Икономическите достижения на социалната държава през периода 1944-1989 г. - Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ - 19.10.2010 г.

(инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, дългогодишен председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация - днешната Българска стопанска камара).

 

Понятията “икономика” и “социална държава” са тясно свързани. Съвременните растящи социални нужди могат да се задоволяват само при силни икономики. Това бе разбрано у нас още в първите следвоенни години. В следващите десетилетия се хвърлиха огромни сили и средства, живяхме не богато, но към 1989 г. вече имахме икономика, изградена върху модерна индустрия. Това не е мое пристрастно виждане, а официална оценка на ООН. В Доклад за човешкото развитие – 1995 г., на стр. 228, за индустриални - от изследваните 174 страни - са признати само 47. И България е сред тях.

Невъзможно е достиженията ни да се обхванат в един доклад. Затова ще приведа факти само за няколко отрасъла.

Енергетиката ни

е най-красноречивият пример. Общата мощност на електроцентралите в България през 1939 г. е била 110 МW, колкото е мощността на днешната ВЕЦ “Кърджали”, изградена в 1964 г. В 1989 г. националната енергийна мощност стигна 11 100 МW – 100 пъти повече! Изравнихме се с Австрия, изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Страните от Европейския съюз като цяло имат енергийни мощности 1,33 КW/жител, България – 1,36 КW/жител.

         Като конкретен пример ще дам ПАВЕЦ “Чаира”, която е един от енергийните ни върхове. По мощност (861 МW) и с турбинна зала на 360 метра под повърхността на земята, с размерите на зала 1 на НДК, централата няма европейски аналог! Тя изцяло е проектирана и построена от български специалисти, два от трите й турбопомпени агрегата са изработени от машиностроителните ни заводи по чертежи на японската “Тошиба”. Такива агрегати с единична мощност 287 МW можеха да произведат не повече от 10 страни в света! Няма да пропусна и АЕЦ “Козлодуй”. Тя е с обща мощност на 6-те енергийни блока 3 760 МW и е една от най-големите в Европа.

         Всички енергийни обекти са дело на “Енергопроект” и на българските строители. Благодарение на тях и на правилната енергийна политика нямахме сътресения в енергоснабдяването, и все още изнасяме електроенергия в съседните страни.

         Химическият отрасъл

         До войната не сме имали такъв отрасъл, произвеждани са само сапун, грес, син камък, каучукови галоши и цървули. Обемът на продукцията е бил 4 млн. лева, работниците - 7300 души.

         Към 1989 г. произвеждахме:

азотни торове: 800 хил. т – 16-о място в света;

калцинирана сода: 1,4 млн. т – 7-мо място в света;

сярна киселина: 900 хил. т – 12-о място в света;

пластмаси и изкуствени смоли: 420 хил. т – 16-о място в света;

автомобилни гуми външни: 1,8 млн. броя;

химически влакна: 100 хил. тона.

         В 1988 г. отрасълът имаше 7,5 млрд. лв. промишлена продукция, 5,2 млрд. лв. основни фондове, 132 хил. души персонал и обща печалба 2,22 млрд. лв. Той даваше 25 % от общите постъпления в бюджета и 30 % от доларовите валутни приходи на страната.

         Машиностроенето и електрониката

е най- динамично развиваният отрасъл през 1945-1989 г. Ето няколко данни:

         Годишното производство на някои основни изделия в 1987 г. е:

20 хиляди металообработващи машини;

46 хиляди дизелови двигатели;

85 хиляди електро- и мотокари;

130 хиляди домашни хладилници;

170 хиляди домашни перални машини;

150 хиляди пишещи машини,

1,8 милиона електродвигатели;

1,38 милиона електротелфери;

1,36 милиона телефонни апарати;

4,57 милиона акумулатори;

изчислителна техника за 2,1 милиарда лева.

         В известния си доклад господата д-р Ран и д-р Ът пишат: “От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции... което доведе до създаване на вдъхващи уважение производствени мощности... Нашата преценка е, че между 70 и 80 на сто от основните фондове са на съвременно ниво...”.

         Развитието на отрасъла коренно промени структурата на общия ни износ. През 1939 г. изнесените промишлени изделия са били само 4,3 %, а суровините - 95,7%, - почти изцяло от селското стопанство. През 1989 г. съотношението е обратно: суровини – 4 %, промишлени изделия – 96 %, от тях 55 % - машини и електронна техника. Общият ни износ в 1989 г. е по-голям от износа на Гърция и Турция взети заедно.

         Индустрията ни изгради социалния характер на държавата. Ето два основни социални елемента:

         Труд: в промишлеността имаше 1,150 хиляди работещи (35% от всички работещи в страната, 13 % от цялото население на България). Днес в икономическата сфера работят 550 хиляди души – под 50 %.

         Национален доход: промишлеността формираше 70 % от общия национален доход който беше 30 млрд. лева!

         Големите мащаби на индустрията ни налагаха тя да изгражда и свои вътрешни социални системи:

         Образование

         Отделно от единната училищна система имахме 260 средни професионални технически училища, които обучаваха 108 хиляди учащи се. Само в машиностроенето имахме 68 средни професионални училища със съвременна база, учебни работилници, спортни зали и общежития.

