяните. Но тази мисия е и тежък жребий за синовете на Израел - в изпълнението й еврейският народ трябва да бъде разпръснат и унищожен. Но идеята на Мойсей и на пророците живее и укрепва. Разбита и преобразена от християнството, подета и от исляма, макар в по-низша степен, тя трябва да се наложи на варварския Запад, да повлияе на са мата Азия. Напразни биха били отсега нататък усилията на човечеството да въстава, да се бори срещу самото себе си в конвулсивни страдания - то не може да не кръжи около тази централна идея така, както мъглявината се върти около слънцето, което я създава. Ето колко голямо е делото на Мойсей. За това начинание, най-колосално след арийското преселение, Мойсей намира едно готово оръ-дие – еврейските племена, особено робите, наречени Бен-Иаков (синове на Иаков), населяващи доли-ната Гесем в Египет. Негови предшественици в установяването на монотеистичната традиция са номадските миролюбиви царе Авраам, Исаак и Иаков, за които разказва Библията. Нека хвърлим бегъл поглед върху тези евреи и патриарси. После ще се опитаме да очертаем об-раза на техния велик пророк, да разкажем за миражите в пустинята и за тъмните нощи в Синай, разди-рани от гръмотевицата на Иехова. Не от векове, а от хилядолетия се знае за Ибрим, тези неуморни номади, тези вечни изгнани-ци*/*Ибрим означава "онези от отвъдната страна", "онези, които са преминали реката". - ВА. Ренан, История на израелския народ./.Братя на арабите, евреите са резултат от дребно смешение на бялата и черната раса, както всички семити. Тези хора, назовавани бедуини, минават в Северна Африка, а после разпъват шатрите си в големите пустини между Червено море и Персийския залив, между реката Ефрат и Палестина. Всички ски тници - амонити, еламити и едомити - си приличат. Те се предвижват с магарета и камили, техни къщи са шатрите, а единственото им имущество - стадата, които бродят за-едно с тях и пасат винаги на чужда земя. Както и техните прадеди -гиборимите, подобни на първобит-ните келти, - тези независими племенанена виждат дялания камък, укрепените градове, тежкия прину-дителен труд и каменните храмове. Но все пак чудовищните градове Ниневия и Вавилон с великолеп-ните си дворци, с тайните и с разврата си омайват полудивите племена. Привличани от тези каменни затвори, пленявани от бойниците на асирийските царе и включвани в техните войски, те понякога се впускат с цялата си страст в оргиите на Вавилон. Нерядко ги съблазняват и моавитските жени - дръзки прелъстителки с черна кожа и блестящи очи. Те ги увличат в обожествяването на каменни и дървени идоли и дори в обожаването на Молох (финикийски бог, на когото са принасяни и човешки жертви). Но копнежът по пустинята внезапно ги обладава. И там, в пустините, където се чува само ревът на дивите зверове, в обширните равнини, където човек се ориентира само по съзвездията, под студения поглед на звездите, пред които прадедите им са се прекланяли, те се срамуват от себе си. И ако тогава някой патриарх, някой боговдъхновен човек им заговори за единствения Бог, за Елелион, за Елохим, за Саваот, тези големи, диви и кръвожадни деца навеждат глави и коленичат, за да се помолят, кротки като стадо овце. Постепенно идеята за великия Елохим, за единствения Бог, за Всемогъщия, изпълва душите им, както дрезгавината в Падан-Харан заличава всички неравности на местността до безкрайната линия на хоризонта, слива цветовете и разстоянията до блестящата равнина на небето и обгръща вселената в плътен мрак под свод от сияйни звезди. Кои са патриарсите? Авраам (Аврам, или отец Орхам) е цар на Ур, халдейски град близо до Вави-лон. В своите легенди асирийците го представят седящ на престола си с добродушен поглед*/*Пак там./. Този дребен цар, който се появява в митологиите на всички народи, защото и Овидий го споменава*/*Rexit Аhaemenius Pater Оrhamus, isgue.Septimus a prisco numeratur origine Beio. - Овидий, Метаморфози. IV, 212./, е описан в Библията като преселник от Ур в Ханаан под повелителния глас на Вечния: "Аз съм Бог Всемогъщ; ходи пред Мене и бъди непорочен" (Битие, 17: 1); "И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе" (Битие, 17: 7). Преведен на съвременен език, този пасаж означава, че един вожд на семитско племе на име Авраам, по всяка вероятност посветен в тайните от халдейските жреци, е чул призива на вътрешния си глас да заведе племето си на запад и да му наложи вярата в Елохим. Името на Исаак според първите две букви ис вероятно свидетелства за египетско посвещаване, докато имената на Иаков и на Иосиф предполагат финикийски произход. Каквато и да е истината, въз-можно е да се допусне, че тримата патриарси са вождове или царе на различни малки народи и живеят в различни епохи. Далеч преди Мойсей юдаизмът ги събира в едно семейство. Исаак става син на Ав-раам, а Иаков - син на Исаак. Превръщането на духовното бащинство и във физическо е обичайно за дребното свещеничество. В тази митологическа генеалогия изпъква още един съществен факт: посветените патриарси на пусти нята имат обща монотеистична вяра. Царете получават предупреждения свише и духовни откровения под формата на сънища или на видения в будно състояние - тези явления не противоречат нито на езотерично то учение, нито на универсалния психичен закон, който управлява душите и световете. В библейския разказ тези видения приемат наивния образ на ангели, посрещани и гощавани в шатрите. Дали патриарсите осъзнават същността на Бога и религиозните цели на човечеството? Това е не-съмнено. С по-неразвита политическа наука в сравнение с тази на халдейските мъдреци и египетските жреци те по всяка вероятност ги превъзхождат в моралната си извисеност и в душевната си широта, която дължат на скитническия свободен живот. За тях висшият ред във вселената, установен от Ело-хим, се проявява в обществения ред чрез светостта на семейството, уважението към жената, страстната обич към синовете, покровителството на племето, гостоприемството към чужденците. С други думи, Възвишените бащи са естествените съдии на семействата и на племената. Техният патриархален жезъл е скиптър на справедливостта. Те имат властта да цивилизоват, от тях лъха доброта и миролюбие. Зад тази патриархална идея от време на време се съзира езотеричната мисъл. Така във Ветил например Иа-ков вижда насън стълбата, на чийто връх стои Елохим, а ангелите слизат и се качват по нейните стъпа-ла - в тази картина намираме в сбит и опростен вид видението на Хермес и учението за низходящата и възходящата еволюция на душите. В два пълни с откровение стиха се разкрива един факт с огромно значение за епохата на патриар-сите. Става дума за срещата на Авраам със събрат по посвещаване. След войната си с царете на Содом и Гомор Авраам отива да изрази почитанията си на цар Мелхиседек - той превива в крепостта, която по-късно ще стане Иерусалим. Мелхиседек, цар на Салем, заповядва да донесат хляб и вино, защото ще принася жертва на Елохим, на Всемогъщия Бог. После благославя Авраам с думите: "Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и на земята" (Битие, 14: 19). Очевидно е, че този цар на Салем е първо свещеник на същия бог, на когото се покланя и Авраам. Патриархът се отнася с него като към свой господар, причестява се заедно с него, като яде хляба и пие от виното му в името на Елохим, което в Древен Египет е знак за причастие сред посветените в тайните. Така че съществуват братство, еднакви условни знаци и обща цел между поклонниците на Елохим от Халдея до самата Па-лестина и дори може би до египетските светилища. Този монотеистичен заговор очаква само своя организатор. И така, между крилатия бик на Аси-рия и египетския сфинкс, сред угнетяващия деспотизъм и непроницаемата тайнственост на посвеща-ването си пробиват път избраните племена на аврамитите и иаковитите, на Бени-Израел (синовете на Израел). Те отбягват безсрамните празници на Вавилон, извръщат глави от оргиите на моавитите, от ужасите на Содом и Гомор и от чудовищната вяра на Баал. Под крилото на патриарсите керванът върви по пътя си, осеян с оазиси, с редки избори и с хилави палми. Като дълга нишка той се губи сред простора на пустинята, под пека на слънцето, под заревото на залеза и под мантията на мрака, над който господства Елохим. Нито стадата, нито жените, нито старците знаят целта на вечното пътуване. Но те вървят напред с тежките и бавни стъпки на камилите. Накъде вървят? Патриарсите знаят, че Мойсей ще им каже.
