Постинг
23.06.2010 18:37 -
Една година около света с мотор!
Автор: voinyt
Категория: Туризъм
Прочетен: 5031 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2010 20:49
Прочетен: 5031 Коментари: 3 Гласове:
15
Последна промяна: 23.06.2010 20:49
Текста е написан от Зинаида Владимирова, на която много благодаря, че ми позволи да го кача в моя блог.
Снимките са правени от Коста Атанасов, на когото пък искрено благодаря за възможноста да участвам виртуално в това негово пътешествие. Rock on man, rock on!
ПЪТЯТ
Два цели континента и половината от друг – 10 държави и толкова красота, колкото има във всяка от тях. Пък то има мнооого!
38 500 км – по перфектен път, по не дотам асфалтиран път, по нещо, което е трудно да се нарече път.
С кефещи завои, с обратни завои, със завои, след които те връхлита гледка, дето те оставя без дъх и просто скачаш на спирачките и стоиш, и гледаш, и ти е трудно да продължиш, а след двайсетина завоя идва следващата, и следващата... и по някое време изпращаш СМС „Ебаси, Крим колко е як!”.
С липса на завои, просто лента асфалт, разделяща степта и небето на лява и дясна половина - и караш, караш още 100 км, продължаваш да караш и започваш да се питаш – дали не си попаднал на lost highway;
След няколко месеца - вече на калифорнийския Highway 1 - завоите са страхотни, океана кефещ на макс, и до нирваната остават някакви си 10 градуса топло, дето не му е още сезона;
След седмици - Route 66 – култовият за всеки рокер път, макар и малка част от него.
ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ
24 от общо 24-те часови пояса. От тях 4 прелетени над Атлантическия океан и 4 прелетени над Тихия океан. Включително онзи 12-ти, през средата на който преминава International Data Line. Мястото на тази линия за смяна на дати е специално подбрано – за окончателното объркване на художници мотопътешественици ;) (Замотано си е – качваш се вечерта на самолет в Токио, летиш 8 часа, и кацайки в Хаваи разбираш, че е 7 сутринта на същия този ден).
От останалите 16 пояса – в един без мотора, за сега.
365 дни – слънчеви и топли; сияйно свежи, с перести облаци и видимост над обичайната; знойно горещи, с пустинен вятър, който не носи прохлада, а кара въздухът да трепти в измамна мараня; ветровити, с облаци непрогледна пепел или малки пясъчни торнада, след които дишаш пясък, виждаш пясък, ставаш пясък; мрачни, с небе току над пътя; мъгливи, правещи пътя нереален, отнели от погледа всичко оттатък банкета и дълги киломентри нямаш идея къде се намираш; дъждовни, от онези, които превръщат моториста в подгизнал и мръзнещ; проливно дъждовни, в които разбираш безполезността на дъждобраните, кожите, високите мотоботуши и каквото и да правиш си като излязъл от басейн с ледена вода; снежни – за Монголия и Сибир – нормално в късната есен, но в Аризона, през март... обидно някак...
МОТОРЪТ
1 блъскане от камион - нарочно, непредизвикано и безпричинно;
1 сериозно падане – късно през нощта, на внезапно и абсолютно непредизвестено свършване на пътя – с минимални повреди по мотора и пътешественика, с много адреналин, вкаран във вдигане на мотора и връщане на пътя;
изпускания, доста... просто в един момент спираш да ги броиш, основно на „скалника”;
2-3 падания от място (Drifter-а е тежък мотор, а пътешественическо натоварен – много тежък за сам човек. И тогава „викаш неволята” и разтоварваш, или чакаш преминаващи помощници.
2400 л бензин
4 смени на масло
1 сменена гума - задната, в Япония, ако изобщо може да се нарече така нещото, свалено от джантата...
1 акумулатор, прецакан от любопитен японски митничар
2 самостоятелни приключения – опакован, овързан, окован в сандък от летви, и за капак – в търбуха на презокеански контейнеровоз. Дълго, скучно, адски скъпо.
1 полусамостоятелно приключение – в компанията на „Телма” и още десетки коли, джипове и камиони – в трюма на ферито „Русь”, от Владивосток до Япония. И Коста, някъде отгоре в каюта, но осезаемо там.
GPS –проследяване - само в 91 дни от пътуването, но в най-рисковите до момента дни.
