Прочетен: 1682 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2017 11:02
Живеем в село, в подножието на Родопите. Решихме да посетим грандиозния събор на родопската музика в Рожен, който поначало се провеждаше на 5 години, после решиха на 2, а сега разбрахме, че ще е всяка година / явно бизнеса процъфтява/
И така тръгнахаме на 15 август, 2016 г.
Приготвихме си храна, набрана и отгледана от нашата градинка- пържени патладжани, тиквички, люти чушки и кюфтета. Взехме хляб и шише уиски и потеглихме към събора.
Вече се стъмваше, беше към 21.00 часа, когато стигнахме роженските поляни.
Скарите плющяха, тракийски хора гърмяха от огромните уредби на сцената. Миришеше на пушек и сладка царевица.
Шарен гердан на няколколко наниза се виеше на поляната пред главната сцена.
Българи, облечени кой с обикновени дрехи , кой с народни носии, кой с бяла кърпа и китка зад ухото, празнично настроени, дори усмихнати стискаха здраво длани на живата верига ,наречена българско хоро.
Беше пълно с коли, нямаше табели, нямаше указания. Два автобуса полиция и една жандармерия зорко охраняваха пътя.
Попитах момче със светлоотразителна жилетка, и надпис охрана, къде можем да оставим мотора и дали се плаща за къмпингуване с палатка, той отговори, че не знае.
Стигнахме до неголям квадрат трева, оградена с бяло-червена лента и малка табела, написана на кашон ,,Вход палатки,,.
Срещу него, в отново оградено пространство на летен стол се бе опънала една дама, която почиваше. Оградена с бидони и бидончета с канелки, от които бе ясно, че можеш да се измиеш.
Зад тях стърчаха ЕКО ТОЙ и други пласмасови съдържатели за хигиенни нужди.
Попитахме къмпингуващите клиенти, колко пара е всичко. Отговориха ни, че на вечер за палатка взимат 15 лв., а в замяна осигуряват санитарен възел.
,,Ега па не им дам 15 лв на вечер, за едно бидонче с вода и да се гъчкам при вазе на оградената треваа!,,- отметнах аз и тръснах дръзко глава.
Та, две вечери на тоя палатков лагер излизат 30 лв, да спиш на поляната, като си носиш ,,къщата,,.
-А отсреща на баира? -попитах -там ,където не е заградено?
-Е, там вероятно не се плаща -рекоха. Няма вода, няма тоалетна, няма никакви услуги. Не би трябвало да ви се плаща. Няма и табели, нито обозначение, че е частен имот.
Решихме, че можем и без санитарния разкош и разпънахме палатката на празната поляна.
Около нас имаше още две коли-семейство от Пловдив и група веселяци със зачервени от алкохола лица, избягали от платения паркинг, поради гъстототата му. Носеха на китките си обозначителни знаци, които представляваха хартиена лента в бяло и червено,потвърждаваща, че са от съседния паркинг.
Настанихме се по тъмно, взехме шишето уиски и след кратка вечеря се запътихме към истинското събитие.
От сцената се лееше народна музика, живата верига от хорски тела се извиваше пред сцената.
Силни, възлести, селски ръце ме подхваната и се залюлях в ритъма на българското хоро.
Хорото, тая човешка плетеница върви, ту бавно, ту ситно, ту забързва на инструментала. Хванеш ли се на хорото, пускане няма!
Може да се задъхваш от бързината му, или да го засилиш от тромавоста му, но винаги трябва да се съобразиш с околните.
Тийм билдинг, разбираш ли. Задружност и координация.
А докато плетеш стъпките, вдигни глава високо и се наслаждавай на общия ток, който тече във човешката верига.
Дори и да бъркаш, не се пускай, бъди българин и упорствай, докато се справиш!
Хорото се играе със сърце, а не с ум.
В разгара на веселбата удари 12 сет часа.
Химна на България изпя едно младо момче на сцената без музикален съпровод , само с микрофон, след което избухна тържествена заря в небето.
Беше величествено. Почувствах се българка, прегърнах мъжа ми, целунах го и промълвих ,, Никога няма да оставя тази земя! Няма да мръдна, няма да имигрирам, тука съм, тука съм.. тука е моят дом завинаги...!,,
Огледах се наоколо, всички се прегръщаха и целуваха... някои дори плачеха...Беше съкровен момент на щастие.
Прибрахме се в палатката, подпийнали, хапнахме и веднага заспахме.
Еуфорията от преживяното щастие, алкохола, пътя и умората си казаха думата. Неусетно сме заспали дълбоко с дрехите.
Внезапен заметръс и груб мъжки глас раздруса палатката.
Погледнах телефона 9 без 5 сутринта.
-Ей, ставайте! Ставай! Ставааай!
.....
- Какво има- попита мъжа ми и подаде глава навън.
-Платилили сте?- попита момче, което се представи за охрана.
- Не сме платили.
-Тогава трябва да напуснете местото. То е общинско.
- Добре - каза мъжа ми, отиваме си.
5 минути след това се чу клаксон и до палатката спря Порше Кайен.
Отвори се бавно прозорец и една млада Мутра ни заразглежда така , както се разглеждат живи червеи.
-Платил ли си ,бе?-попита едрата Мутра.
-Не съм плащал- отговори мъжа ми.
-А защо?- поинтерисува се Мутрата.
-Е, как защо. Дойдохме по тъмно, тука нямаше табели.
-Отиваш ся - заобяснява Мутрата с настойчив вид - отсреща. Там има една организаторка, дето стои на едно столче, ще платиш 30 лв., щото вече сте спали,т,ва е общинско място, та и за днес....И тоя боклук, дето сте го направили - Мутрата погледна гнусливо към празните кутии от храната, която си бяхме донесли от вкъщи - да си почистите!
И вдигна победоносно глава като истински еколог и се запъти да изнудва следващото семейство.
Събрахме палатката набързо, без никакво намерение да даваме пари за полянката, изхвърлихме боклука в обозначените контейнери, и огорчени напуснахме Рожен, който ни изпрати с девиза ,,От българско, по - българско!,,
А зад гърба ни фамилията с пловдивската регистрация извади пари и легитимира рекета на мутрите - лицето на бесния неолиберализъм, покорил по план България.
Вселена и нестинарство – минало, настоящ...
Старинните танци от Централна и Западна ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela