Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2010 11:08 - Кому е (не)нужна наука в България? – проф. Иван Марков
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 3116 Коментари: 5 Гласове:
1



Кому е (не)нужна наука в България? – проф. Иван Марков

 

Дипломната работа на един от най-великите физици-теоретици на всички времена, създателят на съвременната термодинамика, американският професор по математична физика в Университета Йейл, Джоузайа Уиллард Гибс, е озаглавена “Върху спирачния механизъм на локомотивите”. В края на 19-ти век, Северна Америка е опасвана от железопътна мрежа, което и определя темата на дипломната работа. Това е нагледен пример за това, как приоритетите в икономиката определят направленията в науката. В началото на 21-ви век връзката икономика-наука е останала същата. Има обаче и една съществена разлика. Докато в 18-ти и 19-ти век икономиката определя направленията в науката (металургията се развива от необходимостта за леене на топове), в 20-ти и 21-ви век до голяма степен науката изпреварва и дърпа икономиката след себе си. Типични примери са атомната енергетика, която започва развитието си в лабораторията на Ото Хан и Лизе Майтнер, и съвременните комуникации и компютеризация, на които началото е сложено в лабораториите изучаващи физиката на полупроводниците и растежа на кристалите. Забележете, че тези изследвания започват преди Втората световна война, когато атомни централи, настолни компютри и мобилни телефони хората не са могли да си представят.

Нека първо си изясним каква е ролята на науката за прогреса на човечеството. Тук ще говоря само за природните и техническите науки, т.е. науките, които стоят в основата на техническия прогрес. Що се отнася до хуманитарните науки, които са не по-малко важни за духовността на обществото, нека някой хуманитар изкаже своето компетентно мнение. Поради наличието на голям брой хора, които не са наясно с проблемите на науката, даже и що е наука, ще започна с някои азбучни истини.

И така, науката има две основни задачи. Първо, създава научен продукт, който е основа на съвременната индустрия (или както я наричаме днес – високи технологии), и второ – обучава учени, които са способни да правят фундаментални научни изследвания (установяване на нови закономерности в природата, обяснение на известни експериментални наблюдения, откриване на нови свойства на веществото), както и учени, които превръщат фундаменталната наука в индустриален продукт. Следващото звено във веригата е обучението на специалисти във всички области на живота, като лекари, фармацевти, инженери, програмисти, преподаватели в университетите, гимназиите и специализираните учебни заведения. Последните обучават ученици и студенти, някои от които на свой ред стават учени, и кръгът се затваря. И така науката е съществена част от икономиката на дадена държава, както и съществена част от интелектуалната дейност на човечеството. Трябва веднага да уточним, че става въпрос за един и същ процес. Учените се изграждат като учени в процеса на научните изследвания, а научният продукт, който създават се превръща в индустриален продукт в резултат на усилията на същите тези учени. Или с други думи, учените правят наука, а науката създава учени.

Нека сега да си изясним въпросите как се прави наука и как се създава учен. На първия въпрос всеки учен, когото запитате, ще ви даде различен отговор в зависимост от неговия характер, темперамент, поглед върху света и т.н. Лично за мене, а и за много мои колеги, провеждането на научни изследвания (лабораторни измервания, съставяне и решаване на уравнения, сравняване на експерименталните измервания с теоретичните изводи, осъзнаване и интерпретиране на получените резултати, но и съмненията във верността на получените резултати, повтаряне и потретване на измерванията) са ми доставяли огромно удовлетворение и удоволствие. Бившият партиен секретар на Института (лека му пръст) ми каза един път: “Държавата не ви плаща, за да си правите кефа”. Как можех да му обясня, че няма друг начин да се прави наука, освен с увлечение, любопитство, вълнение, безсъние, мерак, разочарование, хъс, мъка, радост от постигнатото, но и с амбиция да направиш една хубава работа и желание за известност, с мечта за реализация и признание на постигнатото, или с други думи с “кеф”. Както няма и друг начин да се рисуват картини, пишат книги и музика. Затова и науката е толкова интелектуално занимание, колкото и всички останали. Но има една съществена разлика. Докато резултатът от “кефа” на художника отива в някоя галерия или в частната колекция на някой ценител, плодът на интелектуалното занимание с наука се превръща в нови лекарства, нови методи за лечение, нови средства за комуникация, нови материали, нови технологии, изобщо всичко онова, което прави живота ни живот на хора от 21-ви век, и което става достъпно не само за избрани, а за все по-голям брой хора на планетата.