3 сработвания на паник бутона. С много паника, но без грам паникьосване.
Ремонти. Доста. От изпаднали/скъсани болтове на окачването, откачен, а в последствие със скъсана заварка ауспух, изкривена и постоянно чупеща се степенка, течащ скотойлер, скъсано жило на километража, прекъснати тоци, спекли спирачки, през връзване с тел, омотаване с тиксо, подръчни части, споделени от услужливи тираджии, та чак до смачкания ляв куфар и издран Батмобокс, за който нищо не може да се направи.
ЧОВЕЦИТЕ
Стотици срещи, хиляди хора – разнообразни от към пол, национална и расова принадлежност; още по-различни като поведение, морал, социален статус и е прекрасно, че повечето от тях са ХОРА, някои от тях – приятели от преди, другите - нови приятели.
Срещи с други пътешественици:
– вело - Алекс Рюмин от Москва, германецът Леон, Льоша и Анна от Хабаровск, Таня и Денис от Германия;
- мото – казахстанецът Серик, японецът Шигеру, англичанката Тифани, руснаците Сергей и Галя, Коля и Миша от Иркутск, турчинът, живеещ в ЛА - Ердем, англичанинът Нейтън, двама американци, на път за Австралия, канадецът Денис, англичанката Джема;
- Вячеслав от Златоуст, тръгнал с джип за Памир.
- в момента не_пътуващите, но направили своите околосветски или по-малки обиколки - украинецът Ашот, руснакът Синус, Хиро и Мидори от Нагано, Кауаи от Токио, Дъг от Алабама.
Няколко извънземни, в Розуел, но то там по начало е спорен въпросът кой е човек и кой - извънземно.
ПЪТЕПИСИТЕ
2 000 страници текст, 60 часа видеоматериал, 14 000 снимки. И се увеличават!
Някои от тях - на сайта, някои - скоро на сайта :) Има и ще има още - за книгата и за всички готини изненади, които предстоят. Всяко нещо с времето си :)
HOW MUCH?
Едно е сигурно – пътешествията са скъпа работа.
Голяма част от парите са от преди тръгването – изработени в надпревара с крайни срокове от възложители и на ръба с всякакви разумни срокове за работа само по подготовка на пътуването, също и през голяма част от непътуваните дни в тази една година.
Има спонсори, медийни партньори, приятели, помогнали с каквото могат и читатели на сайта, пращали СМС, пари, пожелания за лек път и много късмет.
Нека стане пределно ясно финансирането на това пътуване. Може би най-после ще спрат непочтените подмятания, чуденици, спекулации, претенции...
Коста работи, за да може да пътува, и това е по-важно от сайта и пътеписите(пише ги, всеки ден).
Коста работи, за да има свободата да пътува както е избрал, както иска да го прави, както може да го направи, и какво като не всички разбират, дори приятели.
Коста работи и когато пътува – снима и записва всичко по пътя си. И ако някой си мисли, че това не е работа – много греши.
81 % е самофинансиране, с пари изработени преди и по време на пътуването, след данъчното им облагане.
14 % от спонсори – 3 000 лева + стойността на предметите и услугите, които не подлежат на връщане.
5 % от epay, PayPal, в обявената банкова сметка и от СМС. Тези възможности за абсолютно доброволна подкрепа са премахнати от сайта, преди половин година още.
Тези % дялове съответстват на счетоводната документация във връзка с пътуването.
И ако съм пропуснала нещо, то всеки от вас, прочел пътеписите на сайта, е свободен да ме допълни, коригира и изкаже мнение.
GO, GO, GO, Коста! Пожелавам ти успех и попътен вятър!
On the road
Отново със Скитник - митницата в ЛА
Сан Франциско
Highway 1, СА
Дюните на Юма
Да бе, и това е в Америка :) Route 66? (не точно, по-скоро пътят от едно друго пътуване, на един друг персонаж, почти като в онзи сценарий...)
То си пише :)
Ню Йорк, Ню Йорк! Манхатън.
Източник: http://www.facebook.com/#!/note.php?note_id=107177692664825&comments
Официален сайт: http://fireinside.bg/
Снимките са правени от Коста Атанасов, на когото пък искрено благодаря за възможноста да участвам виртуално в това негово пътешествие. Rock on man, rock on!
ПЪТЯТ
Два цели континента и половината от друг – 10 държави и толкова красота, колкото има във всяка от тях. Пък то има мнооого!
