Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2010 14:53 - Реч на Оскар Лафонтен пред Програмния конвент на партия ЛЕВИЦАТА – Хановер – 7.11.2010
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
0



Реч на Оскар Лафонтен пред Програмния конвент на партия ЛЕВИЦАТА – Хановер – 7.11.2010

(Задачата на Програмния конвент се състоеше в това, да обсъди досегашната дискусия по проекта за партийна програма и да даде насоки за усъвършенстването му и представяне на конгрес на Левицата през 2011)

Скъпи другарки и другари, скъпи приятелки и приятели,

Благодаря за поканата, даваща ми възможност да говоря днес пред този конгрес. Благодаря и на всички, които до този момент критикуваха програмата. Та нали това искахме - ние искахме жив дебат. А критиката ни държи будни, тя ни предизвиква отново и отново да проверяваме собствените си мисли. (аплодисменти)

Естествено за нас е полезен всеки сблъсък с програмата, даже и сблъсъкът от страна на политици от други партии. Но когато чета в пресата, че примерно г-н Габриел (заб.: председателят на ГСДП) ни давал съвети, какво трябва да правим, то все пак трябва да кажа: По-добре се занимавайте с Вашата собствена партия, многоуважаеми г-н Габриел! (аплодисменти)

А когато чета, че един Мезиер, федералният вътрешен министър, говори, че той щял първо да изчака, а после да провери програмата и тогава щял да реши, дали да разпореди да бъдем и по-нататък следени – тогава трябва да му се каже: Изучете първо конституцията и научете от нея, че онзи, който поставя демократичните партии под наблюдение с помощта на Службата за защита на конституцията, изобщо няма представа за демократичен ред! (аплодисменти)

Нашата основна програма определя нашето място в партийната система на Федералната република. И щом казваме това, трябва да обсъдим естествено няколко неща. След като се нареждаме на пето място в партийната система, трябва да бъдем убедени в следното: Даже и ако в този момент ЛЕВИЦАТА все още не беше съществувала, тя трябваше да бъде създадена, тъй като досега сме имали само неолиберални партии, а ние се нуждаем от партия, която действително противопоставя нещо на техните концепции. На нас не ни трябва втори ХДС – с това всеки ще се съгласи, не ни трябва и втора СвДП – също сте съгласни. Но ние не се нуждаем и от втора ГСДП. И това също трябва да бъде казано с цялата яснота. (аплодисменти)

Ето защо сега искам да оборя някои аргументи на критиците. Прочетох, че главният ни противник не била ГСДП. Това е вярно. Винаги е съществувало недоразумението да се представят погрешно нещата. Но трябва да бъде ясно, че главният ни противник беше законодателството, което носи името „ХАРЦ IV”. А срещу него ние ще се борим и занапред – няма да се отпуснем по този въпрос. (аплодисменти) Наш главен противник е такова законотворчество, което програмира милиони пенсии на бедността – и по това няма да се откажем, ние ще критикуваме това, независимо коя партия носи отговорност за тези закони. (аплодисменти)

Наш основен противник е разрушаването на системата на здравеопазване, така наречените доплащания, които не са нищо друго освен навлизане в т.н. „сума на глава”. И това също трябва да се посочи на социалдемократите, защото те бяха съучастниците. (аплодисменти)

Ние естествено трябва да кажем и това, че социалдемокрацията е наш потенциален съюзник-партньор. Казвам това с цялата му яснота. Все някога ще се изяснят и тези програмни въпроси – само толкова ще кажа по адрес на ония, които твърдят, че главният ни противник не е ГСДП. Ние обаче трябва да разберем, че главните конкуренти в партийната система за левицата за ГСДП и Зелените – ето защо ние трябва да се конфронтираме с техните програми и с политиката им. Такава е чистата истина. (аплодисменти)