         Здравеопазване и отдих; хранене

Около 10 крупни промишлени комбината изградиха собствени болници. Над 200 големи заводи имаха свои поликлиники. Дори малките предприятия подържаха здравни пунктове.

Почивни станции на море и планина, балнеосанаториуми и бази за отдих имаха почти всички предприятия. Всички задължително поддържаха работнически столове за хранене. Цената на храната в тях беше под 40 % от тази в обществените заведения. Леярите, ковачите, металурзите и заварчиците получаваха безплатен обед, химиците - безплатно мляко. Днес столовата система е ликвидирана.

Ръстът на икономиката ни

през годините 1944-1989 се дължи на няколко правилни решения.

Създаден бе силен научен, индустриален и духовен интелект.

От Освобождението до 1950 г. са завършили висше образование почти 40 хиляди българи. През периода 1951–1989 г. завършилите ВУЗ са над 450 хиляди. От тях близо 2/3 са в материалната сфера. Само машинните и електроинженерите надвишават 35 хиляди. Изгради се съвременна научна база. В 1989 г. имахме 656 научноизследователски институти и бази за развитие. Научните работници в тях бяха повече от 31 хиляди души. Относителният дял на разходите за развитието на науката бе 3,2 % от националния доход.

От 1950 до 1989 г. почти 100 % от инвестиционните проекти в България са дело на наши специалисти. Годишно се въвеждаха основни фондове от 7 до 10 милиарда лева. Днес не успяваме да усвоим дори 10 % от средствата отпускани от Европейския съюз по различни програми поради липса на проекти! Това е резултат от разправата с индустриалния ни интелект.

Използваше се световният индустриален опит

Тази истина днес се премълчава. Мога да приведа безброй примери, и ето само няколко от тях:

В производството на кари четири бяха страните, които имаха първи позиции: България, Германия и Япония и САЩ. В един наш мото- и електрокар влизаха 10 основни възела, които произвеждахме по лицензи, купени от световно звестни фирми. Сред тях са: дизелов двигател – “Перкинс”; хидравлика – “Бош” и “Плеси”; акумулатор – “Варта”; съединител, скоростна кутия и предавки – “Брокхаус”, Линде”, “Шалтбау”, “Цанрадфабрик”, водещи паралели – “Шльойман” и “Шверте”.

За 30 години изнесохме над 1,2 милиона кари, много от тях все още са в движение, заводите ни, които произвеждаха тези елементи, са разрушени, чешки фирми ги усвоиха и ги продават като резервни части за нашите кари.

Елементната база на изчислителната ни техника се изгради почти изцяло върху закупени лицензи: полупроводници – CSF, Франция, кондензатори, монокристали, ферити и др. – Япония. Варненският и русенският корабостроителни заводи бяха проектиран с консултации на японски фирми и имат неприлагани в Европа поточни технологии.

Заводът за автобуси “Чавдар” е с лиценз “Кесборер”, Германия.

Най-модерната ни чугунолеярна в Орешака, вече разрушена, е с технологии и машини от Германия и Франция.

Линиите за производство на основните възли и елементи за роботи са с технологии и машини от японската фирма “Фанук”. Заводът за мини-съчмени лагери е от японски фирми.

Заводът “Ямболен”, за полиестерна коприна, е с технологии и оборудване от световноизвестната немска фирма “Хьост”. Днес той е разграбен и с изоставени халета.

 

Съпоставяне на 1945 и 1889 г.

година                                         1945            1989      ръст       

предприятия (бр.)                       100              505      5 пъти    

работещи (души)                         4400     400 000  90 пъти  

основни фондове (млн.лв.)        100     9250      92,5 пъти         

годишна продукция (млн.лв.)        57  14 000    24,5 пъти         

относителен дял в общия обем
на пром. продукция на страната (%)  2,4     30   12,5 пъти         

относ. дял в износа ни (%) на страната (%)   0     55         

 

Статията е отрязана ! Ако прочетем и края болката ще е по-голяма ! За това ли си спестил финала ?

Финалът е ясен вече на всички ...

Ние по-възрастните , не подлежим на зомбиране защото кой по-малко , кой по-детайлно познаваме тази истина . Жалко за младите ! Невероятни усилия се хвърлят тези факти да се прикрият. Тука възниква един съвсем логичен въпрос -"Защо всичко това не е записано с главни букви върху знамето на БСП ? Защо мълчат и се оправдават като ученички ?" Нали са наследници на партията която беше главен инициатор да стане всичко това .
Хубаво е , че има хора които знаят подробностите и го документират , смятам , обаче , че Фейсбук е малка трибуна за всичко което трябва да се знае за онези отречени години .
Политиците имат тази привилегия да оставят имената си в историята . Може след двадесет , може след двеста години , но аз знам каква оценка ще им бъде дадена на тези след 1989 г и в кои страници ще бъдат записани имената им .

На знамето на БСП, като партия на капиталистическата левица в България и братска партия на подобните й от ПЕС е записано:
"ПАЗАРНА ИКОНОМИКА"!
Което си означава "чист" капитализъм ...
Жалкото е, че сред народа още не се е зародила стабилно друга, по-различна идея - идеята за социалистическа левица ... има някакви наченки, но те са доста изопачени или позацапани с тоталитарния начин на мислене. Проблемът е мозъчен, все пак ...