Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2010 16:46 - Анализът на съвременния капитализъм – предпоставка за икономическо обновление
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове:
0



Анализът на съвременния капитализъм – предпоставка за икономическо обновление

Разработването на идеите и проектите за демократичното икономическо и политическо обновяване на обществото трябва да бъде адекватно предшествано от точен анализ на съвременния капитализъм.

Капиталът стимулира производителността, изобретателския дух и иновациите навсякъде, където може да постигне по този начин печалби. Същевременно биват унищожавани работни места, разрушавано благосъстояние и се извършва грабителство над природата. Кървави войни също са част от сметката, стига по такъв начин да могат да нарастнат печалбите и да бъдат те осигурени и в бъдеще.

Капитализмът през двете столетия на своето съществуване създаде несметни богатства и в редица страни повиши благосъстоянието на широки части от населението. Същевременно милиарди хора остават изключени от достъп до това богатство. Социалното неравенство става все по-голямо, пропастта между бедни и богати става все по-дълбока. Кризите на капиталистическата пазарна икономика водят до масова безработица и загуба на доходи. Вярно е, че капитализмът създаде технологичните предпоставки за преодоляване на бедността завинаги. Но той циментира един световен ред, при който всеки пет секунди едно дете умира от глад и повече от един милиард души са недохранени и нямат достъп до чиста вода за пиене.

И в следвоенното западноевропейско развитие може да бъде проследена тази противоречивост. Идеята за едно „социално пазарно стопанство” се появи като отговор на шока от кризата, фашизма и войната и следователно представляваше резултат от опита, натрупан по време на един разюздан варварски капитализъм. Тази идея беше отговор на борбите на силни синдикати, на антикапиталистически движения и на социалдемократическите, социалистическите и комунистическите партии. Съществуването на социалистическия лагер също беше предизвикателство, на което бе реагирано с реалностите на социалната държава. Социалните осигурителни системи бяха изградени, демократичните права – разширени, а благосъстоянието нарастна.

Социалното пазарно стопанство представляваше компромис между наемния труд и капитала, който не поставяше под въпрос господството на капитала. Моделът функционираше дотогава, докато стремителният прогрес в производителността и високите проценти на растеж стабилизираха печалбите на големите фирми и съществуваха силни синдикални и демократични властови противотежести.

Икономическата криза през 1970-те години маркира края на „златните години” на високия растеж. С всеки изминал момент все по-ясно се виждаше, че продължителният следвоенен период на стопански подем представлява едно изключение. Капитализмът се завърна към нормалното си състояние, характеризиращо се включително с периодично възникващи кризисни и стагнационни фази.

Броят на изхвърлените от трудовия живот нарастваше и се затвърдяваше във форма на безработица. Придобитата засилваща се индивидуалност на много от хората се превръщаше все повече в индивидуализъм за конкуренция един срещу друг. С увеличаващия се брой на безработните и с отслабването на профсъюзите и на противопоставящите се политически сили претенциите на капитала отново ставаха все по-агресивни. Те бяха бетонирани чрез нарастващата власт на концерните, чийто потенциал за изнудване чрез разширяващи се дейности на международния пазар силно се увеличи. Те успяха да поемат политиката „в ремаркето си”, а тя се остави това да се случи.

НАСТЪПИ НЕОЛИБЕРАЛНАТА ПРОМЯНА – ПО СЪЩЕСТВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И СПЕКУЛАЦИЯ.

Неолибералната промяна от 1970-те години насам   служеше преди всичко на постигане на целта да се тласне нагоре процентът на печалбата на големите концерни. Основно средство за осъществяване на тази цел бяха дерегулацията  на пазара на труда и политическото отслабване на синдикатите, за да бъде така поставено под натиск нивото на заплащане на труда.

Социалните права и услуги бяха разграждани , а данъците върху печалбите и капитала – намалявани – с цел да се разтоварят фирмите и да се повиши тяхната гъвкавост.

Обширни приватизации на дотогава публични преприятия и услуги и социални осигурителни институции отвориха пред капитала допълнителни печеливши сфери за влагане. Господстващата класа се стреми да присвоява и по-нататък нарастващото в резултат от технологичните подобрения обществено богатство, превръщайки го в растеж на своето частно имущество и своята власт.

Установяването на неолибералната система започна в началото на 1970-те години със срутването на валутната система от следвоенните години и задаването на регулираните фиксирани обменни курсове. Все повече и повече бяха либерализирани отначало валутните пазари, а веднага след това и глобалните финансови пазари. Развиващите се страни бяха принуждавани към отваряне на своите национални икономики, към премахване на контрола върху трансфера на капитал, към ограничаване на социалните разходи и към приватизиране на публичните предприятия  . Победоносният неолиберален поход навлезе в своя апогей с прехода към капиталистически пазарни икономики в Източна Европа и държавите от бившия Съветски съюз.

В резултат националните държави изпуснаха от ръцете си образуването на важни цени на световните пазари, като обменните курсове и лихвите и ги оставиха на спекулацията на банките и валутните търговци. Глобалната капиталова циркулация днес представлява число , многократно на световния обществен продукт. Внезапни промени в направлението на капиталовите потоци могат да доведат до дъното цели национални икономики.

С дерегулацията на финансовите пазари обаче беше произведено не само едно допълнително огнище на дестабилизация: Дерегулираните финансови пазари отвориха същевременно едно ново поле за спекулативно постигане на печалби, върху което се концентрират  нарастващи сфери от стопанската активност на глобалния капитализъм.

Европейският съюз, чието създаване отначало допринасяше за това да се осигури мирът в Европа, също постепенно се развиваше все повече в двигател на неолибералното преустройство. Градове, региони и държави се конкурират на един обш вътрешен пазар с възможно най-ниски данъчни ставки, вяли вложения в екологията, с ниски заплати и намалени социални разходи.

Конкуренцията в географското местоположение на фирмите води до дъмпингово надбягване с опустошителни въздействия не на последно място върху публичните бюджети. С това бяха предначертани намаляването на държавната квота, обширните приватизации и едно постепенно разрушаване на европейския социален модел. Този развой се подсилваше чрез упражнявания от европейските договори, европейската комисия и европейския съд  натиск към либерализация и дерегулация.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3314924
Постинги: 3374
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031