Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2014 17:24 - МАТИЛДЕ...ЗА ИТАЛИЯ - ЧАСТ ІІІ!
Автор: djani Категория: Туризъм   
Прочетен: 5348 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 14.08.2014 14:42


 

МАТИЛДЕ ЗА...ИТАЛИЯ

 

 

 Част ІІІ

 

 

 

         След трите чудесни нощувки в този малък семеен хотел, обзаведен с класически мебели и оригинални картини по стените на рецепцията и коридорите на двата етажа, рано сутринта го напускаме с лека носталгия. Възрастния собственик и персонала му от негови почти връстници ни пренесе в една атмосфера на артистичност и неподправена любезност, а не суховата учтивост, с каквато се сблъскваме обикновенно на Запад.
       Около обяд сме в прочутата Пиза – град на дясната страна на р. Арно при вливането в Тирентско море, но отбелязано на картата като Лигурско. Но, италианците да се оправят за разнобоя в името на морето. Такъв е настъпил и за градчето, някога град - държава и важно пристанище. А сега е град – музей, навътре в сушата и вече на 12 километра от морето. За няколкостотин години наносите на р. Арно са запълнили залива и плиткото море е отстъпило. Автобуса ни остави на паркинг в близост до частично възстановена крепостна стена, някога белязала края на средновековния град. По пътя Краси си изпя заученото от пътеводителя. Между 11 и 13 век Пиза е от най-могъщите морски градове - търговски републики, подържаща връзки с цялото Средиземноморие. След поражение във война с генуезците запада, но по времето на Медичите претърпява нов разцвет.
        Катедралата и е петнефна и в нея, освен множеството статуи и живописни платна на светци се съхраняват и мощите на патрона на града – св. Раниери. Предвидена да бъде камбанария на катедралата „Санта Мария Асунта“, наклонената кула в Пиза се издига в целия си блясък от бял мрамор насред на „Площада на чудесата“ и нарушава синхрона на останалите сгради с килнатия си профил. Въпреки това, за своите близо 800 години съществуване, наклонената кула в Пиза не само се е превърнала в една от топ дестинациите в Европа, но е интересна за архитекти и учени, които искат да разберат причините за постоянното й отклонение от оста и да предотвратят внезапното й рухване. Тук е роден и живял великият физик Галилео Галилей, който от върха на кулата е правил опитите си по изучаване силите на земното притегляне и доказва теорията си за земната гравитация. Всъщност кулата е проектирана за издигане до 70 м. но поради накланянето и си остава до височина 54.8 м. Започва да се накланя след изграждането на третия етаж. Седмият етаж е бил завършен през 1319 година. В кулата има седем камбани. Тя е на осем етажа с цилиндричен корпус, ограден от аркади с арки и колони, които лежат върху основата й. Централната част на постройката е кух цилиндър, който включва външна стена, която е с облицовка от дялан камък и от бял и сив  варовик. Между двете облицовки има кръгово пространство, което включва спираловидна стълба с 295-те стъпала, които водят до шестата. Поради липса на асансьор, болшинството отказахме да плезим език по тях и останахме да я съзерцаваме отвън. За всеки случай, извън  периметъра на евентуалното и рухване. Все пак, това са 15 хил. тона! След разглеждането им, правим обиколка на стария град, като по мост прекосяваме р. Арно, по която спортисти гребяха на каяци и канута. Естествено, търговията със сувенири бе съсредоточена около площада на чудесата. Направихме дребни покупки и отново се натоварихме в автобуса. Привечер се настанихме в хотел в покрайнините на Флоренция (Цветуща на латински), или Фиренце, както гальовно я наричат италианците.
           А че е цветуща, се убедихме на следващия ден, започвайки разглеждането на града. Тук италиянския гений се проявява в най-големия си блясък, с културните и художествените си традиции. В продължение на три века от ХІІ до ХV век, тя става люлка на духовните и творчески идеи на Чимабуе, Джото, Ботичели, Брунелески, Донатело, Данте и накрая титана Микеланджело, без да изреждам десетките други, дали приноса си за разцвета на изящното изкуство и литература на италианското Възраждане.
      Дебаркирали в Стария град се изнизваме от автобуса. Матилдето заговорнически си пощушнаха нещо с гида ни и моментално със спътницата си изчезнаха от полезрението ни. Боже, що за енергия и търговски хъс в тази жена? Да галопира из базари, магазини и бутици и с оскъдните си езикови познания да се оправя по-добре и от екскурзовода ни. Ориентираща се в чуждите градове като прелетна птичка.