38 500 км – по перфектен път, по не дотам асфалтиран път, по нещо, което е трудно да се нарече път.
С кефещи завои, с обратни завои, със завои, след които те връхлита гледка, дето те оставя без дъх и просто скачаш на спирачките и стоиш, и гледаш, и ти е трудно да продължиш, а след двайсетина завоя идва следващата, и следващата... и по някое време изпращаш СМС „Ебаси, Крим колко е як!”.
С липса на завои, просто лента асфалт, разделяща степта и небето на лява и дясна половина - и караш, караш още 100 км, продължаваш да караш и започваш да се питаш – дали не си попаднал на lost highway;
След няколко месеца - вече на калифорнийския Highway 1 - завоите са страхотни, океана кефещ на макс, и до нирваната остават някакви си 10 градуса топло, дето не му е още сезона;
След седмици - Route 66 – култовият за всеки рокер път, макар и малка част от него.
ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ
24 от общо 24-те часови пояса. От тях 4 прелетени над Атлантическия океан и 4 прелетени над Тихия океан. Включително онзи 12-ти, през средата на който преминава International Data Line. Мястото на тази линия за смяна на дати е специално подбрано – за окончателното объркване на художници мотопътешественици ;) (Замотано си е – качваш се вечерта на самолет в Токио, летиш 8 часа, и кацайки в Хаваи разбираш, че е 7 сутринта на същия този ден).
От останалите 16 пояса – в един без мотора, за сега.
365 дни – слънчеви и топли; сияйно свежи, с перести облаци и видимост над обичайната; знойно горещи, с пустинен вятър, който не носи прохлада, а кара въздухът да трепти в измамна мараня; ветровити, с облаци непрогледна пепел или малки пясъчни торнада, след които дишаш пясък, виждаш пясък, ставаш пясък; мрачни, с небе току над пътя; мъгливи, правещи пътя нереален, отнели от погледа всичко оттатък банкета и дълги киломентри нямаш идея къде се намираш; дъждовни, от онези, които превръщат моториста в подгизнал и мръзнещ; проливно дъждовни, в които разбираш безполезността на дъждобраните, кожите, високите мотоботуши и каквото и да правиш си като излязъл от басейн с ледена вода; снежни – за Монголия и Сибир – нормално в късната есен, но в Аризона, през март... обидно някак...
МОТОРЪТ
1 блъскане от камион - нарочно, непредизвикано и безпричинно;
1 сериозно падане – късно през нощта, на внезапно и абсолютно непредизвестено свършване на пътя – с минимални повреди по мотора и пътешественика, с много адреналин, вкаран във вдигане на мотора и връщане на пътя;
изпускания, доста... просто в един момент спираш да ги броиш, основно на „скалника”;
2-3 падания от място (Drifter-а е тежък мотор, а пътешественическо натоварен – много тежък за сам човек. И тогава „викаш неволята” и разтоварваш, или чакаш преминаващи помощници.
2400 л бензин
4 смени на масло
1 сменена гума - задната, в Япония, ако изобщо може да се нарече така нещото, свалено от джантата...
1 акумулатор, прецакан от любопитен японски митничар
2 самостоятелни приключения – опакован, овързан, окован в сандък от летви, и за капак – в търбуха на презокеански контейнеровоз. Дълго, скучно, адски скъпо.
1 полусамостоятелно приключение – в компанията на „Телма” и още десетки коли, джипове и камиони – в трюма на ферито „Русь”, от Владивосток до Япония. И Коста, някъде отгоре в каюта, но осезаемо там.
GPS –проследяване - само в 91 дни от пътуването, но в най-рисковите до момента дни.
3 сработвания на паник бутона. С много паника, но без грам паникьосване.
Ремонти. Доста. От изпаднали/скъсани болтове на окачването, откачен, а в последствие със скъсана заварка ауспух, изкривена и постоянно чупеща се степенка, течащ скотойлер, скъсано жило на километража, прекъснати тоци, спекли спирачки, през връзване с тел, омотаване с тиксо, подръчни части, споделени от услужливи тираджии, та чак до смачкания ляв куфар и издран Батмобокс, за който нищо не може да се направи.
ЧОВЕЦИТЕ
Стотици срещи, хиляди хора – разнообразни от към пол, национална и расова принадлежност; още по-различни като поведение, морал, социален статус и е прекрасно, че повечето от тях са ХОРА, някои от тях – приятели от преди, другите - нови приятели.