Що се отнася до Зелените, като хора на фейърплея ние се радваме на техните добри резултати от допитванията. Но това не ни освобождава от задължението да кажем: Войната е най-лошата форма на разрушаване на околната среда. Една екологична партия не може да защитава войни! (аплодисменти) И трябва да кажем на партията на Зелените, че тази концепция за Зелената икономика или New Green Deal или всичко, което те разказват – а интересното е, че се мъчат да го правят чрез англицизми, си е една измамна хватка. Който не поставя въпроса за собствеността, няма да може да реши екологичния въпрос. Това е нашата особена позиция като партия ЛЕВИЦАТА. (аплодисменти) И ние постепенно ще бъдем поддържани от науката. Най-новата Нобелова награда за икономика през 2009, и аз препоръчвам на всички да се опират на този факт, беше присъдена на една учена жена, Елинор остром, която установи чрез изследвания, че обществената собственост се управлява в екологичен аспект по-добре отколкото частната собственост. Да, когато това се изследва даже в класическата наука, тогава ние, партия Левицата, сме в правото си да подчертаем: Обществената собственост е много, много по-скоро в състояние да води към екосъобразно поведение, отколкото частната собственост. А ние ще добавим и още една обосновка: само чрез общата собственост хората ще се научат на отговорни действия. Това е решаващ момент: освен всичко друго и отговорни действия спрамо природата! (аплодисменти)

И още нещо по адрес на Зелените: ние не можем да допуснем, екологичният въпрос да бъде отделен от социалния въпрос. С течение на времето Зелените се превърнаха в партия на добре печелещите. Екологична политика, която води към това, че само благоденстващите могат да си позволят автомобили и далечни екскурзии и почивки – такава екологична политика ЛЕВИЦАТА трябва да постави под въпрос! (аплодисменти)

Когато съм в конфронтация с другите партии, тогава настъпва и първата уникална особеност: Другите партии многословно оплакват, имам предвид опозиционните партии в Бундестага, че това правителство обслужва само лобисти. Че банките поръчват неговите закони, че енергийното стопанство и хотелиерският бранш нареждат законите му. Това разбира се се анализира и вижда правилно, но не можем да спираме само до едно оплакване без последствия. Моля, в такъв случай трябва да се каже също и следното: Ние сме против дарения от фирми и частни лица, както това е уредено във Франция. При частни лица – максимални граници, а при фирми – изобщо никакви дарения – иначе няма да успеем да прогоним лобизма от парламентарната система. (аплодисменти) Това между впрочем е молба към редакционната комисия (по програмата) – да се допълни и въпросът за частните дарения към формулировката. Досега това липсва. И нека да кажа само още нещо по този въпрос: тези, които разработваха програмата, наистина не са толкова наивни, че да смятат, че нищо не може да се променя. Ние Ви каним точно към промени! Ние също не бяхме единни по всички точки и всеки може да критикува един или друг пункт, но се нуждаем от една обща основа. И съм съвсем сигурен, че след дискусията вътре в партията, ще намерим общ фундамент за следващите години. (аплодисменти)

Втората дискусия, която беше проведена, е въпросът за участие в правителство и въпросът, дали да се формулират при това лимитиращи линии. Естествено може да се дискутира по това, дали такива трябва да се съдържат в основната програма. Но едно нещо трябва да кажа – че няма партия, която да е без граници. И когато примерно госпожа Кунаст (заб.: председателката на Зелените) отново и отново формулира,че отхвърлянето на ядрената енергия стояло в учредителния документ на Зелените, то ние тогава би трябвало да отговорим на въпроса, какво стои в нашия учредителен документ. А там е казано: Никакви по-нататъшни приватизации! Никакво по-нататъшно разграждане на трудовата заетост! (аплодисменти)

