Забележителният мизерен образ на бившия генерален секретар на германския Християн-демократичен съюз (ХДС) Хайнер Гайслер

     В Германия той е добре известен както с партийните и държавни постове, които е заемал през годините, така и с глупавите си и непремерени изказвания.

Накратко няколко думи за жизнения му път от 1930 досега:

Роден на 3 март 1930 г. в баден-вюртембергския град Оберндорф.

На 16 години постъпва да учи в елитната йезуитска гимназия в градчето Санкт Блазиен в южен Шварцвалд (основана от йезуитския орден през 1596).

През 1949, след завършването на йезуитската гимназия Гайслер става член на Йезуитския орден в първата степен „новиций“, т.е. подготвящ се за по-нататък.

 През 1953, вече 23 годишен, Гайслер напуска ордена, преди да се отдаде на изискуемите „бедност, непорочност и послушание“ – по този повод от биографията си Гайслер прави в интервю пред „Франкфуртер Рундшау“ на рождения си ден 3 март 2010 следно признание: „Като бях на 23 години, забелязах, че не мога да изпълня 2 или поне едното от тези 3 изисквания, бедността във всеки случай – не!“

 Следва философия в Езуитския висш институт по философия в Мюнхен, а след това, право в университетите на Мюнхен и Тюбинген , което завършва в Тюбинген - през 1957 първия държавен изпит, а през 1962 – втория държавен изпит.

През 1960 г. защитава докторска дисертация по право на тема „Правото на отказ от военна служба съгласно чл. 4, ал. 3 на конституцията“.

1962 – съдия в административния съд в столицата Щутгарт.

1962 – 1965 – ръководен съветник на министерското бюро на министъра на труда и социалните грижи на провинция Баден-Вюртемберг Йозеф Шютлер (1902-1972), който през войната работи във оръжейната индустрия на хитлеристкия Райх, а след 1945 – главен директор на „ИГ Метал“ за района Бодензее.

ЗАБЕЛЕЖКА: Нека „поразплетем“ донякъде така наречената на български „синджир-марка“: Та шефът на Хер Гайслер, г-н Шютлер, е назначен за социален министър от министър-председателя  Курт-Георг Кисингер на 23 юни 1960, но остава такъв и при следващия министър-председател, Ханс Филбингер, до 1968 г.

 Кой пък беше г-н Кисингер (да не бъркаме с „американеца“ Хенри Кисинджър, роден като Хайнц-Алфред Кисингер в баварското градче Фюрт!)?

Затаете дъх – интересна „птичка“ беше този Кисингер:

Освен, че Курт-Георг Кисингер беше министър-преседател на провинция Баден-Вюртемберг от 1958 до 1966, той служеше на германските народи и като федерален канцлер на демократичната Федерална република Германия (която се различаваше от тоталитарно-комунистическата ГДР) – от 1 декември 1966 до октомври 1969.

Второто най-забележително нещо за Кисингер е това, че пое канцлерството от великия и ненадминат християн-демократ проф. Лудвиг Ерхард – бащата на практическото СОЦИАЛНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО, и предаде канцлерството на забележителния и ненадминат социал-демократ Вили Брандт.

Първото най-забележително биографично обстоятелство за Курт-Георг Кисингер е членството му в Национал-Соцалистическата Германска Работническа партия (NSDAP): В нея той активно членува (както казваха в следващата тоталитарна държава на германска земя ГДР – „Aktivist der ersten Stunde”, т.е. „активист от първия час“) от 1933 до 1945 г., тоест по време на цялото съществуване на „хиладолетния“ хитлеристки райх, просъществувал за ужас на Германия, Европа и целия свят цели 12 години!  ЕТО КАК (съгласно документите):

След заграбването на цялата власт от спечелилата най-много мандати на изборите Нацистка партия с фюрер австрийския германец Адолф Хитлер, на 23 април 1933 на съвместно специално заседание е отменена „несъвместимостта на членството в Партията с принадлежността към католическите институции“.

Но тъй като „интересът клати феса“ (българо-турска народна поговорка), младият Курт-Георг бърза и още в края на февруари 1933, на своите безобидни 29 години, става член на NSDAP. По това време той, след завършването на право в Берлинския университет през 1931, работи на обществени начала в Референтската служба на Административния съд в района Берлин-Кьопеник, после на хонорар. Едновременно с това, пак в същия съд, участва в стажната подготовка на студенти по право – официално или сутрин преди работа, или вечер.

За тази част от биографията си Кисингер „обяснява“, че младите академични среди (т.е. висшистите) „били заразени от нацистката идеология, от голямата бъркотия в Германия и от силното национално-патриотично съзнание, и въодушевено се присъединявали към национал-социалистите“. (Какво пък толкоз?!) Скоро след това бъдещият канцлер на демократична Германия се включва в поделениеto на щурмовите отряди СА (SA), „Национал-социалистически силов корпус“. J Членската карта на Кисингер в НСДАП е с номер 2 633 930.

