Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2014 15:00 - КОПРЕН-ТРИТЕ ЧУКИ ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5663 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



image

                             Трите чуки погледнати от обратната на с. Копиловци страна.

image                  
              
               Връх Влажата глава. Зад него са двата върха с име Мартинова чука.

image

Езеро по платото под вр. Копрен. Тук те са четири, други водоизточници за дивите животни и някога за стадата няма.

image

            Трите чуки погледнати от вр. Копрев кота №5.

image

                                             Само на Рила и Пирин ли има клек?

image

        Изпод тази скала извира една от реките за Чипровци.

image



image




image



image



image



image

                                        Тук се виждат два Копрен-а.

image

                              Един от върховете Копрен, те са пет.

image

                  Само в Жабешкото езеро над х. Вихтрен ли има жаби?

image

                                                  Двуликият Янус?

image

                     Копренската каменна сватба

image



image

                                                  Успелият на 33?

image

                                           Каменната сватба

image



image




image

Оригинален римски път от с. Ржана през Балкана до с. Дива Слатина.



                              КОПРЕН-ТРИТЕ  ЧУКИ –

            НЕ ДЯЛ ОТ БАЛКАНА, А  ВДЪХНОВЕНЬЕ!

 

    Колко бързо преминават годините, колко бързо се претъркалва човешкият живот. Бе лето Господне 1990, най успешната година в туристическата ми кариера. За първи път и с Божията помощ преодолях, по-точно е да кажа прехвърчах за пет дни по билото на Балкана от Петроханския до Салашкия проход. Красотата на тази дива планина остана в мислите ми, вдъхновява ме в ежедневието ми до днес. Запомних я със страхотните чуки и кукли, така наричат тук скалните образувания, по-страховити от тези в Северния Джендем и Пирин, с гърмящите водопади, наричани тук скоци и с дивите животни. Заради това, че този участък на планината бе клеон от 1976 до 1990 г. хора до него не бяха допускани и той се бе превърнал – такъв е и сега! – в място за обитаване от дивите животни. Сутрин срещу мен съскаха още трудноподвижни от студа змии, от дупки в земята се показваха едри паяци. Привечер от гората по поляните излизаха стада диви свини и ми пречеха при придвижването ми, защото моят ден продължава докато е светло.Те не се притесняваха от мен, но и аз от тях. От смърчовите гори – скривалищата за дивеча - се носеха ревове на едри животни - бой между глигани или елени за право на обладаване на женското животно. Сега в спомените ми нахлу един ранен глиган, който пребит от по-силен дойде да пие вода на извора, където си почивах все едно ме нямаше там. Дивите котки също не се страхуваха от мен, те дори пресичаха пътя ми. За първи път в живота си тук видях рис и – до сега е пред очите ми – черно-бяло животно, наподобяващо едновременно и котка и куче с много дълги крака, стъпило като на кокили.

   Планината в този участък се състои от няколко дяла, които съм описвал – Берковски, Дългоделски, Чипровски, който включва върховете Копрен, Мартиновите чуки и Миджур и Светиниколския дял. Те всичките са бисери, разделени едни от други със седловини, през които преминават римски пътища. Един от тях – този през Светиниколския проход, където наблизо направих снимката на ника на блога си се ползва в оригинала си до днес. От северизточната страна планината е стръмна, скалиста, с къси реки, образуващи каскади от водопади. От югозападната страна тя пуска от билото огромни по площ високи ридове с пасища, каквито другаде по планините на България няма. Най-голямото рилско пасище, Чалтъка, е нищо в сравнение с някое от тези тук, пиринското пасище Башмандра е още по-малко. Същото важи и за пасищата в Балкана в местностите Дюса и Триглав. Тези огромни ридове с върхове, по-високи от върховете по централното било принадлежат към Западните покрайнини. Освен пасищата по тях има предимно букови гори, каквито някога имаше в България преди да ги изсекат. Роден съм в Калофер, под поясите  на царствени някога букови гори. Поради това любовта и копнежът ми по тях никога няма да престанат. За мен те са символ на Балкана – любимата ми планина! -  и на страната. Това е една от причините да обикна така силно тази част от планината, Западния Балкан, защото ми напомня за родното ми място.