       Започваме обиколката на  забежителностите на града с разглеждане площада на Синьорията, който през вековете е център на обществено – политическия живот. Пред двореца на Синьорията в караулното на ландскнехтите на Козимо І са изложени редица скулптори, най-известни от които са „Похищението на сабинянките”, „Херкулес убива кентавъра Нес”, „Персей с главата на Медуза”, копие на „Давид” на Микеланджело и разбира се фонтана на Нептун, дело на Бартоломео Аманати. Самия дворец макар и построен през 13 век поразява с архитектурата си и изящната кула, издигаща се на 94 м. височина и видна отвсякъде. Вътрешния двор е с изящен фонтан, а на втория етаж е внушителния „Салон на 500-те”, където са протичали важни за града събития. Украсен с множество стенни гоблени, картини, включително фреските на тавана и стените от Вазари и Микеланджело и техни ученици. Тук е и скулптурната група на Микеланджело „Геният на победата побеждава грубата сила”. 
         По изрично настояване на Краси, влизаме с входни билети и разглеждаме църквата „Санта Кроче” (на Светия кръст). Интериора и е зашеметяващ. В стенни ниши с надгробни скулпторни групи са погребани най-заслужилите граждани на града – Галилео Галилей, Данте Алегиери, Николо Макиавели, композитора Джоакино Росини и разбира се Микеланджело. Също и общественици, дали много за града си. Храма е изпълнен с множество фрески и картини с библейски сюжети. Особено е красив въздушния, като изплетен от мрамор мрежест и с позлата олтар на Дева Мария. Господи, какво изкуство! Всичко това, човешка ръка ли го е сътворила? Излизаме от храма като замаяни.
         Но, пред нас се разкрива още едно чудо – огромната фасада на катедралата „Санта Мария дел Фиоре” (Дева Мария с цветя). Строен е над 130 години – от 1303 до 1436 г. Поразява с размерите си от 153 м. дължина и 38 м. ширина и инженерното решение за построяване на огромния купол, дадено от архитекта Брунелески. Величествения интериор е разделен на три нефа и вътрешността е истинска съкровищница на произведения на изкуствата. В криптата на храма е и надгробния паметник на Брунелески. Замислена не само като култова, но и обществена сграда. Тук е четена „Божествена комедия”, взето е и решението за Флорентинската уния. В музея на събора е  оригинала на „Пиета” на Микеланджело. Готическата камбанария на Джото към събора е също впечатляваща гледка с височината си от 84 м. До нея е и осемстенната „Баптистерия на Йоан Кръстител”, в която до туристическия бум са се извършвали кръщения. Отвън това забележително здание е облицовано с бял и зелен мрамор и е с три огромни бронзови врати, на които са изобразени сюжети от житието на светци и евангелисти на църквата. Източната врата, дело на Гиберти в 10 позлатени панела изобразява сцени от Стария завет. Наречена е от Микеланджело – „Врата на рая” и така с право се именува и до сега.
       Обявено бе свободно време  за самостоятелно разглеждане на града със сборен пункт в центъра и в края на деня. Част от групата предпочете да се шляе из улиците. Но, шепа ентусиасти се наредихме на касата на прочутата галерия Уфици, където се съхраняват стотици световно известни художествени шедьоври от италиански и европейски майстори. Тя е разположена в двореца, създаден от Джорджо Вазари,  по поръка на семейство Медичи през 1560 г. Тук са изложени произведения на италиянски, фламандски, испански и други майстори - знаменити портрети и картини, великолепни стенни гоблени с битови, военни и религиозни сюжети. Тук са произведения, собственост на няколко поколения на фамилията Медичи, дала крале и папи на Европа. На първия етаж има множество антични скулптори, както и стенни и таванни фрески на „Благовещение” на Ботичели. Има самостоятелни зали с творби на Ботичели и Леонардо да Винчи. Изложени са творби на