Нека да доизясним този въпрос. Не оставайте с впечатлението, че през тези 40 години трудов стаж, ние просто сме се забавлявали за държавна (т.е. на данъкоплатеца) сметка. На нас винаги ни е било ясно какво правим и за какво го правим. Нашите трудове, както и тези на нашите учители, и на учителите на нашите учители, легнаха в основата на съвременното материалознание и микроелектроника. Учебникът по теоретични основи на растежа на кристалите, който написах в резултат на тези 40 години “забавление” на моите колеги и на мен самия, а и на знанията натрупани от четири поколения български учени, се цитира в стотици докторски дисертации, монографии и научни статии, и се препоръчва като учебник в университетски курсове за аспиранти по материалознание и микроелектроника. Така че, “забавлявайки” се, ние много добре осъзнавахме, че вършим сериозна работа.

Нека сега да отговорим на втория въпрос. Обикновено, след 5 години университет, пътят на учения продължава с докторска дисертация. Работата върху нея продължава между три и пет години, като научния ръководител и изследователската институция (Университет или изследователска лаборатория) се избират грижливо. След защитата на дисертацията този, който е решил да се занимава сериозно с наука отива за още три години на така наречения пост-докторат. В този случай научния ръководител се избира още по-грижливо. Не случайно лаборатории като Кавендиш с ръководители като Ърнест Ръдърфорд и Уилям Лорънс Брег са известни като инкубатори на Нобелови лауреати. От основаването й през 1874 г. от Джеймс Кларк Максуел (фактически от 1901 г., когато започва раздаването на Нобеловите награди) до 2006 г. 29 учени от лабораторията Кавендиш в Кембридж са спечелили Нобелова награда. Нерядко се случва по-амбициозен младеж да отиде на втори пост-док при друг ръководител за да научи друг поглед върху проблемите, както и да овладее други подходи за решаването им. И така бъдещият учен чиракува средно между 7 и 10-12 години преди да реши, че е станал вече калфа. Тогава той започва работа обикновено в университет или в държавна или частна лаборатория, чете или не чете лекции на студенти, но работи в колектив, където в контакт с други учени продължава да се учи в процеса на съвместната работа. Докато дойде момента, когато един голобрад (или недообръснат), небрежно облечен хлапак не почука на вратата на кабинета му и не го помоли да го вземе за аспирант. Това е моментът, когато поостарелият младеж разбира, че е станал майстор. И така един учен се създава като минимум за 20 години, което е половината от творческия му живот. Двадесет години непрекъснат, изнурителен труд, повече от 12 часа на ден, и четене, много четене. На времето имаше един виц. Каква е разликата между студента и професора? Студентът учи за изпит, а професорът – цял живот. Затова глупавите американци са решили проблема с пенсионирането на учените по следния начин: един учен може да работи докато може и докато иска, само че след определена възраст (ако не се лъжа, 60 години, а в някои щати няма и това ограничение) не може да заема административна длъжност. Просто. Натрупаният опит и знания се използват максимално. Познавам няколко западноевропейски професори, които са пенсионирани в родните си страни, но продължават да работят в Съединените Щати на възраст над 80 години. Познавам и един български физик, който близо до 70 години, успешно работи в Университета в Хюстън. Щом може... И това е един вид изтичане на мозъци, при това не овчи мозъци панй, а шлифовани диаманти. Друга система за запазване на възрастни учени, които все още са в състояние да работят с аспиранти и да четат лекции е тази на професор-емеритус. Тази система се различава в различните университети, но в основни линии се свежда до запазване на определени привилегии след пенсионирането, като известен процент от последната му заплата в допълнение към пенсията (ако университетът може да си го позволи), осигуряване на офис, достъп до библиотека, интернет, и т.н.