    Много опасно бе първото ми пътуване по билото на Балкана в този участък заради сръбските граничари. Не ме беше страх от животни, макар да паднах в изоставен, дълбок 2 м. свински капан, нито от лошо време, което тук на тези височини без никаква сграда би било крайно опасно. През ума не ми е минаволо за това. Сега виждайки отново дълбоките седловини между отделните върхове и скалите, по които съм преминал, вървейки по 14 чаа на ден се учудвам как съм могъл да сторя това. Най-много се страхувах да не навлеза в сръбска територия и да ме арестуват. Аз сторих това, дори влязох в двор на застава, но в нея  в момента нямаше никой. Няма какво да ми направят, но глобите бяха много високи и ако не се платят оставаш в затвора в Белград с обвинение за нарушаване на държавната им граница.

   Красотата на планината в нашата част тогава също ме плени и следващите години аз така упознах тази планина, че не остана непосетено от мен кътче в нея. Запознах се и с граничните ни полицаи, които ме знаеха и нямах никакви проблеми от тяхна страна да ходя горе по граничната бразда, което е забранено теоретично и днес. Ако някои граничари имаха претенции към мен, да не ходя еди къде си, аз ги питах как се казват определени местности с постове по гранината, строени през 1919 г, а те не не само че не знаеха имената им, но и не знаеха, че там има постове. И престанаха да се занимават с мен. Само един път ме прибраха с джип, защото в планината бе избягал от лудницата в Карлуково опасен луд и цялата полиция от Чипровско бе на крак.

    Гледайки при първото ми преминаване по билото на Западния Балкан прекрасната му южна част, находяща се в Западните покрайнини си мечтаех да мога някога да посетя и упозная този негов участък. Това стана възможно!  След приемането ни в ЕС посещенията си там извършвам както у нас. Вече седма поредна година съм по тези места. Запознах се с някогашните български планини, държани днес незаконно от Сърбия – Гребен планина, Влашката планина, Видлич, Руй планина, Бясна Кобила. Като красота, като величие, като площ, като разнообразие на природата нито една от тях не може да се мери с Балкана. Макар да го посетих и упознах, неговата красота ме привлече отново и тази есен извърших две пътувания из Дойкинския Балкан, който е от обратната страна на рида Копрен-Трите чуки. В няколко статии ще опиша това, което е най-характерно за природата там, за историческите му останки, за особеностите му, а красотота ще покажа в стотици снимки. Прехласнат по тази красота стигнах до там, че се замислих за смъртта. Сигурно е имало някаква връзка между тези две неща, защото сам в планината, сред свини, сърни и вълци – тях не посочвам като опастност – аз бях изправен пред една опастност, с която не се соъобразявах - късият ден по това годишно време. Поради това последните два часа се прибирах до базата си по тъмно, което бе доста опасно. Сега отчитам това, но когато бях там не се връщах от набелязаната цел и си казвах: Ще се справя!

     Видях как природата в тази част на планината се променя след изоставянето й от хората и ще опиша как този процес протича според мен. Имам страхотна зрителна памет /и музикална имам!  и характерни местности, скали и езера, които виждах от билото на Копрен, бидейки сега отново там изплуваха в съзнанието ми и се наместваха като пъзел около мен. От билото се вижда напр. едно езеро, аз намерих около него още три. А местността се казва Три кладенци. Имах много трудни моменти, но най-трудно и напрегнато бе при връщането ми, когато трябваше в обраслата със смърчове и хвойна алпийска част на планината да попадна на пътека, свинска разбира се, коятото да ме заведе на по-безопасно място, от което да мога да се прибера до базата си в тъмнината. Загубване в този момент или забавяне би било причина да остана високо в планината, а сега нощта е дълга и студена.

   От Западния Балкан ми остана само половин непосетена долина – изворния басеин на река Йеловица, която не посетих, но пък огледах. Нарочно я оставих за следващия, последния ми ден от графика ми в планината, но не успях да достигна до нея от избраното място поради непроходим подраст, в който предупреждаваха че ги приближавам диви свини. Не можах да достигна и до скалата Дупникамък пак заради този подраст, но пък ще сторя това следващата пролет от към с. Копиловци през изсечената от мутрите букова гора. Тогава ще посетя трите тамошни водопади, които се наричат скоци, тази забележителна скала и Трите чуки, както и много кукли, старчащи на групи или поединиично над останките от посечените букови гори из Чипровския Балкан.