ПОСВЕЩАВАНЕ НА МОИСЕЙ В ЕГИПЕТ. БЯГСТВО ПРИ ИОТОР
image Рамзес II е един от Великите фараони на Египет. Синът му се нарича Менефтах. По традиция той получава образованието си при жреците в храма на Амон-Ра в Мемфис, тъй като царете са част от жре-ческото съсловие. Менефтах е страхлив и посредствен младеж. Той няма особена склонност към тайни-те науки и по-късно става жертва на долнопробни магьосници и астролози. Негов другар в научните изследвания е един талантлив млад човек със странен и съсредоточен характер. Хозарзиф*/*Това е първото, египетското име на Мойсей/ е братовчед на Менефтах, син на сестра-та на Рамзес II. Доведен или истински неин син е той? Това никой никога не узнава*/*Библейският разказ (Из ход, 1 -16) представя Мойсей като евреин от племето на Леви, намерен сред тръстиките на Нил и прибран от дъщерята на фараона. Майка му хитро го занесла там, за да трогне принцесата и да го спаси от преследване, подобно на преследването на Ирод. Но Манетон, египетски жрец, комуто дължим най-точните сведения за фараонските династии, сега потвърдени и от надписите на паметни-ците, твърди, че Мойсей е жрец на Озирис. Страбон, който черпи сведенията си също от египетските жреци, свидетелства за това. Тук египетските извори имат по-голяма стойност от еврейските. Египетс-ките жреци нямат интерес да внушават на гърците или на римляните, че Мойсей произхожда от техните среди, докато честолюбието на евреите ги подтиква да представят основателя на нацията си като човек с еврейска кръв. Еврейският разказ само признава, че Мойсей е възпитан в Египет и изпра-тен да надзирава евреите в Гесем. Това е същественият факт, който свързва Мойсеевата религия и египетското посвещаване. Климент Александрийски също мисли, че Мойсей е бил посветен в египетските науки. Но в обратния случай делото на създателя на Израел би било съвършено непонятно./. Хозарзиф е син на храма, защото израства под колоните му. Посветен от майка си на Изида и Озирис още като юноша, той се облича в дрехите на левит (духовно лице), а при коронясването на фараона и в свещеническите процесии на големите празници носи сфода (нарамник), свещената чаша или кадилниците. В храма е сериозен и внимателен, заслушан в свещените хорове, в химните и в поученията на жреците. Хозарзиф е нисък, изглежда смирен и замислен, с чело на овен и с черни проницателни очи, не-подвижни като на орел и смущаващо дълбоки. Наричат го Мълчаливия - толкова е съсредоточен, почти винаги мълчалив.Той често заеква, сякаш не може да намери думите си или пък се бои да изрече мисъл-та си. Изглежда дори страхлив. Но внезапно, като гръмотевичен удар, избухва в няколко думи, поразя-ващи като светкавица. Тогава всички разбират, че ако някога Мълчаливия започне да действа, би бил изумително смел. Между веждите му вече се вижда онази съдбовна гънка, която сочи, че той е сред мъ-жете, предопределени да изпълняват тежки задачи, а по челото му винаги блуждае заплашителен облак. Жените се боят от младия левит - от очите му, неразгадаеми като гробници, и от безстрастното му лице, подобно на вратата на храма на Изида. Човек би помислил, че те предусещат враг на женския пол в този бъдещ представител на мъжкия принцип в религията с неговата абсолютна непримиримост. Майка му, принцесата, си го представя на фараонския престол. Хозарзиф е по-умен от Менефтах и има вероятност да се възцари с помощта на жреците. Фараоните винаги определят за свой наследник някого от синовете си, но след смъртта им жреците могат и да пренебрегнат решението, ако това е в интерес на империята. Те често отстраняват недостойните и слаби престолонаследници, за да поставят на трона някой принц, посветен в тайните. Менефтах вече завижда на своя братовчед, а Рамзес II наблюдава подозри телно младия левит. Един ден майката на Хозарзиф среща сина си в Серапиума в Мемфис, просторно място, осеяно с обелиски, с мавзолеи, с малки и големи храмове и трофейни колони - нещо като музей на славата под открито не бе. Дотам води широка алея, а от двете й страни са наредени шестстотин сфинкса. Левитът се покланя до земята пред царствената си майка и, както е редно, чака тя да го заговори. - Ти ще проникнеш в тайните на Изида и на Озирис - му казва тя. - Дълго време няма да те видя, сине мой. Но не забравяй, че в жилите ти тече фараонска кръв и че аз съм твоя майка. Погледни наоко-ло! Ако искаш, един ден всичко това... ще ти принадлежи! И тя му посочва обелиските, храмовете, Мемфис и целия хоризонт. Презрителна усмивка раздвижва лицето на Хозарзиф - лице гладко и неподвижно като на брон-зова статуя. - Ти искаш - казва той - да бъда владетел на този народ, който се покланя на богове с глави на ча-кали и хиени? Какво ще остане от тези идоли след няколко века? Хозарзиф се навежда, гребва от земята шепа ситен пясък и го оставя да се изсипе между тънките пръсти на ръцете си пред очите на учудената си майка. - Ето това ще остане - добавя той. - Нима презираш религията на нашите бащи и науката на нашите жреци? - Напротив! Аз се стремя да я обхвана. Но пирамидата не помръдва. Тя трябва да се движи. Аз ня-ма да стана фараон. Моето царство е далеч оттук... нататък... в пустинята! - Хозарзиф! - Възкликва укоризнено принцесата. - Защо богохулстваш? Огнен вятър те донесе в утробата ми и виждам как буря ще те отнесе! Родила съм те, а всъщност не те познавам. В името на Озирис, кой си ти и какво ще правиш? - Нима самият аз знам? Знае само Озирис - и може би ще ми каже. Но те моля да ме благословиш, майко, за да ме покровителства Изида и египетската земя да бъде благодатна за мен! Хозарзиф коленичи пред майка си, скръства почтително ръце на гърдите си и навежда глава. Тя му подава да помирише лотоса, който носи в косите си по обичая на посетителките на храма, а после се отдалечава, примирена, че никога няма да проникне в мисълта на сина си. Хозарзиф издържа блестящо изпитанията при посвещаването му на Изида. Надарен със стоманена душа и с желязна воля, той смята изпитанията за нищожни. Неговият математически и всеобемащ ум придоб ва грамадна сила в служенето на свещените числа, а техният плодотворен символизъм и прило-женията им са почти безгранично. Духът му презира нещата, защото те са привидения, и се чувства щастлив само сред абстрактните принципи. От тази висина той спокойно и самоуверено вниква във всичко и господства над всичко, без да проявява нито желания, нито протести, нито празно любопитст-во. Както за майка си, така и за своите учители Хозарзиф е загадка. Те се страхуват от сфинксовата му непоколебимост. Всички усещат, че не могат нито да го подчинят, нито да го отклонят от пътя му. Той върви по неизвестния си път като планета в невидима орбита. Първожрецът Мембра често се пита докъде ли ще се извиси тази сила, така съсредоточена в себе си, и този въпрос не му дава мира. Един ден Хозарзиф заедно с трима други жреци носи златния кивот, след който върби първожрецът при тържествените обреди. В кивота са десетте най-тайни храмови книги за магията и чудотворството. Мембра и Хозарзиф се завръщат в светилището и първожрецът му