Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2010 10:21 - За статията на Павел Иванов - ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 1110 Коментари: 2 Гласове:
0



За статията на Павел Иванов - ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА

(Разработката на Павел Иванов http://www.facebook.com/group.php?gid=158484215456#!/topic.php?uid=158484215456&topic=14454 и моят коментар към нея)


 
Ilia Ganchev

Разработката на Павел ми допада с нейната яснота и откровеност!
И аз разсъждавам по подобен начин. (
Най-важното според мене съм маркирал)
Павел набляга на политическите елементи, аз съм по-склонен да се набляга на икономическите, т.е. икономически специалисти да се съсредоточат върху "формулите" за преодоляване на капитализма, чието доказване като основно зло за човечеството едва ли е вече трудно ! Считам, че когато това стане, т.е. когато икономическите специалисти на научния социализъм покажат и докажат по-голяма сила от тези на съвременния финансово упражняван капитализъм, нещата с пробуждането на човечеството, респ. на България ще тръгнат бързо напред.
Ще поживеем - ще видим!


 
 
Pavel Ivanov

Но как може днес да се строи нова, силна лява марксистка и комунистическа партия извън БСП? Този въпрос е най-несъщественият. Става въпрос за ясен политически курс, а не за бръснарницата на Станишев и Ко. Ако в БСП има все още сили, които да я поставят на по-здрави основи, то ние ще подкрепим такава позиция, за да ускорим марксистката промяна в тази партия. Тогава и нашите взаимоотношения с нея ще бъдат възстановени. Но, ако социал-демократическата бюрокрация в БСП доведе тази организация до катастрофа, то утре никой няма да си спомня за нейните програмни документи и идейни залитания – и ще се наложи да побеждаваме без нея.
Само преди година БСП представляваше: централизиран апарат, десетина издания, хиляди първични структури, десетки хиляди членове и двеста-триста хиляди избиратели. Ние приемахме тази партия, като розова алтернатива на десницата и подкрепяхме социалните аспекти в политиката й. Приемахме ги единствено заради хилядите нейни членове. Надявахме се, че те ще преодолеят катастрофата, в която ги запрати социал-демократическото ръководство на БСП, и ще променят, както идейната си посока, така и лидерите си. Днес, когато техният официален апарат се е бронирал с псевдоляв ултиматизъм , парализирал е цялата си организация от долу до горе и се е обвързал с идеята да се превърне в социал-демократическа агентура на ПЕС в България, не може да става и дума за каквото и да е въздействие от страна на първичните организации, от които този апарат е съвършенно откъснат.
Наистина, реформистката бесепарска клика непрекъснато говори за “възраждане” и “презареждане” на парията.
Че основните организации, рано или късно, след миналогодишната изборната катастрофа, ще започнат да мърдат беше ясно. Че апаратът на толкова голяма партия, разполагаша с многоброен персонал и парични средства, ще продължи да оказва медийно влияние – и в този факт няма нищо необичайно. Но трябва още един път да повторим: не съществува никакъв апарат на БСП, няма никакви структури, които днес да са свързани с обикновените трудещи се, с масите. Има единствено жалки остатъци от старата организация, които се оказаха избутани в периферията на политиката по волята на ГЕРБ и на десницата. Ако БСП все още днес може да работи, то това е единствено благодарение на факта, че ГЕРБ и Борисов едва сега започват да прилагат институционални хватки за организационна и кадрова "ликвидация" на социал-демократите от БСП, а реакцията срещу техните действия все още не е овладяла партийните структури на “социалистите”. Тези процеси тепърва ще се задълбочават. Те ще вървят паралелно, подхранвайки се един друг.
За силна марксистка и комунистическа организация е нужен екип от хора, които са разбрали размерите на катастрофата, които имат ясна перспектива и са уверени в своето знаме. Такъв екип не може да бъде изграден по-друг начин, освен на основата на непримирима критика по отношение на миналото. Разпадането на организацията на социал-демократите, на БСП, е съвършенно неизбежен процес и той ще освобождава непрекъснато структурни елементи и ще подготвя почвата за създаването на силна партия, опираща се на радикални социални и политически искания за обществена промяна.
Такива са фактите. "Може БСП да е политически труп, но тя организационно е жива" - тази формулировка, която се прокрадва сред бесепарските редици е дълбоко погрешна. Това е същността на последните тези на Татяна Дончева, Георги Кадиев и Георги Първанов. Партия, която е мъртва политически, не може да притежава “жива “организация, защото тази организация е единственото оръдие за прокарване на политика. Ако партията е политически мъртва, то тази диагноза трябва да бъде поставена открито, пред лицето на обикновените хора с всички необходими изводи.