   След като не успях да достигна до изворната област на река Йеловица и си тръгнах обратно изпаднах в паникатака. Изведнаж установих колко съм изморен, че всичките мускули по мен ме болят, независимо, че не участват в ходенето. Вероятно от студуването докато нощувах там стана така. Обзе ме страх, че имам задачи като се върна, които няма да мога да свърша, безпокойство, че към загубил симкартите от предното пътуване и всякакви глупоости. С ритъм на ходенето си, три пъти под нормалния за мен се спуснах до колата си, останах малко с поглед къъм Балкана и реших: Другата пролет от другата му страна, която е в България!!! Ако Господ ми даде отново здраве и сили, ще поместя в блога си и красотите му и у нас. О т мястото, където бях се виждаха върховете Въртибог, Пъклещица и Копрен. Тук вече не остана непосетено от мен място, но ще ме засмуче ли някога красотата на този район отново тук е въпросът, на който отговор нямам. Може би няма да дойда повече тук, но ще започнат ли да идват тук туристи от България или аз ще бъда последният турист тук, с този въпрос се разделих с планината, с която през изманилите седем години като да се сродих…

 

    Следват:

    Още доста статии по специфични теми, включително и политически, защото за седем години посещения там се запознах с доста от проблемите на Сърбия и сърбите, както и няколко стотици снимки от най див/н/ата природа. Дано това природно кътче с неподправена природа бъде обявено за резерват и запазено за поколенията. През зимата ще ги помествам по малко, а ако ми се наложи отново да прекарам два месеца в Лос Анжелес, ще имам повече време за тях. Интересна дестинация ми се се оформи, от София до с. Дойкинци, където живеят 150 души и до Лос Анжелес, където живеят 15 млн. души. При едната красотата откривам само в бебето, а в другата – навсякъде…

 

   





image

                        Това е моят силует, проектиран върху склон на нр. Копрен.




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
18.10.2014 17:34
Чудесни снимки!...
цитирай
2. sande - Неповторими красоти, страхотни снимки!
19.10.2014 11:43
Поздрави,Коста!
цитирай
3. tota - Поздрави, Коста!
19.10.2014 12:58
Неоценимо е това, което правиш. Да имаме възможност чрез теб да се докоснем до българска земя, несправедливо отнета ни от наричащите себе си Велики. Да ни доставиш радост за очите за красотата и величието на българската природа. Дори видяна и от другата страна. Дано да прочетат постингите ти тези, които могат да направя така, че да бъде запазена тази красота.

Благодаря! И хубав ден!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Българите притежаваме едно лошо качество, нихилизъм.
19.10.2014 18:21
tota написа:
Неоценимо е това, което правиш. Да имаме възможност чрез теб да се докоснем до българска земя, несправедливо отнета ни от наричащите себе си Велики. Да ни доставиш радост за очите за красотата и величието на българската природа. Дори видяна и от другата страна. Дано да прочетат постингите ти тези, които могат да направя така, че да бъде запазена тази красота.

Благодаря! И хубав ден!


Когато съм водил с мен хора на разходка по манастирите в Западните покрайнини, те гледат на българите там като на сърби, макар да говорят на български език. Когато идват тук тези хора също ги наричат сърби. А в Сърбия - в Западните покрайнини - същите тези хора ги наричат българи. И пак лошо отношение към тях. Възмутен, понякога казвам, че в Западните покрайнини живеят българи, но като контрапункт на това мое твърдение пътуващите с мен казват: На границата пише Сърбия и компетентно твърдят, че само 15% били българите в тези райони.
Аз имам хиляди непубликувани снимки от тези райони, ще започна да ги публикувам в блога си по малко. Защо обаче основният поток на римляните е минавал през Западния Балкан, за мен остава тайна. Както и защо макар тук макар да има стотици пътища, няма нито един сводест каменен мост.
цитирай
5. tota - Коста, на твоя въпрос:
19.10.2014 19:58
Защо обаче основният поток на римляните е минавал през Западния Балкан, за мен остава тайна. Както и защо макар тук да има стотици пътища, няма нито един сводест каменен мост.

Точният отговор могат да дадат само съвременници и при това стратези. Ние можем само да гадаем. Например накъде водят тези пътища и какво е тяхното значение за самата империя тогава. С отбранителна цел, нови подстъпи или е стратегическо място. Колкото до сводестите каменни мостове възможно е мястото да не е налагало изграждането им. Кой знае. Добре би било да имаме карта от онова време. Можеше да ни помогне в търсенето на отговорите.

Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186105
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031