казва: - В жилите ти тече царска кръв. Силата и учеността ти не са присъщи на младата ти възраст. Как-во желаеш? - Нищо освен това - отговаря Хозарзиф и полага ръката си върху свещения кивот, покриван от блестящите криле на златни орли. - Значи ти искаш да станеш първожрец на Амон-Ра и пророк на Египет? - Не! Аз искам да знам какво има в тези книги. - Как би могъл да узнаеш това, което само първожреците трябва да знаят? - Озирис говори, както иска, когато иска и на когото иска. В кивота има само мъртви букви. Ако живият дух иска да ми говори, той ще ми говори. - Какво смяташ да правиш, за да постигнеш това? - Да чакам и да се подчинявам. Мембра предава този разговор на Рамзес II и неговите подозрения се засилват. Той се страхува, че Хозарзиф иска да стане фараон вместо Менефтах, и се разпорежда синът на сестра му да бъде назначен за све щен писар в храма на Озирис. Това е почетна длъжност, защото има отношение към символите във всички техни форми, както и към космографията и астрономията, но тя го отдалечава от трона. Синът на царската принцеса се посвещава на длъжността си със същото усърдие и пълно покорство, с които е работил като надзирател на египетските провинции. Дали Хозарзиф притежава гордостта, която му приписват? Да, ако са горди очите на пленения лъв, когато се взира в хоризонта през решетките на клетката си, без дори да забелязва минаващите край него. Да, ако са горди очите на забързания с верига орел, който с настръхнала перушина, с протегната шия и с разперени криле гледа слънцето. Като всички силни мъже, предопределени за велики дела, Хозарзиф се подчиня ва на сляпата Съдба, той усеща, че някакво тайнствено Провидение бди над него и ще му помогне да достигне целта си. Като свещен писар Хозарзиф е изпратен да инспектира Делтата. Евреите данъкоплатци в Египет, които населяват долината на Гесем, работят неуморно. Рамзес II свързва Пелузиум и Хелиопол с цяла верига укрепления. Всички египетски области са длъжни да доставят работници за строежа на грамад-ните постройки. Бени-Израел вършат най-тежката работа - дялат камъните и приготвят тухлите. Неза-висими и горди, те не се подчиняват като туземците на ударите на египетските надзиратели, а с ръмже-не се изправят и до ри отвръщат на ударите с удари. Жрецът на Озирис изпитва тайна и непреодолима симпатия към тези независими хора, чиито старейшини, верни на Авраамовата традиция, се покланят на единствения Бог; които обожават своите вождове, своите хаги и дзакени, но роптаят срещу египетс-кото робство и въстават против несправедливостта. Един ден той вижда как надзирател бие немилости-во и жестоко беззащитен евреин. Сърцето му се разтуптява и той се нахвърля върху египтянина, изтръгва оръжието от ръцете му и го убива на място. Тази постъпка, извършена от великодушие и негодувание, предрешава неговия по-нататъшен живот. Строга присъда очаква жреца на Озирис, из-вършил убийство. А и Хозарзиф отдавна е заплаха за фараона. Животът на свещения писар увисва на косъм. Той предпочита сам да си наложи изкуплението. Всичко го тласка към самотата на пустинята, към просторите и неизвестността й - и желанието му, и предчувствието за мисията му, и най-вече онзи таен вътрешен глас, на който не може да се устои и който казва: "Върви! Това е съдбата ти!" Отвъд Червено море и зад Синайския полуостров, в земите на мадиамците, се издига храм, който не е подвластен на египетските жреци. Тези земи се простират като зелена ивица между Еламитския залив и Арабската пустиня. Далеч отвъд морето се мержелеят мрачните вериги на Синайската планина и голият й връх. Разстлана между пустинята и Червено море, защитена от вулканичен масив, тази усамотена земя е естествено укрепена срещу завоевания. Храмът е посветен на Озирис, но в него се покланят на Господ бог под името Елохим. Това светилище с етиопски произход е религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеят да бъдат посветени в тайните. От векове Синай и Хориб са мистичният център на монотеистичната вяра. Голото и диво величие на планината, издигаща се самотно меж ду Египет и Арабия, ражда идеята за единствения Бог. Много семити ходят там, за да се покланят на Елохим. Те прекарват по няколко дни в пост и молитва в пещерите и галериите, прокопани в Синайската планина, но преди това отиват да се пречистят и да се поучат в мадиамския храм. Там отива и Хозарзиф. По това време велик жрец на мадиамците - Рагуил (наблюдател на Бога) - е Иотор (Изход, 3: 1). Той има черна кожа*/*По-късно (6 Числа, 12:1), след изхода, Аарон и Мария, братът и сестрата на Мой-сей, му натякват, че е взел за съпруга етиопка. Така че несъмнено Иотор, бащата на Сепфора, е ети-опец./ и прилича на хората от най-чистия тип на дребната етиопска раса, която четири или пет хиляди години е царувала в Египет и не е забравила традициите си на една от най-старите раси на света. Иотор не е нито вдъхновен, нито енергичен човек, но затова пък е голям мъдрец. В паметта, му и в каменната библиотека на храма са натрупани съкровища на науката. Освен това той е покровител на заселените в пустинята хора – на скитащите либийци, араби и семити.Тези Вечни скитници със своя смътен стремеж към единствения Бог оста ват неизменни сред ефимерните религии и изчезващите цивилизации. У тях живее Вечният Бог, възпоминанието за отминали времена и голямото упование в Елохим. Иотор е духовният баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познава тяхната душа, предчувства съдбата им. Когато Хозарзиф поисква убежище в името на Озирис-Елохим, Иотор го посреща с разтворени обятия. Може би в беглеца той веднага познава човека, предопределен да стане пророк на изгнаниците, водач на Божия народ. Отначало Хозарзиф си налага изкуплението, което законът на посветените в тайните определя за убийците. Когато жрец на Озирис извърши убийство, макар и неволно, той бива лишен от предварителното си възкресение в светлината на Озирис. Хозарзиф е получил тази привилегия след изпитанията при посвещаването в тайните и тя го поставя много по-високо от останалите хора. За да изкупи престъплението си, за да възвърне отново вътрешната си светлина, той трябва да се подложи на по-жестоки изпитания и сам да предизвика още веднъж смъртта. След дълъг пост и с помощта на някакви питиета жрецът изпада в летаргичен сън и жреците го полагат в една от подземните гробници на храма. Понякога той остава там цели седмици*/*Временни пътешественици твърдят, че индийски факири, изпаднали в летаргичен сън, са били заравяни, като предварително са посочвали в кой ден да бъдат освободени. Един факир преживял в земята три седмици, без това да се отрази на здравето му./. Смята се, че през времето, прекарано под земята, той е на задгробно пътуване в Ерева, или в об-ластта на Аменти, обитавана от душите на умрелите, преди те да напуснат земната атмосфера. Там той трябва да от крие своята жертва, да изпита мъките й, да получи опрощение от нея и да й помогне да на-мери пътя на светлината. Едва тогава той изкупва престъплението си и само тогава астралното му тяло се измива от черните петна, с