Постинг
08.06.2015 16:25 -
Гара Бов - Заселе - връх Сърбеница
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 5559 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2018 14:48
Прочетен: 5559 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 16.04.2018 14:48
Мухата ми влезе в главата преди месец, когато видях, че в планината мога да си помагам с gps-а на телефона - и така да поемам към нови места :) Благословени да са всички, които пълнят сайта http://bgmountains.org ! Логично беше, след като качихме Издремец, да се размечтая за първенеца на отсрещната Понор планина - вр. Сърбеница. Особено окуражаващ и вдъхновяващ бе този постинг, чийто маршрут реших да следвам отчасти. Разбира се, немалко влияние ми оказаха и славословията на блогъра Коста за тази планина!
И сега си намерих компания - тръгнахме седмина с влака за Бов в прекрасното неделно утро на 7 юни, 2015 г. На гарата пихме кафета и потеглихме почти в 10 ч. - по шосето към с. Скакля и после по известната Вазова пътека покрай водопада Бовска Скакля
Част от дружината на панорамната площадка преди водопада:
Под водопада:
Преди две седмици бях по същата екопътека, затова сега не снимах много. Прибавям за пълнота два кадъра оттогава: поглед над водопада, с дъгата...
...и поглед към село Скакля и върховете на Софийска планина отсреща (отляво надясно: Гарванът, Яворец, Колибището и крайчето на "нашия" Издремец зад него):
Към 12 ч. бяхме на центъра на Заселе, където седнахме на по бира и сандвич в двора на най-близкото заведение. Там трима решиха да поостанат и да си тръгват по-рано, а ние четиримата (с Таня, Сашо и Мария) към 12:40 ч. поехме бодро по шосето към с. Зимевица.
След 20 минути вляво видяхме симпатично езерце, подходящо за пикник:
Времето бе чудничко - слънцето грееше ярко, но имаше лек ветрец за разхлаждане. С нетърпение попивахме новите гледки от Понор планина...
Наближавайки село Зимевица, вляво пред нас се показа рамото на "нашия" връх:
След 50 минути (от центъра на Заселе) стигнахме до табелата, указваща, че за върха трябва да се отбием по черен път вляво:
Тук картата от телефона леко ме подведе, та не минахме по пътя, а малко под него, но хванали посоката, заизкачвахме поляните над селото. Пред нас вдясно ясно се виждаше долът, по който най-бързо се достига чупката в скалните венци вляво от върха.
Поглед назад към Зимевица и платото на север:
Нагоре долът се стеснява, в средата му има поточе, обрасло с буйна растителност. Ние катерехме полека, оставяйки поточето вдясно:
Малко преди края пресякохме и горския пояс - докато над главите ни се показаха скалните венци:
Последни метри в дола:
След час и 15 минути геройско лазене (от шосето насам), стъпихме на ръба на билото - поглед към село Зимевица над скалните венци:
Скалните чупки ни омайваха в продължение на половин час, докато преодолявахме полегатия участък до върха (вдясно от "нашия" дол)....
Горе изобилстваше и от диви цветя...
Но най-ефектни бяха скалните процепи под краката ни!
Отново поглед към село Зимевица:
Върхът е близо :)
Скалите зад нас...
Имам слабост към тези обитатели на върховете :)
Още един пленителен скален процеп!
Моята компания на връх Сърбеница (1481 м.):
Ето ме и мен (с Мария) на върха:
Беше станало 15:15 ч. и тъй като не знаех колко време ще ни отнеме останалия път, останахме на върха половин час, което ни се стори много малко! Поседнахме на завет, а пред нас на юг бе малкият живописен понор, който местните май наричат "тиганя":
Гледките от върха във всички посоки бяха невероятни! На северозапад - връх Ком:
На североизток - Врачанският балкан:
На изток, зад големия понор на билото (в който пасеше стадо коне), надничаха връх Издремец (вляво), вр. Козница зад него, после вр. Чукава и най-вдйсно в далечината - Мургаш:
В 15:45 ч. поехме с неохота на юг - последен поглед към връх Сърбеница:
Билото бе мамещо зелено, тук-там с тревисти възвишения - може би върхове, може би бабуни - тепърва ми предстои да ги опозная :)
След 20 минути стъпихме на основния билен път, по който продължихме на изток. Той слиза полека надолу, минавайки между върховете Була и Драгоданица.
След 55 мин. слязохме на разклона и завихме наляво, обратно към село Заселе. Надясно вече знам, че се отива към Каишовия превал, а направо може би се слиза към Церово...
Още един поглед към Врачанския балкан, който цял ден ми привличаше обектива...
Минахме под върховете Була и Драгоданица (кръстен от мен "Пънкаря" - по-долу ми е в контражур):
И отново село Заселе - под нас:
:
И един последен поглед към върховете на Софийската планина от другата страна на Искъра (оттук се вижда скалният венец на Яворец, под който минава пътят от село Бов за Тръстеная, а Издремец не е полузакрит от Колибището...):
Изключително доволни от всичко видяно и от големия си късмет с времето, в 18 ч. приключихме с ходенето за деня. Тъй като си бяхме оставили резервно време, последния един час употребихме за напитки и разпускане в центъра на Заселе, докато дойде автобусът за Своге, а после се прибрахме с влакче до София.