Срещи с други пътешественици:
– вело - Алекс Рюмин от Москва, германецът Леон, Льоша и Анна от Хабаровск, Таня и Денис от Германия;
- мото – казахстанецът Серик, японецът Шигеру, англичанката Тифани, руснаците Сергей и Галя, Коля и Миша от Иркутск, турчинът, живеещ в ЛА - Ердем, англичанинът Нейтън, двама американци, на път за Австралия, канадецът Денис, англичанката Джема;
- Вячеслав от Златоуст, тръгнал с джип за Памир.
- в момента не_пътуващите, но направили своите околосветски или по-малки обиколки - украинецът Ашот, руснакът Синус, Хиро и Мидори от Нагано, Кауаи от Токио, Дъг от Алабама.
Няколко извънземни, в Розуел, но то там по начало е спорен въпросът кой е човек и кой - извънземно.
ПЪТЕПИСИТЕ
2 000 страници текст, 60 часа видеоматериал, 14 000 снимки. И се увеличават!
Някои от тях - на сайта, някои - скоро на сайта :) Има и ще има още - за книгата и за всички готини изненади, които предстоят. Всяко нещо с времето си :)
HOW MUCH?
Едно е сигурно – пътешествията са скъпа работа.
Голяма част от парите са от преди тръгването – изработени в надпревара с крайни срокове от възложители и на ръба с всякакви разумни срокове за работа само по подготовка на пътуването, също и през голяма част от непътуваните дни в тази една година.
Има спонсори, медийни партньори, приятели, помогнали с каквото могат и читатели на сайта, пращали СМС, пари, пожелания за лек път и много късмет.
Нека стане пределно ясно финансирането на това пътуване. Може би най-после ще спрат непочтените подмятания, чуденици, спекулации, претенции...
Коста работи, за да може да пътува, и това е по-важно от сайта и пътеписите(пише ги, всеки ден).
Коста работи, за да има свободата да пътува както е избрал, както иска да го прави, както може да го направи, и какво като не всички разбират, дори приятели.
Коста работи и когато пътува – снима и записва всичко по пътя си. И ако някой си мисли, че това не е работа – много греши.
81 % е самофинансиране, с пари изработени преди и по време на пътуването, след данъчното им облагане.
14 % от спонсори – 3 000 лева + стойността на предметите и услугите, които не подлежат на връщане.
5 % от epay, PayPal, в обявената банкова сметка и от СМС. Тези възможности за абсолютно доброволна подкрепа са премахнати от сайта, преди половин година още.
Тези % дялове съответстват на счетоводната документация във връзка с пътуването.
И ако съм пропуснала нещо, то всеки от вас, прочел пътеписите на сайта, е свободен да ме допълни, коригира и изкаже мнение.
GO, GO, GO, Коста! Пожелавам ти успех и попътен вятър!
On the road
Отново със Скитник - митницата в ЛА
Сан Франциско
Highway 1, СА
Дюните на Юма
Да бе, и това е в Америка :) Route 66? (не точно, по-скоро пътят от едно друго пътуване, на един друг персонаж, почти като в онзи сценарий...)
То си пише :)
Ню Йорк, Ню Йорк! Манхатън.
Източник: http://www.facebook.com/#!/note.php?note_id=107177692664825&comments
Официален сайт: http://fireinside.bg/
“Фейсбук” излиза онлайн Бен Мезрич ...
Легенди витаят около безсмъртния Христо ...
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
Легенди витаят около безсмъртния Христо ...
Бориса: Цяла София знае, че Катрин Вачев...
обожавам да се возя на мотор ... :)) В дъжд, в пек ... денем и нощем ... :)) Вълнуващо е ...:)))
цитирайКоста е страхотен човек и се радвам, че го познавам!! Изчетох пътеписите му буквално на един дъх, макар и за няколко дни.. но дъхът ми спря :) Човекът, който носи огъня в себе си :) Давай, Костаа! :)
цитирайПредадох му точно какво си писала Дори.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Ламбо
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman
2. zaprehoda
3. Вeско Петров
4. Breathe
5. Felixkotkov
6. Naire
7. Bapha
8. Любим линк
9. Любим линк
10. dorichela
11. Snooper
12. grandoman