които е било осквернено от отровния дъх и проклятията на жертвата. Но престъпникът може и да не се завърне от това пътуване - истинско или въображаемо - и когато жреците отиват да го съ будят, често намират само неговия труп. Хозарзиф не се поколебава да се подложи не само на това, но и на много други изпита-ния*/*Седемте дъщери на Иотор, за които се говори в Библията (Изход, 2: 16 - 20), очевидно имат сим-воличен смисъл, Както и целият разказ, дошъл до наши дни под формата на опростено предание. Не звучи никак вероятно жрецът на велик храм да кара дъщерите си да пасат стадата му и да застави един египетски жрец да стане овчар. Седемте дъщери на Иотор са символ на седемте добродетели, с които посвещаваният в тайните е трябвало да се сдобие, за да отбори кладенеца на истината. В историята на Агар и Измаил този Кладенец се нарича "Кладенецът на живия, който не вижда"./. След убийството той е разбрал неотменността на нравствените закони и е изпитал дълбоките угризения на съвестта, задето ги е нарушил. С пълно себеотрицание той решава да принесе себе си в жертва на Озирис, като го моли да бъде надарен със сила, ако отново се завърне в земната светлина, за да може да прогласи закона на справедливостта. Когато Хозарзиф се пробужда от опасния си сън в подножието на храма на мадиамците, той е преобразен. Миналото му се е отделило от него, Египет вече не е негова земя, просторите на пустинята със скитническите племена се разстилат пред него като ново поле за ползотворна дейност. Той поглежда планината на Елохим, която се издига на хоризонта, и за първи път, като буря в облаците на Синай, пред него проблясва идеята за мисията му: да създаде от тези скитащи племена един боеспособен народ, който да бъде законът на върховния Бог сред идолопоклонството и анархията на човечеството; един народ, който ще завещае на бъдещите векове истината, скрита в златния кивот на посвещаването. В този ден Хозарзиф се нарича Мойсей, което означава "спасен", за да ознаменува новия си жи-вот. СЕФЕР БЕРЕСХИТ Мойсей взема за съпруга Сепфора, дъщеря на Иотор, и дълги години живее при мъдреца на мади-амците. Етиопските и халдейските предания на храма допълват знанията му от египетските светилища, обогатяват неговата представа за най-древните народи на човечеството и разкриват пред него далечните хоризонти на бъдещето. При Иотор той намира две книги по космогония, влезли по-късно в Битие: "Войните на Иехова" и "Поколението на Адам", и задълбочено ги проучва. Мойсей трябва да бъде много силен, за да извърши делото, което обмисля. Преди него Рама, Кришна, Хермес, Заратустра и Фо-Хи са създали религии на своите народи, но Мойсей иска да създаде един народ за Вечната религия. Това толкова смело, толкова ново и толкова гигантско намерение трябва да бъде поставено на мощна и здрава основа. Затова той написва своя "Сефер Бересхит", своята "Книга за принципите" – една енциклопедия на науката на миналото и рамка на науката на бъдещето, един ключ към тайните, светилник за посве-тените в тях и опорна точка на целия народ. Как Мойсей възприема книгата Битие? Няма съмнение, че в неговия ум тя е била огрявана от дру-га светлина, че е обхващала светове много по-широки от детинския свят и малката земя, които виждаме в гръцкия превод на седемдесетте преводачи на Библията или в латинския превод на свети Жером! Съвременната библейска екзогетика издигна модната идея, че Битие не е произведение на Мойсей, че този пророк може би дори не е съществувал, а е легенда, създадена от еврейското духовенство четири или пет века по-късно, за да си придаде то божествен произход. Този възглед се основава на обстоятелството, че Битие е съставено от различни откъси (Елохист и Яхвисти) че сегашната му редакция е поне с четиристотин години по-късна от времето, когато израилтяните излизат от Египет. Установените от съвременна та наука факти за времето,когато е направена последната редакция на текстовете, са точни, но заключения та са произволни и нелогични. От това, че елохистите и яхвистите са писали четиристотин години след Изхода, не може да се прави извод, че те са измислили Битие, а не - че са работили върху по-стар и може би недобре разбиран текст. От това, че Петокнижието представя един легендарен разказ за живота на Мойсей, също не може да се прави извод, че то не съдържа нищо вярно. Мойсей оживява и цялото негово чудесно извисяване се изяснява, когато го поставим в родната му среда - в храма в Мемфис, посветен на Слънцето. А и самите дълбини на Битие се разкриват само в блясъка на светилниците при посвещаването на Изида и Озирис. Една религия не може да бъде създадена от само себе си, без някой да я основе. Съдиите, проро-ците, цялата история на Израел доказват съществуването на Мойсей, дори Исус не може да бъде разб-ран без него. Ето защо Битие съдържа същността на историята на Мойсей. Каквито и изменения да е претърпяла тази високо почитана мумия под праха на вековете, именно тя съдържа основополагащата идея, живата мисъл, завещанието на пророка на Израел. Народът на Израел се върти около Мойсей така неизбежно, както Земята се върти около Слънце-то. Но по-важно е да разберем кои са били основополагащите идеи, които Мойсей е искал да остави на потомството в тайното си завещание "Сефер Бересхит". Този проблем може да бъде разрешен само от езотерична гледна точка и затова трябва да бъде поставен по следния начин. Тъй като Мойсей е египтянин, посветен в тайните, неговата образованост без съмнение е на висо-тата на египетската наука, а тя утвърждава, както и съвременната, неизменността на вселенските зако-ни, развитие то на световете чрез постепенна еволюция и освен това има обширни, точни и основа-телни възгледи за душата и за невидимата природа. Ако такава е науката по времето на Мойсей (а той като жрец на Озирис не би могъл да не я обладава), как да я примирим с детинските идеи на Битие за сътворението на света и за произхода на човека? Този разказ сега се възприема буквално и предизвиква снизходителна усмивка дори у учениците, но нима не крие символичен смисъл и нима не съществува ключ за разгадаването на тайната, която той съдържа? Какъв е този смисъл? Къде да намерим ключа? Този ключ намираме: първо, в египетските символи; второ, в символите на всички дребни рели-гии; трето, в синтеза на учението на посветените в тайните, до който можем да стигнем, ако тръгнем от ведийска Индия и стигнем до първите християни, посветени в тайните. Гръцките писатели твърдят, че египетските жреци са използвали три начина за изразяване на ми-сълта си. "Първият е бил ясен и прост, Вторият - символичен и образен, третият - свещен и йероглифен. Една и съ ща дума е имала според желанието им пряк, образен или тайнствен смисъл. Толкова гениален е бил техният език. Хераклит превъзходно е формулирал трите различни стила: говорещ, означаващ и скриващ*/*Фабър д"Оливие, Vers dores de Pythagor./. В теогоничните и космогоничните науки египетските жреци използват винаги третия начин на изразяване. Йероглифите имат три различни смисъла. Последните два могат да бъдат разбирани