Кризата в Португалия? – това се очакваше отдавна!

(за предстоящата, респ. засилващата се криза в Европейския съюз)

Сега  и Португалия трябва да мине под спасителния еврочадър. На дебат са поставени помощи в размер на 80 милиарда евро. А жертвата бива обявена за евентуален извършител на деянието.

Както стана преди това с Гърция? – Анализирано е в статията ми от 11 май 2010: Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал и неговите политически слуги (Около „мерките” за запазване на валутния съюз).

Там се казваше между другото следното:

„Това, което сега ние съпреживяваме в Гърция, заплашва и други страни като Ирландия, Италия, Испания и Португалия. При всеки отделен подобен случай безотговорните десни правителства отначало мълчат и не правят нищо, а после изведнъж в рамките на една седмица предоставят милиарди, както например това стана в Германия, когато на банките бяха подарени 480 милиарда за една седмица. Това не бива и все по-малко ще може да остава незабелязано от населението на Европа и отделните страни от ЕС. ...”

 Като  условие за финансова помощ искат да бъдат прокарани още по-тежки удари от тия, които вече са си налице там. Всъщност Европа трябваше да се намеси с помощи за бедните. Както САЩ след Втората световна война подпомогнаха Германия с плана Маршал. Но Меркел примерно иска плана Моргентау (1944). Десните искат да принудят страните в криза чрез Програма 2010, те искат да им наложат съкращения в заплатите и социалните дейности. С това задушаване на националната икономика кризата ще се задълбочи още повече. И съответната страна – първо Гърция, а сега и Португалия - ще навлиза все по-дълбоко в задлъжняване. Защото приходите намаляват по-бързо от съкратените разходи.

Ако Португалия се остави да бъде изнудвана от Евросъюза, катастрофата само ще се отложи. А евтината португалска ВЕРКБАНК се използва в едно или друго предприятие от собствениците, за да упражняват натиск върху трудовите колективи в страната. Остава да се надяваме, че португалците няма да се огънат пред натиска. Шансът да им се помогне въпреки това е голям, тъй като други страни ще загубят повече. Защото ако Португалия декларира неплатежоспособността си, ще настъпи голям трясък от разрушаване в системата. Тогава дълговете към чужбина от 220 млрд евро ще се окажат в огъня. Само 33-те млрд от германските банки тук в страната заплашват със загуби от 12 млрд. И германската държава би била пряко засегната с 6 млрд. Подобни загуби веднага ще ударят по финансовия министър на ФРГ Волфганг Шойбле.

Какво още ще се случи: Португалия е в дълг към Испания със 75 млрд евро. Ако се стигне до фалит, в този случай би поропаднала и Испания. А тя е страна, която е много по-голяма от досегашните кризисни държави. Ако Испания се разклати, ще възникне масивен риск от разпадане на еврото.

Германската канцлерка Ангела Меркел обича да казва: „Германия печели най-много от еврото!”. Но пропадне ли еврото, една нова германска валута би била най-малко с 40 % над валутите на европейските страни. Това заплашва германската икономика, която е преди всичко експортна, да колабира светкавично. Би изчезнал изкуствено създаденият дъмпинг в заплащането като предимство в конкуренцията. Коригирани от цените заплатите в Германия от 2000 година падат с 4 %; във всички други европейски страни те нарастват. През последните десет години разходите за заплати нарастнаха с 6 %, а в другите страни от еврозоната с 30 %.

Падащите заплати доведоха до отслабване на националната икономика и вноса. Едновременно с това собствениците масирано увеличиха експорта чрез конкурентното преимущество. Резултатът е следният: безкрайни свръхекспортни обеми. Общият от 2000 г германсли свръхтърговски обем се равнява на около 1400 млрд евро. Той доведе в другите страни огледално до все по-голямо задлъжняване на частните бюджети, на предприятията, на банките и, в края на краищата на съответната държава.

ГЕРМАНСКИЯТ ДЪМПИНГ В ЗАПЛАЩАНЕТО Е ЦЕНТРАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ НА ИЗБУХВАЩАТА КРИЗА.