Каква част от старото наследство ще премине към новата партия, към Съюза на комунистите; какви ще бъдат формите на това преминаване; какви ще бъдат етапите от изграждането на новата партия; какви ще бъдат взаимоотношенията на активистите на новата партия със старата организация – това са много важни въпроси, на които трябва се търси отговор в зависимост от развитието на конкретната обстановка в страната. Но, за да не бъдат отговорите фалшиви, да не бъдат илюзорни, трябва да изходим от факта, който категорично е даден от историята – политически социал-демократическата партия, наречена БСП, е умряла. Двусмисленост и увъртания са недопустими: те единствено могат да ни отклонят от правилния път.
Много обикновени членове на БСП считат, че съдбата на тяхната партия все още не е решена и че може да се търсят пътища за спасение чрез вътршнопартийни реформи. Ако политически БСП е мъртва, то и съдбата й вече е решена. Нейният апарат няма да успее да я възкреси - той е способен, както показват фактите, единствено да “убива” живото, но не и да съживява мъртвото. Ако няма нито идейна, нито организационна база за реформи, което е факт, то нищо друго не остава на честните марксисти и комунисти от БСП, освен реална работа за изграждането на нова партия, за изграждането на съвременен Съюз на комунистите.
Нашите опоненти поставят един въпрос – този за съотношението на силите. Ние, Съюзът на комунистите, обявяваме за унищожена една голяма социал-демократическа организация, която днес все още е способна да ни залее с десет пъти повече клипове, вестници, интернет-станици, литература и да изхарчи хиляда пъти повече пари, отколкото ние. А, от друга страна, ние, от името на малобройната автентична лява опозиция, “провъзгласяваме” новата партия. Тази постановка на въпроса е пропита от апаратен фетишизъм. Днес, както и вчера, нашата основна задача е да подготвяме кадри. Но това не е гола организационна задача, а политическа – кадрите се подготвят, съобразно определена перспектива. Да притопляме идеята за реформи вътре в БСП означава да поставим абсолютно утопична цел и да хвърлим кадрите на левицата върху амбразурата на нови и все по-остри разочарования. При такъв курс лявата комунистическа опозиция би се оказала само превръзка върху една разлагаща се партия и би изчезнала от политическата сцена заедно с нея.
Съгласявайки се с факта, че старата партия БСП е ликвидирана и признавайки по същество неизбежността от израстването на Съюза на комунистите – нова партия за марксистка политика – нашите опоненти от левицата молят за отсрочка, за някакъв ляв мораториум. Тези рзсъждения притежават такъв характер – единствено 10% от БСП, най-ценните, са настроени критично и се приближават към нас; останалите 90% - хора, поставени далеч от идеите на социализма и марксизма, основно млади или заинтересовани от старото статукво – още не са разбрали грешките на социал-демократическата линия в своята партия. Не трябва ли първо да обясним на тези 90% какво се е случило през последните 20 години, а след това да изграждаме с тях новата организация. Това за нас е абстрактно-пропагандистки, а не политически; рационалистически, а не диалектически подход към въпроса.
Великолепно щеше да бъде, ако тези 90% можеше да бъдат поставени на ученическата скамейка и да им се преподаде пълният научен курс. Но, уви, тези 90% попаднаха след 1989 година в “училището” на десницата, на социал-демокрацията, на злото в политическата практика. Те днес се чувстват откъснати не само от БСП, но и от политиката изобщо. Една част – ще преминат към АТАКА; друга – към ГЕРБ; трета – в индиферентизъм. Тези процеси ще се развиват в рамките на следващите 12 месеца. Под влиянието на разпада на БСП, на отлива на хора, на политическата безплодност на апарата, всички нормални и читави елементи на старата партия ще се питат един друг: Какво да се прави? Да им се предлагат някакви вътрешнопартийни “реформи” би означавало да се издевателства над тях.
В момент на такива сериозни промени в политическата и социалната обстановка на страната трябва да се изхожда не от бързопроменящите се настроения на партийната маса, а от обективните условия. Мнозина от комунистите в БСП, които днес още се боят да напуснат своята партийна бюрокрация, утре ще ни обвинят, че сме ги излъгали, като сме мълчали и сме поддържали илюзията за старата слава на партията им; И, оттегляйки се от нас, ще отидат в лоното на лявата патриотарщина или към анархизма. Ако ние, при нашата социалистическа марксистка платформа, се покажем като доктринери, то политическите опортюнисти могат да ни изместят в политиката.