Рафаело, Тициян, Тинторето, Караваджо, Албрехт Дюрер, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк, Ел Греко, Веласкес, Делакроа и много други. Накрая, замаяни и вече препълнени под впечатленията на видяното, излязохме като сомнамбули на яркото майско слънце на терасата на последния етаж, от където се откриваше панорамна гледка към целия град. Виждаше се моста „Понте Векио” и ленивите меандри на р. Арно. Пихме ароматно флорентинско кафе и се щракнахме за спомен на фона на купола на Брунелески. Макар и с отекли нозе се насочихме към реката и прочутия мост. Всъщност в превод, това е Старият мост, прехвърлил реката в най-тясното място и действително древен. Наследник на стар мост от римско време, рухнал при едно от наводненията. Сегашната конструкция е от 1345 г. Неповторим вид му придават многобройните бижутерски и сувенирни магазинчета. В миналото са били рибни, месни, кожарски и на други занаяти, но туризма ги е префасонирал. В горната част, поддържан от колони е коридора Вазари за придвижване между Стария дворец и двореца Пити. Пообиколихме скъпарските дюкяни и си купихме дребни сувенири. Естествено останаха много непосетени обекти, като националния музей Барджело, църквите Сан Лоренцо, Сан Миниато и Санта Мария Новела, двореца Пити, Палатинската галерия  и други. Но, дай Боже да има и следващ път.
        Уморени, до степен да легнем и да не станем, кибичехме до началния пункт. От към комплекса с луксозни бутици се зададе двойката неуморими търговки. Въпреки стоте килограма и подгизналите си подмишници, подопечната на бога Меркурий Матилде и слабоватата и прислужница бодро мъкнеха обемисти пакети. Горките ни шофьори, пак трябваше да пренареждат в багажното. Но, всеки с грижите си.  А ние следваше да сортираме безбройните си впечатления. За това щяха да спомогнат направените многобройни снимки и справките в пътеводители и енциклопедии. Въпреки бдителното наблюдение в музеи, храмове и дворци се заформих като фотограф нарушител и рецидивист. Бих казал – терорист.
       В късния следобед потеглихме за Лидо ди Йезоло, морския курорт в близост до Венеция. По тъмно пристигнахме и се настанихме в свестен хотел, където пренощувахме. Краката ни, въпреки взетия душ и кисненето им в студена вода, бяха отекли и болезнени от пешеходене и висене надолу в автобуса. Но, бляскавите впечатления от видяното компенсираха всички неудобства от многочасовото галопиране и дългите  автобусни преходи. Накрая умората надви над възбуденото ни съзнание...
       Рано сутринта, час преди закуска излязохме със съпругата и обиколихме района, в който бе хотела. На младини през 60 – те години, два летни сезона като ученик работех последователно като пощальонче в новите още курорти „Златни пясъци” и  „Дружба” (св.св. Константин и Елена). Тогава хотелите и ресторантите бяха отлично планирани и вплетени в гористия ландшафт и представляваха едно малко чудо на съчетание на море и гора. Правилно подредени в 3-4 редици, не се блъскаха и възкачваха, както сега един върху друг в алчно застроените междинни пространства и унищожили съществуващата паркова и горска среда. Италианците не бяха допуснали нашата глупост и комплекса донякъде, носталгично ми напомни миналото.
      След закуската се натоварихме на автобуса ни и след минути бяхме на пристана, където го заменихме с хидробус, пресичащ лагуната в посока Венеция. Качиха се и други групи и потеглихме в отлично настроение, като наблюдавахме оживения трафик в залива и променящия се пейзаж. В далечината, през утринната мараня се очертаваха така познатите от филми и туристически проспекти контури на прочутия град.                    