само с таен ключ. Този загадъчен и съсредоточен начин на изразяване се предписва от основната догма в уче-нието на Хермес, според която един закон управлява природния, човешкия и божествения свят. Този език с чудодейна лаконичност, неразбираем за обикновените хора, е особено красноречив за посветени-те в тайните, защото само в един знак той представя принципите, причините и следствията, които сияят в божествеността и се отразяват върху сляпата природа, върху човешкото съзнание и върху света на чистите духове. При този на чин на изразяване посветеният в тайните обгръща и трите свята с един-единствен поглед. Като се има предвид възпитанието и образованието на Мойсей, не може да има никакво съмне-ние, че той е написал Битие с египетски йероглифи, имащи троен смисъл. Той е поверил ключовете на наследниците си и им е обяснил всичко устно. Но когато по бремето на Соломон Битие е преписана с финикийски букви; когато след вавилонското пленничество Ездра го написва с халдейски арамейски букви, еврейското духовенство почти не умее да си служи с тези ключове. Накрая гръцките преводачи на Библията нямат почти никакво понятие от езотеричността на текстовете. Свети Жером, въпреки сериозните си намерения и забележителния си ум, не е можел да вникне в първоначалния смисъл, когато превежда Библията на латински от еврейския текст. А дори и да е вникнал, той е бил длъжен да мълчи. Така че, когато четем Битие в какъвто и да е превод, ние разбираме само неговия повърхностен смисъл. Дори самите преводачи и екзегети, дори теолозите и вярващите - били те ортодоксални или свободни мислители - виждат еврейския текст само с очите на простолюдието, на незнанието. Другите два смислови плана, които съдържат дълбокия и истински смисъл, им убягват. Но можем да намерим този тайнствен смисъл в самия еврейски език, чиито корени се намират в свещения език на храмове те, усъвършенстван от Мойсей; език, в който всяка гласна и всяка съгласна имат универсален смисъл според акустичната стойност на произнесената буква и според душевното настроение на човека, който я произнася. Ако сме достатъчно проницателни и съсредоточени, този дълбок смисъл заискрява в текста, за ясновидците той проблясва във фонетичния строеж на думите, използвани или създадени от Мойсей. Това са магически звуци, в които посветеният в тайните на храма на Озирис е излял мисълта си като звънък метал в съвършена форма. Чрез изучаването на тази фонетика, която носи отпечатъка на свещения език на дребните храмове, чрез ключовете, давани от Кабалата (а някои от тях възхождат към времето на Мойсей), и най-накрая чрез сравнителния езотеризъм днес имаме възможността да вникнем в истинското Би тие и да го възстановим. Така мисълта на Мойсей заблестява като злато от дъното на вековете и се изчиства от ръждата на първобитната теология и от пепелта на отрицанието*./*Истинският възстановител на Мойсеевата космогония е един почти забравен гениален човек, когото Франция ще признае в деня, когато езотеричната наука - интегралната религиозна наука - бъде поставена отново на своите неразрушими осно ви. Фабър д"Оливие не е могъл да бъде разбран от своите съвременници, защото е изпреварил времето си поне с един век. Универсалният му дух обладава трите способности, които заедно образуват тайнствения и възвишен разум: съзерцанието, анализа и синтеза. Роден в Ганж през 1767 г., той започва да изучава из точните мистични учения, след като основно е проучил западната наука, философия и религия. Соurt de Gebelin разкрива пред него някои възгледи за символичния смисъл на дребните митове и на свещените езици на храмовете в своята книга Моnde рrimitif. За да се запознае с източните учения, той изучава китайски, санскрит, арабски и еврейски език. През 1815 г. издава капиталния си труд La langue hebraigue reconsituee. Тази книга съдържа: изследване на произхода на езика; еврейска граматика, основана на нови прин ципи; еврейските корени от етимологическа гледна точка; увод и превод на английски и френски на първи те десет глави от Битие, които разкриват космогонията на Мойсей. Преводът е придружен с много интересни коментари. Тук само ще резюмирам принципите и същността на тази книга, която е истинско откровение. Тя е проникната от най-дълбок езотеричен дух и използва строго научна методология. Методът на Фабър д"Оливие за разкриване вътрешния смисъл на еврейския текст се състои в сравняването на еврейския език със си-рийския, арабския, арамейския и халдейски от гледна точка на първоначалните и универсални корени на думите, систематизирани в чудесен речник, придружен с примери. Това е речник, който може да служи за ключ към свещените думи във всички езици. Изследването на Фабър д"Оливие дава най-верния инструментариум за разбирането на Стария завет. Освен това то излага ясно историята на Библия та и причините, поради които тайният и смисъл е заличен и вече неизвестен на официалната наука и на теологията. Иска ни се да кажем няколко думи и за едно по-късно изследване, което е ценно не само със собствената си стойност, но и поради това, че привлече вниманието на някои изследователи върху източника на вдъхновението му. Тази Книга е La mission des Juifs (1884) от Saint Yves d"Аlveydre. Сент Ив дължи философското си посвещаване на Фабър д"Оливие. Тук тълкуването на Битие е също толкова проникновено, както и изследването на възстановения еврейски език, неговата метафизика се равнява на "Златни те стихове на Питагор", а философията на историята и общата структура на съчинението му са заети от "философска история на човешкия род". Използвайки основните идеи на Д"Оливие, обогатени с нови материали и структурирани по друг начин, той създава един много ценен труд. Целта на Сент Ив е двойна: да докаже, че науката и религията на Мойсей са неизбежна последица от предходните религиозни движения в Азия и Египет - нещо, което и Фабър д"Оливие прави в гениалните си творби; втората е да докаже, че управлението, обемащо едновременно трите власти: икономическа, съдебна и религиозна (научна), винаги е отговаряло на учението на посветените в тайните и винаги е било включвано в дребните религии преди гръцката. Това е плодотворната идея на Сент Ив. Той нарича този вид управление синархия, или управаление съгласно с принципите, в него той намира органичния социален закон - единственото спасение за бъдещето. Тук не е уместно да съдим до каква степен Сент Ив съумява да докаже истерически тезата си. Трябва да се уточни обаче, че той няма навик да цитира източниците си, понякога просто излага дадени твърдения и не се страхува от рисковани хипотези, когато те са полезни за някоя негова предвзета идея. Но изследването му притежава възвишеността на езотеричната наука, то съдържа вдъхновени страници с величави образи, със задълбочени и нови възгледи. Нашите схващания се различават от неговите в много отношения, особено що се отнася до Мойсей, надарен от Сент Ив с неимоверна величавост и митологически мащаби. Заедно с това обаче не можем да не признаем ценността на тази необикновена книга. Каквато и да бъде