За богаташа Плевнелиев от ГЕРБ, бедняка Гергов от БСП и други подобни ...
Руслан Йорданов от в. Стандарт казва следното:
Колко е души Плевнелиев изгорил живи?
http://ruslan-fukara.blogspot.com/2011/09/blog-post_10.html
Отговор на статията на Иво Атанасов „Милионите на Плевнелиев са повече от населението ни“ в „Дума“
„За да натрупа състояние от 12 милиона лева, /Росен Плевнелиев – б.р./ наистина е щипнал почти по два лева от цялото население на страна с големината на България“. Признавам, че това умозаключение на Иво Атанасов, секретар по комуникационната политика на президента Георги Първанов, ме извади от равновесие. Затова реших да изложа некои съображения по статията му „Милионите на Плевнелиев са повече от населението ни“, публикувана на страниците на вестник „Дума“.
Първо искам да уточня, че безкрайно уважавам г-н Атанасов и по принцип смятам, че той щеше да бъде най-добрият кандидат-президент на БСП, но пленумът реши друго. Също така трябва да допълня, че според мен водещите кандидат-президенти на тези избори са слабички и засега не виждам за кого да гласувам. Като цяло намирам състезанието между Плевнелиев, Калфин и Кунева за рязка девалвация спрямо досегашните титуляри на „Дондуков“ 2 – Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Така или иначе главната битка се разгръща понастоящем между кандидатите на ГЕРБ и БСП и затова статията на едно от най-влиятелните леви пера има ключово значение. Особено когато ни задава драматичен избор, за кого да гласуваме. „Дали за някого, който е бил в политиката и е устоял на съблазните, или за този, който е прибрал от всекиго от нас почти по два лева. Та да го насърчим утре да ни вземе по три“, предупреждава Иво Атанасов. Вероятно е дал на Ивайло Калфин ролята на невоведения во изкушение, но името му не е категорично упоменато.
Статията започва трогателно с наблюдението, че Плевнелиев е сбъднал една от най-забавните детски фантазии на Иво. „Когато бях малък,
семейството ни живееше в оскъдица
и въображението ми, лутайки се в търсене на изход, си представи веднъж как осемте милиона жители на страната ми дават по една стотинка“, спомня си бившият депутат от БСП.
Като пораснал, осъзнал, че всички богаташи трупат състоянието си именно като „щипват“ от всички граждани по някое левче.
В духа на традицията авторът бичува ширещото се според него преклонение пред милионерите с известния цитат на Ботев: „Богат е, казват, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко е той ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи“. Жаравата е разстлана, но е време да потанцуваме върху научната теория.
„Защото богатството не идва от въздуха, то е незаплатен човешки труд. Да предположим, че в продължение на четири часа дневно наетият работи за собствената си заплата. В останалите четири часа и половина от работния ден той създава добавена стойност, която се присвоява от собственика. Тъкмо тази експлоатация поражда богатството“, обяснява ни президентския секретар по комуникационната политика без никъде да цитира Маркс. И правилно, защото съжденията му са пародия на марксизъм.
Докато Атанасов беше в парламента у нас се разрази така нареченият строителен балон. Например най-бедните селяни в Банско станаха мултимилионери от продажбата на бащините си ниви. Техните мери се намираха на стръмен и каменист терен, където е най-неплодородната земя. Обаче в разгара на икономическия бум – и солидното строителство на хотели и писти, цените на бедняшките ниви хвръкнаха в космоса. Същото се случи и в София, а също и в селата по Черноморието, и в други десетина курортни градчета. Когато цените на пазара на имоти полудеят, наистина се правят бързо пари от нищото, но не виждам как подобно забогатяване прибира левчетата на народа.
Струва ми се, че не всяко печелене на пари задължително ощетява всички хора. Поне аз не знам как точно Плевнелиев ми е гепил двата кинта. Наистина у нас изобилстват примерите за олигархично трупане на капитал – и Иво Атанасов не пропуска да спомене като ярки примери царя и неговите юпита, както и банкерката Цветелина Бориславова. Естествено, не е дописал имена на червени мултимилионери, отхранени с пладнешка приватизация, източване на държавата, нагласени търгове и просвояване на труда на собствените си работници.
В съвременната шантава икономика заключението, че всяко богатство е грабеж, просто не работи. Само да хвърлим поглед на рулетката на световните борси – хора стават чудовищно богати за часове, други за минути фалират. По същия начин някои хора на наемния труд работят за хиляди левове на месец, а други - за стотина.