И така, нека да сумираме казаното дотук. Провеждането на научни изследвания и създаването на кадри, способни да правят наука, са двете страни на една и съща монета. Науката е основата на човешкия материален прогрес, макар че по същество тя е интелектуално занимание. Ученият се създава с десетилетия работа, и в този смисъл представлява най-скъпата инвестиция на обществото. Тези двадесет години, необходими за създаването на един учен са при условие, че съществува добре разработена система от университети и научни институти, и по-специално, ако има приемственост между поколенията. Ако тази приемственост по някаква причина бъде прекъсната, забравете за двадесетте години. Ще ви трябват поне 100 години. И ако обществото е цивилизовано, то прави всичко възможно да запази приемствеността в науката и да оползотвори максимално инвестицията вложена в учените. Нецивилизованото общество прогонва своите учени, а които не може да прогони, прави всичко възможно да ги смачка, обикновено чрез ниско финансиране на научните изследвания и ниско заплащане на труда им. Причината е ясна. Учените са хора със собствено мнение. Нецивилизованото общество не търпи такива хора. И още нещо, което не трябва да се забравя. Научните изследвания са основата на процеса на развитието на човешкото общество. Унищожите ли основата, цялата верига (висше образование, средно образование, подготовка на лекари, програмисти, и т.н.) се разкъсва и срутва. Какво следва от това, не ми се иска да коментирам. Обществена тайна е, че нивото на средното и висшето образование в България е стигнало дъното.

На всеки две години Националният Статистически Институт провежда анкета за развитието на получилите докторска степен във всички области на знанието. Оказва се, че една трета от защитилите докторска дисертация са напуснали страната. Българската образователна система е в състояние на разпад. Дали това е случаен процес, или е свързано с разпада на българската наука?

Нека сега да разгледаме въпроса какви научни изследвания са необходими на България. Това означава да определим приоритетите в науката, и като следствие на това реформата и преструктирирането на научните институции – преди всичко БАН и университетите. Очевидно е, че приоритетите в науката в България ще се различават съществено от приоритетите на една голяма индустриализирана страна, каквато е Германия или Франция. В такива страни промишлеността покрива всички възможни аспекти на бита и отбраната и следователно те трябва да развиват всички възможни области на природните и технически науки. Подготовката на кадри идва като естествено следствие. Очевидно, България трябва да се сравнява със страни с подобна структура на икономиката, т.е. страни, в които основно се развиват туризъм, земеделие и лека промишленост. Такива страни в Европа са примерно Гърция и Испания.

Испания има своята Академия на Науките, само че там тя се нарича Consejo Superior de Investigaciones Cientificas (CSIC). Този Висш Съвет за Научни Изследвания има подобна структура както и Българската Академия на Науките, и което е по-интересно, покрива целия спектър от природни и технически науки, и то в много по-голяма степен в сравнение с БАН. Испанският съвет за научни изследвания има над 100 института и специализирани лаборатории, като в това число влизат 15 аграрни института. Институтите по физически науки са 28 (тук влиза и базата в Антарктика и синхротрона в Барселона), а по химически – 23. Отделно има 13 института по материалознание, които по същество са комбинирани приложни институти по физика и химия. Добавете към тях прочутите университети в Саламанка, Комплутенсе в Мадрид, Алкалб де Енарес, Севиля, Барселона. За какво са необходими на Испания тези над 60 института по химия и физика, а и в университетите? Отговорът е прост: за да има винаги подготвени специалисти и експерти във всички области, както и да има висококачествено образование надолу по веригата научни институти – университети – средно образование – специализирани училища, до висококвалифицираната работна ръка. И за да бъдат тези специалисти на световно ниво, испанската държава плаща милиони евро за да кани всяка година стотици известни учени от чужбина, които да четат курсове лекции на аспиранти и асистенти по проблеми, по които в Испания няма изявени тесни специалисти. Показателно е, че и през тази година, година на криза, испанското правителство не съкрати това перо от бюджета на Министерството на образованието.