съдбата и, ние сме длъжни да се преклоним пред живота, посветен изцяло на една идея. Препоръчваме на читателя това изследване на Сент Ив, както и книгата му France vraie в която Сент Ив изразява ,макар и малко Късно, уважението си към Фабър д"Оливие./ Два примера ще ни дадат възможност да разберем какъв е бил свещеният език на античните хра-мове и как трите смисъла на египетските символи съответстват на символите на Битие. На много еги-петски паметници се вижда жена с корона, която в едната си ръка държи кръст - символа на вечния жи-вот, а в другата – скиптър, обкичен с лотоси, символа на посвещаването в тайните. Тази жена е бо-гинята Изида. Тя носи троен смисъл. Преди всичко това е жената и женският род. Освен това тя оли-цетворява цялата природа с всички нейни сили. На трето място тя е символ на небесната и невидима природа, на елемента на душите и духовете, на духовната светлина, която сама разбира себе си, която дава посвещаването в тайните. Символът, който съответства на Изида в юдео-християнството, е Еве, Хеве, Вечната Жена. Тази Ева е не само жена на Адам, но и съпруга на Бога. Тя съдържа три четвърти от неговата същност. Защото името на Вечния Иеве, когото ние неуместно наричаме Иехова или Яхве, е съставено от приставката иод и от името Еве Веднъж в годината йерусалимският първосвещеник произнася божественото име почти буква по буква по следния начин: Иод-хе-вау-хе. Първата буква изразява божествената мисъл*/*Спиноза, Nаtura naturans./ теогоничните науки, а трите букви на името Еве изразяват трите степени на природата*/*Пак там./, трите свята, в които тази мисъл се реализира, и космогоничните, психичните и физичните науки, които съответстват на божествената мисъл*/*Ето как Фабър д"Оливие обяснява името Иеве:"Най-напред това е знакът на живота, удвоен и образуващ живия корен ЕЕ (ПП). Този корен никога не се използва като име и е единственият, на който е дадено това право. Той е не просто глагол, той е първият глагол, от който са произлез ли другите - това е глаголът ЕЕЕ (съществувам - съм). Както се вижда и както съм обяснил в граматиката си, разбираемият знак m (вау) стои в средата на корена на живота. Мойсей взема този глагол, за да образува собственото име на Съществото на Съществата, прибавя към него знака на могъщото проявление и на Вечността т (1) и поличава Иеве, където "съществувам" стои между минало без начало и бъдеще без край Така че чудодейното име означава: Съществото, което е, което е било и името ще бъде."/. Неизразимият съдържа в себе си вечно мъжкото и вечно женското. В тяхната неразрушима връзка е неговото могъщество и тайната му. И точно това Мойсей, врагът на всеки образ на божеството, не казва на народа, но го запазва чрез образи във фонетичния строеж на Божието име и го обяснява на най-близките си последователи. По този начин скритата същност на юдейската религия е в самото име на Бога. А съпругата на Адам, любопитната, виновна и прелестна жена, разкрива дълбините си сходства със земната и божествена Изида, майката на боговете. Друг пример. Едно същество, което играе голяма роля в мита за Адам и Ева, е змията. В Битие тя е наречена Нахасх. А какво е значението на змията в древните храмове? Тайните на Индия, Египет и Гърция отговарят еднотипно: змията, убита в кръг, означава универсалния живот, чийто магически де-ятел е звездната светлина. В един още по-дълбок смисъл Нахасх означава силата, която задвижва жи-вота, и привличане то, в което някои виждат причината за гравитацията. Гърците наричат това привличане Ерос - Любов или Желание. Ако наложим тези две значения върху мита за Адам, Ева и змията, ще видим как грехопадение то се превръща в едно величествено убиване на божествената и универсалната природа заедно с царствата, родовете и видовете й около грамадния и незаличим кръг на живота. Тези два примера дават възможност да надзърнем в дълбините на Мойсеевото Битие. Вече вижда-ме каква е космогонията на един посветен в тайните и нейните разлики от съвременната космогония. За модерната наука космогонията е по-скоро космография. В нея може да се открие описанието на една част от видимата вселена чрез проучване и свързване на причините и физическите действия в ня-каква сфера. Пример за това е възгледът на Лаплас за образуването на Слънчевата система. За произхо-да й се съди по нейното сегашно функциониране, което се дължи на самото движение на материята - а това е чиста хипотеза. Също такъв пример са и хипотезите за произхода на Земята чрез изследване на земните пластове, които са неоспорими свидетели на зараждането на планетата. Дребната наука познава това развитие на видимата вселена - в сравнение с модерната наука тя си служи с по-неясни понятия, но това не й пречи още тогава да формулира умозрително общите му закони. За индийските и египетските мъдреци обаче това е само повърхностният образ на света, неговото отразително движение. Те искат да обяснят същността му чрез редица други закони, които можем да открием единствено с разума си. За дребната наука безкрайната вселена не е само мъртва материя, уп-равлявана от механични закони, но и нещо цяло, живо, надарено с разум, душа и воля. Това голямо свещено животно има безброй органи, отговарящи на безкрайните му способности. Както движенията на човешкото тяло се дължат на душата, която мисли, и на волята, която действа, така в схващанията на дребната наука видимият ред във Вселената е само отражение на един невидим ред, т.е. на космогонич-ни сили и на духовни монади, царства, родове, видове, които чрез вечното си обвиване в материята провеждат еволюцията на живота. Докато модерната наука вижда само външността, повърхността на вселената, науката на дребните храмове има за цел да разкрие същността, скрития механизъм. Тя не извежда разума от материята, а ма-терията - от разума. Не приписва пораждането на вселената на слепия танц на атомите, а, обратно: обяснява произхода на атомите като резултат от движенията на универсалната душа. С други думи, тази наука върви в концентрични кръгове от общото към частното, от Невидимото към Видимото, от Духа към организираната Субстанция, от Бога към човека. Този низходящ ред на Силите и на Душите, обратно пропорционален на Възходящия ред на живота, е онтологията и основата на космогонията. Всички велики посветени на Индия, Египет, Юдея и Гърция - Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей - са познавали този ред на принципите, на силите, на душите, на поколенията, които произлизат от пър-вопричината, от Бащата, който не може да се изкаже. Низходящият ред на въплъщенията е едновременен с възходящия ред на съществуванията. Обви-ването провежда и обяснява еволюцията. В Гърция дорийските (мъжките) храмове на Юпитер и Аполон, особено Делфийският храм, са единствените, които обладават низходящия ред. Йонийските (женските) „храмове го познават съвсем бегло. Цялата гръцка цивилизация е йонийска и затова дорийската наука постепенно е заличена. Но безспорно великите гръцки посветени, героите и философите от Орфей до Питагор, от Питагор до Пла-тон и до последния от