     Венеция е уникален град в архитектурно и културно отношение. Красотата на сградите, дворците и храмовете в готически и ренесансов стил  с примеси на елементи от Ориента, а също каналите и мостовете му придават неповторимо очарование. Града и лагуната му са в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, заради уникалната архитектура на сградите върху основи от дървени подпори (пилоти), набити в дъното на лагуната. Символ на града е крилатия лъв, фигуриращ на герба му. От основаването си през 421 г. и особено през Средновековието, републиката на св. Марко разпростира властта и влиянието си почти над цялото Средиземноморие, включително и до нашите земи. След превземането на Константинопол от турците и поражението от флота им при Галиполи постепенно започва да губи влияние. Но продължава да бъде културен, финансов и икономически център. Разположен е върху множество острови, по-големи от които са Лидо, Джудека, Мурано, Бурано, Турчело и други. Града е известен с ежегодния си карнавал и знаменитата регата през първата неделя на септември, чийто главен герой е венецианската гондола. Атмосферата на града е вдъхновявала хиляди поети, писатели, музиканти и други творци.
       Слизайки на  пристана пред х-л Габриели се насочихме по крайбрежната улица и пристан за многобройни гондоли към площада „Сан Марко” – един от най-красивите в света. Той е уникален архитектурен ансамбъл, в който доминира едноименната базилика с високата камбанария и часовникова кула. На този площад е прочутото кафене „Флориан”. Срещу базиликата площада се затваря от Наполеоновото крило, в което се помещава музея с колекцииите от живопис на мецената Теодор Корера. Сегашната базилика е строена и пристроявана по строгия византийски канон от времето на византийското „присъствие” в града, казано по йезуитски. В нея се съхраняват мощите на единия от евангелистите – св. Марк. Тя е във формата на кръст, по четирите краища на който са издигнати куполи, а в мястото на пресичането е големия централен купол. Големите люнети (сводове) над петте порти, според византийската традиция са с мозайки на златен фон, изобразяващи библейски сцени. Над централната арка са бронзовите фигури на коне в естествен ръст. Базиликата  е осветена отвътре през разноцветните стъклени витражи, а в дъното е златния олтар, един от най-скъпоценните в световното ювелирно изкуство. Излизаме на малкия площад „Пиацета”, затворен между Двореца на дожите и Сансовинската библиотека. Върху две гранитни колони, доставени през ХІІ век от Константинопол са статуите на Венецианския лъв и на първия покровител на града – гръцкия воин Теодор. Над целия площад господства Двореца на дожите, който е образец на изискания готико-венециански архитектурен стил. В него се помещават безценни фрески и картини от велики художници, основно от Веронезе, разказващи за историята на града. Тук е и знаменитата картина на Тинторето „Похищението на Европа”, а над трона на дожа другия му шедьовър „Рай”. Над площада се извисява високата 90 м. червена кула на Камбанарията на св. Марк. Тези, които се изкачиха с асансьора заявиха, че гледката отгоре над града и лагуната е наистина поразителна. Пак на площада до базиликата „Сан Марко” е и часовниковата кула с огромния кръгъл часовник, обсипан с позлатени звезди на фона на кръглата, синя земя от емайл и циферблат с фигури от зодиака с римски и арабски цифри. Над часовника е скулптура на Мадоната с младенеца от позлатена мед. Още по-горе е фигурата на крилатия лъв, също на син фон, осеян със златни звезди. Най-горе е камбаната с две човешки фигури, наречени „маври” заради тъмния им цвят, които чрез сложна механика отзвъняват с чукове часовете. Звука е наистина красив и мелодичен. Заобикаляйки Двореца на дожите в канала „Рио палацо”, между него и тогавашния затвор е прочутия „мост на въздишките”, по който са отвеждали осъдените към затвора, или към най-лошото – дръвника. Въпреки, че при нас мостовете с подобни имена са на влюбените...