И сега си намерих компания - тръгнахме седмина с влака за Бов в прекрасното неделно утро на 7 юни, 2015 г. На гарата пихме кафета и потеглихме почти в 10 ч. - по шосето към с. Скакля и после по известната Вазова пътека покрай водопада Бовска Скакля
Част от дружината на панорамната площадка преди водопада:
Под водопада:
Преди две седмици бях по същата екопътека, затова сега не снимах много. Прибавям за пълнота два кадъра оттогава: поглед над водопада, с дъгата...
...и поглед към село Скакля и върховете на Софийска планина отсреща (отляво надясно: Гарванът, Яворец, Колибището и крайчето на "нашия" Издремец зад него):
Към 12 ч. бяхме на центъра на Заселе, където седнахме на по бира и сандвич в двора на най-близкото заведение. Там трима решиха да поостанат и да си тръгват по-рано, а ние четиримата (с Таня, Сашо и Мария) към 12:40 ч. поехме бодро по шосето към с. Зимевица.
След 20 минути вляво видяхме симпатично езерце, подходящо за пикник:
Времето бе чудничко - слънцето грееше ярко, но имаше лек ветрец за разхлаждане. С нетърпение попивахме новите гледки от Понор планина...
Наближавайки село Зимевица, вляво пред нас се показа рамото на "нашия" връх:
След 50 минути (от центъра на Заселе) стигнахме до табелата, указваща, че за върха трябва да се отбием по черен път вляво:
Тук картата от телефона леко ме подведе, та не минахме по пътя, а малко под него, но хванали посоката, заизкачвахме поляните над селото. Пред нас вдясно ясно се виждаше долът, по който най-бързо се достига чупката в скалните венци вляво от върха.
Поглед назад към Зимевица и платото на север:
Нагоре долът се стеснява, в средата му има поточе, обрасло с буйна растителност. Ние катерехме полека, оставяйки поточето вдясно:
Малко преди края пресякохме и горския пояс - докато над главите ни се показаха скалните венци:
Последни метри в дола:
След час и 15 минути геройско лазене (от шосето насам), стъпихме на ръба на билото - поглед към село Зимевица над скалните венци:
Скалните чупки ни омайваха в продължение на половин час, докато преодолявахме полегатия участък до върха (вдясно от "нашия" дол)....
Горе изобилстваше и от диви цветя...
Но най-ефектни бяха скалните процепи под краката ни!
Отново поглед към село Зимевица:
Върхът е близо :)
Скалите зад нас...
Имам слабост към тези обитатели на върховете :)
Още един пленителен скален процеп!
Моята компания на връх Сърбеница (1481 м.):
Ето ме и мен (с Мария) на върха:
Беше станало 15:15 ч. и тъй като не знаех колко време ще ни отнеме останалия път, останахме на върха половин час, което ни се стори много малко! Поседнахме на завет, а пред нас на юг бе малкият живописен понор, който местните май наричат "тиганя":
Гледките от върха във всички посоки бяха невероятни! На северозапад - връх Ком:
На североизток - Врачанският балкан:
На изток, зад големия понор на билото (в който пасеше стадо коне), надничаха връх Издремец (вляво), вр. Козница зад него, после вр. Чукава и най-вдйсно в далечината - Мургаш:
В 15:45 ч. поехме с неохота на юг - последен поглед към връх Сърбеница:
Билото бе мамещо зелено, тук-там с тревисти възвишения - може би върхове, може би бабуни - тепърва ми предстои да ги опозная :)
След 20 минути стъпихме на основния билен път, по който продължихме на изток. Той слиза полека надолу, минавайки между върховете Була и Драгоданица.
След 55 мин. слязохме на разклона и завихме наляво, обратно към село Заселе. Надясно вече знам, че се отива към Каишовия превал, а направо може би се слиза към Церово...
Още един поглед към Врачанския балкан, който цял ден ми привличаше обектива...
Минахме под върховете Була и Драгоданица (кръстен от мен "Пънкаря" - по-долу ми е в контражур):
И отново село Заселе - под нас:
:
И един последен поглед към върховете на Софийската планина от другата страна на Искъра (оттук се вижда скалният венец на Яворец, под който минава пътят от село Бов за Тръстеная, а Издремец не е полузакрит от Колибището...):
Изключително доволни от всичко видяно и от големия си късмет с времето, в 18 ч. приключихме с ходенето за деня. Тъй като си бяхме оставили резервно време, последния един час употребихме за напитки и разпускане в центъра на Заселе, докато дойде автобусът за Своге, а после се прибрахме с влакче до София.
През ПОНОР ПЛАНИНА-село ЗИМЕВИЦА-връх ТО...
Водопадът Скакля – по стъпките на Вазов
Понор планина: Искрец - Меча поляна - би...
Водопадът Скакля – по стъпките на Вазов
Понор планина: Искрец - Меча поляна - би...
Любов е вечното живеене
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Първи владетел на Самар-Имаос/ Хималаите...
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Първи владетел на Самар-Имаос/ Хималаите...
Няма коментари