александрийците, излизат от дорийските храмове. Всички те признават Хермес за свой учител. Но нека се върнем към Битие. В мисълта на Мойсей, този син на Хермес, десетте първи глави на Битие са истинска онтология според реда и взаимната връзка на принципите. Всичко, което има нача-ло, трябва да има и край. Битие ни разказва едновременно за еволюцията във времето и за създаването на вечността - а това е присъщо единствено на Бога. Запазваме си правото в книгата за Питагор да представим теогонията и езотеричната космогония в по-конкретна и по-близка до съвремието форма. Въпреки политеистичната си форма и изключител-ното разнообразие на символите си Питагоровата космогония според орфическото посвещаване и светилищата на Аполон изглежда идентична в основата си с космогонията на пророка на Израел. При Питагор тя става по-ясна с естественото си допълнение: учението за душата и за нейната еволюция. В гръцките светилища тя се въплътява в мита за Персефона, или както още го наричат, Земната и небесна история на Психея. Този мит, който християнството назовава Изкупление, напълно отсъства в Стария завет. Той е познат на Мойсей и на пророците, но според тях простолюдието е недостойно и те го запазват в устната традиция за посветените в тайните. Божествената Психея остава дълго време скрита под херметическите символи на Израел, за да бъде олицетворена в етерното и блестящо появяване на Христос. Що се отнася до Мойсеевата космогония, тя се отличава със строгата лаконичност и синтезира-ност на семитския дух и с математическата точност на египетския. Стилът на разказа напомня за муми-ите в египетските гробници: изправени, сухи и строги, те крият в суровата си голота някаква непрони-цаема тайна. Тяхната цялост вдъхва чувството за херметична затвореност, но от време на време, като изригване на лава сред исполински скали, мисълта на Мойсей избликва със стремителността на свеще-ния огън иззад стиховете на преводачите. В първите, нямащи равни по величието си глави се усеща дъхът на Елохим, който развръща тежките страници на вселената. Преди да продължим нататък, нека се взрем в някои от тези могъщи йероглифи на синайския по-рок. Всеки от тях се отваря като вратата на подземен храм и води в галериите на тайните истини, които освестяват с неподвижните си светилници световете и времената. Нека се опитаме да вникнем в могъ-ществото на тези странни символи, на тези магически формули така, както ги е виждал посветеният в тайните жрец на Озирис по времето, когато те са били изписвани с огнени знаци в неговата мисъл. В една гробница в храма на Иотор Мойсей седи върху саркофаг и размишлява. Стените и коло-ните са покрити с йероглифи и изображения, които са имената и лицата на боговете на всички народи. Тези символи резюмират историята на изчезналите векове и предсказват бъдещето. Един светилник, поставен на земята, едва осветява тези знаци и те говорят на своя език. Мойсей изобщо не вижда вън-шния свят, а търси думи те за книгата си, образите за творбата си, онази Дума, която ще се превърне в Действие. Светилникът угасва, но сред тъмнината на гробницата пламва името. Иеве Първата буква И е в белия цвят на светлината. Другите три букви блестят като променлив огън във всички цветове на дъгата. Колко странно живи са тези букви! В първата Мойсей вижда мъжкия Принцип, Озирис, сътворяващия Дух, а в Еве - способността за зачеване, Небесната Изида. Така божиите способности, които съдържат всички светове, се развиват и подреждат в лоното на Бога. Чрез тяхното пълно единение Бащата и Майката, които не могат да се изкажат, образуват Сина, живото Слово, което създава вселената. Ето тайната на тайните, скрита за чувствата, но говореща със знака на Вечния, както Дух говори на Дух. И свещената тетраграма сияе с все по-силна светилна. Мойсей вижда да избликват от нея трите свята, царствата на природата и възвишеният порядък на науките. Неговият пламенен поглед се съсредоточава върху мъжкия знак на сътворяващия Дух. Него той призовава, за да му обясни порядъка на сътворяването и да почерпи сила от Неговата върховна воля, за да извърши своето сътворяване, след като е съзерцавал творението на Вечния. И ето че в тъмнината на подземната гробница засиява другото Божие име. Елохим За посветения в тайните то означава Той, Боговете, Бог на Боговете*/*Елохим е множественото число на Ело - име, с което евреите и халдейците назовават върховното същество. То произхожда от корена Ел, кой то изразява силата, възвишеността и могъществото и в универсален смисъл означава Бог. Ход (той - на еврейски, халдейски, сирийски, египетски и арабски) е едно от свещените имена на божеството. - Вж. Фабър д"Оливие. La Iangue hebraigue reconstituee./. Той вече не е самосъзерцаващото се Същество, а Властелинът на Световете, чиято мисъл разцъфтява в милионите звезди, в движещите се сфери и в плаващата вселена."В начало Бог. създаде небето и земята." Но в самото начало това небе е само мисълта на времето и на безграничното пространство, изпълнено с хаос и мълчание. "И Божият Дух се носеше над тъмата*/*"Руах Елохим, Божият Дух, обозначава образно движението към разши-ряване. От гледна точка на йероглифното изписване това е антонимът на тъмнината. И ако думата тъмнина характеризира силата на свиване, то думата руах характеризира силата на разширяване. И в двете думи съзираме вечната система на двете противоположни сили, които мъдреците и учените във всички векове - от Парменид и Питагор до Декарт и Ню тон - виждат в природата и отбелязват чрез различни имена" (Фабър д"Оливие. La Iangue...)./. Кое е първото, което излиза от неговото лоно - слън-це, земя, мъглявина или някаква земна материя? Не, от него най-напред излиза Аур, Светлината. Но това не е физическата светлина, а светлината на разума, родена от трептенето на Небесната Изида в утробата на Безкрайния; универсалната душа, звездната светлина, субстанцията, която поражда душите и в която те разцъфтяват като в етерна течност; тънък и недоловим елемент, чрез който мисълта се предава на безкрайни разстояния; божествена светлина, която предшества светлината на всички слънца. Първа тя се разстила в Безкрайността, тя е мощният дъх на Бога - този дъх после се завръща в себе си с движение, пълно с любов, и е вече дълбокото вдишване на Вечния. Във вълните на божествения етер трептят като под прозрачно и светло було астралните форми на световете и на съществата. За мъдреца ясновидец всичко това се концентрира в думите, които той произнася и които сияят в тъмнината с блестящи букви: Руа Елохим Аур* /*Дъх - Елохим - Светлина. Тези три имена са краткото йероглифно съдържание на втория и третия стих на Битие. Ето еврейския те- кст на третия стих: Варталомер Елохим йехи аур, ва вехи аур. А ето и буквалния превод на Фабър д"Оливие: "И каза Той, Съществото на съществата: ще бъде виделина, и стана Виделина." Думата руа, която означава дъх - дух, е във втория стих. Трябва да се отбележи, че дума та аур, която означава виделина, е палиндром на руа Божият Дух създава светли-ната на разума./ "Да бъде светлина. И стана