Старият анархист Прюдон настояваше, че „частната собственост е кражба“. Но Иво не ни проповядва анархия – да не си правим майтап с класовата борба, да рипнем на социална революция, да премахнем частната собственост
и да преджобим чорбаджиите
Вместо това той ни успокоява: „Повечето от нас нямаме собствен капитал и при пазарната икономика неизбежно ще бъдем експлоатирани. Това зависи не от личното ни желание, а от законите, по които функционира обществото“.
Тъжно, но вярно. Там е работата, че некои от нас ги експлоатират за по-малко пари, други от вас ги експлоатират за повечко, а трети ги експлоатират до смърт за жълти стотинки. Именно в това е смисълът на лявата идея – на тези зверски експлоатирани съсловия – каквито в България са например шивачките, миньорите, земеделците, да не им съдират кожите от гърба алчните капиталисти.
Но някой да е чул Българската социалистическа партия или социалният президент да надигнат глас в защита на потъпканите права на работниците и заробването на цели региони? Да е видял да протестират срещу нашенските, руски и американски корпоративни интереси, които застрашават националните интереси, българската природа и здравето на хората?
Съществува и друг важен елемент във филипиката срещу Росен Плевнелиев. За разлика от мнозина предприемачи, досега срещу доскорошния строителен министър от кабинета на ГЕРБ не са видели бял свят каквито и да е факти и доказателства, че е ограбил някого или е натрупал парите си по нечестен начин.
Това го признава и Атанасов в статията си, но убеждението му, че всички богаташи са един дол дренки е непоклатимо. Любопитна гледна точна за политик, който е един от възможните бъдещи лидери или поне член на ръководството на Социалистическата партия.
Да предположим, че следващият конгрес вземе и го избере за председател, ми е крайно любопитно какъв курс ще поеме. Представям си например следния диалог: „Другарю Гергов, вие сте натрупали еди колко си милиона от свинарство, ЦУМ, Слънчев ден, Хисаря, Стария Пловдив, Панаира... Следователно сте щипнал по еди колко си левчета от всеки българин!“ А в отговор Георги Гергов мига невярващо...
Другите, дето имат по 80 хиляди натрупани жълтици, вече си знаят че са ограбили всеки един от нас с по грош.
Кристалното кълбо ми показва, че президентският секретар по комуникационната политика не е човекът, който ще поведе джихада срещу капиталистите и така наречения дребен и среден бизнес.
По-скоро до изборите ще забрави какво е писал.
Пустословието е логична последица от замръзналия политически дебат, нямаме сблъсък на идеи и концепции за бъдещото развитие на държавата, а нестинарска хореография от героични пози по оста „богат – беден“. Плевнелиев спал по паркинги, а прадядото на Калфин бил калфа в село Бистрица. Остава Меглена Кунева да излезе и да каже, че докато е била снаха на Пръмов, в семейството на члена на Политбюро не си дояждали и тя често си лягала без вечеря. Изборите минават и заминават, но ако здравият разум си тръгне, после - иди го гони...
В заключение по темата за морала на богатите ще приведа мнението на лорд Честъртън от книгата му „Ортодоксия“, където той доста свежо тълкува думите на Иисус Христос: „Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“. /Лука, 18:25/.
„Само християнската църква може да повдигне някакво рационално възражение срещу пълната самоувереност на богатството. От самото си създаване е твърдяла, че опасността не е около човека, а вътре в него. Тя също казва, че най-опасната среда е средата на обилните удобства. Знам, че най-съвременната индустрия полага сериозни усилия да произведе преголяма игла. Знам, че най-вещите биолози се занимават главно с опити да създадат премъничка камила.
Дори да смалим камилата до неузнаваемост и да разширим безкрайно ухото на иглата, думите на Христос няма да променят значението си, което е, че моралът на богатите подлежи на съмнение.
Християнството може да направи света на пух и прах и в най-разводнения си вид. И най-незначителното присъствие на църквата е ултиматум към света. Целият съвременен свят се гради не върху идеята, че богатите са необходимост /донякъде защитима/, а върху идеята, че те заслужават доверието ни, която /поне за християните/ не е защитима.
Навсякъде – по компании, аристократични кръгове, вестници и забави на политици – ще чуете мисълта, че богатите са неподкупни. Фактът, разбира се, е, че богатите СА подкупни. Те вече са подкупени. Затова са богати. Според християнството човекът, зависим от удоволствията на живота, е покварен – духовно, политически и финансово. И Христос, и християнските светци повтарят едно и също – да си богат означава да си застрашен морално. Да затриеш богатите като заплаха за справедливостта не е непременно нехристиянско. Да ги коронясаш като подходящи управници на обществото също не е непременно нехристиянско. Със сигурност не е нехристиянско да се опълчиш срещу тях или да им се подчиниш. Нехристиянско е да им се довериш, да ги считаш за по-морални от бедните“.