        Насочваме се към следващия, много по-красив и не по-малко известен мост „Риалто” – с високата си 7 м. арка, под която щъкат моторници, хидробуси, моторници, гондоли и всичко, което може да се държи над водата. Прекрачил  е „Канале Гранде” в най-тясната му част. Подобно на флорентинския си събрат „Понте Векио”, носи на гърба си два реда магазинчета, основно за сувенири и ювелирни изделии. От двете му страни висят на гроздове туристи, щракащи се помежду си, както и „селфи”- за собствена гордост и „на памят” за поколенията. Глъчката е невъобразима, а движението като на Варненското „стъргало”, в разгара на курортисткото лято по време на „соца”. Голя-я-я-ма веселба!
       Що за град е Венеция? Всъщност той е един архитектурен и логистичен кошмар. Защото е построен върху блато и в горещините вони на такова. Гондолите се изтласкват с дълги  3-4 м. пръти, а не гребла. Това е лагуна, от която само 8 % е земя, а градът е дом на едни от най-тежките и обемни религиозни и административни сгради в Италия. Това, естествено поражда въпроса, как Венеция все още се крепи над водата? Как е възможно сгради да устоят на ерозията на времето вече 400 години? Ключ към разгадаването на тази мистерия е древна технология – повдигнатите основи и ниво на сградата, позволяват сградите да бъдат защитени от приливите и отливите. Това включва набиването с механични, парни, или моторни чукове на милиони колове, направени от елша (Alnus), дърво известно със своята водоустойчивост и растящо в планините и по бреговете на Адриатика в сегашна Хърватия. По тази причина те са вече напълно обезлесени. Потопена във водата, в среда с ниско съдържание на кислород, елшата не загнива, както на повърхността. Дори става твърда като камък в резултат на притока на минерално-богата морска вода. Върху набитите колове се изгражда основата от дърво и мрамор, а върху нея започва строителството и на самата сграда. За пример - само в основите на базиликата „Санта Мария дела Салуте” са набити 1,100,000 ствола на елша. С течение на времето, каналите около построените сгради неизбежно се задръстват от натрупаните наноси и фекални материали от вливащата се в тях канализация. Затова е необходимо периодично да се почиства леглото на каналите чрез драгажни кораби, или след изолиране и изсмукване на водата. Всъщност, така се подържат каналите и пристанищата по света. Любопитен е и започнатият през 2003 от Италианското правителство проект MOSE, чиято цел е създаването на 79 надуваеми, подвижни понтона около входа на лагуната. Те ще могат по-всяко време да изолират Венецианската лагуна от Адриатическо море и така да предпазят града от високи приливи (до 3 метра) и наводнения. За сега, кошмара от кубетата на „Сан Марко” да се подават едва кръстовете над водата е все още филмов и апокалиптичен...
     Почти до свечеряване бродихме по уличките, мостчетата и кейовета на града. В пролетта всичко бе свежо и ухаещо на цветя и на все още чиста и свежа морска вода. Не пропуснахме възможността да изуем обувки и сандали и да потопим пламналите си крака в прохладната вода, на сантиметри от поклащащите се от леки вълнички гондоли. Навремени, за кеф на туристите, гласовит гондолиер се провикваше „О, соле мио”. Несъмнено, това щеше да се отрази на хонорара му. В съзнанието ми са картините на художника на Венеция, наречен „Каналето”, пресъздаващ цялата красота и кротка идилия на този прекрасен град през късното средновековие. Има нещо общо, но все пак е коренно различно. Просто... липсва тълпата. Природата е красива, оставена сама на себе си. За това и обичам морския си роден град през есенния сезон, когато глъчката и суетата е напуснала златистите плажове, а морето е все още топло и ласкаво.                   
       Настъпи време за евакуация на групата от този красив град. Несъмнено, черешката на италианската туристическа торта бе Венеция. Съчетанието на удивителна архитектура, романтика и призрачните отражения на ярко слънце, синьо небе и красиви сгради във водното и огледало, оставят незабравимо впечатление и порив за завръщане при първа възможност. Някои успяха да отидат с корабче до прочутия остров Мурано, център на прочутото венецианско стъкларство. Други се шляехме из лабиринта от тесни канали, пресичан от романтични мостчета, с риск да се изгубим. Но, това бе почти невъзможно, тъй като камбанарията на св. Марк указателно стърчеше насред града. Най - притеснителното бе, че в града тоалетните са кът и задоволяването на нуждите бе навсякъде срещу кожодерските 5 евро. Мнозина геройски присвиваха кълки до завръщане със същото корабче в Лидо. На пристана имаше няколко химически тоалетни, за влизането в които настана почти ръкопашна схватка. Най-чевръста и силна в лактите се оказа Матилдето. Но, в суматохата бе забравила да се заключи и един нетърпелив немец дръпна и отвори вратата, при което тя лъсна пред групата дибидюс гола до кръста.
          Заемаме местата си по седалките. Болшинството от нас с почти изпразнени чанти и куфари и с придобивка от дребни сувенири, няколко брошури и препълнената памет на камери и фотоапарати. Други, начело с героинята от заглавието, с препълнени чанти и куфари, но празни в главата от към естетическа наслада от видяното. На мръкване потеглихме. Предстоеше изтощителен нощен преход с крайна спирка – София.