Когато се разкриват тези тайни около Кисингер, той мънка, оправдавяйки се различно по различно време. Така например, веднъж той казва, че мотивът му отначало се дължал на антисемитската расова пропаганда. (Е, защо пък да не му хареса – то и сега в България има такъв вид патриотични крила!).

През 2006 биографите на канцлера видоизменят и облагородяват такива изказвания … И все пак интересна е активността му на кафяв „комсомолски“ активист. То и следващ канцлер на ФРГ е бил „комсомолски активист“, но червен …

СЛЕД ТАЗИ МОЯ МНОГОЗНАЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА, да продължим с хер Гайслер:

От 1967 до 1977 хер Гайслер е министър на труда, младежта, здравеопазването и спорта на провинция Рейн-Пфалц, когато развива полезни дейности.

1982 – 1985 – федерален министър на младежта, семейството и спорта.

След 2007 Гайслер тръгва „наляво“, особено чрез изказванията си (когато вече е „никой“ …

А преди това, в качеството му на секретар на Християн-демократичния съюз (1977 до 1989), Гайслер често прави глупави изказвания, в частност  спрямо политическата левица в тогавашната Западна Германия, оценяни много поляризирано в обществото и запазени досега като любопитни цитати.

През 1977 хер Гайслер написа една брошура, в която наричаше мнозина леви и либерални културни дейци и политици във Федералната република „симпатизанти на терористите“!

През 1983, когато се води обществена битка в Зап. Германия, дали да се стационират американски ракети със среден обсег на действие, политическият глупак нарича Германската социал-демократическа партия „петата колона на „другата“ страна, каквато ГСДП  НИКОГА не е била!

На 12 май 1985 неповторимият социалдемократически лидер Вили Брандт каза за Гайслер, че „от времената на Гьобелс е най-лошият подстрекател в тази страна“.

През септември 1989, малко преди падането на берлинската стена, на федералния конгрес на Християн-демократичния съюз (ХДС) Гайслер беше отстранен от поста генерален секретар на ХДС.

Скоро след това се разразиха значителни разлики между него и бащата на германското единство д-р Хелмут Кол относно по-нататъшния курс на ХДС.

Сега дядо Гайслер работи като посредник в някои тарифни конфликти между работодателите и синдикатите.

Съвсем наскоро, през март 2015, Гайслер саморазобличи християн-демократите и техния мироглед със дълбокомислените думи:

„На първо място аз съм демократ. Аз се опитвам да съм християнин. Това там с 10-те Божии заповеди не е толкова важно за мене. Но любовта към ближния е абсолютно решаваща.“

Относно значението на една вяра за политическите действия Гайслер казва пак там следното: „Когато аз казвам, че се опитвам да бъда християнин, имам предвид това на първо място политически. Независимо от това, дали съществува Господ, посланието на евангелизма е толкова доминиращо, че в моя политически живот аз се ориетирах по това.“

ПОСЛЕСЛОВ:

Най-великата мисъл на нищожния хер Гайслер, която предизвика бунт в обществото, но и в бундестага от страна на всички засрамени партии беше следната: „Pazifismus haт Auschwitz erst mцglich gemacht" (Едва пацифизмът направи възможен Аушвиц). Битката по повод тези безумни думи е добре документирана в немските медии …

Кажи ми сега драги читателю (християнин – католик, православен, протестант, сектант, или мюсюлманин, юдаист, брахманист или китаец) какъв е хер Гайслер: християнин, демократ или такъв, какъвто най-точно го нарече забележителният певец на протеста, баварецът Ханс Зьолнер – „духовен онанист“. Това ли е ХДС? Или онова, към което решително го водеше великият професор Лудвиг Ерхард с подкрепата на пъвия канцлер на Федералната република Германия, д-р Конрад Аденауер!!! Този ХДС, който е по-социален от бившата БКП, чиито кариеристи се подвизават под носа на българския народ като БСП-ари и облагат на създаденото от тях „законово основание“ бедните наравно със свръхбогатите.

Всъщност, кои български политици, конкретно ти, драги и обикновени читателю, също считаш просто за едни духовни онанисти, които не престанаха да лъжат и крадат народа до такава „естествена“ степен, че го превърнаха от народ в едно елементарно население, населяващо частично „държавата“, наричаща се засега Република (!) България???

Между другото най-цветистата реакция към думите на този „генерален секретар“ за пацифизма и фашизма е песента на Ханс Зьолнер на баварски език: Aba olle samma wixxa” … J (можете да я намерите в най-различни варианти като видео в youtube … засега липсва в български вариант, надеждата е в българските певци на протеста)