Постинг
06.07.2020 22:00 -
На тази дата преди...
Преди 102 години на 6 юли 1918 година, в Москва започна т. н. «есеровски метеж» – контрареволюционно встъпление на леви есери, предприето по решение на ЦК на левите есери с цел да се свали Брестския мирен договор, да се провоцира война с Германия и да се свали Съветското правителство.
На 5 юли на V Всеруски конгрес на Съветите на левоесеровската фракция (352 човека) се изразило недоверие към Съветското правителство. Но болшинството делегати на конгреса не го подържали, след което левите есери преминали към провокационни действия. На 6 юли левия есер Я. Г. Блюмкин, изготвил фалшиво писмо от името на ВЧК (всеруска извънредна комисия), проникнал в германското посолство на Денежна переулка, убил посланика граф В. Мирбах и се скрил в щаба на отряда при ВЧК под командването на левия есер Д. И. Попов. Там вече се намирали членовете на ЦК на левите есери — М. А. Спиридонова. Ю. В. Саблин, Б. Д. Камков, В. А. Карелин, П. П. Прошян, В. А. Александрович (председател на ВЧК) и др., превърнали се в отряд в центъра на метежа. Метежниците арестували председателя на ВЧК Ф. Е. Дзержински, дошъл тук с искане да се предаде убиеца на Мирбах; след това били арестувани М. И. Лацис, гласен за временен председател на ВЧК, председателя на Моссъвета П. Г. Смидович и още 27 комунисти. В ноща на 7 юли метежниците (по данни на Н. И. Подвойски: около 1800 човека, 80 саби, 6—8 оръдия, 4 броневика) под ръководството на Попов, Саблин и Александрович започнали военни действия, заели централния телеграф и призовали частите на гарнизона да се присъединят към метежа.
Ликвидацията на метежа ръководил В. И. Ленин, непосредственното ръководство на военните действия било поручено на председателя на Висшата военна инспекция Н. И. Подвойски и началника на Латишската стрелкова дивизия И. И. Вацетис. Съветите, комитетите на партията, делегатите-комунисти на конгреса на Съветите мобилизирали работниците в столицата на борба с метежниците. За нощ били приведени в бойна готовност латишските части (до 720 щика, 70 саби, пулеметна команда, 12 оръдия, 4 броневика), които в 6 часа на 7 юли започнали настъпление. След отказа на метежниците да се предадат бил започнат артилерийски обстрел на щаба им. След няколко часа метежа бил ликвидиран; около 300 метежници били заловени в плен.
В. И. Ленин характеризовал есеровския метеж по следния начин: «Безмисленна и престъпна авантюра...», «...безумен опит...с убийството на Мирбах да ни въвлекат във война...», а лидерите на метежа — като «безотговорни» интелигенти-истерици, «...оказали се съучастници на белогвардейци, помешчици и капиталисти.
На 8 юли 13 активни участници в метежа (в т. ч. Александрович), задържани с оръжие в ръце, по постановление на ВЧК били расзтреляни. На 27 ноември 1918 година Върховния революционен трибунал, разглеждал делото за организаторите на метежа, осъдил задочно на разстрел успелия да се скрие Попов, на 3 години затвор задочно 9 члена на ЦК на левите есери (в т. ч. Прошян, Камков и Карелин); Блюмкин и Андреев, Спиридонова и Саблин били осъдени на 1 година задочно, но за предишните заслуги пред революцията последните двама на 29 ноември били амнистирани от ВЦИК.
* * *
«Шести юли» — историко-революционен филм, посветен на 50 годишните събития. Сниман от режисьора Юлий Карасик по сценарий на Михаил Шатров на киностудио Мосфильм в 1968 година.
https://www.youtube.com/watch?v=LgB_xnOFUNo
На 5 юли на V Всеруски конгрес на Съветите на левоесеровската фракция (352 човека) се изразило недоверие към Съветското правителство. Но болшинството делегати на конгреса не го подържали, след което левите есери преминали към провокационни действия. На 6 юли левия есер Я. Г. Блюмкин, изготвил фалшиво писмо от името на ВЧК (всеруска извънредна комисия), проникнал в германското посолство на Денежна переулка, убил посланика граф В. Мирбах и се скрил в щаба на отряда при ВЧК под командването на левия есер Д. И. Попов. Там вече се намирали членовете на ЦК на левите есери — М. А. Спиридонова. Ю. В. Саблин, Б. Д. Камков, В. А. Карелин, П. П. Прошян, В. А. Александрович (председател на ВЧК) и др., превърнали се в отряд в центъра на метежа. Метежниците арестували председателя на ВЧК Ф. Е. Дзержински, дошъл тук с искане да се предаде убиеца на Мирбах; след това били арестувани М. И. Лацис, гласен за временен председател на ВЧК, председателя на Моссъвета П. Г. Смидович и още 27 комунисти. В ноща на 7 юли метежниците (по данни на Н. И. Подвойски: около 1800 човека, 80 саби, 6—8 оръдия, 4 броневика) под ръководството на Попов, Саблин и Александрович започнали военни действия, заели централния телеграф и призовали частите на гарнизона да се присъединят към метежа.
Ликвидацията на метежа ръководил В. И. Ленин, непосредственното ръководство на военните действия било поручено на председателя на Висшата военна инспекция Н. И. Подвойски и началника на Латишската стрелкова дивизия И. И. Вацетис. Съветите, комитетите на партията, делегатите-комунисти на конгреса на Съветите мобилизирали работниците в столицата на борба с метежниците. За нощ били приведени в бойна готовност латишските части (до 720 щика, 70 саби, пулеметна команда, 12 оръдия, 4 броневика), които в 6 часа на 7 юли започнали настъпление. След отказа на метежниците да се предадат бил започнат артилерийски обстрел на щаба им. След няколко часа метежа бил ликвидиран; около 300 метежници били заловени в плен.
В. И. Ленин характеризовал есеровския метеж по следния начин: «Безмисленна и престъпна авантюра...», «...безумен опит...с убийството на Мирбах да ни въвлекат във война...», а лидерите на метежа — като «безотговорни» интелигенти-истерици, «...оказали се съучастници на белогвардейци, помешчици и капиталисти.
На 8 юли 13 активни участници в метежа (в т. ч. Александрович), задържани с оръжие в ръце, по постановление на ВЧК били расзтреляни. На 27 ноември 1918 година Върховния революционен трибунал, разглеждал делото за организаторите на метежа, осъдил задочно на разстрел успелия да се скрие Попов, на 3 години затвор задочно 9 члена на ЦК на левите есери (в т. ч. Прошян, Камков и Карелин); Блюмкин и Андреев, Спиридонова и Саблин били осъдени на 1 година задочно, но за предишните заслуги пред революцията последните двама на 29 ноември били амнистирани от ВЦИК.
* * *
«Шести юли» — историко-революционен филм, посветен на 50 годишните събития. Сниман от режисьора Юлий Карасик по сценарий на Михаил Шатров на киностудио Мосфильм в 1968 година.
https://www.youtube.com/watch?v=LgB_xnOFUNo
Жени чакат розата на унижението. Печалба...
Сит на гладен не вярва-реплика
Развитието на човечеството след Атлантид...
Сит на гладен не вярва-реплика
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