Сега разбира се има един проблем, за който вече се спомена, а именно проблемът за „спирачката срещу дълговете”. Ако се съгласим със спирачката на дълговете като условие, тогава почти вече няма друга възможност, освен да сме съгласни и с разграждане на персонала. Няма проблем – тъй като спирачката за дълговете беше приета все пак в момент, когато другите още не бяха се научили, какви рецепти единствено и изключително бяха подходящи, за да бъде спасено световното стопанство от рухване. Може би Вие всички още си спомняте: само една нищожна част от Левицата все защитаваше кейнсианството в Германия – а именно изказването, че тогава, когато икономиката се проваля надолу, емисионните банки би трябвало да контрират с пари, а държавите – с фискална политика. И сега, когато се случи голямата криза, тази така охулвана от неолибералите концепция беше единственото средство, което предотврати срутването на икономиката. Затова можем да бъдем горди. То показва обаче също, че спирачката срещу дълговете е концепция „отпреди онзи ден” и изобщо не подхожда вече на днешното време. (аплодисменти)

Когато формулираме тази принципна програма и нашето място и когато продължаваме да полагаме усилия около понятието „демократичен социализъм”, ние трябва и да обясним на много хора: Що е демократичен социализъм?

Когато човек има работа с лекции или пише нещо, тогава едно основно правило гласи: Вън чуждиците! И когато те все пак се случат там, когато прекалено много чужди думи се срещат в даден текст, това не би било разбираемо за хората – трябва да схващаме това. Бих посъветвал текстът да се провери още веднъж и да се види, дали някои чужди думи не могат да се заместят с разбираеми формулировки. (аплодисменти) В такъв случай същото се отнася и за необходимостта от дефиниране на демократичния социализъм, тъй като с думата „социализъм” не веднъж се е злоупотребявало в хода на историята. По този въпрос не бива да се заблуждаваме. Ето защо трябва да го преведем и затова ще кажа, че една от най-добрите формулировки произхожда от Роза Лщксембург и тя гласи:

Демократичният социализъм е общество без експлоатация и без подтисничество.

Такова общество искаме ние. (аплодисменти) Днес още го няма, но ние го желаем. И ако понятието експлоатация се използва, то трябва да бъде отнесено не само към света на труда, но също така и към природата. Природата не бива да бъде ескплоатирана в такава степен, че да бъдат необратимо разрушени жизнените условия.

Екологичният въпрос, а това ще го повторя, за нас е системен въпрос. Ние го свързваме с въпроса за собствеността и поради това сме убедени, че само нашият обществен проект открива изобщо пътища за решаването на екологичния въпрос в обществата на този свят. (аплодисменти)

Що се отнася до демократичния социализъм, има и една друга формулировка, която не искам тук да спестя. Тя произхожда от един евангелистки теолог. Той беше казал:

Демократичният социализъм е едно съпротивително движение срещу разрушаването на любовта в обществената действителност.

Та изобщо не би било зле ако думата „любов” поне веднъж се появява в основната програма на дадена партия, скъпи приятелки и приятели – да, това не би било погрешно!

Нашата програма естествено е фокусирана и върху един важен проблем – това е въпросът за собствеността. А този въпрос за собствеността, скъпи приятели, е основният въпрос на нашето движение. И ако ще се занимаваме с въпроса за собствеността, тогава трябва да се занимаем и с миналото. Когато примерно отново и отново се казва, че би трябвало да се запознаваме с опита на реалния социализъм, то точно тук му е мястото. Въпросът за собствеността също е сблъскване с опита на „реалния социализъм” дотолкова, доколкото може да се каже следното:

Одържавяването на икономиката не решава по принцип никакви проблеми – нито въпроса за демокрацията, нито екологичния, нито какъвто и да е друг въпрос. (аплодисменти)

Ето защо трябва да повдигнем фундаменталния въпрос „Какво принадлежи по какви причини на кого?”

На този въпрос не е отговорено в нито една конституция. Всички говорят за собствеността, но никъде не е дефинирано, какво всъщност е това „собственост”.

......................

(следва продължение)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259239
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031