Каква не трябва да бъде партията на мнозинството на народа

Страст-бург, Еврокапиталистически сьюз, 16.01.2019

Необходима ли е партия на мнозинството на народа? – Еднозначно да, защото всички досегашни партии са организирани части на социалното малцинство!

          Защо досега не можа да възникне партия на мнозинството? – Защото условното единство на малцинствата е много по-лесно осъществимо от единението на мнозинството...

          Единството на мнозинството не може да се изгражда от хора отдадени преди всичко на себе си и своя тесен кръг.

          Сега държавите и народите биват управлявани и съответно подтискани от Интернационала на финансовия капитал, а самият обществено-икономически ред в света е преди всичко и на всякъде система на ограбване на общественото мнозинство от организацията на финансовия капитал.

          Финансовият капитализъм е основата на всички последни кризи на капиталистическите общества в света и ще бъде естествената причина и за предстоящите социално-икономически катаклизми в недалечно бъдеще.

          Всички горни твърдения се доказват с всяка изминала година все повече освен чрез ситуацията на обществените мнозинства и малцинства, но и въз основа на анализа за динамиката на икономическите показатели в отделните държави и държавни съюзи.

          Държавните съюзи, създавани засега само от представителите на едрия капитал, са нестабилни и, както виждаме ежедневно, даже с бързо нарастваща нестабилност. Стъпките за решаване на проблемите са все по-нерационални и водят отново до изостряне на междудържавните отношения, които едрият финансов капитал се стреми да превръща манипулативно във „международни“ взаимоотношения, т.е. във отношения между самите мнозинства.

          Съществуват две алтернативи за дългосрочно решаване на проблемите както за света, така и за всяка отделна страна или държавен съюз: първата и единствено положителна е постепенното и последователно преодоляване на сегашното „Световно казино“, т.е. на отнемане на управлението от ръцете на частния финансов капитал и създаване по този начин на единствено възможния нов вид междудържавни и междусъюзни взаимотношения; втората и нежелателна за нормалните хора алтернатива остава взимното унищожаване на човечеството въобще или за много десетилетия, а може би и за столетия.

          Интернационалите, като представители и обединения на отделни партии, се оказаха и в двата досегашни исторически системни случая вредни като краен резултат: в първия известен ни случай рухна един временен обществено-икономически ред, който се оформи като исторически анахронизъм от феодален тип – такъв ред несъмнено е обречен на отпадане и всяко връщане към него би било неадикватно; вторият случай, който започна в Европа скоро след Втората световна война и мина през няколко етапа, още не е отминал в историята, но става за почти всички обикновени здравомислещи хора все по-досаден.

          Какво да направим, че да променим нещата в света, които пречат все повече на нашето мнозинство да се развиваме?

          С улични протести? – Кога, доколко и как?

          С приятното средство „пряка демокрация“? – След какви други действия, с каква надеждност, с по какъв начин организиран подход, който да не води към тоталитарен ред все едно от кой тип?

          Едно нещо е абсолютно сигурно, а именно, че максимата на анархистите „Анархията е майка на реда!“ не е довела никога досега до нещо преспективно добро. В края на краищата от анархията се възползват винаги подлеците и крайните егоисти, които „изграждат“ обществен ред за себе си. Народът това го е определил с рационална мисъл – „Накрая отгоре изплува пяната!“

          Единственото средство, което досега не е проверено все още от нито едно население на държава, е организираната и автентична демокрация, казано на нашия език – организирана и автентична власт на народното мнозинство, а не на някаква си уж негова партия!

          Никой вероятно не може да посочи партия, която да е била създадена от народа и да не се е превърнала в антинародна, т.е. в групировка, обслужваща частни и малогрупови интереси.

          Въз основа на посочените тук разсъждения всеки разбиращ ги и споделящ ги човек би могъл да отговори на приоритетния въпрос, зададен в началото. Да помислим заедно!!!