Нека сега се върнем в България. От половин година в Българската Академия на Науките се провежда реформа с цел повишаване на ефективността на научните изследвания и създаване на конкурентноспособен научен продукт, който от своя страна да стимулира икономиката. Преди да влезем в подробности нека да изясним един много важен въпрос, за който обикновените хора, а и много от политиците и хора на властови позиции, не си дават сметка. Академията на Науките (учените в научните институти) е едно, а нейното ръководство е нещо съвсем друго. Връзката е същата както между депутатите в Народното събрание и тези, които са ги избрали. Ръководството на Академията се състои от хора, които са заели тези места в резултат на апаратни игри, точно както и депутатите в Парламента. Спомнете си конкурса за избор на Председател на БАН, в който кандидати бяха акад. Иван Юхновски и неговия заместник, акад. Никола Съботинов. Последният си направи отвод в последния момент. В същото време учените в Академичните институти продължават да работят с “кеф”, въпреки мизерното заплащане, въпреки отсъствието на всякакво финансиране. И правят качествена наука. Неотдавна рецензирах “голяма” докторска дисертация, в която се описваха фундаменталните изследвания за създаването на датчик за очна протеза за дегенерирала ретина. Протезата е била успешно имплантирана на шест пациента в Германия и е пред процес на производство. Затова и първата стъпка на така наречената реформа беше истеричното пенсиониране на 430 хабилитирани лица от общо около 3500 учени, работещи до този момент в БАН, т.е. около 12%, но забележете – от висшия ешелон на най-знаещите и най-можещите. И забележете. Министърът на труда и социалните грижи, г-н Тотю Младенов, изказа във връзка с пенсионната реформа, идеята, че след навършване на пенсионна възраст, всеки който иска и може да работи, не може да бъде принудително пенсиониран от неговия началник с изключение на ... професорите и доцентите.

Председателят на БАН акад. Никола Съботинов е физик, а заместник-председателят акад. Александър Попов е химик. Всеки студент по физика и химия знае, че в една организация (парламент, министерски съвет, генерален щаб, научен институт, работническа бригада) не всички са еднакво кадърни. Най-общо сред тях има блестящи специалисти, много добри специалисти, добри специалисти, посредствени специалисти и обикновени некадърници. Това се нарича функция на разпределение, която се характеризира със средна стойност и дисперсия, т.е. ширина на разпределението. Средната стойност може да клони към добрите или даже към много добрите, но може да клони и към посредствените. При това разпределението (т.е. неговите параметри) е различно в различните организации. Например, в научните институти на БАН (химия, физика, биология) средната стойност клони към добрите, т.е те са най-голямата част от учените, има и много добри и блестящи, които логично са по-малко на брой, но и некадърните са сравнително малко. В потвърждение на това си спомнете одита направен от независимата Европейска научна фондация (European Science Foundation). От друга страна, всеизвестна истина е, че в българския парламент царува посредствеността, т.е. там кадърни са сравнително малка част от депутатите.

