Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2020 13:30 - Били ли са прадедите на Путин българи? (Waren Putins Vorfahren Bulgaren?)
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Били ли са прадедите на Путин българи? (Waren Putins Vorfahren Bulgaren?)

            Отговорът на този въпрос дават следните сведения от историческа книга, публикувана през 1876 г. на немски и чешки. Die Antwort auf diese Frage gibt ein 1876 in deutscher und tschechischer Sprache erschienenes Geschichtsbuch.

            Ето извадки от книгата – страници 494, 495, 514, 516, 517,

Главен център на католиците в България бил саксонският планински градец Кипровец или Чипровец (Chiprovaz, Cyprovacium, сега Чипровец или Чипоровци) в Западния Балкан при изворите на Огоста. След завладяването на страната от турците градът получил големи привилегии; тъй например ни един турчин не е смеел да пренощува там. Чипровец бил главен град на воеводството, принадлежащо на султановата майка, която не получавала обаче оттам никакви доходи, тъй че жителите били съвсем освободени от данъци. Богатството им растяло, но немският език и католишкият обред били забравени; наистина там имало стара черква, но нямали свещеник. Освен това тук се преселили от околностите много български болярски семейства : Парчевичи, Тома Гионовичи (Гион по албански Йоан), Кнежевичи, Пеячевичи, Путини, Марини, Пейкичи и пр.

 

Около 1595 г. тук пристигнал един босненски францисканец, Петър Салинатес, който бил с радост приет от населението, построил нова черква, основал францискански манастир, а когато бил назначен от папата за софийски епископ, за по-голяма безопасност избрал си за седалище Кипровец (1600—1623 г.). Приемниците му, също францисканци, всички били родом от Кипровец, но образование получили в Рим. Епископ Илия (1623—1642 г.) бил даже от болярския род Маринови. Най-големият разцвет на града съвпада с времето на епископ Петър Деодат (1642—1674 г.), при когото софийското католическо епископство било издигнато в архиепископство. Кипровец имал тогава 2000 жители; много дубровничани живеели там по търговия, а сами кипровчани пък като търговци пътували по Турция, Влашко и Седмиградско. По-близките села Копиловец (1600 ж., сега — Копеловци), населената от соколници Железна (400 ж.) и малката Клисура (140 ж.) били католически и имали не само черкви, но и училища. Черквите притежавали много воденици,

 

495

ливади, лозя, градини, дюкяни в кипровския пазар, които те получили по завещания. Нравите, облеклото и наречието на жителите свидетелствували за техния небьлгарски (саксонски) произход. Църковната власт на архиепископа, чиито претенции били твърде умерени, но при все това често бивал през своите пътувания арестуван и ограбван от турците, се простирала на изток до Искър, обгръщала цяло Влашко, а също тъй и Смедеревската епархия в Сърбия. Литургия служели на латински, а Апостола и Евангелието четели на славянски. Една от първите грижи на софийските католишки епископи още от самото основаване на епископството била да покатоличат остатъците от богомилите (павликяни). След късото управление на Павел Коешич дошъл старият Стефан Кнежевич (1677—1688 г.). В 1688 г. кипровчани за свободолюбието си и за стремежа си да възстановят българското царство трябвало да заплатят с пълната гибел на прекрасния им град. Сега Чипровци не е нищо друго освен едно село с 300 къщи, прочуто с килимарското си производство. [32]

. . . . .

Турци там не смеели да пренощуват : който се провинял, можел да бъде хвърлен от платото или да бъде предаден на пашата, който го наказвал; имало, казва, примери. Богатство — всичко на трапезата било от сребро, дори у богатите и кухненските посъди били от сребро, също и дъската на трапезата, съдове златни. Населението му било сега във Винга като Копиловци. — Семейства : Парчевич, Томагьон, Кнежевич, Пеячевич — Райково село, Дукагин. Марини, (Койешич?) — Путин, Пейкич. — Farlati, VIII. Преди Петър е имало още 4000 католици без свещеник.

. . . . .

514

неволя басурманска и ги откарали през море”. Но руските войски дошли тогава само до Перекоп. [54]

Между това Белград бил превзет от австрийците (1688 г.). Кипровското воеводство не се надявало, че е настъпил решителният момент, и войската на въстаналите се събрала под началството на Георги Пеячевиач и на Богдан около Кутловица; но скоро те били пръснати от турците. По-сетне Кипровец с околностите бил съвсем разграбен и опожарен. Жителите се спасили в Балкана, а оттам по разни пътища и с големи мъки — във Влашко и Трансилвания; между тях се намирал и последният архиепископ Кнежевич.

. . . . .

516

За жалост заедно с изселилите се България се лишила от последните елементи, у които живеел още споменът за предишната независимост, възстановяването на която тъй усърдно те желаели. При такива обстоятелства основателен бил страхът, че в XVIII в. българската народност е могла съвсем да загине.

. . . . .

517

Между това значението на Русия ставало все повече и повече ясно и предвещавало по-добро бъдеще за южните славяни. Още в 1701 г. Петър Велики изпратил първия си постоянен руски посланик в Цариград — Петър Андреевич Толстой. Неговото пребиваване там извънредно смущавало турците. Отиването при него било забранено за християните и стража от еничари при вратата му трябвало да гледа, щото християнски поданици на Портата да не го посещават. При все това страхували се от тайни агитации на Русия между подвластните християнски народи. При царския двор имало много херцеговински, далматински и черногорски емигранти. Когато почнала войната с турците в 1711 г., Петър получил много писма от сърби, българи, румъни и гърци; всички ...

 



Тагове:   путин,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5260926
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031