КРАЙ


СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg

 

 





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!!!
22.07.2014 17:57
Много приятно се чете пътеписа ти и доста неща се научават!А "Матилдета" за съжаление има във всяка туристическа група...
цитирай
2. djani - Благодаря Тони,
22.07.2014 21:59
toninabog написа:
Много приятно се чете пътеписа ти и доста неща се научават!А "Матилдета" за съжаление има във всяка туристическа група...

цитирай
3. djani - Благодаря Тони,
22.07.2014 22:06
toninabog написа:
Много приятно се чете пътеписа ти и доста неща се научават!А "Матилдета" за съжаление има във всяка туристическа група...

Правя се на Алеко - "До Чикаго и назад". Наблягам на повествованието и приключението. Снимките ги има предостатъчно в мрежата. Публикувал съм част от тях и в страницата си във Фейсбук. Вече имам 7-8 хиляди от десетина екскурзии. През октомври ще съм в Париж...
цитирай
4. mileidi46 - ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО ЗА ТЕБ..:)))
31.07.2014 03:22
http://www.youreporter.it/video_Acqua_Alta_a_Venezia_c_e_chi_nuota_in_piazza_San_Marco
КАК СЕ ПЛУВА ПО ПЛОЩАДА ,,САН МАРКО":))))
цитирай
5. djani - О, рекламата за плаваща вечеря на свещи,
31.07.2014 17:31
mileidi46 написа:
http://www.youreporter.it/video_Acqua_Alta_a_Venezia_c_e_chi_nuota_in_piazza_San_Marco
КАК СЕ ПЛУВА ПО ПЛОЩАДА ,,САН МАРКО":))))

Потопени до кръста във водата, наводнила прословутия площад си имала опашка. За сега е единично наводнение, с риск да стане хронично. Добре, че видяхме всичко, преди да е потънало...
цитирай
6. toninabog - Поздрави!
01.08.2014 10:19
Очаквам с нетърпение разказите за Париж.
цитирай
7. djani - Ще има и за "столицата на света"...
01.08.2014 21:06
toninabog написа:
Очаквам с нетърпение разказите за Париж.


Цели 6 дни обиколки из забележителностите на Париж. Велико минало и жалко настояще...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245538
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031