Как се определя кой е блестящ специалист, кой е добър и кой – некадърник. За тази цел се създава система от критерии (по възможност, от външни на организацията лица) и членовете на дадената организация се атестират. Такава атестация трябва да се провежда периодично през няколко години. В научните институти на БАН атестация се провежда на 3 години за нехабилитирани учени (асистенти и младши научни сътрудници), и на 5 години за професори и доценти. Аз не съм чувал за периодична атестация на държавни служители. За тяхната компетентност се съди едва когато Брюксел ни откаже няколко стотин милиона евро. Критериите трябва да бъдат така премислени и подбрани, че да стимулират основната дейност на специалиста, за която той е назначен или избран. Изкуствени критерии за несвойствена дейност (напр. участие в комисии създадени за да не вършат никаква работа) трябва да се избягват, защото те стимулират посредствеността. Така например, критериите за учени трябва да стимулират преди всичко научната дейност – публикации в реномирани международни списания с висок импакт фактор, патенти, четене на лекции на студенти и аспиранти, цитируемост на трудовете им, ръководство на дипломанти и аспиранти, експертна и консултантска дейност по специалността им. Такава система за атестиране може да се намери на сайта на БАН, но ако се вгледате внимателно в нея, ще видите, че тя стимулира посредствеността и началниците. Само един пример. За публикация в списание с т.н. импакт фактор (ИФ) (коефициент, който отразява нивото на списанието на базата на цитируемостта на статиите в него) се дават определен брой точки. Само че се премълчава, че ИФ варира от 0.001 до 20, 30 че и повече. Тогава един хитрец ще публикува 10 статии на година в Доклади на БАН (ИФ = 0.204) или Български Химически Съобщения (Bulgarian Chemical Communications, ИФ = 0.156) и ще има 10 пъти повече точки от глупака, който публикува една статия в най-престижното списание по физика Physical Review Letters (ИФ = 7).

Такова разпределение по компетентност съществува и в онази група от 430 пенсионирани учени. Би било по-разумно преди да бъдат пенсионирани, те да бъдат атестирани. За целта е достатъчно да се представи списък на публикациите и цитатите за последните 10 и последните 5 години, за да се проследи динамиката на развитие на учения, и вместо един и същ брой точки за публикация със и без ИФ, да се взема стойността на самия ИФ. Всички останали критерии са излишни, защото те са следствие на първите два (ако ти например си некадърен учен, на какво учиш студентите или аспирантите си). И веднага ще стане ясно кой е учен, и кой не. И тогава, първо трябва да бъдат пенсионирани учените с най-слаби количествени показатели и тези, които показват забележим спад на активността си. Следващата група трябва да бъде пенсионирана след година (независимо от възрастта), и така нататък, докато бъдат пенсионирани и най-добрите, за да се запази доколкото е възможно приемствеността. При това за най-добрите трябва да се осигури, доколкото е възможно някаква форма на съществуване, подобна на тази на професор-емеритус в западноевропейските университети.

Разбира се, всичко това е утопия, защото именно най-посредствените са се окопали здраво в ръководните органи на Академията. Ще дам един пример. Бях рецензент на трудовете и постиженията на един от ръководителите на Академията от най-висшия й ешелон за участието му в конкурса за академици. По-късно той даже беше удостоен с високо държавно отличие от ръцете на Президента на Републиката за големите му приноси за световната наука. На конкурса за академик кандидатът беше представил списък от 130 публикации и 353 цитата от чужди автори. Половината от тези трудове беше публикувана в българското химическо списание, което по това време имаше нулев ИФ. Като се има предвид, че първата работа на кандидата беше публикувана преди 40 години, средната възраст на една публикация беше 20 години, така че всеки труд беше цитиран средно 0.13 пъти на година. Много ли е това, или е малко? Аз имам колеги и то не един и двама, вече пенсионирани, и които не са академици, които имат публикувани по около 80 – 100 работи, които са цитирани 2000 – 3000 пъти, че и повече. Така че, всяка тяхна работа е цитирана средно 1.5 - 2 пъти на година. И тук се крие отговора на въпроса, кому беше необходимо обезглавяването на Академията.

