Икономическата политика на ГЕРБ е пълна катастрофа
Цветозар Томов - 15-07-2010- Интервю в НОВИНАР
(за напомняне!)
Ние имаме една развратена държава, която храни 420 000 чиновници, от които българските граждани имат много минимална полза
Цветозар Томов е роден през 1954 г. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Със социология се занимава от 1986 г., когато работи в Националния институт за младежта. От 1991 г. е директор на социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. През периода 1992-1996 г. управлява частната агенция "Маркетинг консулт". От 2000 до 2002 г. е директор по изследванията в "Сова Харис", след което оглавява социологическа агенция "Скала". Преподавател е в пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
- Г-н Томов, преди година вие бяхте единственият социолог, който крайно пестеливо и без апломб коментира встъпването на ГЕРБ във властта. Сега премиерът си писа 5, а вие как ще анализирате първата година на кабинета?
- В голяма степен моят скептицизъм беше по принцип, защото аз не вярвам във възможността пороците на политическата система на България да бъдат преодолени чрез избор на „добрите” вместо „лошите”. Или чрез осъществяването на някакъв мощен популистки проект, какъвто ми изглеждаше преди година този на ГЕРБ, а преди осем години онзи на НДСВ. Т.е. в основата на моя скептицизъм е, че българинът за пореден път си купува котка в чувал и е готов да повярва, че на трудни социални проблеми има лесни решения. Бях убеден, че в крайна сметка и този проект, подобно на НДСВ, няма да успее да преодолее основни пороци в обществото, като например дефицита на справедливост, злоупотребата с власт и т.н. Тези недъзи могат да бъдат излекувани, когато в България се изгради силно гражданско общество, а не чрез политически проекти. За съжаление обаче сега оценката ми за ГЕРБ е много по-отрицателна, отколкото преди година.
- Защо? Защо българите живеят все по-зле и икономическата криза ли е единствената причина за това?
- Азбучно правило в журналистиката е да се отделят фактите от тяхната интерпретация. Затова да видим най-напред фактите в икономическата политика на ГЕРБ. Доходите на хората са замразени, държавните финанси се стопяват, безработицата расте, потреблението пада, преките инвестиции намаляват, расте междуфирмената задлъжнялост, увеличава се контрабандата. По отношение на фактите ми се струва, че е съвършено безспорно, че страната е по-зле в съпоставка с предишни години и това не може да се отрече от никой сериозен човек. Каква обаче е интерпретацията на тези факти в публичното пространство? Има три типа интерпретации, които търсят субект на виновност. Виновна е кризата, външните обстоятелства. Втората е във виновността на политическото наследство, което сегашното правителство получи от тройната коалиция. И третата е на опозицията – че вината е изцяло в настоящия кабинет. Искам да кажа, че тези тълкувания в зоната на политическия пиар се противопоставят едно на друго и така се твори една измислена от политиците ни действителност. Моето мнение е, че и трите интерпретации са верни.
- Това означава ли, че различните съсловия в България живеят паралелен начин на живот – политическата класа и т.нар. елит имат един живот, а гражданите съвсем различен?
- Донякъде да. Вън от всяко съмнение е, че икономическата криза утежни задачата на това управление. Не може да се пренебрегне и фактът, че този кабинет получи тежко наследство, особено от последните шест месеца от управлението на тройната коалиция, когато се изхарчиха безобразно много пари с предизборни цели. И вън от всяко съмнение е, че това правителство не просто не се справи, а усложни унаследените проблеми до безобразие. Поради това основната отговорност за това, че сега в България се живее по-зле, е на тези, които ни управляват в момента. И ако това не се признае, просто в държавата ни никога няма да има нормална политика. Не може корабът да потъва, а капитанът да вика: „Ами има буря.” Той затова е капитан, за да води кораба през буря. С две думи – от действията и бездействията на това правителство зависи как ще живеем ние и нашите деца. А икономическата политика на ГЕРБ е пълна катастрофа и води страната към погром.
- Какви са конкретните ви забележки към представителите от кабинета, които са виновни за сегашното положение?
- Те провеждат една политика, насочена към това да стоварват тежестите на кризата върху частния бизнес и наетите в него. И да предпазят държавната администрация, своите политически лобита и бизнес партньорите си. Това е кодът, през който мога да прочета икономическата политика на ГЕРБ. Последиците няма как да не се изразят в задълбочаване на икономическата депресия, тъй като частното предприемачество – каквото и да е то – създава огромна част от брутния вътрешен продукт на страната.
- Има ли засилване на централизацията на държавната власт и ако да, какви са индикациите за това?