светлина." Дъхът на Елохим е светлина! От тази първоначална и неве-ществена светлина започват първите шест дни на мирозданието, т. е. зародишите, принципите, фор-мите, душите на живота на всички неща. Това е вселената, действаща според волята на Духа. А коя е последната дума на сътворението, формулата, която побира в себе си деятелното Същество, кое е живото Слово, в което се проявява първата и последната мисъл на абсолютното Същество? Тя е Адам Ева Мъжът - Жена. Този символ съвсем не е първата двойка човеци на земята, както учат в нашата църква и както мислят нашите тълкуватели - това е Бог, действащ във вселената, и олицетворението на човешкия род; световното човечество във всички небеса. "И Бог създаде човека по Своя образ; по Бо-жия образ го създаде; мъж и жена ги създаде." Тази божествена двойка е световното слово, в което Иеве проявява собствената си същност в световете. Сферата, която той обитава и която Мойсей обгръща с мощната си сила, не е Едемската градина, легендарният земен рай, а безграничната сфера на Заратус-тра, Висшата земя на Платон, вселенското небесно царство Хедем, Хадама, което е присъщо на всички светове. Но каква е еволюцията на човечеството във времето и в пространството? Мойсей я вижда и съзерцава отведнъж в историята на грехопадението. В Битие Психея, човешката душа, се нарича Айсха, друго име на Еве*/*Битие, 2: 23. Айсха, душата, В текста Жената, е съпругата на Аисх, Разума, Мъжа. Тя е взета от него и е негова не разделна част. Същото отношение съществува между Дионис и Персефона в орфическите мистерии./. Тя е родена в Схамайм, Небето, и живее щастливо в божествения етер, но без да се самоосъзнава; наслаждава се на небето, но не го разбира. Защото, за да го разбере, тя трябва да го забрави и после отново да си го спомни; за да го обича, трябва да го изгуби и после отново да го спечели. Само чрез падението и страдани ето тя може да го разбере. Колко дълбоко тра-гично е падението в детинската Библия, която четем! Увлече на в мрачните бездни от желанието за познание, Айсха пропада... Тя вече не е чистата душа, която има само астрално тяло и живее в божест-вения етер; облича се в материално тяло и влиза в кръга на поколения та. И въплъщенията й са стотици хиляди, във все по-груби тела - според звездите, които обитава. Тя слиза от свят в свят... тя слиза и забравя... Черно було покрива вътрешните й очи: сред грубата тъкан на материя та изчезва божестве-ното съзнание, заглъхва споменът за небето. Само слабо Възпоминание за някогашно то нейно бла-женство блещука в нея като изгубена надежда! От тази искра тя ще трябва отново да се роди, да въз-роди самата себе си. Да, Айсха живее в голата млада жена, която лежи беззащитно на тази дива земя, под сурово небе в гръмотевична буря. Кой е изгубеният Рай? Това е забуленият небесен простор зад нея и пред нея! Ето така вижда Мойсей поколенията на Адам във вселената. После той съзерцава съдбините на човека на земята. Прозира в изминалите векове и в настоящето. Именно в земната Айсха, в душата на човечеството, бе блеснало познанието на Бога с пламъка на Агни в страната Куш, по склоновете на Хи-малаите. Но това познание е готово да угасне в идолопоклонството, под натиска на плътските страсти, на асирийския деспотизъм, сред народи, които се гърчат в раздори, и сред богове, които взаимно се раз-късват. Мой сей се заклева да го разкрие на хората чрез религията на Елохим. Тогава Мойсей осмисля и разбира книгата и делото си, изследва тъмнината на човешката душа и обявява война на земната Ева, на слабата и развратена природа. За да я победи и възстанови, той призо-вава Духа, първоначалния и всемогъщ Огън Иеве, за да укрепи силата си. Пророкът усеща как тези проникновения го каляват като стомана и как волята му става непреклонна. Сред мрачното мълчание на подземната гробница Мойсей чува глас, който излиза от дълбините на съзнанието му. Той трепти като светлина и казва: "Иди в планината на Бога, иди в Хорив."
ВИДЕНИЕТО В СИНАЙ
Мрачни гранитни скали, толкова голи, толкова ерозирали под блясъка на слънцето, че човек би помислил, че са набраздени от светкавици и изровени от гръмотевици - това е Върхът на Синай, престолът на Елохим, както го наричат децата на пустинята. Срещу него се виждат скалите на Сербал - по-ниска, но пак така дива и стръмна планина. В недрата й има медна руда и пещери. Между двете пла-нини лежи мрачна и черна долина - един каменен хаос, който арабите наричат Хориб, Ереб според се-митската легенда. Печал на е тази усамотена долина, когато там настане нощ под сянката на Синай, още по-печална е тя, когато планината се забули в облаци и светкавици. Страшен вятър започва да духа тогава в тесния планински процеп. Казват, че там Елохим побеждава онези, които искат да премерят силите си с него, и ги хвърля в пропастите, превърнати в бесни реки от дъжд. Там, казват и мади-амците, блуждаят сенките на злите великани, на Рефаимите, които замерват със скали онези, които се опитват да се покатерят на това свято място. Легендата разказва също, че Богът на Синай се появява понякога сред светкавиците като глава на медуза с орлови пера. Тежко на онзи, който види лицето му - той ще трябва да умре. Ето какво разказват скитниците вечер в шатрите, когато камилите и жените спят. Истината е, че само най-смелите от посветените в тайните на Иотор са се изкачвали до пещерата на Сербал, за да пре-карат там няколко дни в пост и молитва. Там мъдреците на Юдея биват осенени от вдъхновение. От незапомнени времена това място е посветено на свръхестествените видения, на Елохим или на ду-ховете на светлината. Ни кой жрец или ловец не би се съгласил да заведе там поклонници. Мойсей се изкачва смело, минавайки през Хориб. С неустрашимо сърце той прекосява долината на смъртта, хаоса от скали. Както всяко човешко усилие, и посвещаването в тайните има етапи на сми-рение и на гордост. Когато се катери по скалите на планината, Мойсей достига върха на гордостта си, защото е постигнал върха на човешката сила. Той вече вярва, че стои на Висотата на върховното същес-тво. Слънцето В пламтящо зарево залязва зад вулканичния масив на Синай и морави сенки падат над долината, когато Мойсей стига пред входа на пещера, скрит зад рехава растителност. Той се готви да влезе, но е заслепен от внезапна светлина, която го обгръща. Струва му се, че земята под него гори и че гранитните планини са се превърнали в море от пламъци. Пред входа на пещерата едно ослепително видение го гледа и с меч препречва пътя му. Мойсей пада с лице към земята, като поразен от гръмотевичен удар. Цялата му гордост е разбита. Погледът на Ангела го пронизва със светлината си. А после, с финия усет на унесено дете, той разбира, че това същество ще му наложи страшен дълг, и иска да се откаже от мисията си, да потъне в земята като презряно Влечуго. Тогава чува глас, който казва: - Мойсей! Мойсей! И той отговаря: - Ето ме! - Не се приближавай! Събуй обувките от краката си, защото си



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 622685
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031