Отговорът на този въпрос е все пак по-сложен. От една страна измежду тези 400 хабилитирани лица можеха да се намерят поне 100, които да кажат: “Господа, не правете безумия.” От друга страна, това беше единственото нещо, което можеше да се направи бързо и да се каже на министъра на финансите и вицепремиер, г-н Симеон Дянков, в правителството на г-н Бойко Борисов, а и на министъра на просветата г-н Сергей Игнатов в правителството на г-н Бойко Борисов, “Ето, ние правим реформа”. Тук ми се иска да запитам министъра на финансите, кой му е преподавал в университета, за да стане такъв титан на икономическата мисъл, някои млади гении или достолепни, опитни и знаещи “феодални старци”. Но не бих искал да изглежда, че се заяждам. Въпросът е каква реформа трябва да се направи.

Университетите съществуват в Европа повече от 900 години. В началото беше Болоня (1088). Последваха я Париж (1090), Оксфорд (1096), Монтпелие (1131), Саламанка (1134), Кембридж (1209). А в 1911 г. Германското правителство създава Макс Планк обществото, сякаш не му стигат легендарните университети в Гьотинген, Хайделберг, Кайзер Вилхелм в Берлин. Защо? Защото във въздуха се носи миризма на барут. Задава се война и фундаменталните изледвания в университетите вече не са достатъчни. През 1949 г. в Бавария, в зараждащата се Федерална република Германия, се създава Фраунхоферовото общество за приложни изследвания. Разрушена Германия трябва да бъде възстановена. За тази цел са необходими научни институти със специална насоченост на изследванията. Макс Планк обществото се преориентира към по-мащабни фундаментални изследвания. Франция има своя Национален Център за Научни Изследвания (CNRS), Съединените Щати имат своите национални лаборатории – Аргон, Лос Аламос, Ливърмор, Еймс. А България унищожава своята Академия на Науките. Не вярвате ли? В актуализирания бюджет на страната, бюджетът на БАН за втората половина на 2010 г. той е намален от около 30 млн лева на около 15. Както е известно в голямата си част бюджетът на БАН отива само за заплати. Това означава, че и без това мизерните заплати на учените ще бъдат намалени на половина, или те ще бъдат принудени да си вземат три месеца неплатен отпуск, което е същото. Но това не е всичко. С така драстично намалените заплати, българските професори ще се пенсионират с мизерни пенсии и ще отидат да ровят по кофите. За благодарност то благодарното отечество.

Реформа трябва да се проведе. Това е ясно. Но каква? И на малките деца е ясно, че това механично сливане на институти е безсмислица. Хайде, да не се лъжем. Сливането на институтите си е съвсем смислено, но от гледна точка на сегашното ръководство, което иска да запази статуквото. Очевидно, трябва да се създаде изцяло нова законова база, корпусът на академиците да се отдели напълно от научно-изследователските институти, да се премахнат общите събрания, да се отделят естествените от хуманитарните науки. Науката не се прави от общи събрания, нито от старши научни сътрудници, преименувани на професори. Науката се прави от лидери, такива като Ръдърфорд, Ландау, Капица, Нилс Бор. България имаше своите Странски, Каишев, Шелудко, които оставиха след себе си школи, известни на цялата световна научна общественост. Следователно новата законова база трябва да стимулира израстването на лидери, т.е. на най-компетентните и активни учени, които са способни да поведат младите след себе си. Когато има лидери, младите и амбициозните сами се стремят към тях и се учат от тях. Така се създава приемственост. Каишев беше ученик на Странски, Шелудко беше ученик на Каишев.

Лидерът не се назначава от Общото събрание на БАН. Лидерът се ражда лидер. И законовата база трябва да го подкрепи. С други думи, реформата в БАН трябва да започне с добре премислен закон за БАН, който да е обвързан с добре премислен закон за висшето образование. И едва тогава трябва да дойде закона за научните степени и звания. Министърът на образованието започна в обратния ред, а министърът на финансите г-н Симеон Дянков, се постара да смачка и малкото читаво, което беше останало. Според него наука се правела само в университетите, т.е. според него американците, германците и французите са пълни идиоти, които си хвърлят парите на вятъра за да финансират национални научни центрове и лаборатории. Според същия министър учените в БАН не били допринесли с нищо за българската икономика. За коя икономика говори министърът, за туризма, за тютюнопроизводството? Но има и още нещо, което министърът не знае. Лидерът не само се ражда лидер, но и създава лидери. И знаете ли защо? Защото умният човек не се страхува да назначава и да издига умни хора. Обратното правят посредствените.