- Централизацията се изразява преди всичко в парализата на средния ешелон на властта. Това е един от ефектите от управлението на ГЕРБ, който може да има катастрофални последици. Политическият контрол при вземането на административни решения е свръхцентрализиран и води до такава парализа. По този начин се оказва, че отговорните решения, свързани с разпределението на държавните ресурси, се вземат от прекалено малко хора. Напълно споделям метафората на Иван Кръстев, че по времето на Станишев администрацията у нас не правеше нищо, без да вземе рушвет, а сега просто не прави нищо. Друг голям проблем е, че издръжката на българската държава започна да става непосилна за българското общество в условията на криза. За първите пет месеца на т.г. сегашното правителство е похарчило с 300 млн. лв. повече от предходното за същия период. Уж говорят за рестрикции, а харчат още повече. Как става това! Ние имаме една развратена държава, която храни 420 000 чиновници, от които българските граждани имат много минимална полза, тъй като държавата функционира зле. А всичко това струва на българския данъкоплатец все повече и повече пари. Лавинообразното нарастване на средствата за издръжка на чиновничеството е в състояние да унищожи и без това слабата българска икономика. За сравнение в момента приходите в бюджета са сравними с онези от 2007 г. А разходите за издръжка на държавата са нараснали с 60 на сто.
- Защо българите търпим всичко това безропотно, а за много по-дребни издевателства на държавата над човека в други европейски и съседни нам страни протестират ефективно?
- Не зная дали българинът си дава сметка за макроикономическите ефекти на това управление. Според мен по-скоро се чувства щастлив да слуша небивалиците, които се лансират в публичното пространство, и то най-вече от премиера, който е един много популярен човек. Например той говори така: „Ние сме добри, защото не намалихме заплатите, пенсиите.” Но нито едно българско правителство от 1997 г. насам на практика не ги е намалявало. Може да се провери по запис следното изказване: „Ние, ако бяхме вдигнали с 2% ДДС, щяхме да вкараме в бюджета 1,5-2 милиарда лева, ама не искахме заради вас, хората.” Подобни изказвания попиват в съзнанието на хората. Но кое е абсурдното в това говорене за гражданите с икономическа култура? В актуализирания бюджет е предвидено да се събере малко под 6 милиарда лв. от ДДС т.г. върху 20% ставка. Е, ако ти върху 20% ставка си в състояние да внесеш 5 милиарда и 800 милиона лв. за една година, то как ще събереш 1,5 милиарда лв. при 2 на сто за половин година?
Можеш да събереш максимум 290 млн. лв., при положение че събираемостта не намалее от повишения налог, което, както се знае, не се случва в реалността. Затова е редно да се зададе простичкият въпрос: „Ако ти успяваш при увеличена ставка да вкараш в хазната 1,5-2 милиарда, то къде са ти онези 15-20 милиарда, които трябва да вземаш при сегашната ставка? И защо не вземем да го свалим този данък на 10 на сто?" Разбирате ли какви небивалици се говорят и каква еквилибристика с числа се прави. А зад всяка дума на премиера трябва да има отговорност, защото той управлява страната. Политическото плямпане по принцип показва липсата на каквато и да е отговорност към народа. За съжаление кабинетът възприема всяка критика като конспиративно мотивиран акт. Когато някой критикува, не получава отговор с аргументи, а бива характеризиран като конспиратор и враг. Това е валидно за почти всички членове от кабинета, но дадох пример с премиера, защото той носи отговорност за останалите. И защото, като си включа телевизора, вече мога да му казвам добър ден, тъй като той постоянно е в ефир.
- Как ще коментирате изключването на Лъчезар Иванов от партийни и държавни структури?
- Поздравявам ги, че се отърваха от този човек. Но начинът, по който го направиха, въобще не ме убеждава, че това е въпрос на принципна политика. Иванов сътвори маса безобразия, той миришеше отвсякъде, и то отдавна. Но е важен и друг факт от тази грозна история, който сякаш се неглижира съзнателно. Това е фактът, че журналисти се допитват до премиера дали да пуснат някакъв критичен материал. Липса на демократична култура е да се говори, че самият премиер бил допуснал и насърчил излъчването на критичен материал, вместо просто да каже, че това не е негова работа. Слугинаж на медии има тогава, когато някой има нужда от слуги.
- При цялата ви критичност към кабинета как ще коментирате това, че българите одобряват дейността на МВР според изследванията на ваши колеги?
- Защото все пак имат надеждата, че се прави нещо срещу безнаказаната от години престъпност. Хората искат да вярват, че зад тези полицейски акции се крие реална промяна. Аз обаче съм скептичен и смятам, че се случва само едно - гражданските права в страната се превръщат все повече във фикция. Не вярвам в истинността на масовите полицейски акции. Вижте например какво стана с първата от тях – “Крокодилите”. Обявените публично за тартори на група за магистрални грабежи бяха освободени дори без да бъдат повдигнати обвинения срещу тях. А имаше съобщение за престрелка, при която беше убит човек. Как е възможно разследващите органи да не съберат никакви доказателства за престъпна дейност при тези обстоятелства? И ако не “крокодилите” са виновни за магистралните грабежи, какво става с търсенето на действителните извършители? Зад всичко това виждам само пошла имитация на дейност с цел политическа самореклама. През 2009 година в страната бяха регистрирани рекорден брой престъпления за цялата й история – над 42 000. Според мен е непристойно да се хвалиш с успехи в борбата с престъпността, при положение че броят на престъпленията продължава да нараства. Но повечето българи вярват, че поне в това отношение властта постига някакъв напредък. За мен това не означава нищо друго, освен че саморекламата на правителството засега е успешна. Но в човешката история няма случай саморекламата да е спасила управление, водещо страната си към катастрофа.