Какви ще бъдат практическите възможности на нашите взаимоотношения с БСП? Този въпрос интересува преди всичко привържениците на марксизма от целия ляв политически спектър в и извън БСП. Трябва ли да скъсаме взаимоотношенията с членовете на старата партия? Не, това ще бъде нелепост! Ние трябва да привличаме комунисти от всички политически движения, защитаващи интересите на обикновените хора и преди всичко от структурите на БСП, доколкото те изобщо съществуват на практика. Нашият курс към изграждане на силен Съюз на комунистите не трябва и не може да ни попречи да продължим работата си в структурите на старата партия.
Някои другари могат да ни възразят, че самата дейност за изграждане на нова комунистическа партия, на нов Съюз на комунистите, ще изправи срещу нас обикновените социалисти от БСП. Естествено - конфликти на тази основа са възможни; но те отдавна вече са факт. Можем да сме категорични, че тепърва в живота на активните структури на БСП все по-голямо място ще заема не въпросът за нашата перспектива, а въпросът за техните отношения с техия собствен Национален съвет. Тук може да очакваме все повече и повече остри конфликти. Националният съвет на БСП ще продължи да защитава Станишев и себе си: в това е и неговото главно задължение. Трудещите се комунисти ще изискват честни отговори и ясни перспективи. Докато ние мислехме, че БСП може да се реформира към марксистки позиции, допускахме варианта на единодействие сред Левицата. Днес положението рязко се е променило. Ние предлагаме на първичните структури на БСП да се откажат от разпространението на официалната бесепарска информация, преса и литература; да бойкотират апарата на Станишев; да търсят категоричен разрив с Националния съвет на БСП. Разбира се, всичко това трябва да бъде правено тактично и разумно, съобразено с нивото на всяка партийна организация, на всяка партийна структура на БСП и с действащите обстоятелства. Но нашата основна линия ще бъде линията към нова силна партия, към Съюз на комунистите в България.
И нека никой не се съмнява, че нашите отношения с тези марксистки партийни ядра в БСП, в новата обстановка, в периферията и в низините, ще бъдат несравнимо по-другарски, отколкото в периода, когато ние искахме да постигнем вътрешнопартийна промяна в БСП.
Не трябва да се забравя и това, че става въпрос не само за БСП, но и за останалите леви формации в България. Политическата катастрофа на социал-демократите от БСП и близките, финансирани от нея организации, като Комунистическата партия на България, Партията на българските комунисти, Политическата партия “Нова зора” и др., прави напълно вероятно появата от техните среди на нова “независима” партия. Може ли дори и за миг да си представим, че апаратът на Станишев и хората на Първанов, ще се окажат способни да привлекат на своя страна левите социал-демократи и дори да им въздействат “революционизиращо”, както изисква времето днес? Това поначало е изключено. От своя проевропейски ултиматизъм и прокапиталстическа риторика, както и от своето антимарксистко минало и настояще, те не могат и няма да успеят да се отърват. В лявото пространство бесепарщината, от тук нататък, ще може да изпълнява единствено ролята на градинско плашило.
От тази гледна точка перспективата на новата партия, на Съюза на комунистите, категорично идва на дневен ред.

Зад по-голямата част политически и логически възражения се крие недоизказано сантиментално съображение: апаратът на БСП се намира под ударите на управляващата десница, много самоотвержени и предани социалисти работят пряко сили, за да съхранят организацията – допустимо ли е в такъв момент да ги обезкуражаваме? Ние мислим по следния начин – черната сянка на тъжните истини е по-скъпа от възвисяващата лъжа! Целта на нашата критика е да откъснем честните хора от блатото на социал-демокрацията и да им посочим пътя към борбата в защита на социалните и политически интерси трудовите хора на България. Апаратът на Станишев и Първанов няма да донесе на трудещите се нищо друго, освен нови бедствия. Това трябва да се каже открито и неотложно, именно за да може да се спасят стотици и хиляди верни социалисти и наши другари от бъдещо безплодно пилеене на сили.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - geqhjKKeVlxi
25.05.2011 05:34
You've hit the ball out the park! Icnrdebile!
цитирай
2. анонимен - IZfHGazpOyVB
25.05.2011 15:38
YSP0DV <a href="http://peavpvaogduw.com/">peavpvaogduw</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3307115
Постинги: 3364
Коментари: 877
Гласове: 883
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30