Накрая да си отговорим на въпроса кому е нужна наука в България. На държавата очевидно не е, на ръководството на БАН също не е. Но някаква наука изглежда, че трябва да има, защото иначе за какво ще пеят учениците на 24-ти май “Напред, науката е слънце”.

Иска ми се да завърша статията с един цитат от гореспоменатия Проф. Ото Хан, откривателя на изкуствената радиоактивност, в реч пред Германското Физическо дружество, отпечатана във “Физически писма” по повод изтичането на мозъци от Германия, през 1947 г.:  

“Едва след като върховните фюрери осъзнаха, че без науката трябваше да загубят войната, те се постараха да сключат примирие между Партията и науката и две седмици преди известната молба на министера на пропагандата (Гьобелс) в Хайделберг към немската наука, в секретната инструкция на неговото министерство се появи директивата „Науката трябва да бъде подкрепяна при всяка удала се възможност”.

(O. Hahn, F.H. Rein, Einladung nach USA, Physikalische Blдtter, 2, 1947, 33-35, Verlag von Volk und Zeit, Karlsruhe.)


Даже и на Гьобелс му е станало ясно.

 

4 август 2010

София

 

Професор Иван Веселинов Марков,

Доктор на химическите науки,

Институт по Физикохимия, БАН

Пенсионер

 



Тагове:   политика,   наука,   Левица,


Гласувай:
1



1. анонимен - Я,СТИГА ,БЕ...
06.08.2010 11:39
СТРАНАТА Е В КРИЗА !
ПАРИ НЯМА И НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА ДА ИМА!
КАТО СТЕ УМНИ И КАДЪРНИ --РЕФОРМИРАЙТЕ СЕ И СИ ИЗКАРАЙТЕ ПАРИ ЗА ЗАПЛАТИТЕ!
ИМА ЕДНА ТУРСКА ПОГОВОРКА:"....АКЪЛ ВЕРЕН ЧОК--ПАРА ВЕРЕН ЙОК!"
ПРЕВЕДЕНО:"...АКЪЛА МУ Е МНОГО ,...АМА ПАРИТЕ СА МУ МАЛКО!!!""

ТА И ВАШЕТА РАБОТА....АКО СТЕ УМНИ --ЩЕ ИМАТЕ ПАРИ !!!
АКО ЛИ ,НЕ..... И ВАС ДА ВИ НЯМА!!!!
ЗА БАЙДАВА ,ПАРИ ВЕЧЕ НИКЪДЕ НЕ ДАВАТ!
СВЪРШИ, ТАЯ!!!!!
цитирай
2. анонимен - БРАВО!
30.08.2010 15:50
Браво на проф. Иван Марков!
Точни думи!
Реформата е жизнено необходима, и то не само в БАН, а на първо място в политическото представителство. Спешно се нуждаем от ДЪРЖАВНИЦИ, а не политици!

А за коментара на 1. от 06.08 11.39 какво да каже човек... казали са го други - "Не хранете прасетата с бисери!".
цитирай
3. анонимен - RvOrsCgMXMzdoS
25.05.2011 00:36
Your anwesr was just what I needed. ItВ’s made my day!
цитирай
4. анонимен - JcSxBmLGBWBSRQMM
25.05.2011 15:40
ONShGd <a href="http://hmwfslekwbgd.com/">hmwfslekwbgd</a>
цитирай
5. анонимен - AXGKnUanRF
25.05.2011 19:18
SKeqMC , [url=http://thzdjagqfmgf.com/]thzdjagqfmgf[/url], [link=http://vrcgpbjesdyq.com/]vrcgpbjesdyq[/link], http://adcmfmlqijem.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5264826
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031