Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2019 23:34 - Да останем хора - проф. Велко Вълканов - 5 декември 2005 г.
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.07.2019 23:38


Да останем хора - проф. Велко Вълканов          5 декември 2005 г.

*
Велко Вълканов за класовия враг на наемните работници в БСП

Присъствах на 46-ия конгрес на БСП. След откриването му, което направи Сергей Станишев, бяха изпълнени два химна – “Мила Родино” и “Интернационалът”.

 

Винаги са ме вълнували тези два химна. “Мила Родино” ме кара за почувствам всички тръпки на българина в мен. Не зная защо, но ми е приятно да се чувствам българин. Не смятам, че като съм българин съм нещо изключително. Напротив, съзнавам, че бидейки част от един малък народ, съм с предварително ограничени възможности за съобщаване с останалия свят, но няма все пак да се отрека от предварително дадената ми природа на българин. Ясно ми е, че аз самият няма да стана по-голям, ако по-голям би бил народът ми. (Във всички случаи ще остана това, което съм.) Освен това малките народи имат и своето предимство пред големите. Те са екзотиката на света, те са неговото многообразие, те са неговата приятна дъхавост. Още в думата “България” се усеща неповторимото съчетание на цвят, мирис, звуци, което по необясним за мене начин ме вълнува и тегли към себе си. Такива именно настроения ме обземат, когато слушам “Мила Родино”. Красива песен, която събужда и красива чувства.

 

Но не по-малко ме вълнува и “Интернационалът” Ако “Мила Родино” събужда у мен българина, “Интернационалът” събужда от мен човека, т.е. брата на всички човеци по света, “Интернационалът” ме свързва с всички хора по земята, за да превърне тяхната радост в моя радост, но за да превърне заедно с това и тяхната болка в моя болка. Той е мощен призив за човечност, който идва от самите низини на човешкия род – там, където болката е най-силна и най-обезчовечаваща. Той е вик за справедливост, който търси своите възможности в организираната борба на “потиснатите и унизените”. Не виждам как би могло човек, който иска да е човек, да остане неразвълнуван, когато слуша “Интернационала”. Той ни изправя пред простота, но велика истина, че никой не може да се чувства щастлив, ако хората около него са нещастни. Проблемът не е единствено в това да няма бедни, да няма гладни. Проблемът е преди всичко в това да няма потиснати и потисници. Радостта от живота трябва да е всеобща, да е всеобщо и братството между хората – каквито и да се те по цвят, раса, религия, произход.

 

Когато обаче слушах там, в конгресната зала, “Интернационала”, ме обзе неочаквано чувството за абсолютна дисхармония. Имаше някакво болезнено несъответствие между достигащите до мен думи на “Интернационала”, и това, което виждах и чувах на конгреса. Самото обстоятелство, че на конгреса на БСП се изпълнява “Интернационалът” трябваше да означава, че неговите думи са думи всъщност на самата БСП. Но беше ли наистина така, са ли думите на “Интернационала” думи и на БСП, са ли неговите призиви призиви и на БСП, е ли неговото знаме знаме и на БСП?

 

На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда” чувам да идва до мен призивът на “Интернационала”. Но към париите презрени, към робите на труда ли са отправени призивите на БСП? Е ли тя партия на презрените, на робите на труда?

 

Стряскам се от самия този въпрос. Сякаш някъде отдалеч идва нашепването, че БСП е партия не вече на хората на труда, а национална партия, партия на всички социални слоеве – както на бедните, така и на богатите, както на работниците, така и на капиталистите.

 

Потиснати и унижени, ставайте на бой с врага!” – продължават да идват до мен призивите на “Интернационала”. Но кой е този враг, срещу когото трябва да тръгнем на бой? Не са ли те онези, които до преди няколко десетилетия избиваха най-достойните синове и дъщери на нашия народ? Не са ли те тези, които безжалостно експлоатират трудовите хора, подхвърляйки им мизерни заплати, като ги осигуряват социално за още по-мизерни суми? Но сякаш сънувам лош сън. Оглеждам се и виждам в конгресната зала тъкмо тия, които “Интернационалът” определя като наш “враг”. Те са гости на конгреса, те поднасят приветствени слова, които звучат като подигравка с думите на работническия химн.

 

Нека без милост, без пощада,
сринем старий, гнилий строй!”

Един съвършено невъзможен призив. БСП съвсем не иска да срива “старий, гнилий строй”. Тя иска само да го “реформира”, защото той, светът днес, всъщност е в основата си достатъчно добър. В него няма войни, няма потискане на народите, няма социално потисничество, няма несправедливост, няма престъпност, няма разврат, няма други несъвместими с човешката природа на човека явления. Съществуват отделни недостатъци, които постепенно, с подходящи реформи, ще бъдат преодолени.

 

Държавата ни угнетява, законите са против нас,
богати днес ни управляват, беднякът няма равен глас.”

Неприемлива констатация. Държавата ни днес е и социална, и демократична, и правова. Трябва не да я отричаме, а да я укрепваме. Това, че ни управляват богати, не е беда. Всъщност така и трябва да бъде, защото тъкмо богатите знаят как да управляват. Не бива да ни смущава това, че те ще управляват в свой интерес. Като има за тях, богатите, ще има и за нас, бедните. Вярно, е че засега има само за тях, богатите, но не е далеч времето, когато ще има и за нас, бедните. Трябва да проявяваме социална сдържаност, трябва да имаме и разбиране за изживяваните от управляващите затруднения.

 

Идва накрая и неизбежният въпрос: Какво общо има наистина БСП с “Интернационала”, за да го изпълнява тя на своите конгреси? Отговорът ми е неприятен, но единствено възможен. БСП няма за съжаление нищо общо с думите и духа на великия работнически, великия човешки химн “Интернационала”. Той е едно вече чуждо за нея знаме. Тя няма нищо общо не само със самия него, но и със самата себе си. Казват за нея, че била столетница. Но БСП днес няма нищо общо с онази партия, на която тя се смята за наследница. БСП е нова партия, партия, възникнала през последните десет-петнадесет години. И съвсем не е случайно, че на нейния конгрес не бе споменато нито едно от великите имена, с които е свързана нейната предистория.

Нека уточня. Не казвам нищо лошо за БСП. Аз само искам да кажа, че тя не е това, което е била. Че съвсем не са прави петърстояновци и иванкостовци, когато казват, че БСП не се била реформирала. БСП е не просто реформирана, тя е вече съвсем друга партия в сравнение с онова, което е била само преди няколко години.

Дали това е за добро или за зло, ще покаже историята. Аз се задоволявам засега единствено с констатациите.



Тагове:   бсп-капитализъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5243555
Постинги: 4957
Коментари: 877
Гласове: 1343
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031