„Отворено общество” или „Отворено гърло”?
 
Според мене „Отворено общество” е по-добре да се нарече: „Отворено гърло”, а Центърът за либерални стратегии” – „Център за гр...

 
Отчети по държавния бюджет (съгласно сайта на Минфин)
(липсва отчет за 2010г.)

 12. И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчaлива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а ту...

11.- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.
Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя ...

10. А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . .
- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето съ...

9. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогав...

8. Ала тия думи ги разяриха още повече.
- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те. А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труде...

7. Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да...

6. Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между голем...

5. Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пленясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клонит...

4. Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте...

3. Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и ти...